№ 4447
гр. София, 23.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100509362 по описа за 2021 година
С решение № 20041362 от 12.02.2021 г. по гр.д. № 28127/2019 г. на
Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 71 състав, е признато за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че В. П. ХР., ЕГН **********, и
Г. Л.Х. ЕГН **********, дължат солидарно на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата от 1626,71 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия
в имот - апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ******* *********,
през периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., отразена в обща фактура №
**********/31.07.2017 г. и обща фактура № **********/31.07.2018 г. и
сумата от 63,26 лв. – за услугата дялово разпределение за периода от
м.01.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците за
периода от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
9305/2019г. по описа на СРС, 71 състав. Отхвърлени са предявените по реда
на чл. 415, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, искове за признаване за
установено, че В. П. ХР. с ЕГН ********** и Г. Л.Х. с ЕГН **********
дължат солидарно на ищеца сумата от 51,97 лв. - лихва за забава върху
главното вземане за топлинна енергия, изтекла в периода от 14.09.2017 г. до
05.02.2019 г., както и сумата от 11,12 лв. – лихва за забава върху сумата за
дялово разпределение за периода от 14.09.2017 г. до 05.02.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
9305/2019г. по описа на СРС, 71 състав.
Настоящето производство е образувано по въззивна жалба на Г. Л.Х.
подадена чрез процесуалния представител адв. М.Л., срещу решението в
частта, с която е признато за установено, че Г. Л.Х. с ЕГН ********** дължи
солидарно с В. П. ХР. на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 1626,71
лв. за доставена от дружеството топлинна енергия в имот - апартамент № 9,
1
находящ се в гр. София, ж.к. ******* *********, през периода от м.05.2016г.
до м.04.2018г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2017 г. и обща
фактура № **********/31.07.2018 г. и сумата от 63,26 лв. – за услугата
дялово разпределение за периода от м.01.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със
законна лихва върху главниците за периода от 15.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането. Във въззивната жалба са изложени твърдения за
неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че дори да се приеме, че
процесният недвижим имот е в режим на съпружеска имуществена общност,
то за да бъде прието, че съпрузите отговарят в условията на солидарност,
следва да се установи, че поетото задължение е било за задоволяване на
семейни нужди, съгласно чл. 32, ал. 2 СК. Сочи се, че отговорността в случая
била разделна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна.
Въззивната жалба е била уточнена от жалбоподателя след указания на
съда, като е посочено, че се обжалва решението, с което са уважени
предявените срещу него искове в цялост, като е признато за установено, че
дължи солидарно с В. П. ХР. сумата от 1626,71 лв. главница за доставена
топлинна енергия и сумата от 63,26 лв. главница за услугата дялово
разпределение.
Молбата, с която е извършено уточнението, е връчена на въззиваемата
страна и на В.Х., в качеството ѝ на обикновен другар на жалбоподателя.
Решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в
сила в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 415, ал. 1
ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, искове за признаване за установено, че В.
П. ХР. с ЕГН ********** и Г. Л.Х. с ЕГН ********** дължат солидарно на
ищеца сумата от 51,97 лв. - лихва за забава върху главното вземане за
топлинна енергия, изтекла в периода от 14.09.2017 г. до 05.02.2019 г., както и
сумата от 11,12 лв. – лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за
периода от 14.09.2017 г. до 05.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9305/2019г. по описа на СРС, 71
състав.
Съдът констатира, че със заявление с вх. № 3012132 от 15.02.2019 г.
ищецът е посочил, че претендира сумата от 63,26 лв. – главница за дялово
разпределение за периода м. 01.2016 г. – м. 04.2018 г. В издадената въз
основа на заявлението заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК сумата от 63,26
лв. е посочена като дължима за периода 1.05.2016 г. – 30.04.2018 г.
Впоследствие в предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск дружеството
претендира тази сума за периода м. 01.2016 г. – м. 04.2018 г., като в
съдебното решение първоинстанционният съд в диспозитива си е признал за
установено, че длъжниците дължат солидарно тази сума за периода м.
01.2016 г. – м. 04.2018 г.
По изложените съображения съдът намира, че в заповедта за
2
изпълнение по чл. 410 ГПК от 5.03.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 9305/2019 г.,
е допусната очевидна фактическа грешка, по чието отстраняване обаче
компетентен да се произнесе е постановилият съдебния акт съд, съгласно
приетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, във вр. с чл.247 ГПК. С оглед на това делото
следва да се изпрати на Софийски районен съд за извършване на преценка
дали е налице необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на
очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от
5.03.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 9305/2019 г., или не.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 9305 по описа за 2019 г. на
Софийски градски съд, ГО, II Е въззивен състав.
ВРЪЩА ч.гр. д. № 9305 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, II
ГО, 71 състав за извършване на преценка относно необходимостта от
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 5.03.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 9305/2019 г.,
съобразно посоченото в мотивите на настоящото определение.
СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕЦЕНКА , респ. ПОСТАНОВЯВАНЕ
на съдебен акт по реда на чл.247 ГПК, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на
Софийски градски съд за произнасяне по депозираната въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3