Решение по КНАХД №475/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Л. А. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. А. от САК, касационна жалба срещу Решение № 200 от 14.07.2025г. на Районен съд гр. Шумен, постановено по АНД № 678/2025 г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е потвърден електрорен фиш за налагане на глоба, серия „К” № 10371832 на ОДМВР - Шумен, с който на Л. А. П. от [населено място], на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че не било изяснено коя е посоката на движение на МПС, доколкото било отразено единствено, че техническото средство е извършвало заснемане в двете посоки.

На следващо място намира за недоказано нарушението, вменено на касатора по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Твърди и, че протокола за използване на камерата не бил съставен от надлежно упълномощено лице. Счита, че липсва индивидуализация на МПС, както и на регистрационният му номер, оспорва се и определеният и приспаднат толеранс от 3%. С оглед тези и допълнително развити съображения отправя искане за отмяна на въззивното решение, както и на електронния фиш, претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна, представлявана от юриск. С. оспорва жалбата, моли за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява частично основателна, макар и при различни от изложените в нея доводи.

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Съгласно издадения ЕФ серия „К” № 10371832 на ОДМВР - Шумен на 05.02.2025г. в 13.53 часа в обл.Шумен, път I – 2 на км.108+757 с АТСС „ARH CAM S 1“ №11743с3, при максимално допустима скорост – 60км/ч., въведена с пътен знак В26, била установена скорост на движение на МПС - л.а. “Фолксваген Шаран“ с рег. № [рег. номер] - 95 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е Л. А. П. от [населено място]. За заснето нарушение, бил издаден процесния електронен фиш, в който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на извършване, пътния знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 95 км/ч., превишението от 35 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването – отчетен толеранс от - 3 км. Посредством същия, на жалбоподателя чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4, във вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, при условията на повторност, обусловена от влязъл в сила на 20.02.2024г. ЕФ К №7826381. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП П. не е представил в ОДМВР – [населено място] писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

При тази фактическа обстановка, предходната инстанция счела, че при изготвяне на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият разполага с нормативно предвиденото си съдържание. Съдебният състав приел също, че са спазени и изискванията за използване на АТСС, като сред приобщения доказателствен материал фигурира съставен протокол за ползването на техническото средство, отговарящ на утвърдения образец, така и снимка на мястото, където е било разположено.

Въззивният съд приел, че е доказан фактът на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш, в който правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването - 3 км. Възражението на жалбоподателя за неяснота относно обстоятелството дали бил отчетен толеранс от 3км/ч. или 3 % е прието за неоснователно, доколкото с Протокол от проверка №173-СГ-ИСИС/10.12.2024г. на БИМ максимално допустимата грешка при реални условия на измерване е ± 3км/ч при скорост до 100 км/ч и ± 3% над 100 км/ч. От приобщеното веществено доказателство - снимка е установено, че засечената от техническото средство скорост на движение на процесния л.а. “Фолксваген Шаран“ с рег. № [рег. номер] е 98 км/ч, поради което допустимата грешка е ± 3км/ч. В ЕФ при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение от 95 км/ч., съответно превишение от 35 км/ч., т.е. засечената скорост от 98 км/ч. е намалена с 3 км/ч, което също е посочено в ЕФ. Въззивния съд приел, че административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване, преминало през надлежна метрологична проверка и е било технически изправно видно от Протокол от проверка №173- СГ-ИСИС/10.12.2024г. на БИМ, с оглед което достигнал до извод за безспорна доказаност на противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш.

Решението на Шуменския районен съд е валидно и допустимо, но неправилно, като съображенията на касационния съд са следните:

Районният съд е формирал аргументирани и напълно обосновани изводи относно липсата на допуснати съществени процесуални опущения при изготвяне на ЕФ, при което закономерно е заключил, че този акт разполага с необходимото законово съдържание. Спазени са били и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата касателно реда за използване на техническото средство, за което по делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от проверка №173- СГ-ИСИС/10.12.2024г. на БИМ.

Правилно предходният съдебен състав е приел, че водачът е осъществил състав на административно нарушение, аргументирайки се с доводи за мястото на заснемането на автомобила, съответно на разположението на техническото средство и приложимите правила на допустима максимална скорост.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че водачът е допуснал вмененото му нарушение. Същевременно, след издаване на електронния фиш и постановяване на съдебното решение – предмет на касационен контрол, но преди влизането му в сила е последвала промяна в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като след промяната /в сила от 07.09.2025г./ деянието по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е изключено от повторността. С оглед на изложеното се налага извода, че посочената разпоредба след изменението от 07.09.2025г. се явява по-благоприятна за нарушителя, доколкото не предвижда наказание за повторно извършено деяние по посочената правна квалификация. Следователно, са налице условията нарушението да бъде преквалифицирано, като на нарушителя бъде наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП в размер на 300 лева.

С такова правомощие касационният състав не разполага. Съобразно ТР № 8 от 16.09.2021г. на Общото събрание на първа и втора колегия на ВАС и чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, районният съд изменя акта по чл. 58д от ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Измежду актовете по чл. 58д е и електронният фиш. Според т. 2 от същото Тълкувателно решение № 8 на Върховния административен съд, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд обаче няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление /в случая ЕФ/ изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Такива правомощия има само районният съд, изрично предвидени в действащата вече процесуална норма на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд със задължителни указания за преценка наличието на основанията за съответно изменение на ЕФ, чрез преквалификация на деянието, с приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по исканията за разноски, следва да се произнесе районният съд, съобразно изхода на спора по същество.

Водим от горното Шуменският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 200 от 14.07.2025г. на Районен съд гр. Шумен, постановено по АНД № 678/2025 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

Решението е окончателно.