ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49
гр. Търговище , 21.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500104 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 396 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ш. А. А. от [ населено място ], общ. Т., действащ
чрез пълномощник адв. Д.М.-ТАК, против Определение № 579/27.04.2021 г., постановено по
гр.д. 375/2021 г. на PC-Търговище, с което е оставена без уважение молбата му за допускане
на обезпечение на предявения по делото иск, чрез спиране на изпълнението по изп.д. №
64/2021 г. на ДСИ при РС-Търговище. С оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност, частният жалбоподател моли за отмяната му и уважаване на молбата
му за допускане на обезпечение.
Счита, че при евентуално постановено в негова полза решение в
първоинстанционно производство, образувано по предявен иск с правно осн.чл. 227 от ЗЗД
за отмяна на дарение на посочения недвижим имот, ще се обезмисли настоящия въвод по
посоченото изп.дело, тъй като задължително ще се стигне до ново преразпределение на
съсобствеността. Ищецът е в недобро здравословно състояние и насроченият въвод ще му
създаде допълнително притеснения.
На осн.чл. 396 ал. 2 изр. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на
насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, при редовно упълномощаване, и при
наличието на правен интерес от обжалване на акта.
Ищецът е предявил иск за отмяна на дарението на ½ ид.ч. от посочения недвижим
имот УПИ ІІ-258 в кв. 35 на с. Руец, който имот през 1985 година, ведно със съпругата си е
дарил на брат си- ответника по делото. Представеният към молбата за обезпечение изп.лист
1
№ 260383 от 04.11.2020 г. е издаден във основа на влязло в сила решение по гр.д. №
955/2019г. по описа на РСТ , с което настоящият ищец Ш. А. А. е осъден да предаде на Р. А.
А.-ответник по настоящото дело владението върху 190 кв.м.- обозначени на приложената
към молбата скица-разположени по продължение на границата между УПИ ІІ-258
(собственост на ответника) и УПИ І-258 в кв. 35 (собственост на ищеца). Въз основа на
изп.лист е образувано изп.дело, по което на ищеца е връчена призовка за въвод във владение
на процесните 190 кв.м.
В исковата си молба ищецът твърди, че след смъртта на съпругата си през 2018 г.
във връзка с влошеното си здравословно състояние в качеството си на дарител е отправил
покана до дарения (ответника), получена на 14.10.2020 г. да му изплаща издръжка в размер
на по 200 лв. месечно, но не получил такава, обуславяща предявяване на иска за отмяна на
дарението по отношение на ½ ид.ч. от дарения имот.
Молбата е по реда на чл. 389 ГПК. За да е основателна следва да се установи че без
исканото обезпечение за ищеца ще невъзможно или ще се затрудни изпълнението на правата
по решението, ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства (или при
условията на изразена от ищеца готовност за внасяне на парична гаранция), при наличието
на обезпечителна нужда и подходяща обезпечителна мярка.
В случая ответникът е собственик на целия недвижим имот, като се иска отмяна
на дарението на този имот до размера на 1/2ид.ч. от него. Дори и вероятно да бъде уважен
иска и отменено дарението, то това ще следва да е за 1/2ид.ч. от имота.
Образуваното изпълнително производство е за предаване на реална част – 190 кв.
м. от процесния недвижим имот.
Предявеният иск по чл. 227 от ЗЗД е конститутивен, иск чрез който страната
упражнява свое потестативно право, този иск не е иск за собственост или за вещно право.
Решението на съда по конститутивния иск ще има сила на пресъдено нещо, която обаче
обхваща само спорното потестативно право, не и новото правно положение, създадено с
конститутивното решение. То може да бъде предмет на спор, ако се оспорват гражданските
последици на решението. Конститутивният иск не води до промяна във фактическата
власт/владение и при евентуално положително решение, въз основа на него ищецът не би
могъл да претендира принудително изпълнение, т.е. не би могъл да се снабди с
изпълнителен титул, за да реализира правото си. Ето защо и поисканата обезпечителна
мярка се явява неадекватна и неподходяща за обезпечаване на така предявения иск.
Уважаването на иска по чл. 227 ал. 1 от СК не би препятствало предприетото принудително
изпълнение по изп.д. № 64/2021 г. на ДСИ при РС-Търговище, обуславящо неоснователност
на молбата за допускане на обезпечение.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи (макар и по други
съображения), поради което определението се явява правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Ш. А. А. от [населено място], обл. Т.,
действащ чрез пълномощник адв. Д.М.-ТАК, против Определение № 579/27.04.2021 г.,
постановено по гр.д. 375/2021 г. на PC-Търговище, с което е оставена без уважение молбата
му за допускане на обезпечение на предявения по делото иск, чрез спиране на изпълнението
по изп.д. № 64/2021 г. на ДСИ при РС-Търговище.
Определението не подлежи на касационно обжалване – ТР 1/21.07.2010г. по
тълк.д. № 1/2010 ОСГТК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3