РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. Пловдив, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело №
20235300103212 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът М.Г. Л., ЕГН ********** от гр.П.**** твърди, че сделката,
оформена с нотариален акт №*****г. на н. Н. Б., с който неговият б. Г. С. Л. и
с. му Р. М. Л. са продали на двамата си с. С. Г. Л. и М. Г. Л. своя собствен
недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно:
дворно място, находящо се в гр.П. *** с площ от 325 кв.м., съставляващо УПИ
****, ведно с построената в същото дворно място едноетажна масивна
жилищна сграда с площ от 75 кв.м., ведно с всички подобрения в имота, който
имот по кадастралната карта на гр.П. към настоящия момент представлява ПИ
№******, ведно с построените в него: едноетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор №******* с площ от 76 кв.м.; друг вид сграда за
обитаване с площ от 55 кв.м. с идентификатор №***** и с. сграда от 17 кв.м. с
идентификатор №*****, е симулативна и прикрива действителната сделка,
сключена между страните – дарение на недвижимия имот. Твърди, че страните
по сделката не са имали воля да извършват продажба, поради което не е
плащана цена за имота. Действителната им воля е била с. на прехвърлителите
да бъдат надарени с по 1 / 2 ид.част от имота. От съда се иска да приеме за
1
установено, че договорът за покупко-продажба е симулативен и с него се
прикрива действително сключен договор за даР.е на недвижимия имот и за
прилагане на правилата относно прикрития договор.
Правният си интерес от предявения иск ищецът обосновава с
твърдението, че е син и наследник по закон на Г. С. Л., п. през **** г. и като
такъв притежава право на запазена част от наследството му. Чрез доказване на
относителната симулация цели да осигури условия за успешно провеждане на
иска по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството.
В срока за отговор ответниците са подали отговор на исковата молба, с
който оспорват предявения иск. Считат същия за недопустим, тъй като
наследодателят е оставил в наследство и други имоти и не е налице
накърняване на запазената част на ищеца. Поддържат, че покупко-продажбата
е действителна и е извършена с цел да се подобри материалното състояние на
наследодателя, който по това време боледувал и имал нужда от пари. Децата
на съпрузите били пораснали, разполагали с парични средства и били
съгласни родителите им да запазят пожизнено право на ползване върху имота.
Не се оспорва обстоятелството, че Р. М. Л. е преживяла съпруга на
наследодателя и бракът им е сключен през *** г. и прекратен със с. на Г. Л..
Ответниците твърдят, че ищецът е роден от м. Д. П. и произходът му от
б. Г. Л. е установен с влязло в сила съдебно решение. Това твърдение не се
оспорва от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Съгласно представеното удостоверене за наследници, издадено от
Община Пловдив, Г. С. Л., ЕГН ********** е починал на ***** г. и е оставил
за наследници: с. Р. М. Л. и с. С. Г. Л., М. Г. Л. и М. Г. Л..
С нотариален акт №....г. Г. С. Л. и с. му Р. М. Л. са продали при равни
квоти на С. Г. Л. и М. Г. Л. своя собствен недвижим имот, описан в исковата
молба, представляващ съпружеска имуществена общност. Записано е в
договора, че данъчната оценка на имота е 13 761,80 лева, както и че
купувачите са заплатили на продавачите сумата 14 000,00 лева. Продавачите
са заявили, че са получили сумата преди подписването на договора.
Продавачите са запазили правото на ползване върху имота пожизнено и
безвъзмездно, заедно и поотделно.
2
Ищецът не разполага с документ, установяващ твърдяната симулация,
поради което и на основание чл.165, ал.2 от ГПК за доказване на симулацията
са му допуснати до разпит свидетели. Свидетелката Д. П. /м. на ищеца/
заявява, че по времето, в което била във влошени отношения с Г. Л.,
последният й казал, че след като тя не иска да живее с него, той ще ги накаже.
Към края на годината й съобщил, че е прехвърлил имот на другите си деца. На
въпроса й колко пари е взел за това, той отговорил, че пари не е взел, но
„документите ги е изпекъл, както трябва“. Години по-късно, когато се
разболял, Л. изразил съжаление за тази сделка, разчитал на другите си синове
да се грижат за него, но те се оказали нехранимаковци и нищо не направили.
Свидетелката Й. Д. е живеела в съседство до дома на Л.и и била много
близка с тях. Споделя, че когато бил в края на житейския си път, Г. Л. изказал
пред нея съжаление, че се е разпоредил така с имота и близо месец преди
смъртта си й казал, че не е взел пари от С. и М. за къщата, която им е
прехвърлил. По думите на свидетелката Г. бил оставен единствено на грижите
на една жена на име А., която прибрал при себе си, а съпругата и с. му не се
интересували от него.
Свидетелят П. П. знае от приятеля си М. Л., че той и б. му са купили
къщата на баща му и смятали там да строят. Към момента на прехвърлянето
на имота двамата б.я били в И. и имали постоянна работа. Свидетелят А. Т.
знае, че Г. Л. имал проблеми, защото дълго време не бил плащал издръжка на
третия си син, а семейството му било в И.. Наложило се да взема пари на заем;
казал, че продава къщата в кв.“С.“ в гр.П. на с. му. Освен това Л. имал някакъв
бизнес и му трябвали пари, за да работи; казвал, че парите от продажба на
къщата ще му свършат работа, за да си плати задълженията и да му останат
пари, защото бил пред развод, оставал сам и трябвало да прави някакъв
бизнес.
Ищецът е представил нотариален акт, от който е видно, че на ****г. Г. и
Р. Л.и са продали друг апартамент, находящ се в гр.П., ж.к.“Т.“, като са
получили от купувача сумата 25 000,00 лева.
Ответниците С. и М. Л. са представили справки за извършени трудови
дейности /л.153-157/, които удостоверяват, че са работи по трудов договор в И.
– С. от ****г., а М. от ****г., което прави достоверна защитната им теза, че са
имали парични средства /всеки от тях в размер на 7000,00 лева/, за да
3
извършат плащането по договора.
При така събраните доказателства, съдът намира, че при
доказателствена тежест за ищеца, същият не установява при условия на пълно
и главно доказване, че страните по оспорваната сделка са имали воля да
извършат не продажба, а даР.е. За разкриване на действителната воля на
наследодателя по сделката не могат да се кредитират показанията на
свидетелката Д. П., тъй като от една страна самата тя е била в лоши
отношения с Г. Л. по повод установяване на произхода на ищеца от б. по
съдебен ред и от друга страна тя е лично заинтересована като м. на М. Л. от
изхода на делото в негова полза. За това, че по сделката не са платени пари на
продавачите, свидетелства единствено Й. Д., но нейните показания не
установяват по категоричен начин твърдяната симулация, тъй като тя не е
пряк свидетел и казаното от нея не се подкрепя от други доказателства по
делото. От продажбата, предхождаща процесната сделка не могат да се правят
правни изводи за действителните намеР.я на страните по договора от ****г.
Размера на посочената в нотариалния акт цена сама по себе си не е индиция за
наличие на друга воля у договарящите, различна от изразената пред н.а, а
гарантираното им от чл.9 ЗЗД право на свободно договаряне дава възможност
да определят продажната цена в размер, близък до данъчната оценка.
С оглед на така събраните доказателства съдът счита, че искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски.
Видно от представените договори за правна защита и съдействие, М. Л. е
заплатил на адв.А.Д. – Н. сума в общ размер на 4000,00 лева за процесуално
представителство по делото и тази сума следва да му бъде платена от ищеца.
Останалите ответници не са представили доказателства за направени
разноски, поради което в тяхна полза такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Л., ЕГН ********** от гр.П.,
ул.“Ц.“№**** против Р. М. Л., ЕГН **********, С. Г. Л., ЕГН ********** и
М. Г. Л., ЕГН ********** – тримата от гр.П., ж.к.“Т.“, **** иск с правна
квалификация чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване привидността на договор за
4
покупко-продажба като прикриващ договор за дарение и за прилагане на
правилата относно прикрития договор, който договор за продажба е сключен с
нотариален акт №****/****г. на н. Н. Б., с който Г. С.ов Л. и Р. М. Л. са
продали при равни квоти на С. Г. Л. и М. Г. Л. свой недвижим имот,
представляващ СИО, а именно: дворно място, находящо се в гр.П. *** с площ
от 325 кв.м., съставляващо УПИ ***, ведно с построената в същото дворно
място едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м., ведно с всички
подобрения в имота, който имот по кадастралната карта на гр.П. към
настоящия момент представлява ПИ №*****, ведно с построените в него:
едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №***** с площ
от 76 кв.м.; друг вид сграда за обитаване с площ от 55 кв.м. с идентификатор
№**** и селскостопанска сграда от 17 кв.м. с идентификатор №*****.
ОСЪЖДА М. Г. Л., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Ц.“№**** да заплати на
М. Г. Л., ЕГН ********** от гр.П., ж.к.“Т.“, **** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5