Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 542
гр. Перник, 10.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа
административно дело № 557/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К.М.С., ЕГН **********
*** против Национална агенция за приходите, ЕИК ****, със седалище в гр. София,
бул. Дондуков № 52.
Ищецът твърди, че с наказателно постановление № F
156346/24.07.2015 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП – София на
основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС му е наложена имуществена
санкция в размер на 500 за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. Сочи, че
наказателното постановление е отменено с решение № 148/29.03.2019 г.,
постановено по АНД № 163/2019 г. по описа на Районен съд – Перник. Твърди, че в
хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява,
за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Сочи, че
заплатеното адвокатско възнаграждение представлява претърпяна от него имуществена
вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност наказателно
постановление.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени
съдебно разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – наказателно постановление № F 156346/24.07.2015 г., издадено
от заместник директор на ТД на НАП – София, отменено с решение № 148/29.03.2019
г., постановено по АНД № 163/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
28.08.2019 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на
Окръжна прокуратура – Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е
постъпил писмен отговор от ответника – Национална агенция по приходите. Искът е
оспорен като неоснователен. Твърди се, че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между отмененото наказателно постановление и направения от ищеца разход,
тъй като адвокатската защита по админстративно-наказателни дела не е
задължителна. Твърди се, че ищецът не е претърпял твърдените от него вреди, тъй
като не е заплатил уговореното възнаграждение. Сочи се, че наказателното
постановление е отменено поради изтекла давност, а не поради
незаконосъобразност, поради което не обосновава отговорност на държавата по
ЗОДОВ.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се е явил
и не е бил представляван.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е
изпратил представител.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник, чрез
прокурор Моника Любомирова изразява становище за основателност на предявения
иск. Предлага на съда да го уважи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл.
2, ал. 2 от ЗНАП и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по следните
съображения:
За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт
на администрацията, чийто адресат е той,
е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял
имуществени вреди.
От изисканото и представено АНД № 163/2019 г. по описа на
Районен съд - Перник, че с решение № 148/29.03.2019 г., постановено по
посоченото административно-наказателно дело, влязло в сила 25.04.2019 г., е
отменено наказателно постановление № F 156346/24.07.2015 г., издадено от
заместник директор на ТД на НАП – София, с което на основание чл. 185, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от ЗДДС на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 500
за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Затова
настоящият състав приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на
предявения иск – отменен по съответния ред акт на администрацията.
Видно от приложеното АНД № 163/2019 г. по
описа на Районен съд - Перник, по него ищецът, в качеството му на жалбоподател
е представляван от адв. К.. Като негов процесуален представител тя получавал
изпращаните призовки и съобщения и се е явила в проведеното открито съдебно
заседание. Тези процесуални действия са извършени въз основа на упълномощаване
от ищеца от 18.01.2019 г. и сключен на същата дата договор за правна защита и
съдействие, приложен към административно-наказателното дело. За предоставената
му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат К., в брой, сумата
от 300 лв. Това е отразено в представения договор. Затова, съдът приема, че в
резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията, ищецът е
претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Неоснователни са възраженията на ответника, че
твърдените вреди не са в причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като
защитата от адвокат в производството по съдебно обжалване на наказателно
постановление не е задължителна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК условие за
допустимост на предявения иск е отмяната на акта на администрацията по
съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление е съдебното обжалване. Правото на ползване на адвокатско защита в
административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита,
освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за
ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е
било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и
съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.
Настоящият състав намира за неоснователно и
възражението, че не е налице основание за уважаване на иска, тъй като
наказателното постановление е отменено, поради изтекла давност. Съгласно чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК отговорността на
административния орган е обусловена от незаконосъобразността на издаден от него
акт. Правомощията на решаващия съд в производството по съдебно обжалване на
наказателното постановление, регламентирани в чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221,
чл. 222 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН са да го потвърди, измени или
отмени, като касационната инстанция оставя в сила или отменя постановеният
съдебен акт. Основанията за отмяна на наказателното постановление се извличат
от разпоредбите на чл. 335, ал. 2 от НПК и чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, приложими по силата на съответното препращане
на чл. 84 от ЗАНН. То е незаконосъобразно във всеки един от следните случаи:
издадено е от некомпетентен орган; в хода на административно-наказателното
производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване процесуалните права на страните, което не е отстранено;
нарушението, което е санкционирано с него, не е извършено, не е извършено от
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице или не е
извършено виновно. Наличието, на който и да било порок в постановения от
административния орган правораздавателен акт, води но неговата
незаконосъобразност. Основанието на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203,
ал. 1 от АПК за ангажиране отговорността на ответника е тази
незаконосъобразност да бъде установена по съответния ред – със съдебно решение.
Без значение е обстоятелството, което я обуславя. В настоящия случай РС –
Перник е постановил съдебно решение, което е влязло в сила и с което
наказателно постановление № F 156346/24.07.2015 г., издадено от заместник
директор на ТД на НАП – София е отменено като незаконосъобразно. Това е и една
от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск.
Неоснователно е и възражението за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. По силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА
размерът му се определя по договаряне между адвоката и довереника. Той трябва
да отговаря на критериите за справедливост и обоснованост и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В конкретния
случай съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
възнаграждението за осъществената от адв. К. правна защита и съдействие по АНД
№ 163/2019 г. по описа на Районен съд – Перник е 300 лв. Такъв е и размерът на
заплатеното от ищеца възнаграждение и същото не надхвърля минимално определения
в Наредба № 1/2004 г. Затова то не е прекомерно, а предявеният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане
на законната лихва за забава. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с §
1 от ДР на ЗОДОВ при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на
изпълнение, затова по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от
деня на поканата. В настоящия случай забавата е настъпила с постъпването на
исковата молба в съда – 29.08.2019 г. От този момент ответникът дължи заплащане
на обезщетение върху присъдената главница. Затова предявеният акцесорен иск е
основателен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в
тежест на ответника следва да се възложат, направените от ищеца разноски в
настоящото съдебно производство – 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
и 10 лв. – държавна такса.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
203, ал. 1 от АПК Национална агенция за приходите, ЕИК ****, със седалище в гр.
София, бул. Дондуков № 52 да заплати на К.М.С., ЕГН ********** *** сумата от
300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
заплатени съдебно разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – наказателно постановление № F 156346/24.07.2015 г., издадено
от заместник директор на ТД на НАП – София, отменено с решение № 148/29.03.2019
г., постановено по АНД № 163/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
28.08.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Национална
агенция за приходите, ЕИК ****, със седалище в гр. София, бул. Дондуков № 52 да
заплати на К.М.С., ЕГН ********** *** сумата от общо 310 лв. /триста и десет
лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/