Р Е Ш Е Н И Е
№ 343/23.5.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ – и състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от
съдия Хубчева адм. дело № 238 по описа на съда за 2023 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
В жалбата се твърди, че
оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2021 год. е незаконосъобразно като издадено при нарушение на материалния закон,
на съдопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Сочи се,
че актът не е мотивиран, не е ясно на какво основание е извършено намаляването,
респективно е извършен цялостен отказ на сумите на заявените мерки за
подпомагане и е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Моли се
административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен и претендира
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Моли съда да
уважи подадената жалба и да отмени издаденото уведомително писмо, тъй като в
него не са изложени мотиви, обосноваващи отказа за финансиране. Моли се за
отмяна на оспореното уведомително писмо и изпращане на делото като
административна преписка на органа за ново произнасяне с указания по
прилагането на закона. Представя списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК на л. 86 от делото, по който претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Заместник-изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, чрез пълномощника си старши
юрисконсулт М., в писмено становище от 27.04.2023 год., е заявил, че оспорва
жалбата и моли за отхвърлянето й с доводи за нейната неоснователност.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Административен съд –
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Административното производство
е образувано с подаването на заявление за подпомагане с УИН 13/210521/11322 за
кампания 2021 год. Общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез
интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършена на
задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)) на данните в подаденото
заявление, към което са подписани общите и задължителните декларации. Към
заявлението са приложени таблици за използваните парцели, като е посочен
номерът на всеки блок на земеделското стопанство (БЗС) и землището, в което се
намират недвижимите имоти. Представени са карта на БЗС и на заявените площи по
схеми и мерки 2021 год., както и таблица ЕНП (екологично насочени площи) и
таблица на декларираните ЕНП общо.
Към административната преписка
е представена декларация за запознаване с определенията за нередност, съгласно
чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 год. и 2 (броя) справки за резултати
от автоматични проверки а въведените данни в заявление за подпомагане по
директни плащания за кампания 2021 год.
В хода на съдебното
производство е представено Становище с изх. № 02-131-2600/26 от 10.02.2023 год.
на Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, съдържащо отговор на
твърденията на жалбоподателя за липса на прави и фактически основания при
издаване на оспореното уведомително писмо; Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022
год. на министъра на земеделието, с която е наредено одобряването на
окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2021 год., както и Възражение с вх. № РД-12-05-459 от
30.12.2021 год., подадено от „Аргус“ ЕООД до министъра на земеделието, в което
е изразено несъгласие срещу границите/начина на трайно ползване на имотите,
попадащи в обхвата на проекта на слой „Площи, допустими за подпомагане“ и на
слой „Физически блокове“ за кампания 2021 год., в частта касаеща декларираните
площи със заявление за подпомагане с УИН 13/210521/11322.
Във връзка с компетентността на
издателя на акта е приложена Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 год., с която в
т. 1 Изпълнителният директор е делегирал правомощията си на г-жа В. И. К. –
заместник – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово
подпомагане, които са подали заявление по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009
год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания и други.
Оспореното уведомително писмо е връчено
на жалбоподателя „Аргус“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Гурко“ № 2, представлявано от управителя С. И. И. на 23.01.2023 год., видно от
датата на изтегляне на уведомителното писмо от системата за електронни услуги (СЕУ)
на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, а жалбата му е подадена чрез
административния орган до съда на 27.01.2023 год., поради което същият е
упражнил правото си на жалба в законоустановения 14-дневен срок.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът формира следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице с правен
интерес от обжалването, адресат на акта и чиито права и законни интереси са
засегнати от него и е подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество
е основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразена
ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт.
Държавен фонд „Земеделие“ е
акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за
прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските
производители). Разплащателна агенция, съгласно параграф 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според параграф 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е „процедура по признаване на статут на
Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на
възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските
земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз“.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция,
организира и ръководи дейността й и я представлява, като разполага и с
правомощието по вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по
схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от
Разплащателната агенция. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП,
изпълнителният директор може да делегира правомощията си, произтичащи от
правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С т. 1
от Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 год. Изпълнителният директор е делегирал
правомощията си на г-жа В. И. К. – заместник – изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките
за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявление по реда на
Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания и други.
Уведомителното
писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК
и следва да отговаря на изискванията, въведени с чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 8 от АПК. В т. 4 от посочената разпоредба е прието, че административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Налице е императивно
изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере
волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.
Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В разглеждания
случай, като фактически основания за издаване на обжалваното уведомително писмо
е посочено, че „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни
проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.“. Други фактически, а също така и правни
основания не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до извод кои
изисквания не са спазени. Не е ясно за кои площи от заявените за подпомагане
парцели е прието, че са недопустими за подпомагане, по всяка една от заявените
схеми и мерки, наложило и намаление на заявеното подпомагане, за да е възможна
проверката за съответствието на фактическите констатации с действителното
положение. Нито от таблица 1 “Оторизирани суми“ и в частност колона 3 „Намаления“ към същата, нито от приложените към преписката доказателства не
са направени пояснения кои законови изисквания жалбоподателят не е спазил и
респективно не може да се установи конкретното правно основание за намаленията,
посочени в колона 3 „Намаления“ на таблица 1 “Оторизирани
суми“. От изброените под колона 3 „Намаления“ пет хипотези
също не могат да бъдат извлечени данни коя от тях е приложена за всяка една от
мерките и схемите, по отношение на които е налице намаление на оторизираните
суми. Такива не могат да бъдат извлечени и от подписания от жалбоподателя
документ за резултатите от автоматични проверки на въведените данни в заявление
за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 год. Безспорно в него са
посочени грешките и предупрежденията, които са констатирани при подаване на
заявлението за подпомагане, но същите не съставляват мотиви за отказа от
оторизиране на заявената сума по всяка една мярка или схема. Уведомителното
писмо следва да съдържа конкретна информация за всеки един парцел, който не
отговаря на изискванията, неговата площ и основанието за извършеното намаление.
От самото писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината за
извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми. Изследването на
съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване
на конкретното фактическо и правно основание за извършената редукция с
оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на Н.. Няма конкретни,
относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Дори и в
приложените към преписката доказателства липсва излагане на фактическите
основания за извършеното изчисление на размера на финансовото подпомагане. Не
са посочени и относимите правни основания. В разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП
са изброени хипотезите, в които Разплащателната агенция намалява размера на
плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, но при липса на
фактически установявания, не могат да бъдат изведени и правните такива за
издадения отказ. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане
следва да бъде намален, е върху административния орган, който следва да
установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт.
Предвид посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на
съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира
пропускът на административния орган да изложи фактическите основания за
издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва
да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както
и да се посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено.
Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С
излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното
производство съображенията, по които административният орган издава или отказва
да издаде административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и
съответно прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, който се обжалва. Следва да се отбележи също, че в
рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни
основания, но недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие в съдебна фаза
със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от
административната преписка, към които актът препраща. Също така с представеното
в хода на съдебното производство Становище с изх. № 02-131-2600/26 от
10.02.2023 год. на Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
административният орган не може да допълни оспорения акт в частта му относно
липсващите мотиви и правни основания за издаването му. Същото не е изготвено на
10.02.2023 год., т.е. датата на предявеното съдебно оспорване и е недопустимо
мотивите на акта да се излагат в писмена защита в хода на съдебното
производство, чрез изразяване на становище от ответната страна. Изложеното
становище не може да допълва липсващите мотиви на оспорения административен акт,
поради което и съдът не съобразява същото, при формиране на правните си изводи
за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. Съдът също не може да
допълва липсващите мотиви на органа в съдебната фаза да изяснява факти, които
не са намерили отражение в оспорения акт. Нещо повече, жалбоподателят е
поставен в недопустима ситуация да не разбира основанието за издадения отказ и
не е в състояние да организира адекватно защитата си. В този смисъл съдът не
може да осъществи и контролните си функции спрямо акта, както и да анализира
аргументите на жалбоподателя за незаконосъобразност на същия.
Следователно
в разглеждания случай ответникът е издал акта си в противоречие с чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, което е основание по чл. 146, т. 2 от АПК за неговата отмяна.
Съдебната практика е категорична, че посочването на фактическите и правни
основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща
възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за
организиране на адекватна защита спрямо него. По принцип няма пречка мотивите
към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ по
преписката. Този документ обаче, следва да е приобщен към акта, като бъде
упоменат в него, предвид мотивите изложени в ТР № 16/75 год. на ОСГК на Върховния
съд на Република България
Предвид
изложеното, съдът намира, че процесното уведомително писмо е издадено при
неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни
фактически основания за издаването му, както и поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т.
2 и т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на
въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на компетентния
административен орган за ново произнасяне по подаденото от „Аргус“ ЕООД, ЕИК
*********, заявление, съобразно указанието, дадено в мотивите на настоящото решение.
С
оглед изхода на делото и заявеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК (л. 86 от делото) съдът счита, че същото е частично основателно, с оглед
направеното възражение от ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
приложима на основание чл. 144 от АПК, за да намали размера на платеното
адвокатско възнаграждение, съдът трябва да установи, че фактическата и правна
сложност на делото не съответства на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В случая, възнаграждението, което е заплатено реално за настоящото
производство, не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, поради
което е прекомерно и размерът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 8,
ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В последната е прието, че за дела по Закона за подпомагане на
земеделските производители законодателят адвокатското възнаграждение не следва
да надвишава размера на сумата от 500, 00 (петстотин) лева. Ето защо,
претенцията за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1 680, 00 (хиляда шестотин
и осемдесет) лева надвишава повече от двойно стойността на посочената сума и
следва да се редуцира до определения минимум. Следователно Държавен фонд
„Земеделие“ следва да се осъди да заплати разноски в общ размер на 550,00 (петстотин
и петдесет) лева, от които 50,00 (петдесет) лева за заплатена държавна такса,
500, 00 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пазарджик,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/1110 от
13.01.2023 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 год.,
издадено от на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с
което на „Аргус“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. И. И. е
отказано финансово подпомагане за 2021 год., по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ, както следва: по подмярка Схема за единно плащане
на площ (СЕПП) – 6238,44 лева, Схема за преразпределително плащане (СПП) – 4132,
20 лева, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) – 3922, 57 лева,
както и в частта с която му са начислени санкции, подлежащи на прихващане от
бъдещи плащания, в размер на: СЕПП-6238,44 лева и СПП – 4132, 20 лева и сумата
е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014
год. на Комисията.
ИЗПРАЩА делото
като административна преписката на Заместник - изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за ново произнасяне по заявлението за
подпомагане на „Аргус“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. И.
И., съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административния акт,
считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на „Аргус“ ЕООД, ЕИК *********,
с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Гурко“ № 2, представлявано от управителя С. И. И., сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева. представляваща
съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
На
основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по
реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
(П)