Решение по к. адм. дело №1018/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на И. Ц. М., [ЕГН], понастоящем в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, против решение № 2681/24.03.2025 г., постановено по адм.д. № 1837/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас.

С постановеното решение е отхвърлен иска на касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение в размер на 180 000 лева за претърпени неимуществени вреди, в периода от 13.09.2019 г. до 15.10.2024 г., вследствие на незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващо се в това, че администрацията на Затвора Бургас и ЗО Дебелт не му е осигурила работа за посочения период.

С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно. Иска се неговата отмяна.

Касационният ответник – главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, не изпраща представител. Чрез процесуален представител е представен отговор на касационната жалба, с който решението се счита за правилно и законосъобразно и се иска оставянето му в сила.

Представителят на Прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Бургас, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът намира за установено следното:

Производството пред Административен съд – Бургас като първа инстанция се е развило по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба на И. Ц. М., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, [населено място]. С исковата молба ищецът М. претендира заплащане на обезщетение в размер на 180 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, изразяващи се в това, че същата не му е осигурила работа, в резултат на което до момента е загубил една година и десет месеца свобода.

Съдът е приел, че законовата уредба не предвижда задължение за длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, безусловно да гарантират правото на лишените от свобода на подходяща работа. Предвид това е счел, че не е било доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно наличие на осъществени незаконосъобразни бездействия на административен орган и нанесени неимуществени вреди.

По изложените съображения, съдът е отхвърлил иска на И. Ц. М., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София при Министерство на правосъдието - [населено място], за заплащане на 180 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 13.09.2019 г. до 15.10.2024 г., вследствие на незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващо се в това, че администрацията на Затвора Бургас и ЗО Дебелт не са му осигурили работа за посочения период.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът е формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и същата препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Изводите на административния съд за недоказано нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС са основани на подробно изследване и анализ на всички събрани по делото доказателства, включително показанията на свидетеля П. П., които са съпоставени с останалите доказателства по делото. Обсъдени са законовите критерии, предвидени в нормите на чл. 172 от ЗИНЗС и чл. 163, чл. 164 от ППЗИНЗС при преценката за включване на лишените от свобода в трудова дейност и задълженията на затворническата администрация при реализирането на правото на труд. Обосновани са изводите на съда, че съгласно нормата на чл. 163, ал. 2 от ЗИНЗС, обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено заявено желание от тях, като за целта подават молба до началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, която молба се съхранява в досието, както и че в посочената разпоредба никъде не се въвежда нормативно задължение за администрацията на затвора да осигури работа на всеки лишен от свобода. Съдът е обсъдил приложената по делото докладна записка от инспектор З., от която се установява, че ищецът не е подавал молби с искане да бъде назначен по обявени конкурси за свободни работни места както на доброволен труд, така и на домакински щат от администрацията на ЗО „Дебелт“.

Предвидената от чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС отговорност на държавата за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон предполага кумулативно наличие на: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.

Касационната инстанция споделя становището на административния съд за недоказаност на твърдяното бездействие, което от своя страна да е довело до изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, или уронване на човешкото достойнство на ищеца по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили неимуществени вреди.

В обобщение, касационният състав приема, че съдът е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени в цялост, и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Поради изложеното Решението на Административен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2681 от 24.03.2025 година, постановено по адм. дело № 1837 по описа за 2024 година на Административен съд – Бургас.

Решението е окончателно.