Решение по дело №2645/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /20.01.2025 год.,  гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ЧЕТВЪРТИ ДЕКЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГОДИНА в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

 

при секретаря Веска П. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 2645 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, против Н.И.Г. с ЕГН:********** и П.С.Г. с ЕГН:********** двамата с адрес *** с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В исковата си молба ищцата твърди, че с нот.акт. № 76, том XVII, дело № 5331/1975год. е придобила от баща си Д.И.И. 1/3 идеални части от къщата и дворното място в гр.В., ул.Ч.В.№ ***.

На 22.08.1995 год. ищцата заедно с другите съсобственици сключила Договор за групов строеж с ЕТ „ Мари 92 Методи Радев" гр.В..

По силата на договора фирмата се задължила да построи жилищната сграда, в която съсобствениците да получат самостоятелни обекти за негова сметка. На 22.08.1995г. с нот.акт. № 2, том XXVIII, дело № 8445/1995 год. ищцата, заедно с останалите съсобственици прехвърлили на ЕТ „Мари 92 Методи Радев" гр.В.  80/305 кв.м. идеални части от дворното място.

С този нот.акт тримата съсобственици прехвърлили  на ЕТ „ Мари 92 Методи Радев" гр.В. част от учреденото право на строеж съгласно Договор за групов строеж нотариално заверен на 22.08.1995 год. за изграждане на предвидената по КЗСП четириетажна жилищна сграда с приземен етаж.

В т.3 от договора вместо заплащане цената на прехвърления имот и правото на строеж върху него ЕТ"Мари 92 Методи Радев" е поел задължение със свои средства да изгради на прехвърлителите и съсобственици, като насрещна престация изградени обекти.

През 2012г. с нот.акт № 101, том II, рег. № 5357, дело № 230 от 2012г. ищцата прехвърлила на майка си част от дарените й идеални части от недвижимия имот, а именно 60 кв.м. идеални части.

Според ищцата, тя не е възлагала на ответниците да построят жилищната сграда в имота й.

В поземлен имот находящ се в гр.В., ул."Ч.В." 15 целия с площ от 305 кв.м. съставляващ УПИ Х-7,кв.325, на 9-ти м.р. на град В. с идентификатор по Кадастралната карта ***трябвало според ищцата да бъде построена жилищна сграда от ЕТ „Мари 92-Методи Радев" гр.В. съгласно Договор за групов строеж от 22.08.1995 год. .

Ответникът Н.И.Г., заедно с баща си И.Стефанов Г. /починал/ са сключили договор за групов строеж от 23.08.1999 год. без знанието и съгласието на ищцата.

Ответникът Н.Г. е сключил договор за строителство от 27.07.1999 год., с което е възложил без знанието и съгласието на ищцата строителството на сграда та З.М.М..

Ответниците са получили незаконно разрешение за строеж.

През месец юли 1999 г. упълномощената от тях М. Ф.  е подала Искане вх. № АГ-2-9400(П-89)от 21.07.1999г. за издаване на разрешение за строеж и от името на ищцата, без нейно съгласие и знание и се сдобили с Разрешение за строеж № 216 /22.07.1999 год.

Ищцата твърди, че ответника Н.И.Г. е знаел, че строи в поземления имот незаконно. Разрешението за строеж на жилищната сграда е отменено като незаконно издадено и в нарушение на чл.56, ал.З ЗТСУ/ липса на нотариално заверено съгласие от всички съсобственици в имота/ с Решение № 10287/23.10.2006 на Върховен административен съд. Ищцата твърди, че няма построени законни обекти, въведени в експлоатация, с които да може да се разпореди.

Така поради противоправните действия на ответниците и извършеното от незаконно строителство ищцата била лишена да бъде построен законен апартамент № 6 с площ 93.13кв.м., гараж номер 3 с площ 18.9бкв., офис А, с площ 23.80 кв.м.

Ответницата П.Г. се е завела процедура по узаконяване , завършила с Отказ за узаконяване № 03/02.05.2012г. на Главния архитект на район Одесос, потвърден със Заповед № ДК-10- СИР-12/25.03.2014 год. на Началника на РДНСК-Североизточен район, която е потвърдена  с Решение № 2539/06.11.2014 год. по адм.д. № 1406/2014 год. Административен съд В..

Ищцата твърди, че платената от нея сума 15 753 лева. за несъществуващи проекти са преки финансови загуби причинени ми от ответницата П.С.Г.. Парите платила на ЧСИ въпреки, че била несправедливо осъдена .

С гр.д. № 14998/2015г. на ВРС ответниците имали претенция към нея по чл.59 ЗЗД, че се е обогатила неоснователно касаещо пратени разходи по привеждане на строежа по някакво предписание.

С решение на съда ищцата платила на двамата ответници Н. и П. Ганеви и сумата от 2 561лв.

Според ищцата по извършеното предписание ответниците са повредили конструкцията на сградата, което е довело до нейното дефектиране и корозия на носещите части,  и е била осъдена да им платя сумата, за това че ответниците са нанесли вреди на имота.

Според ищцата това са преки финансови загуби в размер на 2 561лв.

Претърпените ми имуществени вреди според ищцата, се изразяват в това, че поради противоправни си действия на ответниците, които строили незаконно в имота й, тя не е получила законно и да може да продаде. Справедливото според ищцата обезщетение за виновно причинените й имуществени вреди са в размер на пазарната оценка на неосъщественото законно строителство.

Претендираното от ищцата обезщетение е за периода от 02.11.201З год. до 02.11.2018 год., размер на причинените имуществени вреди са в общ размер на в общ размер на 254 849лв., представляващи: сумата 131 910 лева за неосъщественото годно законно строителство на апартамент № 6; сумата 43 955 лева за неосъщественото годно законно строителство на офис А;, сумата от 27 130 лева за неосъщественото годно законно строителство на гараж № 3; сумата от 15 753 лева финансови загуби, сумата от 2 561 лева - финансови загуби и сумата 33 540лв. - пропуснати ползи- неполучени приходи от търговска дейност на фирмата на ищцата ЕТ „ Танита- Т.И."***.

Исковата претенция за сумата от 33 540 лева - пропуснати ползи- неполучени приходи от търговска дейност на фирмата на ищцата ЕТ „Танита- Т.И."*** против ответниците е недопустима, тъй като е заявена на пръв път с молбата от 21.03.2023 год., а производството по нея следва да се прекрати.

Ищцата претендира от ответника Н.И.Г. да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 119 547лв, за неосъщественото годно законно строителство на обектите на ищцата и претърпени от ищцата финансови загуби и пропуснати ползи, както следва : 65 955 лв. за апартамент №6; 21 977лв. за офис А; 13565 лв. за гараж № 3; 1280 лв. — финансови загуби, представляващи платени принудително от ищцата на ответника Н.Г. суми, чрез изпълнително дело № 20177120400614 на ЧСИ И.С., образувано по изпълнителен лист въз основа на решението по гр.дело № 14298/2015г. ВРС/ в.гр.д. № 232/2017г. на ВОС/,

От ответницата П.С.Г. ищцата претендира същата да й заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 135 300 лв. за неосъщественото годно законно строителство на обектите на ищцата и претърпени от ищцата финансови загуби и пропуснати ползи, както следва : 65 955 лв., за апартамент №6; 21 977лв., за офис А; 13565 лв. за гараж № 3; 15 753 лв. финансови загуби, представляващи платени принудително от ищцата суми по изпълнително дело № 20137120400133 на ЧСИ Илиана Станчева, образувано по изпълнителен лист, въз основа на решение № 2794 по гр.д. № 5791/2011 г. ВРС, потвърдено с решение от 04.12.2012г. по в.гр.дело N° 2571/2011г. на ВОС, сумата от 1280 лв. финансови загуби, представляващи платени принудително от ищцата на ответницата П.Г. суми, чрез изпълнително дело № 20177120400614 на ЧСИ И.С., образувано по изпълнителен лист въз основа на решението по гр.дело № 14298/2015г. ВРС/ в.гр.д. № 232/2017 г. на ВОС

В съдебно заседание е прието изменение на иска.

Ответниците започнали да водят срещу ищцата дела, с ясното съзнание и намерение да й причинят имуществени и неимуществени вреди.

С исковата молба ищцата е заявила петитум, с който моли съда постанови решение с което:

ОСЪДИ ответника Н.И.Г. да заплати ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 63 480 лева, за неосъщественото годно законно строителство на обектите на ищцата за апартамент №6; за офис А; за гараж № 3; финансови загуби по изпълнително дело № 20177120400614 на ЧСИ И.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно й изплащане.

ОСЪДИ ответника П.С.Г. да заплати на ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 63 313 лева за неосъщественото годно законно строителство на за апартамент №6; за офис А; за гараж № 3; платени суми по изпълнително дело № 20137120400133 на ЧСИ И.С.и изпълнително дело № 20177120400614 на ЧСИ И.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно й изплащане.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата редовно призована, явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани молят съда да ги отхвърли. Претендират направените по делото разноски.

Оспорва твърдението, че с т.3 на нотариален акт №2/1995г. на ВН в полза на първоначалните собственици на дворното място е учредено валидно право на строеж, което е установено в решението по в.гр.д.№203/2018г. на ВОС.

Оспорват верността на твърденията на ищцата, като излагат фактически твърдения във връзка с оспорването.

Твърдят, че ответницата, П. М.  и В. М. не са искали сградата да бъде довършена.

Според ответниците ищцата Т.И. не е искала и не е очаквала закономерно да ползва на определените в т.3 на нотариален акт №2/1995г. на ВН обекти от бъдещата сграда, поради което за нея не са налице пропуснати ползи и вреди.

В отговора са направили възражение за погасяването по давност на претенциите за заплащане на изтекли лихви върху главниците с изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111 ЗЗД.

В съдебно заседание ответниците редовно призовани, не се явяват, но се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Ищцата е съсобственик на дворно място в гр.В.

Строителството в имота на ул."Ч.В." № 15 е започнато от ЕТ „Мари 92 Методи Радев"- гр.В. през 1995г. въз основа на сключените от и останалите съсобственици на терена с фирмата на Предварителен договор от 24.01.1995 год. С Договор за групов строеж от 22.08.1995г. и Нотариален акт № 2/1995 год. по силата на които ЕТ „Мари 92 Методи Радев"- гр.В., е поела задължението да построи със свои средства сградата в имота по одобрен архитектурен план, да изгради със собствени, за които са си учредили право на строеж до вид-завършени по БДС, при условие срещу правото на строеж да изгради обективите на ищщцата.

През 1995 год. ЕТ „Мари 92-Методи Радев"- гр.В. построява основите на сградата /препис от Заповедна книга/.

През 1996-1997 год. настъпилите икономически условия ЕТ „Мари 92- Методи Радев"- гр.В. спира в строителството.

През 1999 год. ответницата М. Ф.  получава Разрешение за строеж № 216/22.07.1999 год., а в Констативния акт за откриване на строителна площадка от 22.07.1999 год. е посочена за инвеститор.

На 27.07.1999 год., ответника Г., заедно с останалите купувачи на правото на строеж сключва договор за строителство на сградата с физическото лице З.М.М.. С договор за групов строеж от 23.08.1999 год. в който ответницата П.Г. е посочена за инвеститор на строителството, който не обвърза ищцата, защото не го е подписала.

В този договор условията за строителството на обектите на ищцата са различни от обектите и условията, договорени с нот.акт от 1995г. между нея и строителната фирма ЕТ ..Мари 92 Методи Радев".

Ответника Г. сключва и Допълнително споразумение от 25.08.1999г. към ДГС от 23.08.1999 год., в което определят начина/формулата, по която да финансират разходите за строителството. Този анекс също не обвързва ищцата.

В полза на ответниците, заедно с други лица е издадено Разрешение за строеж № 216/ 22.07.1999г Кметство „Прогрес“.

Със Заповед № 272/09.03.2001 г. на ДНСК София, разрешението за строеж № 216/22.07.1999 г. е отменено като незаконно издадено, в нарушение на условията за строителство в съсобствен имот ( чл.56, ал.З ЗТСУ отм.), като тази заповед е потвърдена и оставена в сила в Решение № 10287/23.10.2006г. на Върховен административен съд.

Съставен Констативен акт № 109/04.11.2002г. на район Одесос за констатиране на незаконно строителство и да бъде издадена Заповед № С-152/18.11.2002 год. на РДНСК В. за забрана за извършване на СМР по незаконния строеж и неговото запечатване.

С Искане вх. № АГ2-9400-Т-50/ 18.08.2009г. до район „Одесос" ищцата е поискала от кмета на район „Одесос" да предприеме действия по узаконяване.

С Указание изх. № ЗАО-35271/17.02.2010 г. Главният архитект на Община В. указва на съсобствениците на имо га какви са необходимите действия за узаконяване на незаконната сграда.

Във връзка с указанията от 17.02.2010 год., ищцата сключва с арх. М.С.договор от 04 март 2010 год. за изготвяне на необходимите проекти за узаконяване на незаконния строеж.

С Искане вх. № 13641/14.04.2010 г. Т.И. подава до Главния архитект на Община В. инвестиционен проект за узаконяване, който с Писмо изх. № ЗАО-35271/27.04.2010г. определя шестмесечен срок за представяне на изискуемите по закон документи, за да може да се узакони сградата.

През месец юни 2010 год. ищцата изпраща по имейла на ответницата проект на Договор-споразумение.

Ищцата сключва през есента на 2010 год. предварителни договори с „Е.ОН" и „ВИК"- В..

Издаден е Отказ за узаконяване № 03/02.05.2012г. на главен архитект на район „Одесос“, тъй като не е изпълнено законовото изискване - сключване на договор по чл.183 ЗУТ със съгласие за узаконяване от всички собственици.

С Решение № 2539/06.11.2014 год по адм.дело № 1406/2014г. на Алм.Съд В. е потвърден отказа за узаконяване.

С Искане вх. № АГУП 1300227 ОД/18.06.2013г. до Кмета на район „Одесос" ищцата Т.И. се е противопоставила да бъде издадено удостоверение за търпимост за незаконния строеж.

По искане на ответницата М. Ф.  е издадено удостоверение за търпимост № 34/04.07.2014 год. за цялата сграда.

С Решение № МД-РIII-030/16.05.2018г. на Община В. е констатирано, че сградата е изградена на етап „груб строеж", необитаема и негодна за обитаване, без дограми и парапети по балконите, с железни решетки на първия етаж и видимо изоставена.

Издадено е Удостоверение № 34 от 04.07.2014 год. за търпимост на сградата, което ищцата е обжалвала. С решение № 778 от 08.06.2022 г. по адм. д. № 560 по описа за 2020 г. на Варненския АдмС, потвърдено с решение № 925 от 26.01.2023 г. по адм. д. № 7433 по описа за 2022 г. на ВАС е отхвърлена жалбата й.

От разпита на Св. Заид Мустафа се установява, че ищцата не е знаела за договорните отношения между него и ответниците. Свидетеля е бил нает от ответниците да продължи строителството след „първа плоча“ до етап „груб строеж". Документите за строителството бил получил от ответницата. С тях бил подписал договора и с тях контактувал през цялото време и те му били плащали. Грубият строеж бил завършен през 2000 година. След това не е извършвал довършителни СМР. На ищцата не е давал документи, които била искала, защото „той не бил човека, който да й дава документи".

Съгласно приетата по делото СОцЕ е установено, че обектите на ищцата са завършени на етап "груб строеж", без изградени електрически и ВИК инсталации и без довършителните работи.

Няма изградено вътрешно електромерно табло, в което да са монтирани отделни електромери за самостоятелните обекти в сградата. Сградата е с електрическо захранване „времянка", което се заплаща като за промишлен ток. Отделните обекти в сградата нямат самостоятелни водомери. Моментът, който вещото лице е определило за възникване на имуществените вреди е издаването на удостоверението за търпимост - 04.07.2014 год.

Определената пазарна цена от вещото лице към 04.07.2014 год. за апартамент № 6 е 80869 лева, на офис А 23 517 лева, гараж 3 8 436 лева.

С допълнителното заключение е установено процентното участие на ответниците – 12.91% а на ищцата 14,35%.

Тази фактическа обстановка съдът установи от съотносими, допустими и необходими писмени доказателства, от разпита на свидетели и заключението на вещото лице.

От така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като при непозволеното увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто елементи са: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата вреда, както и вина, която се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.

Причинната връзка не се предполага и трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай.

На обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането ( чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД), като в случая се претендират имуществени вреди, за осъществено незаконно строителство на ап.6.

Към имуществените вреди, следва да  причислят и пропуснатата полза, която представлява осуетяване на възможността да се увеличи наличното имущество на увредения в резултат на вредоносното деяние. За разлика от претърпяната загуба, която се изразява в намаляване на имуществото, което е имал увреденият преди деликта и в този смисъл е реално измерима, установяването на вредите във формата на пропуснати ползи е резултат от умозаключение, което се основава на конкретни факти по делото, по които може да се съди за предполагаемото развитие на имуществените работи на увреденото лице при нормално развитие на обстоятелствата.

При настоящата хипотеза не се установява наличието на елементите от състава на основанието по чл. 45 ЗЗД.

На първо място не събраха доказателства за наличие на противоправно деяние на ответницата.

Въведеното основание е изграждане от ответницата на незаконен строеж. В случая следва да се отбележи, че ответницата е осъществявала строителство въз основан на издадено разрешение за строеж от компетентен орган на държавна власт в кръга на неговите компетенции. /Разрешение за строеж № 216/ 22.07.1999г Кметство „Прогрес“/.

В изложения смисъл деянието на ответницата не е неправомерно, тъй като и е разрешено от строи от компетентен орган на държавна власт.

Въпросът за незаконосъобразно на разрешението на строеж, е поставен след изграждане на сградата и към момента на строежа е било в сила.

След като сградата е построена, правото на правото на строеж, на купувачите на право на строеж, се трансформира в право на собственост върху изградените самостоятелни обекти в сградата е отменено разрешението на строеж.

За процесната сграда е издадено Удостоверението за търпимост е издадено на 04.07.2014 год.

Търпимият строеж по дефиниция незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа. С издавен на Удостоверение за търпимост законодателят е придал, на този незаконен строеж, правното положение на законен.

Търпимите строежи могат да бъдат продадени. Ищцата не е изгубила възможността да получи цената на строителни обекти в сградата.

С построяване на обектите в „груб строеж“ ищцата придобила собствеността на незавършени обекти в сградата, призната за търпима с Удостоверение №34/04.07.2014г., която след решение за отказ №1/18.08.2015г. на кмета на район „Одесос“ не подлежи на събаряне.

С издаване на удостоверението за търпимост търпимостта, считано от 04.07.2014 год. самостоятелните обекти на ищцата могат да бъдат предмет на разпоредителни действия.

Претендираните вреди, ищцата определя като разликата от това, което е получила като самостоятелни обекти и това което би получила, по силата на договореностите с ЕТ „Мари 92 Методи Радев"- гр.В. през 1995 год. Пропусната полза, която ищцата претендира като деликт, следва бъдат доказани със сигурност. /Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2021 г., ОСГТК, докладчик съдията Зоя А../

В случая претендираните вреди като пропуснати полза не мога да се считат като сигурни, тъй като ЕТ „Мари 92 Методи Радев"- гр.В. е спрял строеж, продал е правото на строеж, което е индиция, че е нямал намерение да завърши сграда. При изложеното се налага извод, че пропуснатите ползи нямат сигурен характер, а претенцията е неоснователна.

По отношение на иска за причинени неимуществени вреди вследствие на платени суми по изпълнителни дела.

Ищцата е въвела като основание за претенцията за вреди извършените оп нея плащания по по изпълнително дело № 20137120400133 на ЧСИ И.С.и изпълнително дело № 20177120400614 на ЧСИ И.С..

Изпълнителните дела са образувани въз основа на влязло в сила решение на съда, с което е разрешен възникнал между страните спор. Влязлото в сила решение не може да бъде преразглеждано, а платените по него суми като изпълнение на вменено задължение с постановеното решение не представлява вреди за ищцата, а израз на изпълнение на задължение по поставен в сила съдебен акт с който е възстановено е правно положение. В този смисъл исковете за вреди от платени суми по изпълнително делото е неоснователен.

По искането за разноски.

С оглед изхода на спора, съдът следва да присъди в тежест на ищцата да заплати ответниците, направените разноски в размер на 7 000 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.78 ал.5 от ГПК ищцата е въвела възражение за прекомерност.

Възражението е неоснователно.

Според НМАВ, минималното възнаграждение, което се следва за защита по осъдителни искове с цена на иска 63 000 лева е в размер на 2650 лева плюс 8 % за горницата над 25 000 лева или 1520 лева по смисъла на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата или общо 4 170 лева, за всеки от ответниците. В този смисъл възражението е неоснователно.

Воден от горното съдът,

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по предявените от Т.Д.И., ЕГН**********, с адрес: *** ПРОТИВ Н.И.Г. с ЕГН:********** и П.С.Г. с ЕГН:**********, двамата с адрес ***, за сумата от 33 540 лева, представляващи пропуснати ползи- неполучени приходи от търговска дейност на фирмата на ищцата ЕТ „Танита- Т.И."***.

Решението на съда в тази му част има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд В..

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, предявения от Т.Д.И., ЕГН**********, с адрес: *** ПРОТИВ Н.И.Г. с ЕГН:********** с адрес ***9 за сумата от 63 313 лева обезщетение за причинени вреди за неосъщественото годно законно строителство на за апартамент №6; за офис А; за гараж № 3; платени суми по изпълнително дело № 20137120400133 на ЧСИ И.С.и изпълнително дело № 20177120400614 на ЧСИ И.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно й изплащане, с правно основание чл.45 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, предявения от Т.Д.И., ЕГН**********, с адрес: *** ПРОТИВ П.С.Г. с ЕГН:********** с адрес ***, сумата в размер на 63 480 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди за неосъщественото годно законно строителство на обектите на ищцата за апартамент №6; за офис А; за гараж № 3; финансови загуби по изпълнително дело № 20177120400614 на ЧСИ И.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно й изплащане с правно основание чл.45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Т.Д.И., да заплати на Н.И.Г. с ЕГН:********** и П.С.Г. с ЕГН:********** направените по делото разноски в размер на 7000 лева, възнаграждение за адвокат защитник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: