Определение по дело №22/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 266
Дата: 20 януари 2015 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20151200200022
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

8.4.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.08

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров

дело

номер

20111200500350

по описа за

2011

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 400/02.12.2010г., постановено по гр.д. №2868/2009г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от адв. В. С. П., АК Б., като пълномощник на ЗАД “Б.” В. И. Г.” , със седалище и адрес на управление – град С., пл. “П.” № 5, с ЕИК *********.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Изведени са на основание процесуалното поведение на първоинстанционния съд при разглеждането на делото в РС Б., оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, които са обусловили неправилните изводи на съда при постановяването на обжалваното съдебно решение. Навеждат се доводи, че съдът в нарушение на процесуалните правила на ГПК най – напред е допуснал и назначил поисканите от дружеството въззивник съдебни експертизи, а в последствие със свое определение е отменил определението си, с мотив че не са внесени предварителните депозити за тяхното изготвяне от вещите лица. Отделно са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост на същото от доказателствената съвкупност по делото. Оспорват се изводите на първостепенния съд, че предявените искове са недоказани поради която причина същите са отхвърлени като неоснователни. С депозираната въззивна жалба от въззивния съд се иска да бъде отменено обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, а въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 415 от ГПК и чл. 213 ал. 1 от КЗ, като доказани и основателни.

Във въззивната жалба на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК е направено искане за събиране на доказателства – назначаването на съдебна автотехническа експертиза, съдебно икономическа експертиза и разпит на свидетели, които първоинстанционният съд не е събрал, след като е отменил определенията си с които първовачално е допуснал тези доказателства, поради невнасяне от ищцовата стнана която ги е поискала, на предварителния депозит за тяхното събиране.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, пред въззивната инстанция е депозиран писмен отговор от въззиваемия – Г. И. Н., с ЕГН – *, от град Б., ул. “А. С.” № 32, в който същият моли съда да не уважава искането на представителят на дружеството жалбоподател за събиране на доказателства, които първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е отказал да събере поради невнасяне на определения предварителен депозит от страната която ги е поискала. Възразява се, че в тази насока не е допуснато съществено процесуално нарушение от първостепенния съд. С отговора към въззивната жалба, въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение на РС Б. като правилно и законосъобразно и оставил въззивната жалба без уважение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

С оглед горното съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Навадените доводи на въззивницата в депозираната пред съда въззивна жалба за допуснати съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са станали причина да не бъдат събрани по надлежен ред наведените от ищеца доказателства по делото, съдът счита за неоснователни и не намираща опора в процесуалните норми на закона. Правилно първоинстанционният съд е дал ход на делото в насроченото редовно открито съдебно заседание на 30.03.2010г., като е счел че не са налице основанията на чл. 142 ал. 2 от ГПК за ищцовата страна за отлагане на делото. В същото съдебно заседание съдът е допуснал посканите с исковата молба от ищцовата страна доказателства, като във връзка с допуснатите съдебно автотехническа и съдебно икономическа експертиза, както и с оглед на искането за разпит на свидетели при условията на призоваване, е определил предварителен депозит, като е задължил страната кояти ги е поискала да внесе същият в определен от съда срок. В следващото съдебно заседание, съдът е констатирал че ищцовата страна не е внесла определения предварителен депозит и е дала на същата още една възможност за представянето на депозити, след което допуснатите доказателства да бъдат събрани от съда. Въпреки така дадената процесуална възможност от съда и в следващото – трето поредно съдебно заседание, предварителните депозити определени от съда за изготвянето на допуснатите експертизи и за призоваването на допуснатите до разпит свидетели, не са били внесени. Съобразно правната норма на чл. 160 ал.1 от ГПК, когато за събирането на допуснатите доказателства се необходими разноски, съдът определя техния размер и срок за внасянето им, като ги възлага на страната която ги е поискала. В ал. 2 на цитирания законов текст изрично е посочено, че съдът не пристъпва към събирането на вече допуснатите доказателства, едва след представяне по делото на документ от който е видно, че определения предварителен депозит е внесен от страната която е била задължена да го внесе. В настоящия случай правилно съдът не е пристъпил към събиране на вече допуснатите доказателства по искане на ищцовата страна, след като е дал срок за внасяне на предварителен депозит за разноските за вещите лица и свидетелите, а страната която ги е поискала не е изпълнил

а задължението си към съда и не е внесла определения депозит.

Въззивният съд при преценката си въз основа на установеното по първоинстанционното дело от фактическа страна, счита че първостепенен съд не е допуснал съществено процесуално нарушение на закона, като след повторно неизпълнение на задължение за внасяне на предварителен депозит във връзка с вече допуснатите доказателства, от страната която ги е поискала, съдът е отменил определението си и е отказал да събере тези доказателства. Съобразно нормата на чл. 161 от ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събирането им. Недопустимо е да се твърди допуснато процесуално нарушение тогава, когато страната която е поискала събирането на определени доказателства, не е представила определения от съда предварителен депозит за тяхното събиране, което при това е станало след като съдът повторно е дал на същата възможност за внасянето на депозита. Първостепенният съд правилно е отказал да събере допуснатите вече от него доказателства, след като ищцовата страна на два пъти не е изпълнявала вменените и от съда задължения да внесе определена сума като депозит за вещи лица и призоваването на свидетели по сметката на РС Б., след като е счел че това поведение на страната, дори по отношение на процесуални действия които са в неин интерес, е създала пречки за събирането на доказателствата по делото и е станала причина за неоснователно отлагане на делото за две съдебни заседания.

Отделно от това следва да се разисква и въпроса дали така поисканите доказателства са били относими към предмета на делото, доколкото възражения в тази посока се съдържат в отговора към въззивната жалба пред настоящата инстанция от въззиваемия, но по този въпрос съставът на ОС Б. ще се произнесе с решението си по съществото на делото.

Поради изложените съображения, искането за допускане на разпит на свидетелите и на съдебните експертизи, които съдът е отказал да събере поради наличието на основанията на чл. 161 от ГПК, въззивната инстанция намира за неоснователно и същото не следва да бъде уважено, тъй като не са налице основанията на чл. 266 ал. 3 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК и чл. 266 ал.3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 12.05.2011г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните и техните процесуални пълномощници.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането във въззивната жалба за допускане на разпит на свидетели и назначаване на съдебно автотехническа и съдебно икономическа експертизи, като неоснователно.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: