№ 50
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20223000500137 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба (озаглавена „частна жалба“) от Д. Н. Л., чрез
пълномощника си адв. М.И. Я. от АК Пазарджик срещу решение №
260001/14.01.2021 год по гр. д. № 566/2018 год на Окръжен съд Добрич, г.о., с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
88/14.04.2020 год и в изпълнителен лист № 260145/02.12.2021 г. по същото
дело. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
атакуваното решение. Въззивницата излага, че молбата на ищеца Н. С. Н. е
подадена след изтичане на едномесечния срок установен с чл. 250, ал. 1, изр.
второ вр. чл. 406, ал. 4 ГПК. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде отменено и настоящото производството да бъде прекратено.
В постъпилия отговор от Н. С. Н. чрез адв. А.Х. е изразено становище
за неоснователност на въззивната жалба и за оставяне в сила на решението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Подадена е молба с вх. № 264391/14.12.2021 г., по описа на Окръжен
1
съд Добрич, от Н. С. Н., с която е поискана поправка на явна фактическа
грешка допусната в решение № 88/14.04.2020 год по гр. д. № 566/2018 год, по
описа на Окръжен съд Добрич, г.о. и в изпълнителен лист
№ 260145/02.12.2021 г. издаден по същото дело, изразяваща се в неправилно
изписване на ЕГН на ответницата Д. Н. Л..
С обжалваното решение Окръжен съд Добрич се е произнесъл по
молбата на Н. С. Н. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението,
като е приел, че действителната воля на съда изразена в мотивите по въпроса
относно материалноправната и процесуалноправната легитимация на
страните по спора, е че Н. С. Н. се явява ищец и че Д. Н. Л. се явява
ответница. Няма съмнение в самоличността на последната, като страна –
ответник по спора, за която ищецът е посочил задължителните
индивидуализиращи ответника белези – имена и адрес. Ищецът е посочил
ЕГН на ответницата без разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК да е въвела
такова задължение. Освен това Л., при извършване на процесуални действия
в писмена форма, е посочвала своя действителен ЕГН. Съдът при
постановяване на решение № 88/14.04.2020 год, по гр. д. № 566/2018 г., е
посочил неправилен ЕГН: ********* на ответницата, вместо правилния
ЕГН: **********. Същата грешка е налице и в издадения изпълнителен лист.
В този смисъл е допусната поправка на горепосочените решение и
изпълнителен лист.
Настоящият състав на съда намира, че с оглед естеството на настоящото
производство, позоваването на изтекъл срок по чл. 250, ал. 1 ГПК се явява
неотносимо. Срокът в посочената разпоредба касае искания за допълване на
съдебното решение при непроизнасяне от страна на съда върху целия спорен
предмет на делото. Непълното решение не обхваща целия спорен предмет
поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или
един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния
спорен предмет (в този смисъл Решение № 39/30.06.2011 г. по гр. д. №
486/2009 г., ВКС, I г. о.; Решение № 109/26.10.2010 г. по т. д. № 799/2009 г.,
ВКС, II т. о.). В случая първоинстанционният съд се е произнесъл по
предявен от ищеца Н. иск с правно осн. чл. 108 ЗС, като е постановил
установителен и осъдителен диспозитив в Решение № 88/14.04.2020 год, по
гр. д. № 566/2018 г, поради което не е налице искане на осн. чл. 250, ал. 1
2
ГПК. Искането в действителност касае поправка на явна фактическа грешка
на осн. чл. 247 ГПК, което не е ограничено във времето (така Решение №
259/21.06.2019 г. по гр. д. № 2308/2018 г., ВКС, III г. о.).
От своя страна производството образувано по реда на чл. 247 ГПК има
за цел да отстрани несъответствията между формираната от съда воля в
мотивите и нейното изразяване в диспозитива. Видно от исковата молба (л. 3
от гр. дело № 566/2018 г, по описа на Окръжен съд Добрич) и нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том IX, рег. № 13916, дело №
1560/23.12.2015 г. (л. 5 от делото) първоинстанционния съд е допуснал
техническа грешка, като вместо ЕГН на ответницата в решението е посочил
номер на личната й карта. Грешката се явява лесно установима и не налага
тълкуване на волята на съда. Горното разминаване е обусловило извода на
съда за наличие на явна фактическа грешка, чието отстраняване е допуснал по
реда на чл. 247 ГПК.
Като е достигнал до същия правен резултат първоинстанционният съд е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/14.01.2021 год по гр. д. №
566/2018 год на Окръжен съд Добрич, г.о., с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 88/14.04.2020 год и в
изпълнителен лист № 260145/02.12.2021 г. по същото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3