№ 136
гр. Нова Загора, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20222220200368 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Производството е по повод жалба от М. С. И. чрез адв.М. М. от АК Сливен против
НП № 22-0306-000946/08.07.2022год. на ВПД Началник сектор в ОД МВР – Сливен, РУ
Нова Загора, упълномощен с МЗ №8121з-1632/02.12.2021год. с което на жалбоподателя, за
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на осн чл.175 ал.3 пр 1 от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 200лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в частта на наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, лично се явява и с адв. М. от АК Сливен
процесуален представител, който поддържа жалбата.
В с. з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща
представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе
следната фактическа и правна обстановка:
На 08.06.2022 г. около 16.30часа в гр.Нова Загора на ул.“Цар Освободител“ в посока
юг-север жалбоподателят управлявал електрическа триколка с номер на рама GS2060661,
която не е била регистрирана по надлежния ред и за което нарушение му е съставен АУАН
№ GA670850/08.06.2022год. и е издадено обжалваното наказателно постановление.
Установи се че на същата дата и по същото време на същата проверка /08.06.2022 г.
около 16.30часа в гр.Нова Загора на ул.“Цар Освободител“ в посока юг-север/ е издаден и
още един АУАН с № GA687951, въз основа на него и НП № 22-0306-000936 за това че е
управлявал ППС без да е правоспособен водач- нарушение по чл.150 от ЗДвП; водач на
мотоциклет или мотопед не използва защитна каска- нарушение по чл.137Е от ЗДвП и При
проверка на пътници преди потегляне и по време на движение не осигурява всички условия
за безопасното им превозване -нарушение на чл.132 т.2 от ЗДвП, поради и което на осн.
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП ; чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП чл.185 от ЗДвп му е наложено наказание за
първото нарушение чл.150 от ЗДвП - глоба в размер на 100лева
Установи се от приложените писмени доказателства че жалбоподателя е заплатил
дължимите суми по посочените две наказателни постановления в срок и неоспорва
наложените наказания в тях освен наложеното с наказателно постановление № 22-0306-
1
000946/08.07.2022год. наказание „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“
Още в жалбата си жалбоподателя твърди че към момента на извършване на
нарушението описано в обжалваното наказателно постановление същият е бил
неправоспособен водач, видно от представеното по делото друго НП за което му е наложено
наказание поради липса на правоспособност поради и което счита неправилно и
незаконосъобразно наложеното му наказание наред с глоба и лишаване от право да
управлява МПС. Това обстоятелство се доказва и от представените писмени и гласни
доказателства. Разпитаният свидетел в съдебно заседание също потвърди, че жалбоподателя
е санкциониран за това че управлява ППС без да е правоспособен водач, т.е. веднъж е
санкциониран че е неправоспособен водач и втори път му е наложено наказание лишаване от
право да управлява МПС, въпреки че е неправоспособен водач към датата на извършване на
нарушението.
Действително в съдебно заседание се установи а и това е изложено още със жалбата
си от жалбоподателя той е придобил по надлежния законов ред правото да управлява МПС,
но това по- късно, след констатиране на нарушенията и в двете Наказателни постановления
и е ирелевантно при определяне на наказанията в обжалваното наказателно постановление
№ 22-0306-000946/08.07.2022год.
Изложени така настоящата съдебна инстанция намира че жалбата е допустима,
подадена в законоустановения срок, от лице имащо право на жалба, а разгледана по
същество, се явява основателна.
От събраните по делото доказателства беше установено по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил нарушение чл. 140 ал.1 от ЗДвП за което и на осн чл.175 ал.3 пр
1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200лева но счита че жалбата се явява
основателна относно наказанието лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.. съдът
счита, че безспорно и категорично се установи, че жалбоподателят към процесната дата -
08.06.2022 не е бил правоспособен водач каквато правоспособност придобива чак на
29.06.2022г. и наложеното му наказание лишаване от правото да управлява МПС е
незаконосъобразно. Затова, че бил неправоспособен водач към процесната дата същият е
санкциониран по надлежният ред, видно от представените наказателно постановление и
АУАН, и за което административно нарушение жалбоподателят е заплатил доброволно
наложената глоба и в срока за същото е заплатил и глобата по процесното НП.
Жалбоподателят в процесната ситуация е демонстрирал едно законосъобразно и правилно
поведение, приел е че е допуснал по незнание административно нарушение да управлява
ППС, което не е нерегистрирано по надлежния ред и се е съгласил със санкциите, които са
му наложени за това нарушение, които санкции са съобразени със разпоредбите на ЗДвП.
Що се касае обаче до частта „Лишаване от правото да се управлява МПС“ съдът счита, че е
незаконосъобразно и неправилно, поради по гореизложеното, касаещо липсата на
правоспособност към момента на констатиране на нарушението и определяне на
наказанието..
По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва
да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят има право
на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния представител на жалбоподателя, като видно от
представения договор за правна защита и съдействие удостовереното възнаграждението в
размер на 300 лв. е платено в брой. Размерът на адвокатското възнаграждение е в
минимално предвидения такъв в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на
въззиваемата страна за неговата прекомерност е неоснователно. Претендираният размер на
адвокатското възнаграждение е съобразен с предмета на делото, неговата фактическа и
правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения интерес,
поради което следва да бъде платен от въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП 22-0306-000946/08.07.2022год. на ВПД Началник сектор в ОД МВР –
2
Сливен, РУ Нова Загора, упълномощен с МЗ №8121з-1632/02.12.2021год. в ЧАСТТА с
което на жалбоподателя М. С. И., за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на осн чл.175 ал.3 пр
1 от ЗДвП му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца.
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на М. С. И. ЕГН **********от **********
сумата в размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторените разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Сливен в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
3