№ 13676
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110125944 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове от „С.В.“ АД с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 422 , ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът С. К. М. дължи на
ищцовото дружество сумата 2218,78 лева – неплатена цена на доставена и потребена вода за
периода 01.02.2012 г. до 10.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда 19.01.2022 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2474/2022 г. на Софийски
районен съд, 168 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия на „С.В.“ АД с предмет доставка на Вик услуги. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в
обект, находящ се в АДРЕС, които не са заплатени. Твърди, че ответникът е собственик и
ползвател на процесния имот, респ. следва да отговаря като потребител на ВиК услуги по
смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Посочва,
че по силата на чл. 8 от Наредба $3 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи
получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или
от съответния регулаторен орган. Съгласно действащите общи условия на ищеца
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30 – дневен срок след датата на фактуриране. Претендира присъждането на разноски и за
двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
навежда твърдения, че исковата претенция е неоснователна. Не оспорва, че е собственик на
процесния имот, както и че до същия са доставени услуги от ищеца. Поддържа, че липсата
на отделни претенции за доставените услуги по размер и количество затруднява защитата
му. Позовава се на изтекла в негова полза тригодишна давност по отношение на
задълженията с падеж до 01.02.2018 г. Моли искът да бъде частично отхвърлен за сумите,
претендирани три години назад. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80
1
ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198, ал. 1
от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми, както и че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД предвид възражението на ответника. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според
същия закон ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на
понятието „потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
В настоящия случай ответникът признава, че е собственик на имота, както и че до
същия са доставяни ВиК услуги от ищеца в твърдените количества, чиято стойност възлиза
на претендираната, което се установява и от приетото по делото без оспорвания от страните
заключение на съдебно – счетоводната експертиза. По делото е приобщено заявление за
промяна на титуляр на партидата, подадено от ответника на 29.06.2021 г. и адресирано до
ищцовото дружество. Видно от същото С. К. М. е декларирал, че процесният имот е
придобит на 25.11.2005 г., което изявление, съдържащо неизгоден за автора си факт следва
да бъде съобразен в производството. Предвид това, съдът приема с оглед разпоредбата на §
1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, че през исковия период ответникът е бил потребител на ВиК услуги
в качеството си на собственик на имота, и като такъв е бил в облигационна връзка с
ищцовото дружество при публично известни общи условия. За да възникне облигационно
правоотношение между страните с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, не е необходимо подаването на изрично
заявление от името на собственика на имота, ползващ ВиК услуги. Ответникът не доказа
погасяване на задълженията за предоставените ВиК услуги в претендирания размер, поради
което претенциите на ищеца за главница се явява основателна.
При формирания извод за основателност на иска за главница, следва да бъде
разгледано възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на предоставените
ВиК услуги представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“
ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
2
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ответното дружество
към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения каквито са процесните давността тече от деня на
падежа. Съгласно действащите общи условия на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата
на фактуриране. Съобразявайки изложеното и липсата на доказателства от ищеца за
настъпили основания за спиране или прекъсване на давността, то погасителната давност за
вземанията за периода преди 12.12.2018 г. е изтекла, тъй като видно от приобщената по
делото таблица, изходяща от ищеца за отчетния период 09.11.2018 г. – 12.12.2018 г.,
фактурата е издадена на 14.12.2018 г. При това положение възражението на ответника за
погасяване на задълженията по давност е основателно, поради което иска за главницата
следва да бъде уважен за сумата 217,05 лева и за периода 15.12.2018 г. до 10.08.2021 г., а за
горницата до 2218,78 лева и за периода 01.02.2012 г. до 13.12.2012 г. следва да се отхвърли
като погасен по давност.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 38,57 лева - за платена държавна такса, депозит за вещо
лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП в настоящото производство и сумата 9,23 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство, чиито размер е определен
при минимума на наредбата, поради което възражението на ответника за прекомерност
съдът намира за неоснователно.
В полза на отвтеника следва да се присъдат разноски за настоящото производство за
адвокатско възнграждение съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция в размер
на 405,98 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. М. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС дължи
на „С.В.“ АД, ЕИК 1ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата 217,05 лева, представляваща цена на
доставена и потребена вода за периода 13.12.2018 г. до 10.08.2021 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда 19.01.2022 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№
2474/2022 г. на Софийски районен съд, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
217,05 лева до пълния предявен размер 2218,78 лева и за периода от 01.02.2012 г. до
12.12.2018 г. като погасен по давност, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2474/2022 г. на Софийски районен съд, 168
състав.
ОСЪЖДА С. К. М. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „С.В.“ АД, ЕИК
1ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
38,57 лева – разноски за настоящото производство и сумата 9,23 лева – разноски в
3
заповедното производство.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК 1ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на С. К. М. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
405,98 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4