Решение по дело №146/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 15.09.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на осми септември през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

       ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                             МАРИЯ БОЖКОВА

при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор В. от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки кад № 146/2020 г. по описа на АС-Кърджали, и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството е по чл. 225 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.37в, ал. 13 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.          

          Образувано е по касационни жалби от И.Д.М. и Г.А.Д., против Решение  №  562/29.11.2019 г.,  постановено по адм.д. № 671/2019 г. по описа на РС-Смолян. В касационните жалби се сочи неправилност на решението, като постановено при неизяснена фактическа обстановка. Касаторите считат, че заключенията по назначените СТЕ, не са дали отговор на въпроса относно фактическия статут на земеделските имоти към момента на подаване на исканията по чл.37в от ЗСПЗЗ. Излагат се и съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ на директора на ОД „Земеделие“ –Смолян, поради неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви, довело до неправилни правни изводи.  Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответникът – Директор на ОД „Земеделие“, гр.Смолян, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител, намира подадените жалби за неоснователни. Излагат се подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение.  Претендират се направените по делото разноски.

Представителят на ОП - Кърджали изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Намира за правилни изводите на районния съд за законосъобразност на оспорения отказ.

Касационните жалби са допустими – постъпили са в срок, и са подадени от надлежно легитимирани лица, за които оспореното решение е неблагоприятно.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

С оспореното решение Районен съд – Смолян е отхвърлил жалбите  на Г.А.Д. и И.Д.М. срещу отказ за издаване на заповед по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо с изх.№ РД-2307-1/13.11.2018 г. на директора на ОД „Земеделие", гр.Смолян. След като обсъдил събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че жалбоподателите Д. и М. са подали заявления по чл. 37б, ал.З от ЗСПЗЗ за участие в процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ, с посочени в заявленията имоти. Въз основа на заключението по изготвената агротехническа експертиза, съдът приел за установено по делото, че актуалният начин на трайно ползване на заявените имоти е променен през годините, като към момента на постановяване на оспорения отказ, последните не били земеделски земи-ниви. При това положение, не  съществувала възможност, заявените имоти да участват в изготвянето на масиви за ползване на земеделски земи по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ, като такова било и становището на комисията по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ. По горните съображения, съдът стигнал до извода, че постановеният отказ за издаване на заповед по реда на чл. 37в, ал.12 от ЗСПЗЗ, е законосъобразен и жалбите следва да се отхвърлят, като неоснователни. По отношение на развитите доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи неспазването на процедурата по чл. 72, ал.2-6 от ППЗСПЗЗ, съдът е посочил, че невключването на заявените от жалбоподателите имоти в изготвения предварителен регистър,   следва да се приеме  като констатация  за   липсата   на    имоти,   които   могат  да участват в процедурата по създаване на масив, по реда на чл.  37в от ЗСПЗЗ.

След извършена служебна проверка на обжалваното решение, касационният състав счита, че същото е валидно и допустимо. Решението е постановено и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му, както и при правилно приложение на материалния закон.

Предмет на проверката пред районния съд е писмо с изх.№ РД-2307-1/13.11.2018 г., издадено от директора на ОД „Земеделие", гр.Смолян, обективиращо отказ за издаване на заповед по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. В горното писмо е посочено, че голяма част от имотите, заявени за включване в масиви по чл.37в ЗСПЗЗ  в землището на гр.Смолян, са с начин на трайно ползване - друг вид ливади, а друга част граничат с имоти, които не представляват ниви. В тази връзка и предвид представения доклад от началника на ОСЗ-Смолян и приложения към него протокол от заседанието на комисията по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ е прието, че за землището на гр.Смолян, не могат да се създадат масиви по чл.37в ЗСПЗЗ, за стопанската 2018-2019 г.

По аргумент от разпоредбите на чл.37в, ал.2, изр. 5-то от ЗСПЗЗ, в обхвата на процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ, регламентираща създаването и разпределението на масиви за ползване на земеделски земи, не са включени    имоти с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади. За последните имоти, е налична специална процедура в чл.37ж, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ, за създаване на масиви за ползването им, включваща и допълнителни изисквания към заявителите.

Според заключението на в.л. по приетата агротехническа експертиза,  към момента на постановяване на оспорения отказ, актуалният начин на трайно ползване на заявените имоти е „друг вид ливада“ и „гора“, поради което последните имоти  не могат да се обединят в масив за ползване, по смисъла на чл.37в от ЗСПЗЗ. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК, според който съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, неоснователно е възражението, че не  било изяснено фактическото ползване на земеделските имоти. Начинът на трайно ползване на заявените имоти се установява по безспорен начин от заключението по приетата СТЕ, както и от снимковия материал, приложен към заключението.

Обратно на твърденията в касационните  жалби, оспореното  решение е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, съобразно указанията на АС-Смолян, като въз основа на събраните доказателства е извел законосъобразен извод, че обжалвания пред него административен акт е законосъобразен.

Настоящата инстанция намира, че районният съд надлежно е мотивирал решението си, като е обсъдил всички доводи и възражения, наведени от жалбоподателите, както и относимите към настоящата хипотеза материалнопровни норми. Правилен и обоснован се явява изводът на районния съд, за законосъобразност на оспорения отказ на директора на ОДЗ – Смолян, да издаде заповед по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, поради липса на предпоставките за образуването на масиви за ползване на земеделските земи, по смисъла на чл.37в ЗСПЗЗ.

По изложените съображения, не са налице не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, предвид заявеното от ответната страна  искане за присъждане на деловодни разноски и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, всеки един от касаторите следва да заплати на Областна дирекция „Земеделие” – Смолян, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от по 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

                                  Р    Е    Ш    И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение  №  562/29.11.2019 г.,  постановено по   адм.д. № 671/2019 г. по описа на РС-Смолян.

ОСЪЖДА И.Д.М. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция „Земеделие” - Смолян, разноски по делото в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА  Г.А.Д. от *** ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция „Земеделие” - Смолян, разноски по делото в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.