Решение по дело №1924/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 304
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 27 юни 2020 г.)
Съдия: Мира Симеонова Мирчева
Дело: 20195220101924
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ 

02.03.2020  г., гр. Пазарджик

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: Иванка Панчева                             

разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 1924 по описа на съда за 2019 година.

Производството се движи по реда на глава 25 от ГПК и е образувано по иск на Л. И.Д. *** с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ срещу „МБАЛ Ескулап“ ООД – гр. Пазарджик за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата 5100 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода от ноември 2018 г. до април 2019 г., дължима за работата ѝ по трудово правоотношение на длъжност медицинска сестра. Сочат се дължимите суми и поотделно помесечно – по 850 лв. за всеки от шестте месеца.

Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска по основателност. Счита трудовия договор за недействителен, тъй като според него липсва съгласие, изразено писмено от страни, разполагащи с необходимата представителна власт, а ако все пак съдът счете, че трудовият договор е действителен, ответникът заявява, че липсват непротиворечиви данни за размера на договореното възнаграждение и то ще следва да се определи при условията на чл. 162 от ГПК. Заявява и че ищцата претендира брутния размер на трудовите възнаграждения, а ищецът вече е внесъл дължимите данъчни и осигурителни вноски върху тях.

Искът е с правна квалификация по чл. 128, т. 2  от КТ.

Ответникът не е внесъл държавна такса по инцидентния иск и производството по него е прекратено с влязло в сила определение.

По същество на делото съдът намира следното:

По делото са представени писмени доказателства за това, че между ищцата и ответника е бил сключен трудов договор. Не се установиха факти, които да водят до извод за неговата недействителност. Установява се от гласните доказателства, че ищцата е престирала труд на работодателя си – ответника, в целия период, предмет на делото.

Установява се от заключението на вещото лице, че на ищцата са начислени, но не са заплатени трудови възнаграждения в общ нетен размер 4481,77 лв. за процесния период. От значение е общият сбор, а не отделните месечни размери, тъй като искът за заплащане на трудово възнаграждение за определен период представлява един иск, а не отделни искове с предмет отделните месечни възнаграждения – в този смисъл е например определение 149 от 25.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 785/2019 г., IV г. о. („при предявяване на иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение по конкретно трудово правоотношение за определен период, предявеният иск е един“).

Тъй като става дума за нетен размер, неотносим е въпросът дали вече са удържани и внесени осигурителните вноски и подоходните данъци и възражението на ответника в този смисъл е неоснователно. Вещото лице е направило справка за размера на дължимото възнаграждение по фишове, т.е. документи, издадени от ответника. Доколкото става дума за доказване на факти, неизгодни за ответника, а по делото няма никакви други данни, които да опровергават удостовереното в тези документи, няма никакво основание да се заключи, че са налице условията на чл. 162 от ГПК – искът е доказан както по основание, така и в по-голямата си част по размер с представените издадени от ответника фишове. За разликата над 4481,77 лв. нетен размер доказателства не бяха представени и за нея искът следва да се отхвърли.

Ищцата е претендирала разноски, които следва да ѝ се присъдят съразмерно, а на болницата да се възложи и държавната такса. Болницата също е претендирала разноски и е представила доказателства за уговаряне на адвокатско възнаграждение в размер 790 лв., но не и за заплащането му, а практиката на съдилищата приема, че се присъждат само разноските, чието заплащане е доказано, затова разноски на ответника не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Ескулап” ООД – гр. Пазарджик, ЕИК *********, да заплати на Л. И.Д., ЕГН **********,***, сумата общо 4481,77 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, заедно със законната лихва върху нея, считано от предявяването на иска – 15.05.2019 г. до изплащането на сумата, като отхвърля иска за разликата над 4481,77 лв. до пълния предявен размер от 5100 лв.

Допуска предварително изпълнение на решението в тази част.

Осъжда „Многопрофилна болница за активно лечение Ескулап” ООД да заплати на Л. И.Д. сумата 527,27 лв., представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъжда „Многопрофилна болница за активно лечение Ескулап” ООД да заплати по сметка­та на Пазарджишкия районен съд сумата от 179,27 лв. държавна такса, както и 300 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседми­чен срок, считано от 06.03.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: