РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2522/16.12.2021г.
гр.
Пловдив, 16 декември 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, Първо отделение, 25-ти състав, в открито
съдебно заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2239 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178
от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Ж.В.Г., ЕГН: **********, с посочен
адрес: ***, чрез пълномощника адв. В.,***, против
Заповед № 1723 от 06.08.2021г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от
ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „началник отдел“ с
ранг 5-ти старши, отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна
дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, считано от 09.08.2021г.
Според жалбоподателя, заповедта
е издадена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, при неизпълнен фактически
състав и несъответствие с целта на закона. Изложени са твърдения, че съгласно
утвърдената длъжностна характеристика за длъжността, утвърдена на 09.08.2021г.,
която характеристика не му е предоставена за запознаване, изискванията за
заемане на длъжността са образователна степен: висше магистър, магистър по
право; професионална област: социални, стопански и правни науки; професионално
направление: право, администрация и управление и икономика; професионален опит:
4 години. Поради тази причина, органът по назначаване е приел, че държавният
служител е престанал да отговаря на изискванията за заемане на длъжността и че
е възникнала обективна невъзможност да изпълнява задълженията си.
В жалбата са изложени подробни съображения
за това кога е налице обективна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения, като в тази насока се твърди, че въведените специфични изисквания
за длъжността, в случая не стоят извън волята на органа по назначаването, а
напротив - това е извършено по изрично волеизявление, обективирано в процесната
заповед. Жалбоподателят отговаря на изискванията за заемане на длъжността
„началник отдел“ в структурата на ДФ „Земеделие“, включително съгласно т. 69 от
Класификатора на длъжнотите в администрацията, тъй като има завършено висше
образование с образователна степен „магистър“ по специалността „Финанси“,
професионална квалификация „магистър по икономика“, съгласно диплома, издадена
от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Има и изискуемите
ранг и професионален опит, тъй като работи в структурите на ДФ „Земеделие“ от
2009г., когато е назначен по трудово правоотношение на длъжността „началник
отдел ПСМП“. Впоследствие, през 2012г., когато трудовите правоотношение на
служителите в ДФЗ се трансформират в служебни, жалбоподателят запазва
длъжността си, а от 2017г. заема длъжността „началник на отдел РРА“ – гр.
Пловдив.
Иска се отмяна на обжалвания ИАА и
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък с
разноските.
Ответникът - Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, чрез процесуалния си
представител юр. Недялова, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди данните по делото
и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА. Видно от отбелязването
в самата заповед, същата е връчена на жалбоподателя на 09.08.2021г. Жалбата
е подадена направо пред съда на 16.08.2021г., т.е. в законоустановения срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, по делото се
установява следното: със заповед № 1496 от 20.04.2021г. жалбоподателят Г. е
преназначен от длъжност „главен експерт“ в отдел „Регионална разплащателна
агенция – РА“ в областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив на длъжност
„началник отдел“ в същата структура, считано от 22.04.2021г. С предходна
заповед № 03-РД-650/22.02.2021г. е повишен от ранг първи младши в ранг пети
старши. На 22.04.2021г. е запознат Длъжностната характеристика за длъжността,
утвърдена на 01.04.2020г. от изпълнителния директора на ДФЗ, в която като
изисквания за заемане на длъжността са посочени образователна степен: висше
бакалавър; професионална област: социални, стопански и правни науки, аграрни
науки и ветеринарна медицина, технически науки; професионален опит: 4 години.
На 09.08.2021г. от изпълнителния директор
на ДФЗ е утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността началник отдел
„Регионална разплащателна агенция“ в областна дирекция – Пловдив, в която като
изисквания за заемане на длъжността са посочени образователна степен: висше
магистър, магистър по право; професионална област: социални, стопански и правни
науки, професионално направление: право, администрация и управление и
икономика; професионален опит: 4 години. По делото не са представени
доказателства за запознаване на жалбоподателя Г. с новата утвърдена длъжностна
характеристика за заемане на длъжността.
С оспорваната заповед № 1723 от 06.08.2021г.
на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание разпоредбата на чл. 107, ал. 1,
т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Г.. Като фактически
основания за издаване на заповедта е посочено, че с оглед посочените в новата
утвърдена длъжностна характеристика изисквания за заемане на длъжността, Г.
престава да отговаря на изискванията за заемането й. Това обстоятелство
обуславя обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения на
длъжността „началник отдел РРА“ в областна дирекция на ДФЗ – гр. Пловдив.
Със заповед № 1749 от 20.08.2021г. на
длъжността „началник отдел“ в отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в
областна дирекция на ДФЗ – гр. Пловдив е преназначен Д.Д.,
заемащ преди това длъжността „старши експерт“ с ранг трети младши в същата
административна структура. За доказване изпълнението на изискванията за заемане
на длъжността са представени следните писмени доказателства: диплома за висше
образование на образователно – квалификационна степен „специалист“ по
специалност „Икономика на кооперациите“, с професионална квалификация
„икономист“, издадена от Университет за национално и световно стопанство – гр.
София, Стопански колеж „Икономика на кооперациите“ – гр. София (л. 62 – 65);
диплома за висше образование на образователно – квалификационна степен
„бакалавър“ по специалност „Счетоводство и контрол“, с професионална
квалификация „икономист“, издадена от Великотърновски университет „Св. Св.
Кирил и Методий“, Стопански факултет (л. 58 - 61) и диплома за висше образование за
образователно – квалификационна степен „магистър“ по специалност „Финанси“, с
професионална квалификация „икономист“, издадена също от Великотърновски
университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Стопански факултет (л. 53 - 57).
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
регламентирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира следното: обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган – изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, избран за такъв от Управителния съвет
на фонда на заседание, провело се на 10.06.2021г., документирано с протокол №
178 от същата дата (л. 23 – 25). Именно
изпълнителният директор на ДФЗ е материално компетентният административен
орган, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗДСл.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите
на жалбоподателя, че оспорената заповед е немотивирана. В нея, като правно
основание за издаване, са посочени разпоредбите на чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл.
108 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В
случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите
обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните
задължения. В тази връзка, следва да се отбележи, че в разпоредбите на ЗДСл не
се съдържа нормативно определение на понятието "обективна
невъзможност", прието като материалноправна предпоставка за
издаване на административния акт. Поради това органът по освобождаването е
приел, че липсата на образователна степен магистър, магистър по право,
професионална област – Социални, стопански и правни науки, професионално
направление Право, Администрация и управление, Икономика, съгласно утвърдената длъжностна
характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност (без посочване
на датата на утвърждаването й), обуславя обективната невъзможност за изпълнение
на служебните задължения.
Следва да бъде посочено и следното:
съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за администрацията,
основните изисквания към всяка длъжност в администрацията, се определят със
закон. Минимално необходимите изисквания за заемане на длъжността се отразяват
в длъжностното разписание, а с устройствения правилник на съответната
администрация предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Закона за
администрацията могат да се определят и допълнителни изисквания. Длъжностната
характеристика има вторично значение и с нея се извършва подробно описание на
функциите, задачите и задълженията, присъщи на длъжностите и в нея могат само
да бъдат възпроизведени нормативно установените изисквания, както и да залегнат
специфични такива за конкретната длъжност, въведени по преценка на органа по
назначаването, ако това се налага в интерес на службата. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за единния класификатор на длъжностите в
администрацията, която съдържа дефиниция на понятието "длъжност" и
указва съдържанието на длъжностната характеристика. Ето защо настоящия съдебен
състав счита, че атакуваният административен акт е издаден при несъответствие
между фактическото и правно основание, посочени в него.
В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от
ЗДСл се изисква нова фактическа обстановка, която да стои извън волята на
административния орган. Напълно обосновано е възражението на жалбоподателя,
че обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на
които нито една от страните по правоотношението не е съдействала в една или
друга степен. Фактът на въведените по-високи изисквания за длъжността „началник
отдел“ в отдел „РРА“, в областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, като
образователна спетен и специфичните изисквания за професионална област не стои
извън волята на органа, а точно обратното - това е извършено по изрично волеизявление, обективирано в
длъжностната характеристика, утвърдена на 09.08.2021г., в която са посочени
завишени образователни изисквания и различни професионални области за заемане
на длъжността, спрямо тези в длъжностната характеристика, утвърдена от изпълнителния
директор на ДФЗ на 01.04.2020г.
Едновременно с това, обективната
невъзможност за изпълнение на служебните задължения следва да се дължи и на
причини, които са извън волята на държавния служител, а в случая не е налице
обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Г.,
тъй като липсват данни за нормативна или друга по характер фактическа промяна,
която да е извън волята на страните и която да е довела до наложително
изменение на обстоятелствата, а оттам и на задълженията, заложени за изпълнение
на процесната длъжност. Отделно от това, следва да се отбележи, че основателни
са възраженията в жалбата, длъжностната характеристика за длъжността „началник
отдел“ в отдел „РРА“, областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, в
която са посочени променените изисквания за заемане на длъжността не е
подписана от Г., т.е. може да се приеме, че същият не е запознат с нея.
Изложеното е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от Наредбата
за длъжностните характеристики на държавните служители, съгласно която
екземпляр от утвърдената длъжностна характеристика се връчва на служителя,
заемащ длъжността, и се подписва от него. При запознаване с изискванията за
заемане на длъжността, жалбоподателят би могъл да представи дипломата си за
завършено висше образование с образователно квалификационна степен „магистър“,
специалност „Финанси“, професионална квалификация „магистър по икономика“,
издадена от Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Стопански факултет,
която е представена като доказателство към подадената жалба (л. 8 – 10). Не
може да се приеме за доказано твърдението в жалбата, че тази диплома се съдържа
в служебното досие на Г. като държавен служител, тъй като от страна на
пълномощника на жалбоподателя не е направено доказателствено искане за
представянето му по делото.
Тук именно следва да се съобрази, че
съгласно чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните
служители изменение на длъжностните характеристики може да се извършва по
инициатива на звеното по човешки ресурси или на преките ръководители при: 1.
настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменения във
функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на
администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за
осъществяване на определени административни дейности или работни процеси; 4.
предписания от контролни органи. По делото липсват доказателства относно
възникването на нови обстоятелства, такива каквито изисква чл. 8 от Наредбата,
за промяна на длъжностна характеристика. Но дори и да бяха представени такива
доказателства, както бе отбелязано по-горе в мотивите на настоящото решение,
изменението на която и да е част от длъжностната характеристика е във волята,
преценката на органа по назначаване и не може да бъде обективен фактор, който
да обоснове обективна невъзможност за изпълнение на служебните му задължения. В
този смисъл е и постановеното по сходен казус решение № 3537 от 09.03.2020г. на
ВАС, Пето отделение.
За пълнота на изложението, следва да бъде
посочено, че назначеният в последствие на освободената от жалбоподателя
длъжност „началник отдел“ в отдел „РРА“ в областна дирекция на ДФ „Земеделие“ –
гр. Пловдив държавен служител Д.Д.притежава идентична
диплома като тази на жалбоподателя за образователно квалификационна степен
„магистър“, специалност „Финанси“, професионална квалификация „икономист“,
издадена дори от същото висше учебно заведение – Великотърновски университет
„Св. Св. Кирил и Методий“, Стопански факултет.
По изложените съображения, обжалваната
заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Съдът намира, че същото е в размер на 1 000лв. и не е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 1723 от 06.08.2021г.
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, с която на
основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на Ж.В.Г., ЕГН: **********,
с посочен адрес: *** на длъжност „началник отдел“ с ранг 5-ти старши, отдел
„Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ –
гр. Пловдив, считано от 09.08.2021г.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София
заплати на Ж.В.Г., ЕГН: **********, с
посочен адрес: *** сумата в размер на 1 000лв. (хиляда лева) разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: