Решение по дело №910/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Бейкъри 21“ ЕООД, [населено място] подадена чрез пълномощник, против Решение № 69 от 07.03.2025г., постановено по АНД №18 по описа на Районен съд – Димитровград за 2024г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение било неправилно, а районният съд постановил порочен и неотговарящ на обективната действителност съдебен акт, без да са изследвани всички релевантни за производството факти и обстоятелства и без да били анализирани инвокираните от жалбоподателя възражения в жалбата, съгласно изрично дадените указания от Административен съд Хасково, с Решение № 189 от 11.01.2024г., постановено по КАНД № 1125 от 2023г.

Районният съд не изследвал оплакването на касатора по отношение твърдението на наказващия орган, че касовия бон, който е следвало да бъде издаден бил с № 0012090 от 01.08.2022г. Това твърдение оспорващия счита за несъстоятелно, предвид че проверката била започнала в 09.30 ч., а по делото били представени доказателства, че е налице извършена продажба в 09.32ч., която била с № 0012078 и което било в пряко противоречие с изнесеното от свидетелите , че при наблюдението им не били издавани касови бележки. Предвид това алогично било твърдението на актосъставителя, респ. на наказващият орган, че касовият бон следвало да е с № 0012090, при положение че в АУАН било записано, че проверката е започнала в 09.30 ч. Съдът бил приел, че в случая отпечатания отчет с № 0012090 от 01.08.2022г. бил с час 09:57:05, който бил изготвен след наблюдението на обекта, извършването на контролна покупка, при която не бил издаден ФКБ и след легитимация, което означавало че органите по приходите били наблюдавали обекта близо 30 минути, преди извършване на покупко-продажбата. Този факт не можело да бъде споделен, тъй като не бил отразен нито в протокола по чл.50 от ДОПК, нито в АУАН нито в НП. Без отразен точен час на извършване на покупко-продажбата в случая била налице неяснота по отношение твърдяното нарушение, което било отделно основание за отмяна на постановлението.

Твърди се също и допуснато съществено нарушение по отношение поканата за съставяне на АУАН. Присъствието на нарушителя при съставянето на акта било негово лично право, отделно от правото му на възражение срещу АУАН. Тези две права следвало да бъдат обезпечени в производството с цел законосъобразност от процесуална гледна точка. Съответно не следвало да бъдат неглижирани. Сочи се също, че липсвала аргументация и по отношение размера на наказанието, който в случая не отговарял на целта на закона. В тази връзка се излагат съображения, че констатираната касова разлика не се дължала на неотчетени приходи. На продавачката било обяснено, че следва да подпише декларацията, а тя от своя страна не знаела какво подписва. Съответно, фактът на подписана декларация не обуславял завишаване размера на наказанието с двойно по-висок от максимума. Излагат се съображения, че ако се приеме нарушението за доказано, то следва да бъде редуцирано към минимум, като се цитира практика на СЕС и ЕСПЧ.

По изложените съображения се иска отмяна на решението, поради неправилно приложение на закона, а при условията на евентуалност - намаляване на наложената санкция към минимално предвидения размер. Претендират се разноски.

Ответникът, в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Моли при заявена от касатора претенция за разноски същите да бъдат присъдени в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление № 695041-F680043 от 13.03.2023г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с което за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г.) във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Бейкъри 21“ ЕООД е била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

За да постанови този краен резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, нарушението е доказано от обективна страна и деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно .

Законосъобразни са изводите на съда, че не се установява в хода на административно-наказателното производство да е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените такива. Такова не е и съставянето на акта за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя. Основополагащото обстоятелство в случая е, че същият е предявен и връчен на наказаното лице, поради което по никакъв начин не е нарушено правото на защита на последното. В тази насока е и отменителното решение постановено по А.Н.Д.(К) № 1125/2023г. на АдмС-Хасково, с което този въпрос е разрешен. Дадена е възможност на нарушителя да даде възражения по акта, а наказателното постановление е издадено след представяне на процесните възражения.Според настоящата инстанция, съставения в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, касационната инстанция приема обстоятелството, че описаното в наказателното постановление нарушение се явява доказано. Последното се потвърждава и от декларираното от лицето - продавач в обекта на касатора, което още при установяване на нарушението заявява, че разликата между паричните средства в касата и разчетените по ЕКАФП, в размер на 47.40 лева, е резултат от неотчетени продажби. Твърденията в касационната жалба, че продавачката не е знаела какво подписва, не се потвърждават от събрания по делото доказателствен материал. На изложеното в касационната жалба, че макар този факт да не може да бъде доказан, то съдебният състав следва да разбере вътрешно каква е реалната ситуация, следва да се посочи, че съдът гради изводите си съобразно събраните по делото гласни и писмени доказателства и не е допустимо да приема решенията си на база предположения.

От показанията на св. С. и св.Б., а и от констативния протокол ясно се установява, че проверката е започнала в 09.30 часа на 01.08.2022г. посредством скрито наблюдение. От същите показания става ясно, че контролната покупка е извършена непосредствено преди разпечатване на Х отчета с № 0012090 в 09:57:05ч. и доколкото номерата генерирани от ФУ са поредни, то това е и номера с който е следвало да бъде издаден ФКБ за осъществената контролна покупка. Недоказани са твърденията на касатора, че касов бон е бил издаден, но не е бил връчен на проверяващите. В тази насока не са ангажирани гласни доказателства, а приобщените писмени не опровергават, а напротив потвърждават тезата на АНО, както правилно е възприел и районният съд. Ето защо законосъобразно последния е възприел, че на посочените в АУАН и НП дата и място е осъществен от обективна страна състава на предвиденото нарушение в чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Обосновани са и изводите на въззивния съд, че при определяне размера на наказанието, наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Правилно АНО е определил и индивидуализирал имуществената санкция в размер над минималния, но под средния предвиден в закона, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. В тази насока в проверяваното решение са изложени надлежни мотиви, които настоящия съдебен състав изцяло споделя. Ето защо не е необходимо преповтарянето им, а на основание чл. 221, ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд.

Предвид гореизложеното, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане разноски по делото,представляващи юрисконсултско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в размер от 80.00 лева съобразно чл. 37 от ЗпрП, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 07.03.2025г., постановено по АНД №18 по описа на Районен съд – Димитровград за 2024г.

ОСЪЖДА „Бейкъри 21“ЕООД, [населено място] да заплати на НАП разноски по делото в размер на 80.00(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.