№ 558
гр. София, 24.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000412 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 1 вр. с чл. 264, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба от ответника – „Изола Комерс“ ООД, чрез адв. К., с която иска
изменение в частта за разноските на определение № 426 от 04.07.2025г. по в.т.д. №
20251001000412 по описа на САС за 2025г., с което е частично прекратено въззивното
производство и е осъден да заплати на адвокат В. сумата от 11 520 лева с ДДС.
Молителят/ответникът - „Изола Комерс“ ООД твърди, че не се дължат разноски за
депозиране на отговор по нередовна въззивна жалба. На следващо място твърди, че не са
налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА. На следващо място възразява срещу
основанието за оказване на безплатна правна помощ посочено в представения договор и
прието от въззивния съд. На последно място твърди, че била очевидна
неравнопоставеността на страните при присъждане на съдебни разноски. Моли въззивния
съд да измени прекратителното определение в частта за присъденото адв. възнаграждение.
Постъпил е в срок писмено становище от ищците – И. И. П., А. И. П., Д. И. П., чрез адв. В..
Излагат подробни доводи по всяко едно от твърденията на ответника, които ще бъдат
съответно разгледани при обсъждане доводите на молителя. Молят въззивния съд да остави
без уважение молбата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските.
Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 вр. с чл. 264, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на изменение в частта за разноските съдебен акт и е допустима, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
С определение № 426 от 04.07.2025г. по в.т.д. № 20251001000412 по описа на САС за 2025г.,
частично е прекратено въззивното производство за сумите над 20 001 лева до 102 800,42
лева на всеки един от ищците и „Изола Комерс“ ООД е осъден да заплати на адвокат В.
сумата от 11 520 лева с ДДС.
1
Неоснователно е възражението на „Изола Комерс“ ООД, че не се дължи възнаграждение по
нередовна въззивна жалба. Първоинстанционният съд е оставил въззивната жалба без
движение и е дал указания за внасяне на дължимата държавна такса в пълен размер.
Въззивникът е внесъл 25 лева държавна такса и е заявил, че счита за дължим този размер
като по неоценяем иск. Невярно е твърдението на въззивника, че по делото няма разменени
книжа. СГС е връчил препис от въззивната жалба на ищците на 13.05.2025г., които на
21.05.2025г. са подали в срок писмен отговор. Ето защо, ищците са участвали в двустранна
размяна на книжата и са упражнили правото си на защита по нередовната въззивна жалба,
поради което на техния процесуален представител се дължи адв. възнаграждение.
Цитираното от молителя определение № 60447 от 14.12.2021г. по ч.т.д. № 2457/2021г. по
описа на ВКС, І т.о. е постановено при различна фактическа обстановка и не може да намери
приложение в това производство. Нещо повече, процесуалният представител на въззиваемия
има право на разноски и при недопустима въззивна жалба, когато е участвал в размяната на
книжа по делото. В този смисъл определение № 192 от 22.01.2025г. по ч.т.д. № 2812/2024г.
по описа на ВКС, І т.о.
Неоснователно е възражението на „Изола Комерс“ ООД, че не са налице предпоставките на
чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата/ЗА/.
Видно от договор за безплатна правна защита и съдействие от 15.05.2025г./л. 36 от в.т.д.
412/2025г. по описа на САС/, се установява, че ищците – И. И. П., А. И. П. и Д. И. П. са
представлявани безплатно от адв. В., тъй като са малолетни лица и имат право на издръжка,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА. По делото е безспорно установено от ЕГН на всеки
един от тримата ищци, че същите са малолетни лица и като такива имат право на издръжка.
По гореизложените съображения е неоснователно и възражението на „Изола Комерс“ ООД,
че нямало основание за оказване на безплатна правна помощ на ищците, тъй като не били
материално затруднени и правото им на издръжка било подсигурено от получаване месечно
на сумата от по 4 913,89 лева. Неправилно молителят смесва хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1
с т. 2 от ЗА, които са две отделни и самостоятелни основания за предоставяне на безплатна
правна помощ. Правото на предоставяне на безплатна правна помощ на лица имащи право
на издръжка в първия случай, по никакъв начин не е обвързано или обусловено от наличието
на средства за тяхната издръжка.
Ирелевантни за това производство са твърденията на ответника, че били налице очевидна
неравнопоставеност на страните при присъждане на съдебни разноски и причинени вреди
през последните 4 години по други дела и запори за над 51 000 000 лева. Същите могат да са
предмет на евентуални други съдебни производства. Предмет на това производство е
единствено и само отговорността на ответника за разноски по частичното прекратяване на
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 19299/16.07.2025г. от „Изола Комерс“ ООД, за
изменение в частта за разноските на определение № 426 от 04.07.2025г. по в.т.д. №
20251001000412 по описа на САС за 2025г., с което е частично прекратено въззивното
производство и е осъден да заплати на адвокат В. сумата от 11 520 лева с ДДС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3