Решение по дело №2871/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2912
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20192120102871
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

2912                            07.11.2019 г.                              гр.Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                               XXI ви граждански състав

на двадесет и девети октомври         две хиляди и деветнадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

                                                    Председател: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №2871 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                           Производството по делото е образувано по предявен от А.С.С., ЕГН **********, с адрес в гр.Б, к-с „“, бл., ет., ап., съдебен адрес ***К., иск против С. ДА, гражданин на И, роден на *** г. в С. С, провинция Ф И, за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето М. ДА, ЕГН **********, както и да бъде осъден да заплаща на малолетния си син месечна издръжка в размер на 200,00 лева, като му се определи и режим на лични отношения с детето, без право на преспиване и в присъствие на майката.

                           Ищцата твърди, че с ответника са родители на малолетното дете М, родено в Г, както и че от м.септември 2016 г. родителите са във фактическа раздяла - ответникът напуснал дома им в Германия и от тогава не се е интересувал от семейството си, не е плащал издръжка за сина си, което наложило завръщането на ищцата с детето в Б. Твърди се още, че от фактическата раздяла до настоящия момент, ответникът трайно и без основателна причина не се интересува от сина си, не полага грижи за него и не търси какъвто и да е контакт и комуникация със сина си, включително не е заплащал и не изпраща средства за издръжката му. Според ищцата налице е трайно неизпълнение на родителските задължения от страна на ответника, който напълно се е дезинтересирал от детото, непознат е за него и е само формален родител.

                           Предявения иск е с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК.

                           В съдебно заседание искът се поддържа лично от ищцата и от упълномощения й процесуален представител, който претендира разноски.

                           В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител не оспорва твърденията в исковата молба, не ангажира доказателства.

                           В съдебно заседание назначеният от съда особен представител – адв.М. поддържа отговора.

                           Представителят на РП-Б, намира иска за основателен, съобразно събраните по делото доказателства.

                           Дирекция „СП“-Бургас не изпраща представител, представя социален доклад, изх.№ПР/Д-А/412-001/22.10.2019 г., в който не се взема конкретно становище във връзка с интереса на детето.

                           Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

                           По делото е прието като доказателство копие от Удостоверение за раждане, издадено от Община Бургас, въз основа на акт за раждане №0061 от 28.03.2017 г., видно от което негови родители са ищцата А.С.С. и ответника С. ДАтена.

                           От показанията на разпитаните свидетели – И. С. и Н. К, които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, се установява, че детето е родено в Г, по време на фактическото съжителство между родителите, като след фактическата им раздяла е с местоживеене в Република Б, в дома на майката, както и че след като напуснал семейството си ответникът не се е интересувал от сина си, не е полагал грижи за него, не е плащал издръжка, поради което и детето не го познава като свой баща. Свидетелите са категорични, че след завръщането си в страната ищцата е търсила контакт с ответника, като в един от редките случаи, в които същият откликнал на обаждането й, е бил уведомен за промяната в местоживеенето на детето от Г, в Република Б.

                           В подкрепа на гореизложеното като фактология са и приетите като доказателства Удостоверение за раждане, издадено от служба по гражданско състояния Б, удостоверение за постоянен адрес, изх.№94-01-6819-1, издадено на 22.02.2019 г. от Община Б, и социалния доклад, изготвен от Дирекция „СП“-Б, в който не се изразява конкретно становище за лишаване на бащата – ответник от родителски права, а е посочено, че основните потребности на детето от битов, здравен, социален и друг харатер се задоволяват от майката, която полага преките и непосредствени грижи за детето с подкрепа от своите родители. Отразено е още, че значима мъжка фигура за детето е единствено дядо му по майчина линия.

                           При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:

                           Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

                           По своята същност, лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на детето, която се прилага само при доказана нужда от това, в случая при кумулативната даденост на фактите, сочещи трайното неполагане на грижи без основателна причина и липсата на какъвто и да е финансов принос в отглеждането на детето. Мярката следователно се налага тогава, когато родителските задължения са изцяло и безпричинно пренебрегнати. Такъв именно е и настоящия случай, при който по несъмнен начин се установи, че ответникът родител без основателна причина не се възползва от правото си на лични контакти с детето Матео, не проявява какъвто и да е интерес към здравето и нуждите му, към физическото му и емоционално развитие, като същевременно не дава и средства за издръжката му. Това му поведение безспорно е противоправно и по същество представлява пълно неизпълнение на родителските му задължения. Формалното притежаване на родителските функции е неоправдано и нецелесъобразно с оглед интересите на детето, поради което и ответникът следва да бъде лишен от родителски права, тъй като в случая, предвидените в чл.132, ал.1, т.2 от СК предпоставки са налице. Цялостният анализ на доказателствения материал сочи, че ответникът съзнателно и доброволно сам се е отказал да изпълнява родителските си задължения, а неговата дезинтересованост е довела до лишаване на детето от присъствието на баща в живота му, за което няма житейски оправдано основание. Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето, да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси (Вж. Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., IV гр. отд. на ВКС).

                           Съгласно разпоредбата на чл.134, т.2 от СК, при лишаване от родителски права, съдът следва да определи издръжката на детето, ако не е присъдена такава, както и мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл.59, ал.8 от СК.

                           При липса на доказателства за доходите на ответника, за други негови задължения за издръжка към трети за спора лица, като взе предвид трудоспособната възраст, в която се намира, съдът приема, че във възможностите на ответника е да заплаща за детето си месечна издръжка в размер на 200,00 лева, тъй като по размер отговаря и на нуждите на детето с оглед на неговата възраст, като същата се дължи считано от предявяване на иска и следва да се заплаща чрез майката, законен представител А.С.С., ЕГН ********** до настъпване на причини за нейното изменение или отмяна, като върху всяка закъсняла вноска се дължи законната лихва.

                           С оглед данните по делото за липсата на каквато и да е връзка между баща и син и охраняване интересите на детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно развитие и социално формиране, съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето всяка първа събота на месеца, за времето от 10,00 до 14,00 часа, в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице.

                           Предвид характера на производството и доколкото ищцата е освободена от заплащането на държавна такса по иска за издръжка, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Бургас държавна такса върху иска за издръжка в размер на 288 лева.

                           На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски, които са в общ размер на 1020,00 лева, от които 80,00 лева платена държавна такса, 40,00 лева призоваване  чрез ДВ, 300,00 лева възнаграждение особен представител и 600 лева платено адвокатско възнаграждение, като същите се възложат в тежест на ответника.

                           В изпълнение нормата на чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частите относно присъдената издръжка.

                           Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

                          

                           ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, С. ДА, гражданин на И, роден на *** г. в С. С, провинция Ф, И по отношение на детето М. ДА родено на *** г., ЕГН **********.

                           ОСЪЖДА С. ДА, гражданин на И, роден на *** г. в С С, провинция Ф, И,да заплаща на детето М. ДА, родено на *** г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.С.С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 лева (двеста лева), считано от предявяване на иска на 03.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.134, т.1, вр.чл.143 от СК.

                           ОПРЕДЕЛЯ МЕРКИ ОТНОСНО ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ между бащата С. ДА, гражданин на И, роден на *** г. в С. С, провинция Ф, И и детето М. ДА, родено на *** г., ЕГН **********, на основание чл.134, т.2 от СК, както следва: всяка първа събота на месеца, за времето от 10,00 до 14,00 часа, в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице.

                           ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

                           ОСЪЖДА С. ДА, гражданин на И, роден на *** г. в С. С, провинция Ф И, да заплати на А.С.С., ЕГН **********,  адрес в гр.Б, к-с „“, бл., ет., ап., сумата от 1020 лева (хиляда и двадесет лева), представляваща направените по делото разноски.

                           ОСЪЖДА С. ДА, гражданин на И, роден на *** г. в С. С, провинция Ф, И, да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 288,00 лева (двеста осемдесети  осем лева), представляваща държавна такса върху иска за издръжка.

                           Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                           След влизане на решението в сила да се изпрати на община Бургас за вписване на лишването от родителски права в актовете за гражданско състояние

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Моника Яханаджиян

Вярно с оригинала: З.М.