РЕШЕНИЕ 260343/5.11.2020г.
Номер................. Година 2020 Град в.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесет и трети септември Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 2469 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от „ П.Ф.”ООД, против НП № 03-01143/10.04.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - в.,
с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството
е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева , за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от КТ.
В подадената до
съда жалба не се оспорва фактическата обстановка, визирана в обжалваното НП, но
се твърди, че се касае за първо нарушение от същия вид , извършено от
дружеството-жалбоподател. С оглед на изложеното, предвид малките приходи от
дейността на дружеството и с оглед твърдението, че уведомлението е връчено на
работника с един ден закъснение се иска наложената административна санкция да
бъде намалена до минималния размер.
В съдебно заседание, въззивникът редовно
призован, се представлява от управителя А.П., който в съдебно заседание
поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде изменено като се
наложи административна санкция в минимален размер.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, изпраща представител – юк Ошавкова , която в съдебно заседание оспорва жалбата. В
заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят –Д.Д., на вдлъжност „инспектор“ при ДИТ-в.. Приобщени са като писмени доказателства по делото
материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 22.03.2019 г., служители на ДИТ – в. –
св. Д.Д. и М.М. извършили
проверка на обект – пицария „Ф.“, находяща се в гр. в.,
ул. Б. М.№*, стопанисвана от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката
било установено, че в кухнята на обекта се намира лицето Е. П. с ЛНЧ: **********,
което осъществява функциите на помощник готвач. П. попълнила декларация на
основание чл. 402 ал.1 от КТ, в която посочила, че работи в обект „П. Ф.“ от
19.03.2019 г. на длъжност „помощник готвач“ с работно време от 07.00 ч. до
14.00 ч. с петндневна работна седмица и почивни дни –
събота и неделя, при утоворено трудово възнаграждение
от 210 лева. Въз основа на изискани и представени впоследствие от дружеството документи в т.ч. трудов
договор № 5/25.03.2019 г. с Е. П. е установено, че към момента на проверката
лицето е било допуснато до работа без да има сключен писмен трудов договор.
При така установените факти, св. Д. съставила на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414
ал.3 от КТ е ангажирана административно-наказателната му отговорност ,като му е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателно постановление НП №
03-01143/10.04.2019 г. е издадено от компетентен
орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. в., видно от
приложеното по делото заверено копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
В
хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира, че в АУАН и НП са посочени съставомерните
признаци на извършеното нарушение, като е посочена и трудовата дейност, която
лицето е допуснато да изпълнява, а именно – трудовите функции в качеството на „работник
кухня” .
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по
делото доказателствен материал безспорно се установи, че на 22.03.2019 г. , в лицето
Елена Петрова е престирало
работна сила по трудова функция свързана с длъжността „помощник готвач”, при
определено работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение , както и при
определено работно място. За формиране на своите правни и фактически изводи
съдът съобрази, както гласните доказателства, събрани чрез разпита на
актосъставителя и свидетеля по акта, така
и приобщените по делото копие на трудов договор и декларация, подписана
от Петрова и останалите документи,
съдържащи се в АНП. Видно от показанията на св.Д., към момента на извършване на
проверката Петрова е осъществявала
трудови функции на обекта в качеството на „помощник готвач, като посочената в
НП фактическа обстановка не се оспорва и от дружеството-жалбоподател.
Безспорно установено е по делото и че към момента на извършване на
проверката, към който момент Петрова е заварена от контролните органи да
осъществява трудови функции, трудов договор с лицето не е бил сключен,
съответно същата е полагала труд във връзка с възникнали трудови правоотношения
с дружеството-жалбоподател при наличието на елементите на такова правоотношение
– уговорено трудово възнаграждение, трудова функция, работно време и при
наличието на определено работно място, което е видно от показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта и приобщеното по делото копие на декларация.
Съгласно нормата на чл. 62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва
в писмена форма. Разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ сочи, че трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Същевременно нормата на чл. 1
ал.2 от КТ сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови
правоотношения.
Анализът на цитираната нормативна уредба, сочи, че в случая въззивникът е нарушил всяка от посочените норми, като не е
сключил трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа на съответния
работник при наличие на правоотношения, свързани с престиране
на работна сила.
Поради изложеното правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника на основание чл. 414 ал.3
от КТ, доколкото конкретното нарушение е предвидено в диспозицията на
посочената правна норма.
Не са налице и основания за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото с факта на допускане на лицето за осъществяване
на трудовите функции, към период, различен от периода на регистриране на
трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно
зачетения трудов стаж.
По отношение индивидуализацията
на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия
размер, съобразно конкретните обстоятелства.
По делото са налични
единствено смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е извършено за първи
път, /доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/ . С
оглед на изложеното и предвид фактът, че
отсъстват данни за имущественото състояние на дружеството, които да бъдат
съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно
наказание определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило
целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна
санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143
ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на
наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото
е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото
не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва
да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на
чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалено пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция съотв.
размера на присъденото в полза на
страната, а именно юрисконсултско възнаграждение за
сумата за сумата от 30 /тридесет/ лева. Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03-01143/10.04.2019 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание чл. 414,
ал.3 от КТ на „П.Ф.“ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 5000 /пет хиляди/ лева , за нарушение на чл. 62, ал.1, във
вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от КТ, като намалява
размера на санкцията до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „П.Ф.“ООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна инспекция
по труда“ сумата от 30/тридесет/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: