Решение по адм. дело №154/2025 на Административен съд - Видин

Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на П. Л. Н. от [населено място], [улица], против изричен отказ по молба вх.№ 953000-4468 от 25.04.2025 г., материализиран в писмо рег.№ 953000-4784 от 02.05.2025 г. на ВПД началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин.

Иска се отмяна на отказа с доводи, че назначената по досъдебното производство физико-химична експертиза е дала заключение, че в кръвта на жалбоподателя не се установява наличие на алкохол или наркотични вещества, което лишава от основание наложената принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС за не повече от 18 месеца”.

В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата чрез пълномощника адв. Г. Г. от АК-Видин, като се претендира отмяна на оспорения акт. Претендира разноски за процесуално представителство.

Ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, намира за установено следното: жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на процесния административен акт, от адресат на същия и пред родово и местно компетентен съд, поради което е процесуално допустима.

С оспореното писмо рег.№ 953000-4784 от 02.05.2025 г., издадено от ВПД началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, е отказано да бъде върнато на молителя (и жалбоподател в настоящето производство) СУМПС [номер], отнето със заповед за прилагане на ПАМ № 24-4332-001902/04.04.2024 г. на мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с мотив, че в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин няма данни да е решен въпросът за отговорността, нито е изтекъл 18 месечния срок.

По делото, във връзка с направеното искане от жалбоподателя е изискана назначената по ДП № 593/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР химикотоксикологична експертиза, която е изпратена с писмо вх.№ 1994/01.10.2025 г. на ст. разследващ полицай при 07 РУ-СДВР. От заключението на експертизата рег.№ И-10928/26.11.2024 г. на ВМИ-София се установява, че от извършените изследвания на предоставената проба от кръв на лицето П. Л. Н. не се установява наличие на алкохол (етанол) и наркотични/упойващи вещества.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна.

Процесното писмо е постановено в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за постановянето му, но е издадено в противоречие с материалните разпоредби на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

От данните по преписката се установява, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-001902/04.04.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на водача П. Л. Н., но за не повече от 18 месеца. Между страните не се спори, че ЗППАМ не е оспорена и е влязла в законна сила.

От преписката се установява, че във връзка с констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата от жалбоподателя е образувано досъдебно производство № 593/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР, в рамките на което е назначена и изготвена химикотоксикологична експертиза, която е дала заключение, че от извършените изследвания на предоставената проба от кръв на лицето П. Л. Н. не се установява наличие на алкохол (етанол) и наркотични/упойващи вещества. Заключението на експертизата е приложено по досъдебното производство с писмо рег.№ И-10928/26.11.2024 г.

След като е бил уведомен за резултата от назначеното изследване жалбоподателят входил молба в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, където е издадено и се съхранява СУМПС [номер], да му бъде върнато същото, поради отпадане на основанието за отнемането му. Тази молба е входена при ответника с рег.№ 953000-4468 от 25.04.2025 г. В нея молителят изрично посочил, че назначената и изготвена експертиза е дала заключение за липса на наркотични вещества в предоставената от водача кръвна проба.

Към момента на подаване на молбата за връщане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя (25.04.2025 г.) е било изготвено заключението на назначената по ДП № 593/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР експертиза и ответникът е следвало да положи съответните усилия, за да се запознае с нейното заключение.

При това положение и като констатира, че към момента на подаване на молбата за връщане на отнетото СУМПС спрямо оспорващия не са били налице основания за прилагане на принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, респ. липсвало е основание за задържане на това свидетелство от ответника. Целта на принудителните административни мерки, в т.ч. и на отнемането на СУМПС, е свързана основно с предотвратяването или преустановяването на административни нарушения. Отказът на административния орган е правен акт от категорията на чл.21, ал.4 от АПК. В процесния случай, с изричния си отказ административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от заключението на химикотоксикологичната експертиза е установено по категоричен начин, че такова нарушение не е осъществявано от уличеното лице.

Като не е съобразил това, административният орган е постановил отказа си при липса на фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление, израз на държавна принуда и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразност на приложената мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено или при пълна липса на основание. В случая от преписката се установява, че спрямо жалбоподателя е установена липса на алкохол или наркотични вещества в дадената кръвна проба, като по този начин е отпаднало основанието за налагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС”. При това положение издаденият отказ е процесуално и материално незаконосъобразен административен акт, съответно отказът е постановен в нарушение на закона и при липса на визираните в него материалноправни предпоставки, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката върната на ответника, за произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение.

За пълнота следва да се отбележи, че към настоящия момент е изтекъл и 18 месечния срок, визиран в заповедта за прилагане на ПАМ.

Следва да се посочи още, че след връщане на преписката на ВПД началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин за произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение, неизвършването на фактически действия от страна на административния орган би попаднало в обхвата на чл.256 от АПК.

При този изход на правния спор и на основание чл.143, ал.1 от АПК, при своевременно направено искане за разноски от процесуалния представител на оспорващия, в полза на същия следва да бъдат присъдени направените разноски в производството по делото, които видно от приложения договор за правна защита и съдействие и платежен документ за внесена държавна такса за производството по делото възлизат на сумата от общо 760,00 лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса и 750,00 лева заплатен адвокатски хонорар, за сметка на бюджета на юридическото лице, в състава на което попада издателя на процесния акт.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изричен отказ по молба вх.№ 953000-4468 от 25.04.2025 г., материализиран в писмо рег.№ 953000-4784 от 02.05.2025 г. на ВПД началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин.

ИЗПРАЩА преписката на ВПД началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин за произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение и дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, в седем дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати в полза на П. Л. Н. от [населено място], [улица], направените разноски по делото в размер общо на 760,00 (седемстотин и шестдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.