Р Е Ш Е Н И Е
№ 1702
Гр. П., 25.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., ГО, I-ви състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04242/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК:
********* срещу Ж.В.А. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 816,46 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот находящ се в гр. П., ул. „***,
с абонатен № ***,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане и
сумата от 207,93 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2015 г. до 15.12.2017 г., за които суми по ч. гр.
дело № 08755/2017 г. по описа на Районен съд – П., ГО, VII-ми
състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
21.12.2017 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на
имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация,
и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия
за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 207,93 лв. за периода от 08.07.2015 г. до
15.12.2017 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответника – адв. И.М. оспорва
предявените искове с твърдението, че липсват доказателства страните да са били
обвързани от облигационно правоотношение, обусловено от притежавано от
ответника качество на собственик на процесния имот. Ищецът не е установил
изпълнението на задълженията си –
конкретно кога и в какъв размер е доставил топлинна енергия до обекта. Намира
част от вземанията за погасени по давност, считайки за приложим тригодишният
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Оспорва редовността на воденото от ищеца
счетоводство и в тази връзка и доказателствената сила на приложеното от него
извлечение от сметка. С тези доводи отправя искане за отхвърляна на исковите
претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04. 2008 г., а с това
и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо
лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за продажба
от 27.04.1991 г. на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти Общинският
народен съвет – гр. П., чрез председателя на ИК, като продавач, прехвърля на Ж.В.А.
– настоящия ответник, като купувач, собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „***. Изяснява се, че
договорът е сключен въз основа на Заповед № 1314/11.03.1991 г. на председателя
на ИК на ОбНС – гр. П..
Установява
се също, че с декларация с вх. № 108463/16.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане
с данък върху недвижим имот ответникът Ж.А. *** правото на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „***с
вписано придобивно основание – покупка и въз основа на договор и заповед № 1314/11.03.1991 г. на ИК на ОбНС – гр. П..
В декларацията е вписано, че имотът е в режим на съсобственост между
декларатора Ж.А. и третото за процеса лице В.С.А.– при равни дялове.
Данните
от събраните по делото писмени доказателства сочат, че ответникът Ж.А. е
сключил граждански брак с лицето В.С.Г./след брака А./ на ***С решение № 648 от
03.06.1999 г., постановено по гр. дело № 4153/1998 г. по описа на
Районен съд – П., влязло в сила на 16.06.1999 г., е допуснат развод между В.С.А.и
Ж.В.А. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, сключен
на *** С решението, в полза
на В.А., на която са предоставени за упражняване родителските права върху
роденото от брака на страните дете, е предоставено ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. П., ул. „***.
Съдържащите
се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че през процесния
период 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. ответникът е притежавал ½ идеална
част от собствеността върху процесния имот. Последният е придобит от Ж.А. на
27.04.1991 г. по силата на възмездния и транслативен ефект на договора за
покупко – продажба, сключен с Общинския народен съвет. Доколкото към този
момент ответникът се е намирал в брачно правоотношение с третото за процеса
лице – В.С.А., то и на основание разпоредбата на чл. 19 от
Семейния кодекс / обн.,
ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009
г., в сила от 1.10.2009 г./ недвижимият имот е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност от двамата. Същата е прекратена с прекратяване на брака
между лицата по силата на съдебното решение по гр. дело № 4153/1998 г. по описа
на съда, в сила от 16.06.1999 г.
Предвид
това и с оглед липсата на доказателства, обуславящи различен правен извод
относно собствеността, респ. обема на правата на съпрузите след развода, следва
да се приеме, че от този момент на основание чл. 26, ал. 1 СК /в приложимата
редакция/ и чл. 27 СК имуществената общност е прекратена и превърната в
обикновена дялова съсобственост, при равни дялове – по ½ част за Ж.А. и
за В.Г.върху последната, в частност върху процесния имот – апартамент ***,
находящ се в гр. П., ул.
„***.
Доколкото
по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне от ответника на
притежаваните от него права върху имота, то съдът приема, че през исковия
период същият е придобил и качеството потребител на топлинна енергия, чието
основно задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение –
ищцовото дружество е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия,
съответстващо на правата му в съсобствеността, в случая на ½ част – арг.
клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия.
Този
извод не се разколебава от обстоятелството, че по силата на бракоразводното решение
процесният имот е предоставен за ползване на В.С.Г., като родител, на когото са
предоставени за упражняване родителките права върху роденото от брака на
съпрузите дете. В случая, дори и да се приеме, че така възникналото
правоотношение между двамата съсобственици на имота има характера на наемно
такова, в който смисъл е разпоредбата на чл. 57 СК /в настоящата му редакция/,
то в процесната хипотеза не поражда действие спрямо трето за връзката лице –
настоящия ищец „Топлофикация – П.“ АД, при липсата на доказателства по делото
дружеството да е било уведомено за ползващото лице и да е сключило нарочен
договор с него /в частност чрез откриване на партида/ – арг.
т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС.
Ето
защо, ответникът се явява задължено лице спрямо ищцовото дружество за заплащане
стойността на топлинната енергия, доставена до имота, като отговорността му е
ограничена до ½ част от общите задължения, при доказано реално доставено
количество топлоенергия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142,вр. чл. 139, ал. 1
ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово
разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По
силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим
на етажна собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и
индивидуално дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната от
ищеца стойност.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в
заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че
същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на
място от ищцовото дружество, както и от фирмата за дялово разпределение като
трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната
е избрана от етажната собственост на процесната СЕС с договор от 21.11.2000 г.
Между ФДР и ищеца са сключвани договори в тази насока, последният от 30.11.2011
г. От заключението се установява, че монтираният в абонатната станция уред за
търговско измерване – топломер, е преминал през задължителните периодични
метрологични проверки, резултатите от които са обективирани в издавани
свидетелства. Отразено е, че през процесния период технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно
по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на
ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната е
налице работещо едно отоплително тяло в помещението баня – тип щранг-лира,
свързано към сградната инсталация и общо по вертикала, без ИРУ, поради
техническа невъзможност за монтирането му, за което е начислен разход по
изчислителен път само през зимния период. Останалите отоплителни тела в стаите
са демонтирани и за същите не е начисляван разход на топлинна енергия.
Експертизата установява, че през процесния период имотът е свързан към СИ за
топла вода, както и, че има монтиран уред за измерване на разходи на последната
– 1 брой водомер. Поради неосигурения достъп за отчет, разходът на последната е
определен не по отчет на водомера, а по норматив. За неосигурения достъп са
съставени Констативни протоколи от 17.05.2015 г., 07.05.2016 г. и от 21.05.2017 г. Изяснява се, че от месец
юли 2016 г. не е начисляван разход за топла вода, предвид заявление от абоната,
че не обитава имота. Начислен е разход за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация – по изчислителен път пропорционално на обема на
отопляемия имот по проект – 159 м3 и само през зимния отоплителен
период. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната
услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 31,68 лв. Не е разпределяна
топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС,
доколкото в същата няма работещи такива. За исковия период са издадени
изравнителни сметки, за които са били уведомени представители на СЕС. В
заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректно пресметнати
в съответствие с действащата през периода методология. При така установените
факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата
дължима сума за процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. е на
стойност от 816,46 лв.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата за
периода от от 08.07.2014 г. – 15.12.2017 г. възлиза на сумата от 207,93 лв.,
която сума е съобразена с клаузите на Общите условия на дружеството в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че
срокът за заплащане на месечните дължими суми, определен в приложимите от ищеца
Общи условия е 30 дни. Няма данни за извършени плащания от ответника. Посочено
е, че титуляр на партидата по процесния абонатен № *** е ответникът Ж.А..
От
изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответника през процесния период, е доставил топлинна
енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 816,46 лв.
От
същата ответникът дължи ½ част или сумата от 408,23 лв., според обема на
правата си върху топлоснабдения имот. За останалата част – 408,23 лв. искът се
явява недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен.
С
отговора на исковата молба особеният представител на ответника въвежда
правопогасяващо възражение с твърдение за недължимост на част от вземанията
поради погасяването им по давност. Съдът намира това възражение за основателно,
предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл
са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по
отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните
плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД
погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от
погасяването по давност на главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.12.2017
г. което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД,
съдът намира, че погасена по давност е само част от вземането за главница,
дължимо от ответника а именно в размер на сумата от 133,48 лв. /определена от
съда на основание чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните за помесечно
начислените суми, съдържащи се в приетото по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза/, дължима за периода от 01.05.2014 г. до 19.12.2014
г. /три години преди датата на депозиране на заявлението/.
За
тази част предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ се явява
неоснователен на това основание и следва да бъде отхвърлен.
Останалата
част от вземането в размер на сумата от 274,75 лв. за периода от 20.12.2014 г.
до 30.04.2017 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и
дължима от ответника, което обуславя уважаването на иска за главница за тази
част от вземането.
Предвид
изложеното предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се
явява основателен за сумата от 274,75 лв. – главница за периода от 20.12.2014
г. до 30.04.2017 г. и в тази част следва да бъде уважен. За разликата до пълния
предявен размер от 816,46 лв. или за сумата от 541,71 лв. искът е неоснователен
– за сумата от 408,23 лв. – поради липсата на права на ответника върху целия
топлоснабден имот, а за сумата от 133,48 лв. – поради погасяването на тази част
от вземането по давност, и в тази час подлежи на отхвърляне.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този
срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в
качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната
лихва без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. С оглед
обема на правата на ответника върху просения имот, равняващи се на ½
идеална част, то поначало същият дължи ½ част от общо дължимата за
периода лихва за забава в размер от 207,93 лв. или сумата от 103,96 лв.
Предвид
погасяването по давност на вземането за главница за периода от 01.05.2014 г. до 19.12.2014 г.
и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по давност е и акцесорното
вземане за лихва в размер на сумата от 42,41 лв., дължима върху тази главница
/чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
данните, отразени в приетото по делото извлечение от сметка за помесечните
задължения/.
Ето
защо, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за сумата от 61,56 лв. за периода от 08.02.2015 г. до 15.12.2017
г., дължима върху главницата за периода от 20.12.2014 г. до 30.04.2017 г. В
останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 207,93 лв. или за
сумата от 146,37 лв. искът следва да бъде отхвърлен – за сумата от 103,96 лв. –
поради липсата на права на ответника върху целия топлоснабден имот и за сумата
от 42,41 лв. – поради погасяване на вземането по давност.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част поначало имат и двете страни, както за тези, сторени в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 008755/2017 г.
по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове,
следва да бъде присъдена сумата от 24,62 лв. – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 194,03
лв. – платени държавни, депозит за особения представител и за вещите лица, и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи
юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в
минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност
на делото. Ответникът не е претендирал и не е доказал извършване на разноски
/същият се представлява в процеса от особен представител/, поради което и
такива не следва да му бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Ж.В.А., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че Ж.В.А. *** АД сумата от 274,75 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 20.12.2014 г. до
30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот находящ се в гр. П., ул. „***, с
абонатен № ***
и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 08755/2017 г. по описа на Районен съд – П. ГО, VII-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК от 21.12.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 274,75 лв. до пълния предявен размер
от 816,46 лв. или за сумата от 541,71 лв.,
представляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Ж.В.А., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ж.В.А. *** АД сумата от 61,56 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 08.02.2015 г. до 15.12.2017 г., за
която сума по ч. гр. дело № 08755/2017 г. по описа на Районен съд – П. ГО, VII-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК от 21.12.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 61,56 лв. до пълния предявен размер от
207,93 лв. или за сумата от 146,37 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017
г.
ОСЪЖДА Ж.В.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 24,62 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 08755/2017 г. по описа на Районен
съд – П. ГО, VII-ми състав и сумата от 194,03
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 08755/2017 г. по описа на съда да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: