№ 179
гр. Велико Търново, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20244110102270 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищцата Н. Л. Н., с ЕГН: ********** от гр.Велико Търново чрез пълномощника си адвокат
И. М. от ВТАК, твърди , че е работила при ответното дружество „Строй Контрол 2010“ ЕООД , със
седалище и адрес на управление : гр.Дебелец , ул.“Никола Самоук“ № 5, с ЕИК
*********,представлявано от управителя Стефка И.ова Лакова, по силата на срочен трудов
договор № 4/27.09.2012 г./ сключен за срок от 18 месеца/ на длъжността „пазач портиер“.
Упражнила е правото си да го прекрати едностранно на основание чл. 327, ал.1,т.7 от КТ , считано
от 13.09.2023 г. / поради обстоятелството, че е сключила трудов договор № 2/13.09.2023 г. за
неопределено време с нов работодател- Народно читалище „Поука 1920“ с.Леденик/ , когато
работодателят е получил писменото й волеизявление.
Въпреки това , същият е издал Заповед № 7/04.12.2023 г. , с която на основание чл. 330, ал.2,
т.6, във връзка с чл. 187, ал.1, т.1 , чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.2 от КТ е изявил воля , че прекратява
трудовия й договор поради наложено й наказание дисциплинарно уволнение по причина
неявяване на работа в два последователни работни дни.
Оспорва законосъобразното й присъствие в правната действителност поради следните
обстоятелства/ основания, включени в исковата молба – чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК/ : а/липса на
трудово правоотношение между страните към момента на издаването и връчването й / на
20.05.2024 г./, което да бъде прекратявано; б/ несъответствие с повелителното изискване на
нормата на чл.195, ал.1 от КТ да бъде обоснована чрез пълна индивидуализация на факта на
нарушение на трудовата дисциплина по време на извършването му /кога/ , изразяващо се в
непосочване на дните , през които не се е явявала на работа; в/ издадена е , след като е изтекъл
преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание; г/
издадена е в нарушение на правото й на закрила , установено с нормите на чл. 333, ал.1, т.3, ал.2
от КТ, вр. с чл.1, ал.1, т.5, ал.2 и чл.3 от Наредба № 5 за болестите , при които работниците
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.1 от Кодекса на труда , тъй-като при
постъпването й на работа го е информирала с представено медицинско свидетелство, че страда от
епилепсия , а към датата на връчване на заповедта за уволнение вече й е издадено в тази болестна
връзка експертно решение № 91155/04.04.2024 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“
АД.
Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да признае за незаконно
1
и отмени дисциплинарното уволнение.
В с.з. пълномошщникът й поддържа предявения иск с доводи, изложени устно и в писмена
защита. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1 ,
т.2 от ЗА.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат М. М. от ВТАК в срока по чл.131, ал.1 от ГПК/ в
който страната трябва да изчерпи всичките си възражения, иначе губи това право относно
пропуснатите – чл.133 от ГПК/ оспорва иска с възражения , основани на обстоятелствата , че
ищцата не се явила на работа на 02.09.2023 г. , 03.09.2023 г. и на 04.09.2023 г. , заради което
неизпълнение на трудовия договор са й поискани обяснения чрез изпратено й по пощата
уведомление, което е получила на 08.09.2023 г. ; тъй-като във връзка с подаденото от нея
заявление , че желае да прекрати трудовия си договор на основание чл. 327, ал.1 ,т.7 от КТ, тя не е
представила пред работодателя доказателства да е сключила с друг работодател трудов договор за
неопределено време и опитите да се съберат такива не са дали резултат, е издадена оспорената
заповед за уволнение, а получаването й следва да се счита станало в момента, в който пратката е
достигнала по пощата до официално регистрирания адрес на Н. в гр.Велико Търново , ул.“Деньо
Чоканов“ № 1, вх.Ж, ет.1, ап.2 , но е върната като непотърсена, поради което заповедта е влязла в
сила ; ищцата не е уведомявала работодателя , че страда от епилепсия и нито в представената от
нея при постъпването й на работа карта за предварителен медицински преглед, издадена от личния
й лекар на 28.09.2022 г. , нито в становището на Службата по трудова медицина „Санита –ТМ“
ЕООД, изх.№ 984/28.09.2022 г. е отбелязано наличието на такова заболяване.
Моли да бъде отхвърлен иска с доводи , изложени устно и в представена писмена защита,
както и да му бъдат присъдени направените по производството разноски .
Съдът след като съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства, приема
за установено и обосновава следните правни изводи:
Твърденията за сключения между страните срочен трудов договор, отправеното от ищцата
до ответника – работодател писмено изявление за едностранното му прекратяване на основание
чл. 327, ал.1,т.7 от КТ поради „възникналата й възможност да започне незабавно работа при друг
работодател с трудов договор за неопределено време“ , получено на 13.09.2023 г. , издадената
заповед за прекратяване на трудовия договор на ищцата поради дисциплинарно уволнение ,
поисканите й от работодателя обяснения за причините, поради които не се е явила на работа на
02,03 и 04.09.2023 г. , извършения от него опит да й връчи по пощата заповедта за уволнение чрез
изпращането й до нейния адрес на 08.12.2023 г. и върната на подателя от пощенската служба като
непотърсена пратка на 02.01.2024 г., получаването й на 20.05.2024 г. и сключения между нея и
новия й работодател Народно читалище „Поука 1920“ с.Леденик трудов договор за неопределено
време/ вж. справка за актуално състояние на всички трудови договори на ТД на НАП- л. 148 от
делото и копие на трудовия договор на л. 445, приложен към преписката на Дирекция“ИТ“ Велико
Търново/, са писмено документирани, безспорни/ спорно е само обстоятелството ищцата да е
сключила трудов договор с друг работодател- поради непредставени от нея доказателства за това
преди издаването на заповедта за уволнение /, и затова установени по смисъла на чл.154, ал.1 от
ГПК, факти , поради което е ненужно тяхното подробно преповтаряне.
Спорно е правното им значение с оглед противоположната/ отрицателна – на ищцата и
положителна – на ответника / субективна оценка на всяка от страните за незаконността/
законността на уволнителната заповед .
Искът е основателен.
Субективното право на работодателя да прекрати по едностранен волеви почин без
предизвестие чрез ефекта на наложено дипсиплинарно наказание уволнение трудовия договор
работника или служителя/ чл. 330, ал.2, т.6, чл. 188, т.3, чл.190 от КТ/ с позоваване на някакъв
абстрактно предвиден или някакви абстрактно и изрично предвидени в хипотеза/ хипотези на
закона поведенчески факт или факти/ действие и/или бездействие/ , които самият законодател е
преценил , че по принцип съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, или
поведенчески факт , който макар и да не е изрично и абстрактно предвиден като такъв в хипотеза
на законова правна норма , е годен да бъде квалифициран като «друго тежко нарушение на
трудовата дисциплина» по смисъла на чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, възниква ако на първо място в
действителността настъпи/ настъпят съответния факт или съответните факти.
2
Нарушение на трудовата дисциплина е поведение на работника или служителя несъответно
на / в разрез с / онова , което е установено да бъде правно дължимо , т.е. представлява виновно/ да
е по субективна причина от произволен характер , т.е. такава, каквато не оправдава това поведение,
защото обективно или повелително не възпрепятства работника или служителя да прояви
поведение, съответно на правно дължимото и затова може да му се вмени във вина/ аргумент за
обратното от чл.81, ал.1 от ЗЗД/, обяснена като отрицателно психическо отношение или
неположена грижа към/ за изпълнението, която е могъл да положи/ неизпълнение на някакви
конкретно вменени му по индивидуалното трудово правоотношение и/или закона трудови
задължения- чл. 186, чл.124 от КТ.
На второ място , ако и да е настъпил този факт или да са настъпили тези факти, то
правото на уволнение , макар и да е било възникнало, трябва да не е погасено преди да бъде
упражнено с връчването/ получаването на съответната заповед за уволнение, в който момент тя
поражда преобразуващото/ прекратяващото / си действие- чл.335, ал.2, т.3 от КТ.
А то няма да е погасено, когато към този момент все още съществува трудовото
правоотношение, т.е. трудовия договор не е прекратен на някакво друго предвидено в закона
основание и заедно с това да не са изтекли преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ за
упражняването му / два месеца от открИ.е на нарушението , но не по-късно от 1 година от
извършването му/.
За правомерното му упражняване е необходимо , разбира се, да бъдат изпълнени и
повелителните изисквания на чл.195, ал.1/ заповедта да бъде достатъчно мотивирана, т.е. да има
поне изискуемото от този текст минимално съдържание / , чл. 193, ал.1 от КТ / работодателят да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения за причините и
обстоятелствата , довели до и свързани с нарушението , което му се вменява/ , чл.189, ал.1 от КТ /
работодателят да вземе предвид тежестта на нарушението , обстоятелствата при които е
извършено и поведението на работника или служителя, като ги съобрази при определянето на
вида / тежестта на наказанието/ и чл.333, ал.1, ал.2, ал.3 , ал.5 и ал.6 от КТ/ относно зачитането на
правото на закрила на работници или служители с определени заболявания, качества, състояния и
ползване на права чрез проучване и искане на мнения и разрешения от компетентните органи/.
Всяко изявление на воля, насочено към търсен ефект на прекратяване на трудов договор
поради дисциплинарно уволнение при изначално невъзникнало право на уволнение/ липса на
материалноправния фактически състав, позволяващ налагане на съответното най- тежко
дисциплинарно наказание/ или макар и да е възникнало, то е погасено , има незаконно битие , т.е.
присъствието му в правната действителност е нетърпимо и недопустимо.
Затова работникът или служителят разполага с правото да иска неговата съдебна санкция на
отрицание и отмяна- чл.344, ал.1 от КТ.
Това право не може да бъде отречено/ и съответно искът е допустим/ дори и във втората
хипотеза/ на погасено право на уволнение поради отпреди прекратен трудов договор или изтекъл
преклузивен срок по чл.194, ал.1 от КТ /, защото при нея, въпреки че в действителност не е
внесена никаква промяна в правната сфера на работника или служителя, все пак се създава
неблагоприятна за него документално създадена привидност/ последици/ за пред третите лица, че
действително е настъпила такава промяна / тя съществува и в погрешната представа на
работодателя/, която привидност е оправдано да бъде заличена, защото най- малко се вписва в
трудовата му книжка – аргумент от чл. 347, вр. с чл. 346, ал.2 , вр. с чл.346, ал.1 от КТ.
В настоящия случай ищцата е изявила воля да прекрати едностранно без предизвестие
трудовия си договор в приложното поле на чл.327, ал.1 , т.7 от КТ.
Обстоятелствата, включени в хипотезата на нормата са били налични към момента на
получаване от ответника на писменото изявление / трудовият й договор е бил срочен, предстояло
й е да сключи / да премине на друга работа /трудов договор за неопределено време с друг
работодател и го е сключила – последното обстоятелство не е задължителен елемент от
фактическия й състав / - 13.09.2023 г., поради което в този момент е настъпила преобразуващата му
правна последица- прекратяването/ чл.335, ал.2, т.3 от КТ/.
Без правна стойност за изхода на делото са всички обстоятелства, настъпили след горния
времеви момент, на които ответникът се позовава, оспорвайки предявения иск.
Ако и да е възникнало правото му да прекрати с дисциплинарно уволнение трудовия
3
договор на ищцата поради неявяването й на работа в началото на септември 2023 г. в
продължение на два последователни работни дни/ неявяването е безспорен факт и за
неизпълнението на задължението по чл.126, т.1 от КТ, в исковата молба няма изложени
обстоятелства , които според нея да не могат да й се вменят във вина за това като основание на
иска / , това право се е погасило преди да бъде упражнено с прекратяването на трудовия договор
на посоченото друго законно основание.
Затова издаването на оспорената заповед за уволнение е правна безсмислица.
Дори и хипотетично да бе се приело , че трудовият договор не е прекратен на 13.09.2023 г.,
правото на уволнение е погасено преди да бъде поставено началото на упражняването му
/04.12.2023 г./ поради изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл.194, ал.1 от КТ , отброяван
от 03.09.2023 г. или от 04.09.2023 г. , при положение , че някой от тези два дни би могъл да се
разглежда като втория последователен работен , в който ищцата не е се явила на работа / сведение,
извлечено от изпратеното й уведомление за даване на обяснения/. Това е така , защото неявяването
на работа е по начало очевиден за работодателя факт и е нелогично да се допуска , че е възможно
в по-късен момент да е «открил» нарушението/ няма и такива твърдения по делото / , за да се
прилага едногодишния срок.
Обстоятелствата, бележещи правени от ответника опити да събира доказателства дали
ищцата е преминала на друга работа за неопределено време, нямат значението на причина/
основание/ за изначално осуетяване или спиране на теченето на двумесечния срок , защото законът
не урежда подобно основание. Единствените две причини / основания/, спиращи / изключващи за
съответното време/ теченето му са несъществуващите в случая ползване от работника или
служителя на законоустановен отпуск и участието му в стачка – чл.194, ал.3 от КТ.
Извън горните причини за незаконно битие на заповедта за уволнение , на самостоятелно /по
принцип / основание следва да се отбележи , че е опорочена и поради несъответствието й с
повелителното изискване на нормата на чл.195, ал.1 от КТ да бъде обоснована чрез пълна
индивидуализация на факта на нарушение на трудовата дисциплина по време на извършването му
/кога/ , изразяващо се в непосочване на дните , през които ищцата не се е явявала на работа.
Изискването за посочване на точното времеизвършване на дисциплинарното нарушение не е
просто ненужна приумица на закона , а отразява нуждата работникът или служителят да бъде
наясно дали работодателят е могъл въобще да му налага наказание с оглед установените с
нормата на чл.194, ал.1 от КТ срокове, чието бездействено изтичане преклудира упражняването на
субективното преобразуващо право на уволнение , при все да е било възникнало, и въобще да
обезпечи ясен предметен периметър на правото му на защита , прогласено с нормата на чл.56 от
КРБ. Дори и да би се подходило по снизходително и неформалистично към неспазването на
горното повелително изискване, в случай на налагане на наказанието в хипотезата на чл.190,
ал.1, т.2 от КТ е необходимо поне с искането за даване на обяснения по реда на чл.193, ал.1 от
КТ, работодателят да уточни кои са тези два последователни работни дни , а тук ответникът е
посочил три дати .
Неоснователно е позоваването в исковата молба за наличие на отделно незаконно битие на
заповедта за уволнение като издадена в нарушение на правото на закрила на ищцата ,
установено с нормите на чл. 333, ал.1, т.3, ал.2 от КТ, вр. с чл.1, ал.1, т.5, ал.2 и чл.3 от Наредба №
5 за болестите , при които работниците боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333,
ал.1 от Кодекса на труда , поради с обстоятелството, че страда от епилепсия. Това заболяване
нито е по класификация/ естество/ психическо съгласно чл. 1, ал.1 ,т.5 от наредбата / от категорията
на неврологичните е /, нито в представената медицинска документация са отбелязани симптомни
прояви като последица на свързано с него развитие на някакво психическо разстройство.
Доколкото няма доказателства за обстоятелства, разкриващи недобросъвестно поведение
на ищцата във връзка с получаването чрез обикновена поща на заповедта за уволнение през
декември 2023 г. / да е напуснала адреса, без да съобщи или да регистрира нов, да се укрива , да е
отказала да я получи, знаейки , че точно тя й се изпраща /, отбелязаното непотърсване на пратката
и връщането й, не може да се приравни на получаването й по смисъла на чл. 335, ал.2, т.3 от КТ.
Затова получаването се счита настъпило на 20.05.2024 г. , когато е станало фактическото връчване
на заповедта. Доколкото няма направено обаче изрично възражение в срока по чл.131, ал.1 от ГПК
за погасяване по давност на предявения иск по смисъла на чл. 358, ал.1, т.2 от КТ , установеното по
горния въпрос е лишено от решаващо за изхода на делото значение, още повече , че съдът няма
4
право служебно да се занимава има или няма значение за давността и прилагането й – чл.120 от
ЗЗД.
По изложените съображения постановеният правораздавателен резултат трябва да бъде в
полза на предявения иск.
При този изход на спора , пълномощникът на ищцата има право на присъждане на адвокатско
възнаграждение , тъй-като са осъществени предпоставките за възникването му, предвидени в
нормите на чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и го е упражнил своевременно.
Съдът го определя в размер на 933 лева , съответстващ на минималния съгласно чл.7, ал.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
Ответникът дължи заплащане на следващата се държавна такса за разглеждане на делото в
размер на 80 лева - чл. 78, ал.6, вр. с чл. 71, ал.1, изр.2-ро от ГПК, вр. с чл.359 от КТ, вр. с чл.3 от
Тарифата за държавните такси , събирани от съдилищата по реда на ГПК.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя дисциплинарното уволнение на Н. Л. Н., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.Велико Търново, ********, документирано със Заповед №
7/04.12.2023 г. на управителя на „Строй Контрол 2010“ ЕООД , със седалище и адрес на
управление: гр.Дебелец , ул.“Никола Самоук“ № 5, с ЕИК *********, че се извършва на
основание чл. 330, ал.2, т.6, във връзка с чл. 187, ал.1, т.1 , чл.188, т.3, чл.190, ал.1, т.2 от КТ/
неявяване на работа в продължение на два работни дни /.
ОСЪЖДА „Строй Контрол 2010“ ЕООД , със седалище и адрес на управление:
гр.Дебелец , ул.“Никола Самоук“ № 5, с ЕИК ********* да заплати по сметката на ВТРС
сумата 80/ осемдесет/ лева, представляваща следваща се държавна такса върху уважения
иск.
ОСЪЖДА „Строй Контрол 2010“ ЕООД , със седалище и адрес на управление:
гр.Дебелец , ул.“Никола Самоук“ № 5, с ЕИК ********* да заплати на адвокат И. Т. М. от
ВТАК сумата от 933/ деветстотин тридесет и три/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на Н. Л. Н. по гр.дело № 2270/2024
г. на ВТРС.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок , който тече от
29.01.2025 г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5