Решение по дело №559/2023 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 160
Дата: 21 ноември 2023 г. (в сила от 29 ноември 2023 г.)
Съдия: Димчо Стоянов Луков
Дело: 20233600200559
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Шумен, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора Д. Арк. Д.
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Частно наказателно дело №
20233600200559 по описа за 2023 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
Делото е образувано е по искане на Централно инкасаторско бюро към
Министерство на правосъдието - Кралство Нидерланция за признаване и
изпълнение на решение № 7062 5422 4793 6481 от 19.04.2023 г., постановено
от Politie Flevoland, afd. CVE – Кралство Нидерландия, влязло в сила на
31.05.2023 г., за налагане на финансова санкция в размер на 140 – сто и
четиридесет евро на българския гражданин М. Б. А. ЕГН ********** роден
на *****., с постоянен и настоящ адрес: *****.
Представителят на прокуратурата намира искането за процесуално
допустимо и основателно. Не са нА.це основания за отказ. Поради това моли
за постановяване на съдебен акт, с който да се допусне за изпълнение
решението на Кралство Нидерландия.
М. Б. А. нередовно призован, не се явява. Назначеният служебен
1
защитник – адв. В. И. К. намира, че са налице основания да се откаже
признаване и допускане за изпълнение на решението, тъй като лицето няма
постоянно местоживеене в Р. България, няма доходи и имущество в страната.
Моли съда да откаже да признае за изпълнение решението на несъдебния
орган на К. Нидерландия.

Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства,
установи следното:
Депозирано е Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на ЕС, в което е отразен подлежащият на признаване
и изпълнение акт, органът, който го е издал, както и основанията за неговото
постановяване. От удостоверението и приложения към него акт за налагане на
финансова санкция е видно, че: На 07.03.2022 г. в 15. 18 ч. по време на
управление на МПС в Lelystad, Griend - Кралство Нидерландия държал
мобилен телефон. Това представлява административно нарушение, което се
санкционира по реда на Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2 на
Кралство Нидерландия. За това нарушение наказващия орган - Politie
Flevoland, afd. CVE – Кралство Нидерландия на 19.04.2023 г. е наложил на
М. Б. А. финансова санкция в размер на 140 – сто и четиридесет евро. От
Удостоверението се установява, че М. Б. А. е бил уведомен за правото си да
обжалва решението и сроковете за обжалване. Решението е влязло в сила на
31.05.2023 г.
От представените документи и установените от тях обстоятелства се
установява нА.чието на проведено административно наказателно
производство, което е завършило с влязло в сила решение за налагане на
финансова санкция. Не са налице основанията на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС
за отказ за признаване на решението. Деянието, за което на М. Б. А. е
наложено наказанието попада в хипотезата на чл. 30 ал. 2 т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС. Същото съставлява нарушение и по българското
законодателство – чл. 80а ал. 2 т. 11 от ЗДП. Поради това не са налице
основания да се откаже признаване и изпълнение на наложената финансова
санкция.
ШОС не приема доводите на служебния защитник. В разпоредбата на
2
чл. 30 ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС са предвидени няколко алтернативи за
признаване на решението за налагане на финансова санкция. При наличието
на която и да е от тях, съда следва да признае решението за налагане на
финансова санкция. В случая засегнатото лице М. Б. А. има местоживеене на
територията на Р. България – *****. Не са налице доказателства същия
трайно да е напуснал страната и да се е установил в чужбина. Ето защо съда
приема, че са налице условията за признаване на решението.
От приложената справка на БНБ се установи, че курса на еврото към
19.04.2023 г. е 1 EUR = 1.95583 BGN. Следователно наложената на М. Б. А.
финансова санкция размер на 140 евро по 1. 95583 лв. е равна на 273. 82 лв.

Предвид изложеното ще следва постановеното решение от Politie
Flevoland, afd. CVE – Кралство Нидерландия, за налагане на М. Б. А. на
финансова санкция в размер на 140 евро да бъде признато и да бъде
допуснато изпълнението му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на решение № 7062 5422 4793 6481
от 19.04.2023 г., постановено от Politie Flevoland, afd. CVE – Кралство
Нидерландия, влязло в сила на 31.05.2023 г., с което на българския
гражданин М. Б. А. ЕГН ********** роден на *****., с постоянен и настоящ
адрес: ***** е наложена финансова санкция в размер на 140 – сто и
четиридесет евро по 1. 95583 лв. е равняващи се на 273. 82 лв. по курса на
БНБ.
На осн. чл. 33 във вр с чл. 22 ЗПИИРКОРНФС признатото решение да се
изпрати на Националната агенция по приходите гр. Варна офис Шумен за
изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На осн. чл. 38 ал. 1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде
уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от
решението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Р. България.
На осн. чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция на територията
3
на Р. България се поемат от нея като поемаща държава.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в
седемдневен срок от днес, а за засегнатото лице – от датата на узнаването,
като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4