№ 68
гр. Силистра, 14 юли
2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 54 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 43, ал. 3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Производството по делото е образувано по жалба на С.Е.Б.
с ЕГН – ********** ***, срещу Уведомително писмо с изх. № 02-190-2600/1769 от
10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, издадено от заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за кампания 2020 по подаденото от
жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН: 19/200520/43675, в частта относно
извършеното намаление по схемата за обвързано подпомагане за плодове
(СП-основна).
В жалбата се твърди, че при издаването на оспорения
административен акт са допуснати нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Посочва се, че в уведомителното писмо липсват конкретни
мотиви, от които биха могли да се установят основанията за предприетото
намаление на исканата субсидия по СП-основна, което прави акта неразбираем и
възпрепятства възможността за проверка на материалната му законосъобразност.
Като принципно становище в сферата на догадките се изтъква, че се оспорва
наличието на площи, попадащи в недопустим за подпомагане слой. По тези
съображения моли за отмяна на оспореното уведомително писмо в оспорената част и
връщане на преписката на органа за ново произнасяне с даване на указания за
изплащане на цялата заявена сума, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът Заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, чрез процесуалния си представител - гл.
юрисконсулт Л. Ж. (пълномощно - л. 20 от
делото), оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа
съображенията, изложени в становището на зам.изпълнителния директор на ДФЗ,
приложено към административната преписка при изпращането ѝ в съда.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Началото на
административното производство по издаване на оспореното Уведомително писмо е
поставено с подадено от жалбоподателя общо заявление за подпомагане за кампания
2020 г. с УИН: 19/200520/43675 от 19.04.2020 г., с което е поискано финансово
подпомагане по няколко схеми и мерки от ПРСР 2014-2020 г., в това число и
по СП (основна). В
представляващата неразделна част от подаденото заявление Таблица на
използваните парцели 2020 г. (л. 57) е посочен всеки блок на земеделско
стопанство (БЗС) и землището, в което се намира, като заявителят е отбелязал,
че кандидатства по СП (основна) с 2 парцела - парцел 32839-585-1-1 с площ от 2.
00 ха и парцел № 32839-704-24-1 с площ от 1.00 ха.
По подаденото общо заявление за
подпомагане, в частта относно поисканото финансиране за кампания 2020 г. по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, са оторизирани суми по
всички заявени мерки, като по СП (основна) сумата е оторизирана с намаление
в размер на 954.20 лв. от исканата сума от 6758.91 лева, което е станало чрез
Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/1769 от 10.03.2022 г., издадено от
Заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Мотивите са изложени в табличен вид, с
пояснения към таблицата, като намаленията са отразени в колона 3 от таблица 1.
От поясненията към колона 3 става ясно, че са възможни пет хипотези за
намаления, с няколко подхипотези по първата от тях. В акта липсва конкретизация
коя точно хипотеза е приложена и по отношение на кой имот.
Яснота относно описаните обстоятелства е внесена
допълнително с приложеното към административната преписка при изпращането
ѝ в съда становище от зам.изпълнителния директор на ДФЗ (л. 38-40). От становището става ясно, че начинът на
трайно ползване на общо 0.11 ха от заявената за подпомагане по СП (основна)
площ от 2. 00 ха от парцел 32839-585-1-1 не съответства на заявения вид на
насажденията-ОВ (овощни насаждения), като същите са с начин на трайно ползване
ОЗ (обработваема земя). За парцел № 32839-704-24-1 със заявена площ в размер на
1.00 ха е установено, че 0.02 ха са недопустими за подпомагане. Съгласно поясненията на стр. 4 и 5 от
становището недопустимата/наддекларирана площ по СП (основна) е 0.13 ха или
4.53% от установената площ, която в случая е 2.87 ха и съгласно чл. 19 от
Делегиран Регламент (ЕС) № 640 / 2014 г. подлежи на санкциониране; размерът на
санкционираната площ е 0.26 дка, в резултат на което площта за оторизация е
определена на 2.61 дка. Освен санкцията за наддеклариране, е приложена и
корекция за финансова дисциплина, определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС)
№ 1306 / 2013 г. и чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307 / 2013 г.
Оспорването на посоченото Уведомително
писмо е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което
предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана
от закона.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, ДФЗ
е акредитиран за единствената разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. По силата на
чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор
и на Разплащателната агенция. В това си качество той организира и ръководи
дейността на разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4
от ЗПЗП изпълнителният директор може да
делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия
за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане и
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. В настоящия случай, видно от т. 1
на представената по делото Заповед № 03-РД / 772 / 08.03.2022 г. (л. 33-35 от
делото) Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Зам. изпълнителния
директор на ДФЗ – Петя Димитрова Славчева правомощието да издава и подписва
всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали
заявление по реда на Наредба № 5 от 27. 02. 2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Изложеното сочи, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Оспорената заповед като административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК следва да отговаря на изискванията за
съдържание и форма, определени в чл. 59 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване
на закона е административният акт да е мотивиран.
Както се посочи и по-горе, фактическите и
правни основания за издаване на Уведомителното писмо, съставляващи мотиви на
административния орган, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително
писмо, включително и в разясненията по колони на самите таблици. Коментира се и
това, че в писмото липсва конкретизация коя точно хипотеза за намаление на
плащанията е приложена и по отношение на кои парцели е счетено, че са
недопустими за подпомагане, т. е. липсват мотиви, въз основа на които би могла
да се направи преценка за материална законосъобразност на акта. Що се касае до
допълнително изложените мотиви в становището на органа, приложено към преписката
при изпращането ѝ в съда (л. 38-40), същото не може да санира липсата на
мотиви в първоначалния акт. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в
съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата
срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия
административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния
административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите,
при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В
случая конкретни съображения обаче за постановения отказ и наложената санкция
не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове
документи, защото производството не е във фаза по обжалване пред по-горестоящия
административен орган. Допълнително изложените мотиви след издаване на акта
трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния
орган, за да може страната адекватно да прецени налице ли е основание за
оспорване, респ. да подготви ефективно защитата си. Недопустимо е обаче да се
излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба.
Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения
административен акт, което е основание за отмяна. Изцяло в този смисъл Решение
№ 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г., V о., Решение № 3546 от
13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 277/2022 г., V о., Решение № 2064 от
24.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6292/2022 г., V о. и цитираните в него
решение по адм. д. № 6646/2022 г. на ВАС, пето отделение и Решение
№ 10244/14.11.2022 г. по адм. д. № 2528/2022 г.
В заключение на изложеното съдът намира,
че процесното уведомително писмо в частта относно извършеното намаление по
схемата за обвързано подпомагане за плодове (СП-основна) в размер на 954.20
лева от исканото подпомагане от 6758.91 лева е недостатъчно мотивирано, в
резултат на което не би могла да се прецени материалната му
законосъобразност. Тази констатация
налага отмяната му в посочената част и необходимостта от връщане на преписката
на административния орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателя
съобразно изложените по-горе указания за мотивиране на акта, като бъде
определен 1-месечен срок, считано от получаване на преписката след влизане в
сила на настоящото решение. Що се касае до произнасянето на органа по същество,
с оглед вида на констатирания порок съдът не би могъл да даде конкретни
указания за прилагането на закона.
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
основателно. На същия следва да се присъдят разноски в размер на 10. 00 лв.
формирани от размера на дължимата и заплатена държавна такса. Тъй като липсват
доказателства за платено адвокатско възнаграждение, такова не се присъжда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 173 и чл. 174 АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Е.Б. с ЕГН – **********
***, Уведомително писмо с изх. № 02-190-2600/1769 от 10.03.2022 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, за кампания 2020 по подаденото заявление за подпомагане с УИН:
19/200520/43675, в частта относно извършеното намаление на субсидията по
схемата за обвързано подпомагане за плодове (СП-основна) в размер на 954.20
(деветстотин петдесет и четири) лева от исканите 6758.91 (шест хиляди
седемстотин петдесет и осем лв. и деветдесет и една ст.) лева.
ВРЪЩА делото като преписка на Заместник
изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление за подпомагане
за кампания 2020 г. с УИН: 19/200520/43675 в частта относно
Схемата за обвързано подпомагане за плодове (СП-основна), като определя
1-месечен срок за произнасянето, считано от получаване на преписката след
влизане в сила на настоящото решение, и съобразно дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", Разплащателна агенция –гр. София да заплати на С.Е.Б. с
ЕГН – ********** *** направените по делото разноски в размер на 10. 00 (десет)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: