№ 23106
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110139068 по
описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 327 ТЗ.
Ищецът “Б.Б.” ООД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба,
за което са издадени фактури №№ 403451/ 10.2.2025г. за сумата 354,14 лева, 403874/
13.2.2025г. за сумата 234,13 лева, 404778/ 24.2.2025г. за сумата 247,21 лева, 05192/27.2.2025г.
за сумата 136,51 лева, 407695/ 27.3.2025г. за сумата 221,33 лева, 407973/31.3.2025г. за сумата
253,25 лева, 408277/ 3.4.2025г. за сумата 264 лева, 408546/ 07.4.2025г. за сумата 294,8 лева,
409172/ 14.4.2025г. за сумата 503,50 лева, 410098/ 24.4.2025г. за сумата 545,47 лева. Същият
поддържа, че изпълнил произтичащите от договора задължения и доставил стоката, предмет
на договора, на купувачът- ответник, като последният не изпълнил своите- да престира
насрещно, като плати цената на стоката.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 2985,47 лева, представляваща цена по договор за
продажба, за което са издадени фактури №№ 403451/ 10.2.2025г. за сумата 354,14 лева,
403874/ 13.2.2025г. за сумата 234,13 лева, 404778/ 24.2.2025г. за сумата 247,21 лева,
05192/27.2.2025г. за сумата 136,51 лева, 407695/ 27.3.2025г. за сумата 221,33 лева,
407973/31.3.2025г. за сумата 253,25 лева, 408277/ 3.4.2025г. за сумата 264 лева, 408546/
07.4.2025г. за сумата 294,8 лева, 409172/ 14.4.2025г. за сумата 503,50 лева, 410098/ 24.4.2025г.
за сумата 545,47 лева.
В срока и реда по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
1
следното от фактическа страна:
От представената писмени доказателства се установява, че ище фактури № 403451/
10.02.2025г. се установява, че ищецът е издал фактура за сумата 354,14 лева, 403874/
13.2.2025г. за сумата 234,13 лева, 404778/ 24.2.2025г. за сумата 247,21 лева, 05192/27.2.2025г.
за сумата 136,51 лева, 407695/ 27.3.2025г. за сумата 221,33 лева, 407973/31.3.2025г. за сумата
253,25 лева, 408277/ 3.4.2025г. за сумата 264 лева, 408546/ 07.4.2025г. за сумата 294,8 лева,
409172/ 14.4.2025г. за сумата 503,50 лева, 410098/ 24.4.2025г. за сумата 545,47 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Релевантните по делото въпроси са наличие на валидно сключен договор за продажба,
предаване на стоката, предмет на договора.
Конкретиката на случая сочи, че отношенията между страните са се развили на плоскостта
на договор за продажба. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.
318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между
страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на
сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на
съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради
консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са
елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението
на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327,
ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.
Основните права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на
обикновената продажба- продавачът дължи прехвърляне на собствеността и предаването на
стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката.
В случая не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между
страните е сключен договор за продажба и договорената стока е предадена, което да
обуслови възникване на насрещното задължение за плащане на цена.
Процесната фактура съдържа всички съществени елементи на договора за продажба- вид и
количество на стоката, цена, дата и начин на плащане, страните.
Изложеното обуславя извод, че между страните е възникнало облигационно
праввотношение въз основа на договор за продажба, като ищецът е изпълнил задължението
си да предаде стоката, предмет на договора, съобразно уговореното, като за оттветникът е
възникнало задължение да плати уговорената цена.
Установява се, че на 14.11.2025г. ответникът е платил сумата 2985,47 лева, с основание за
плащане фактури по гр. дело № 39068/ 2025г. по описа на Софийски районен съд.
Настъпилият след предявяване на иска релевантен факт на погасяване на задължението
следва да бъде отчетен при постановяване на решението- чл. 235 ГПК.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск неговото отхвърляне.
2
Относно разноските по делото:
В случая задължението е погасено чрез плащане на 144.11.2025г., т.е. след предявяване на
исковете, с което ответникът е дал повод за образуване на делото, респ. неприложима е
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПЛ, поради което ищецът има право на разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Б.Б." ООД, с ЕИК ********** против "Б." ООД, с ЕИК
********** иск за сумата 2985,47 лева, представляваща цена по договор за продажба, за
което са издадени фактури №№ 403451/ 10.2.2025г. за сумата 354,14 лева, 403874/ 13.2.2025г.
за сумата 234,13 лева, 404778/ 24.2.2025г. за сумата 247,21 лева, 05192/27.2.2025г. за сумата
136,51 лева, 407695/ 27.3.2025г. за сумата 221,33 лева, 407973/31.3.2025г. за сумата 253,25
лева, 408277/ 3.4.2025г. за сумата 264 лева, 408546/ 07.4.2025г. за сумата 294,80 лева, 409172/
14.4.2025г. за сумата 503,50 лева, 410098/ 24.4.2025г. за сумата 545,47 лева, с правно
основание чл. 327 ТЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Б." ООД, с ЕИК ********** да плати на "Б.Б." ООД, с ЕИК ********** сумата
1009,50 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производствол, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3