РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 25.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 3332 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
Представляващ Община Иваново твърди, че общината е сключила договор за
покупко-продажба на недвижим имот с пл. № 12, в местността „П***“ , масив 1, в
землището на с. П**, който имот е идентичен на имот с идентификатор 56397.1.12
по кадастралната карта и регистри на с. П**, одобрени със заповед №
РД-18-10/23.05.2014г. Според ищеца купувачът по договора не е индивидуализиран
и договорът не е вписан. Освен това и имотът не е индивидуализиран в достатъчна
степен. За това ищецът счита, че договорът е недействителен на две различни
основания:
-
Поради невъзможен предмет, тъй като към момента на
сключване на договора вещта не е съществувала.
-
Поради противоречие със закона. Ищецът твърди, че за да е
законосъобразна продажбата на процесния имот би следвало да е проведен преди
това търг. Общината търг не е провеждала, а това нарушава закона и процедурата
за продажба на общински имоти.
Ответниците П.С.Б. и Т.А.Б. оспорват исковете. Оспорват част от
фактическите твърдения на ищеца. Позовава се на придобивна давност.
Предявените искове са неоснователни.
Видно от приложеното по делото Решение № 297 по протокол № 35 от заседание
на Общински съвет Иваново от 28.05.1998г. , чл. 7 ал.3 от Наредбата за
стопанисване, управление и разпореждане с общинска собственост е изменен така:
„Лица, които са изградили временни постройки, разрешени по реда на
отменената ал.4, на чл. 120 от ЗТСУ и други нормативни актове, могат да закупят
без търг прилежащият им терен, отдаден с ЧИЗРП, когато е възможно установяване
на траен градоустройствен статут в съществуващия им вид по цени на чл. 97 от
ППЗДС …“. Договорът, чиято нищожност се иска да бъде прогласена е сключен на
27.01.2019г. в резултат на заповед на кмета на Община Иваново № 309/11.12.1998г, която заповед се позовава именно на чл.7 ал.3 от цитираната наредба.
Установи се по делото, че П.С.Б., както и много други лица са притежавали
временни постройки в местността „П***“ в с. П**, Русенска Област. Предвид
издадената заповед на кмета на Община Иваново, № 309/11.12.1998г, може да се предположи, че са били налице и останалите предпоставки
на изменения чл. 7 ал.3 от наредбата, освен обстоятелството, че П.Б. е
притежавал постройка в посочения терен. Освен това ищецът се позовава
единствено на обстоятелството, че теренът е следвало да бъде продаден на търг,
без въобще да споменава изменението в чл.7 ал.3 от НСУРОС и евентуални
нарушения в проведената процедура за продажба
без търг, която съответства на изменената наредба. По тази причина искът за
нищожност се разглежда само на предявеното основание, без да е необходимо да се
изследват всички възможни хипотези за недействителност на сделката. При липса
на твърдения за нарушения в предвидената в нормативен акт процедура по продажба
на имота без търг, липсват и доказателства за такива нарушения, поради което не
може да се прогласи недействителност на такова основание. Не на последно място
ако има извършени някакви нарушения на закона в процедурата по продажбата, то
те са извършени от Община Иваново, а основен правен принцип е, че никой не може да черпи права от собственото
си противоправно поведение. Вписването на договор за продажба на недвижим имот
не е част от фактическия състав на сделката и липсата на вписване по никакъв
начин не се отразява на действителността на договора.
Иска за нищожност поради липса на предмет също е неоснователен. Невъзможен
предмет по смисъла на чл. 26 ал.2 предл. първо от ЗЗД означава предметът на
сделката да не е съществувал никога и да е НЕВЪЗМОЖНО да съществува. В случая
няма спор, че предметът на сделката към днешна дата съществува и за него
ответникът плаща данъци на общината ищец. Т.е. предметът е напълно възможен. В
българското правото се приемат за действителни продажбата на бъдеща вещ и
продажбата на чужда вещ, като реално вещният ефект настъпва под условие- ако
бъдещата вещ възникне/ ако продавачът придобие собствеността върху вещта която
е продал. В теорията и практиката се обсъжда и т.нар. конверсия на една
недействителна правна сделка в друга близка такава, която е действителна. В
случая би могло аргументирано да се приеме, че оспорената сделка е била под
условие- ако съответната вещ възникне като самостоятелна такава. Вещта е възникнала и сделката е породила вещнопрехвърлително действие, като то не е свързано с
действителността на сделката, която е била и е останала действителна и е
породила облигационни задължения между страните, които са отделни от
вещнопрехвърлителното й действие.
Като се съобрази изхода на делото на
ответниците следва да се присъди сумата 500 лева за разноски по делото. Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ОБЩИНА ИВАНОВО със съдебен адрес *** предявен срещу П.С.Б. с ЕГН **********
и Т.А.Б. с ЕГН ********** *** за признаване на установено, че договор за
покупко-продажба на недвижим имот с планоснимачен № 12 в местност „П***“, масив
1, в землището на с. П**, обл. Русе е недействителен поради невъзможен предмет
и поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ИВАНОВО със съдебен адрес *** да заплати на П.С.Б. с ЕГН **********
и Т.А.Б. с ЕГН ********** *** сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/