Решение по дело №400/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по жалба на община Кочериново, чрез адв. К. П., срещу решение от 14.11.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, в частта му, с която не са верифицирани разходи в общ размер на 280 700,78 лв. по искане за окончателно плащане № 4/10.10.2023 г. по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16M1OP002-2.010-0047-С05, както и в частта, с която е намален размера на верифицираната сума с 13 272 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението в оспорените части, поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закони и целта на закона. Счита, че констатациите на органа са неоснователни и недоказани. Иска се отмяна на акта в посочените му части, като се претендират се направените разноски.

Ответникът - ръководителят на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Кюстендил, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

О. К. е бенефициер по административен договор № Д-34-13 от 05.04.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № от ИСУН BG16M1OP002-2.010-0047-С01 по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-2.010 „Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС по дело № С- 145/14“, по приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.

Средствата са предоставени за изпълнение на проект ИСУН № BG16M1OP002-2.010-0047 „Рекултивация на общинско депо за неопасни твърди битови отпадъци, находящо се в землището на [населено място], община Кочериново“. Основната дейност за реализацията на проекта включва техническа рекултивация на депото за неопасни твърди отпадъци на община Кочериново, което ще намали замърсяването на околната среда и ще предотврати риска за здравето на населението. В рамките на проекта е предвидено да се изпълнят дейностите: инженеринг (проектиране, СМР и авторки надзор), строителен надзор, организация и управление, както и мерки за информация и комуникация. В резултат на основната дейност на проекта ще бъде завършена техническата рекултивация на ДБО на община Кочериново, неотговарящо на нормативните изисквания, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС във връзка с постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 16.07.2015 г. по дело С-145/14. Посочено е, че общата рекултивирана площ ще е в размер на 56 949,45 кв.м.

На 17.08.2023 г. община Кочериново е подала отчетни документи с искане за окончателно плащане № 4/10.10.2023 г. по проекта в размер на 1 505 150,36 лв.

На 01.09.2023 г., на основание чл. 63 от ЗУСЕФСУ, УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ е изпратил писмо до община Кочериново, с което са изискани допълнителни документи и разяснения във връзка с верификацията на разходите по пакет отчетни документи № 4/17.08.2023 г.

На 15.09.2023 г. от община Кочериново са представени допълнителни документи и разяснения.

На 14.11.2023 г. е издадено оспореното в настоящото съдебно производство решение, с което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ постановява по т. I отказ за верификация на разходи в общ размер на 280 70,78 лв., както следва: по договор № ОП-05-4/07.02.2022 г. (изменен с допълнително споразумение № ОП-05-13/19.10.2022 г. и с допълнително споразумение № ОП-05-17/28.11.2022 г.) с изпълнител „ДЗЗД К. И., по дейност 2 „Техническа рекултивация на общинско депо за неопасни битови отпадъци, находящо се в землището на [населено място], община Кочериново“:

По I.1.1. – сума в размер на 59 800,63 лв. от БФП от бюджетен ред I.1.1 Строително-монтажни работи – СМР техническа рекултивация тяло (към Дейност 2), (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) по фактура № **********/12.07.2023 г., издадена във връзка с Акт за окончателно плащане № 2 от 07.07.2023 г. за реално изпълнени работи (КСС с наверижване на стойностите за действително извършените СМР), на основание чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ. Посочено е, че за направените разходи не са налични при административния орган изискуемите доказателства и одитна следа, съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 и изискванията за съхранение на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, като е отбелязано, че в тази връзка УО на ОПОС не може да формира увереност за верификация и определя разходите като недопустими по смисъла на ЗУСЕСИФ.

По I.1.2. – сума в размер на 111 955,48 лв. от БФП от бюджетен ред I.1.1 Строително-монтажни работи – СМР техническа рекултивация тяло (към Дейност 2) (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) по фактура № **********/12.05.2023 г., издадена във връзка с Акт за междинно плащане № 1 от 12.05.2023 г. за реално изпълнени работи (КСС с наверижване на стойностите за действително извършените СМР), на основание чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ. Посочено е, че за направените разходи не са налични при административния орган изискуемите доказателства за осигуряване на одитна следа, съгласно разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ, както и минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014, обосноваващи допустимостта на повторно представените за верификация разходи, неверифицирани съгласно решение от 13.07.2023 г. на ръководителя на ОПОС 2014-2020 г. за верифицирана сума, изпратено на бенефициера с писмо изх. № 2-010-0047-3-234/13.07.2023 г.

По I.1.3. – сума в размер на 54 550,27 лв. от БФП от бюджетен ред I.1.1 Строително-монтажни работи – СМР техническа рекултивация тяло (към Дейност 2) (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) по фактура № **********/12.07.2023 г. по договор № ОП-05-4/07.02.2022 г. с изпълнител „ДЗЗД Кочериново Инженеринг 2021“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУСЕСИФ. Посочено е, че размерът на неверифицираните средства е определен на база изчисление на площта на рекултивация на депото, предмет на „Рекултивирана площ“ и въз основа на последваща проверка за спазване ограничението в стойността на максимално допустимите разходи за техническа рекултивация – до 55 лв. с ДДС за 1 кв.м. площ на депото, предвидено в т. 14.3, тире първо от Условията за кандидатстване към Насоките за кандидатстване по процедура „Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС по дело № С- 145/14“, по приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ и във връзка с чл. 40, ал. 6 от Приложение № 2 към АДБФП, подробно описани в самото решение.

По I.1.4. – сума в размер на 54 394,40 лв. от БФП от бюджетен ред I.1.3 Съотносими допълнителни разходи за СМР, съгл. чл. 117а от ЗОП, по договор № ОП-05-4/07.02.2022 г. (към Дейност 2) (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) по дебитно известие № **********/19.06.2023 г., на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ и чл. 40, ал. 5 от Приложение 2 към АДБФП. Посочено е, че тези разходи не са извършени правомерно и същите представляват надвишение на цената за индексация на разходи за СМР за техническа рекултивация, договорени по чл. 3, ал. 1, т. 2, подт. 2.1, съгласно допълнително споразумение от 19.10.2022 г. към договор № ОП-05-4/07.02.2022 г. с изпълнител „ДЗЗД Кочериново Инженеринг 2021“. Отбелязано е също, че посоченото представлява нарушение на чл. 20а от ЗЗД, като е прието неизпълнение на сключеното допълнително споразумение от 19.10.2022 г.

В останалата оспорена част на решението по т. III органът е намалил размера на верифицираната по т. II от акта сума с 13 272,00 лв. поради наложена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нередността разходи по договор № ОП-05-6/16.06.2022 г. с изпълнител „ИВТ Консулт“ ЕООД, определена на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ с решение на ръководителя на УО на ОПОС от 30.11.2022 г.

В съдебното производство е допуснато и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, както и допълнителни СТЕ, които съдът кредитира като компетентни и безпристрастно дадени. Вещото лице в основната СТЕ дава заключение, че депото е завършено и не се вижда налице ли е застъпване при полагането на геосинтетичния екран и дренажния слой, като сочи, че не е възможно изпълнението на обекта без застъпването им. При геодезическото заснемане на място, експерта сочи, че се установява, че площта заета с отпадъци е по-голяма от предвидената в идейния проект и се равнява на 60 400 кв.м., като реалната общо площ (основната), върху която е изградено рекултивираното депо е с площ 41 009 кв.м. Според вещото лице в конкретния случай повърхнината на рекултивираното тяло получена от измерванията при огледа ва място на 07.08.2024 г. (49 682 кв.м.), практически съвпада с повърхнината от измерванията при изпълнение на рекултивацията на дупото (49 730 кв.м.), като сочи, че разликата от 47 кв.м. е малка (0,09 %) от повърхнината на рекултивираното тяло и се дължи на различните методи на изчисление на повърхностите.

Според експерта, с оглед поставените му допълнителни въпроси и изготвените допълнителни СТЕ, площта от 38 160 кв.м. е коректно измерена по време на изпълнение на СМР на депото. Вещото лице пояснява, че общата площ на повърхнината на рекултивираното тяло в СТЕ е изчислена като сума от 34 871 кв.м. (ЗД площ на тяло 1) + 11 999 кв.м. (ЗД площ на тяло2) + 247 кв.м. (габиони) + 2 565 кв.м. (ЗД площ на канавки) = 49 682 кв.м. Вещото лице сочи, че при изключване на ЗД площта на тяло 2, повърхнината на рекултивираното тяло остава 37 683 кв.м. Вещото лице дава заключение, че действително общата рекултивирана площ се определя като сума от горепосочената площ от 38 160 кв.м. (потвърдена като коректна и от СТЕ) и площите на периферията, габионната стена и отводнителните канавки.

Решение от 14.11.2023 година на Ръководителя на УО на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020", е връчено на жалбоподателя по електронен път, чрез системата ИСУН на 14.11.2023 г.

Жалбата на община Кочериново до административния съд е депозирана чрез УО с вх. № Ж-213/28.11.2023 г.

Административен съд - Кюстендил, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. В рамките на своята компетентност, със своя заповед № РД-572/07.08.2023 г., министърът на околната среда и водите е оправомощил издателя на процесното решение да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г“.

По материалната и процесуална законосъобразност на оспорения акт, съдът съобрази следното:

По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

Видно от съдържанието на акта относно отказът за верификация на разходи по т. I.1.1 и т. т. I.1.2, органът е приел несъответствия и разнопосочни данни в приложената отчетна документация, като е посочено наличие на несъответствие между вписаните като изпълнени количества СМР за Позиция 9.5 „Доставка и полагане на геосинтетичен глинен екран със съдържание на бетонит 3500g/m2 капсулован между два геотекстила, тъкан и нетъкан“ и Позиция 9.6 „Доставка и полагане на геосинтетичен дренажен слой за повърхностни води“, посочени в Акт за окончателно плащане № 2 от 07.07.2023 г., в количествена сметка и приложени напречни профили и съответните актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта. Посочено е, че е констатирано завишение в реалните размери на площта на оформеното отпадъчно тяло, което от една страна води до несъответствие на реалната площ с площта, заложена в приложената отчетна документация по посочените позиции 9.5 и 9.6 съответно налице е неспазване на принципа приложим при установяване и приемане за разплащане на извършени дейности, а именно: количеството СМР, следва да отговаря на реалното количества, установено на място. Т.е. приети са несъответствия и разнопосочни данни в приложената отчетна документация, които органът от една страна приема като разходи, които не са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд, а от друга като за разходи, за които не е налична одитна следа.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) изисква за разхода да е налична одитна следа съгласно изискванията на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Член 25, параграф 1, б. б) от Регламент № 480/2014 изисква одитната следа да е такава, че да дава възможност за равняване на сертифицираните пред Комисията обобщени суми с подробните данни от счетоводните регистри и разходооправдателните документи, с които разполагат управляващият орган и бенефициерът по отношение на съфинансираните операции.

От анализа на посоченото изискване е видно, че изискването за одитна следа е относимо само за разход, който по принцип е допустим, защото за разход, който не е допустим, т. е. който не попада в кръга на допустимите категории разходи е ирелевантно има ли или не одитна следа.

В случая, изложените от органа фактически основания на акта в посочените части не могат да бъдат отнесени към това правно основание.

На следващо място, в обжалваното решение в т. I.1.3 по отношение на определения размер на неверифицираните разходи, УО се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУСЕСИФ. Съгласно посочената разпоредба, разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи.

В случая, органът е посочил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУСЕСИФ, но не е уточнил кое точно основание по чл. 57, ал. 1, т. 1 или т. 2 е имал предвид, тъй като хипотезите са различни. От друга страна следва да се има предвид също, че основанието по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ само по себе си не е достатъчно, защото ако органът е приел наличие на някоя от хипотезите на алинея 1, той трябва да посочи точно и онези разпоредби от актовете по чл. 59 ЗУСЕСИФ, на които счита, че конкретният разход не съответства. Това са както съответният акт на Министерския съвет - Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 - 2020 г. (ПМС № 189), така и актовете по алинея 2 на чл. 59 ЗУСЕСИФ за съответната програма и по-точно Наредба № Н-3/22.05.2018 г., за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. В мотивите на обжалваното решение в тези му части, за да определи правното основание на допълнителния размер на неверифицираните разходи, УО е посочил чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУСЕСИФ и се е позовал на точка от Условията за кандидатстване по процедурата, но същите не регламентират кой точно разход е недопустим. Конкретно изложени обстоятелства за недопустимост на разходите по посочените точки на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ липсват в решението. Решението съдържа единствено в декларативна форма фактическо основание за отказ от верификация и обща препратка към условията за кандидатстване, без да са посочени съответните разпоредби, на които УО счита че конкретният разход не съответства. Административният орган е следвало да конкретизира категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват, каквото не е сторено. Съдът не може вместо органа да конкретизира фактите и за първи път да ги подвежда към относимите правни основания за издаване на обжалвания административен акт, нито да си избира измежду изброените в акта правни разпоредби.

Горното се отнася и до отказа за верификация на разходите по т. т. I.1.4 от акта, по отношение на които освен нормата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ ответникът не е посочил правно основание предявеният разход да не бъде признат за допустим. Съдът не може вместо органа да определя правното основание за издаване на един индивидуален административен акт. Противното би значело съдът, вместо органа, да определя целта, с която органът ще упражнява предоставената му от държавата власт, а това не е в компетентността на съда. Посочването само на фактическите основания за издаване на акта, не води до извод за неговата законосъобразност, тъй като законодателят в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изрично изисква кумулативно посочване както на фактическите, така и на правните основания.

Налице е съществено процесуално нарушение поради разминаването между фактическите установявания и правната норма, под които са подведени, тъй като не е ясна волята на административния орган при отказа за верификация на кое точно основание е отказано, като по този начин съдът е лишен от възможност да извърши преценка дали е спазен материалния закон.

В частта по т. III от оспорения акт, с който е намален размера на верифицираната сума с 13 272,00 лв. за сметка на безвъзмездната финансова помощ и на основание чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ е извършена финансова корекция. Посочено е, че сумата не е одобрена за възстановяване, поради наложена с решение на ръководителя на УО на ОПОС от 30.11.2022 г. на финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нередността разходи по договор № ОП-05-6/16.06.2022 г. с изпълнител „ИВТ Консулт“ ЕООД, определена на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ с решение на ръководителя на УО на ОПОС от 30.11.2022 г., изпратено на бенефициента с писмо изх. № 2-010-0047-2-872/30.11.2022 г. и във връзка с което е регистрирана нередност № ОПОС20/22/ЕФРР/899/01.

В тази част от оспорения акт съдът намира следното:

Видно от съдържанието на направеното волеизявление, органът се е възползвал от правомощието си по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ да извърши установената и регистрирана нередност № ОПОС20/22/ЕФРР/899/01.

В случая, според посоченото в оспорения акт, част от разходите, по отношение на които органът не е уважил подаденото искане за плащане, а именно тези в размер на 13 272,00 лв., са средства по определена с административен акт финансова корекция. По делото не са изложени твърдения, че актът от 30.11.2022 г. е оспорен или отменен, поради което правилен е изводът на ръководителя на УО за липса на основание за верифициране на тези разходи, поради което жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение от 14.11.2023 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, в частта, с която не са верифицирани разходи в общ размер на 280 700,78 лв. по искане за окончателно плащане № 4/10.10.2023 г. по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16M1OP002-2.010-0047-С05, следва да се отмени като незаконосъобразно. Административното производство е започнало по искане на община Кочериново за окончателно плащане № 4/10.10.2023 г. по АДБФП № № BG16M1OP002-2.010-0047-С05 „Рекултивация на общинско депо за неопасни твърди битови отпадъци, находящо се в землището на [населено място], община Кочериново“ с бенефициент община Кочериново и отмяната на акта в оспорените му части налага преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. В останалата му оспорена част, с която е намален размера на верифицираната сума с 13 272 лв., решението следва да бъде потвърдено.

Съобразно този изход на спора по претенцията на страните за присъждане на разноски, съдът намира следното:

Претендираните от жалбоподателя разноски са за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗА и сума в размер на 1165 лв. - внесен и изплатен депозит за вещо лице. По разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде посочено, че в полза на пълномощника на общината не може да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за оказана безплатна правна помощ. Общините не са сред изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат. В частта относно депозита за вещо лице, съобразно размера на уважената част на жалбата, искането за разноски е основателно и следва да бъде уважено.

Направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е частично основателно, поради което следва да се присъди в размер на 150 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение от 14.11.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, в частта, с която не са верифицирани разходи в размер на 280 700,78 лв. по искане за окончателно плащане № 4/10.10.2023 г. по АДПБФП № BG16M1OP002-2.010-0047-С05.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ за произнасяне по искане за окончателно плащане № 4/10.10.2023 г. по АДПБФП № BG16M1OP002-2.010-0047-С05, в частта с която не са верифицирани разходи в размер на 280 700,78 лв., съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Кочериново, срещу решение от 14.11.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, в частта, с която е намален размера на верифицираната сума с 13 272,00 лв.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите - [населено място], да заплати на община Кочериново, разноски по делото в размер на 1165 лв. (хиляда сто шестдесет и пет) лева.

ОСЪЖДА община Кочериново да заплати на Министерството на околната среда и водите - [населено място] разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.