№ 1824
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110159659 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 317937/09.10.2024 г. на Т. А.
Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. № , ет., срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК . , със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. №, с която е предявен за разглеждане отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че не подлежи на принудително изпълнение поради погасяването му по давност
вземането по изпълнителен лист от 22.07.2024 г. по гр. д. № 37833/2018 г. на СРС, 58 състав,
издаден в полза на „Т. С.“ ЕАД за сумата от 121,00 лева –– разноски, за принудителното събиране
на което е образувано изпълнително дело № 2896/2024 г. по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № на КЧСИ.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че с протоколно решение №
131680/03.06.2019 г. по гр. д. № 37833/2018 г. на СРС, 58 състав, влязло в сила на 28.06.2019 г., е
признато за установено, че Т. А. Н. дължи на „Т. С.” ЕАД сумата от 754,43 лева представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна
лихва от 16.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 163,13 лева за периода от
16.09.2015 г. до 01.11.2017 г., като исковете са отхвърлени над посочените размери до пълните
предявени размери – на главницата – до 952,29 лева, и на лихвата – до 188,33 лева. Със същото
решение Т. А. Н. е осъден да заплати на „Т. С.” ЕАД сумата в размер на 121,00 лева – разноски по
делото. Ищецът твърди, че във връзка с принудителното изпълнение на съдебното решение по гр.
д. № 37833/2018 г. на СРС, 58 състав, в частта за сумите за главница и мораторна лихва е било
образувано изпълнително дело № 1008/2020 г. по описа на ЧСИ Н. М., в рамките на което сумите са
били принудително събрани. На 22.07.2024 г. по гр. д. № 37833/2018 г. на СРС, 58 състав, е бил
издаден изпълнителен лист, с който Т. А. Н. е осъден да заплати на „Т. С.” ЕАД сумата в размер на
121,00 лева – разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист от 22.07.2024 г. и по повод на
молба на ответното дружество от 08.08.2024 г. е било образувано ново изпълнително дело №
2896/2024 г. по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № на КЧСИ, в чийто предмет е включено принудителното
събиране на сумата от 121,00 лева. Поддържа се, че вземането по изпълнителния лист от 22.07.2024
г. е погасено с изтичане на петгодишна погасителна давност, която е започнала да тече на
28.06.2019 г. и към датата на образуване на ИД и съответно към датата на сезиране на съда е
1
изтекла. Моли се за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен. Поддържа, че в приложимия петгодишен давностен срок са
извършени изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Навежда
аргументи, че при преценката на последното обстоятелство следва да се съобрази периода на
извънредно положение в страната, при който давностните срокове са спрели да текат. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е изискано и приложено за послужване гр. д. № 37833/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 58 състав, от което се установява, че с
протоколно решение № 131680/03.06.2019 г. СРС, 58 състав, е признал за установено в
отношенията между страните по делото, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. А. Н. дължи на „Т. С.” ЕАД сумата от 754,43 лева – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законна лихва от 16.11.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата от 163,13 лева –
мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 01.11.2017 г., като исковете са отхвърлени над
посочените размери до пълните предявени размери – на главницата – до 952,29 лева, и на лихвата –
до 188,33 лева. Със същото решение Т. А. Н. е осъден да заплати на „Т. С.” ЕАД, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 121,00 лева – разноски по делото. Видно от отбелязване,
извършено върху съдебното решение, то е влязло в сила на 28.06.2019 г.
С молба вх. № 25017292/17.07.2024 г. „Т. С.” ЕАД е отправило искане към СРС, 58 състав,
да му бъде издаден изпълнителен лист за присъдените с решението по гр. д. № 37833/2018 г.
разноски.
Видно от отбелязване, извършено върху протоколно решение № 131680/03.06.2019 г., на
22.07.2024 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Т. С.” ЕАД за сумата в размер на 121,00 лева.
По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по изпълнително
дело /ИД/ № 20248630402896 по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № на КЧСИ. От материалите по него
съдът установи следните обстоятелства:
Въз основа на процесния изпълнителен лист от 22.07.2024 г., с молба от 08.08.2024 г.
кредиторът „Т. С.” ЕАД е поискал образуването на изпълнително дело срещу Т. А. Н. пред ЧСИ С.
Х., с рег. № на КЧСИ. В молбата се съдържат искания от взискателя за извършване на справки в
РБСС за банкови сметки и сейфове и налагане на запор върху откритите такива; за извършване на
справка в НОИ за действащи трудови договори с оглед налагане на запор върху вземанията за
трудови възнаграждения; за опис и оценка на движимите вещи на длъжника с оглед изнасянето им
на публична продан. С молбата е възложено на ЧСИ извършването на всички действия по чл.
18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 08.08.2024 г. помощник – ЧСИ Б. Н.а е образувал изпълнително дело
срещу Т. А. Н. – ИД № 20248630402896, разпоредил е да се изпратят съобщения по чл. 191 ДОПК
до НАП; разпоредил е изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника; разпоредил е
извършване на съответни справки и предприемане на посочените в молбата за образуване на ИД
изпълнителни действия.
До длъжника Т. А. Н. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
47398/16.08.2024 г., която е била връчена лично на длъжника на 25.09.2024 г.
С разпореждане от 16.08.2024 г. ЧСИ С. Х. е наложила запор върху вземанията на Т. А. Н.
по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ АД и в „Уникредит Булбанк“ АД.
С разпореждане от 16.08.2024 г. ЧСИ С. Х. е наложила запор върху пенсията на Т. А. Н..
В изпълнение на служебните задължения на съда да следи за допустимостта на
инициираното пред него съдебно производство, настоящият съдебен състав е изискал от ЧСИ С.
Х., с рег. № на КЧСИ, актуално удостоверение за разпределение по ИД № 2896/2024 г. с
2
отбелязване за влизане в сила, ведно със справка за реално изплатените суми – в полза на кого са
извършени и на каква стойност.
По делото е постъпило писмо изх. № 1076/13.01.2025 г. от ЧСИ С. Х., с рег. № на КЧСИ, в
което се съдържа отбелязване, че по ИД № 20248630402896 не е извършвано разпределение по
чл. 460 ГПК. В идентичен смисъл е и предходно писмо изх. № 56032/23.10.2024 г. от съдебния
изпълнител, в което изрично е отбелязано, че постъпилите по ИД суми не са реално
разпределени. С оглед на това и доколкото суми по ИД не са били разпределени в полза на
взискателя, данни за което не са отбелязани и на гърба на процесния изпълнителен лист, съдът
приема, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесната сума, за
която е бил издаден изпълнителен лист от 22.07.2024 г. по гр. д. № 37833/2018 г. на СРС, 58 състав,
и за чието принудително събиране е образувано ИД № 2896/2024 г. по описа на ЧСИ С. Х., с рег. №
на КЧСИ, поради погасяването й по давност.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. С оглед на
това и в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на изследване в
настоящия съдебен процес подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на
съдебното решение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е
образувано изпълнително производство.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В конкретния случай процесната сума е установена със съдебно решение – протоколно
решение № 131680/03.06.2019 г. по гр. д. № 37833/2018 г. по описа на СРС, 58 състав, поради което
и с оглед на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима спрямо него е петгодишната погасителна
давност, която е започнала да тече след влизането в сила на съдебното решение, т. е. от 28.06.2019
г.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е било предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без значение
дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй като актът има
единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това новата давност започва да
тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата
3
на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие.
В контекста на гореизложеното настоящият състав приема, че процесното вземане не е
погасено по давност поради следното:
Както се посочи по-горе, въз основа на процесния изпълнителен лист от 22.07.2024 г. и за
принудително събиране на вземането по него, е образувано ИД № 2896/2024 г. по описа на ЧСИ С.
Х., с рег. № на КЧСИ. Видно от материалите по него, същото е образувано по молба от 08.08.2024 г.
на кредитора „Т. С.“ ЕАД, съдържаща искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия, както и възлагане на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18
ЗЧСИ. В изпълнение на изричното му възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, с разпореждания от 16.08.2024 г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху вземания на длъжника по банкови сметки и вземане
за пенсия. Съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, прекъсва давността. За давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора. Активността на взискателя е достатъчна
за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. С оглед
на това съдът приема, че както подадената на молба за образуване на ИД от 08.08.2024 г. с искане за
извършване на конкретни изпълнителни действия, така и впоследствие наложените от ЧСИ запори
върху вземания на длъжника – на 16.08.2024 г., са действия, годни да прекъснат течението на
погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист – обстоятелство, във връзка
с което по същество страните не спорят.
Спорът между страните в настоящото производство се концентрира върху въпроса изтекла
ли е приложимата погасителна давност в периода от датата на влизане в сила на протоколно
решение № 131680/03.06.2019 г. по гр. д. № 37833/2018 г. по описа на СРС, 58 състав - 28.06.2019 г.,
до датата на издаване на процесния изпълнителен лист от 22.07.2024 г., както и до датата на
образуване на ИД № 2896/2024 г. по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № на КЧСИ – 08.08.2024 г.
След анализ на доказателствата по делото, съдът намира, че от 28.06.2019 г. до датата на
издаване на процесния изпълнителен лист и до датата на образуване на ИД № 2896/2024 г. по описа
на ЧСИ С. Х., с рег. № на КЧСИ /08.08.2024 г./, не е изтекла предвидената в закона петгодишна
погасителна давност. Това е така, тъй като при преценка изтекла ли е приложимата 5-годишна
погасителна давност съдът съобрази спирането на теченето на давността поради обявеното
извънредно положение в Република България със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от
посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да
текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр.
44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо, давностният срок в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и продължил да тече, считано от
21.05.2020 г. Продължителността на този период на спиране на основание ЗМДВИП е 2 месеца и 8
дни. Съобразявайки този период от време и предприетите от кредитора изпълнителния действия на
08.08.2024 г., а и от съдебния изпълнител на 16.08.2024 г., съдът приема, че по делото не се
установява изтичане на приложимия давностен срок, което обосновава извод за неоснователност на
иска с правно основание чл. 439 ГПК.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответникът по делото. В полза на същия
следва да се присъди сумата от 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при
4
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото и неговия материален интерес.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. № , ет.,
срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК . , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. №, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че не подлежи на принудително изпълнение поради погасяването му по давност
вземането по изпълнителен лист от 22.07.2024 г. по гр. д. № 37833/2018 г. на СРС, 58 състав,
издаден в полза на „Т. С.“ ЕАД за сумата от 121,00 лева –– разноски, за принудителното събиране
на което е образувано изпълнително дело № 2896/2024 г. по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № на КЧСИ.
ОСЪЖДА Т. А. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. № , ет., да заплати на
„Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. №, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството по гр. д.
№ 59659/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5