Решение по дело №3787/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1387

гр.Бургас, 22.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА АТАНАСОВА

 

 

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №3787 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е oбразувано по жалбата на „Г“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Р.С.Й., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление №337612-F379018/16.05.2018г., издадено от Д.Т.В. - началник на Сектор „Оперативни дейности“ - Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание –„имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, в която връзка се излагат съображения.  В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание дружеството - жалбоподател, нередовно призовано, не се представлява. Съдът на основание чл.61, ал.2 ЗАНН е дал ход на делото, тъй като жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес в жалбата /призовката се е върнала с отбелязване, че на адреса няма представител на дружеството, нито негови служители/.

За административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк. Петкова. Същата моли за потвърждаване на НП, като твърди безспорна установеност на нарушението и съответност на наложената санкция.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.03.2018г. в 02:30ч. е извършена проверка със засичане на касова наличност на търговски обект - павилион, намиращ се в ****, стопанисван от фирма „Г“ ООД, ЕИК: ****. Проверката е започнала след легитимиране на органа по приходите. Беше отпечатан дневен финансов отчет „X“ с № 007085 от дата 25.03.2018г. в 02:27 часа от ФУ марка „PERFECT S 01 – KL“, намиращо се в обекта и свързано с НАП с инд. №DY392873 и ФП №36527053 на стойност общо налични в касата 0.00 лева.

М.К.Д., ЕГН: ********** - продавач-консултант в обекта собственоръчно е попълнила опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката на стойност общо в брой 135.80 лева. Констатирана е била разлика между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата наличност по описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в размер на 135.80 лева в повече в касата. За разликата от 135.80 лева няма направени записвания във ФУ (не фигурират като служебно въведени/изведени). Фискалното устройство притежава функциите служебно въведени/служебно изведени суми.

С оглед на горното АНО е приел, че задълженото лице  - „Г“ ООД, ЕИК: ****, не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Като доказателство за установените факти и обстоятелства, както и резултатите от проверката е съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка cep. АА №0267954/25.03.2018г., неразделна част от АУАН № F379018 от 30.03.2018г.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е  частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, дневен финансов отчет от 25.03.2018г. и показанията на свидетеля Д.Д.В., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на  чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Сумата от 135.80 лева е представлявала разлика в повече от направените записи в разчетната касова наличност на фискалното устройство. Тази сума е била част от касовата наличност за деня и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като „служебно въведени“. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл.185, ал.1   от ЗДДС.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.

Жалбата се явява основателна само по отношение на размера на отмереното наказание. Действително, съгласно чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл.18 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал.1 на същия член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди установеното административно нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с  чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, да е довело до неотразяване на приходи, отсъстват доказателства за укриване на приходи и данъци, поради което и дружеството е наказано с имуществена санкция в размер, съобразен с границите по чл.185, ал.1 от ЗДДС – от 500 до 2000 лева.

По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Казаните обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по отношение на размера на наложената санкция от 2000 лева, като намали същата до установения в ал.1 на чл.185 от ЗДДС минимален размер от 500 лева. Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №337612-F379018/16.05.2018г., издадено от Д.Т.В. - началник на Сектор „Оперативни дейности“ - Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание –„имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената санкция от 2000 лева на 500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                       

                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.