Р Е Ш Е Н И Е
№………/03.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при
закрити врата на двадесет и четвърти
април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 328 по описа на ВОС за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по молба на длъжника „ДАВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя си Д.
А. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Осми
Приморски полк“ №36 вх.В ет.1 ап.9 за откриване на производство по
несъстоятелност на търговското дружество.
Молителят
се явява надлежно легитимиран търговец, който твърди, че не в състояние да
погасява търговските си задължения, както и тези с публичноправен характер. В
молбата се излага, че молителят има има към държавата, персонал и контрагенти в
размер на 216335.48 лева, които задължения не е в състояние да погаси. Излага,
че последното извършено плащане е на 15.02.2018 год. – аванс към работници,
като дружеството към настоящия момент не осъществява никаква дейност, а от
страна на НАП има образувано изпълнително дело още през 2016 година. Отправено
е искане за откриване на производство по несъстоятeлност,
за обявяване на дружеството в неплатежоспособност, за определяне началната дата
на неплатежоспосбността, както и за прекратяване дейността на дружеството и
спиране на производството по несъстоятелност.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни
предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически
състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице,
молителят да не в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или
публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност
съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да
представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези
законът дава алтернативно.
Съгласно
чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение,
породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към
Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане. Или, първият признак на неплатежоспособността, отнесен
към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на длъжника,
което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.
Нормата на
чл.608, ал.2 ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г./,
приложима към датата на настоящото
произнасяне, установява презумцията, че
търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди
подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е
заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за
последните три години. От извършената служебна справка по партидата на
търговеца във водения при АВп търговски регистър се установява, че последният
обявен ГФО е този за 2016 год., поради което и цитираната презумция е
неналична.
Съобразно презумпцията на чл.
608, ал.3 от ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016
год./, неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма спиране на
плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на
определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира
не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и
задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати
изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е
преди всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите
търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника.
Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява
състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.
В
алинея 4-та на чл.608 от ТЗ /нова – ДВ, бр. 105 от 2016 год./
е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по изпълнително
производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал
молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение.
Презумптивните
предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.608 ал.3 и 4 ГПК, подлежат на
доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния
факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. Този,
който се позовава на презумпцията, трябва да докаже условията за приложението
й, като при оборимата презумпция чак след това в тежест на ответника е да ги
обори.
Ето
защо, за преценка дали търговецът е в състояние или не да изпълни своето
конкретно задължение, произтичащо от търговската сделка, поради състоянието си
на неплатежоспособност съдът задължително изследва на икономическото състояние
на длъжника. За установяването на това състояние по делото са ползвани
специалните познания на вещо лице – счетоводител чрез приобщаване към
доказателствения материал по делото на изготвената от него ССЕ.
Показатели,
носещи най-висока степен на информация за финансово-икономическото състояние на
дадено предприятие, са рентабилността, ликвидността и неговата
платежоспособност, доколкото те са в тясна връзка и са непосредствен резултат
от финансовата структура и структурата на активите в дружеството.
Рентабилността
и доходността са икономически категории, чрез които се измерва и сравнява
способността на една фирма да носи печалба и доход на своите притежатели. Показателите
за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от продажби, на
собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за рентабилност
са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни,
когато финансовият резултат е загуба. Видно от приетото по делото експертно
заключение показателите за рентабилност на „ДАВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД от момента на
учредяването ми, през целия изследвания период, с изключение на коефициентът на
рентабилност на собствения капитал, са отрицателни величини. Коефициентът на
рентабилност на приходите от продажби също е отрицателен, а съотношението между
финансовия резултат от продажбите и нетния размер на приходите от продажби иде
да покаже липсата на чисти приходи от продажби. Анализът на този показател
сочи, че потенциалът на дружеството да генерира и реализира приходи липсва.
Показател,
който също дава представа за възможността на предприятието да посреща
изискуемите си задължения навреме и със задоволителна сигурност, респективно е
такъв за дефиниране на състоянието на неплатежоспособност, е ликвидността.
Ликвидността е количествен показател за способността на търговеца да извършва
свои текущи плащания към кредиторите си с краткотрайни активи /без разходите за
бъдещи периоди/. Тя е достатъчна тогава, когато средствата са равни или
надхвърлят поставените в съотношение към тях пасиви. Този показател дава
възможност да се оцени способността на длъжника да погасява бързо задълженията
си с всички налични краткотрайни активи - материали, стоки, вземания от
клиенти, пари по разплащателни сметки. Нормативите, с оглед различните отрасли
на икономиката са различни и препоръчителната от икономическата теория стойност
за съответния сектор от икономиката, в който е фокусирана дейността на
ответника и неговите референтни стойност са от 1.2 до 2.
В
конкретния случай, видно от заключението по ССЕ, коефициентът на обща
ликвидност, който представлява съотношение между сумата на краткотрайните
активи, намалени с разходите за бъдещи периоди и сумата на краткосрочните
задължения, за целия период е в диапазона 0,01-0,11, тоест много под референтните
стойности.
Анализът
на показателите на ликвидността сочи на невъзможността на длъжника да покрие
текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи и че същият не може
да осъществява нормална търговска дейност, респективно няма потенциал да посреща
текущите си задължения. Този извод на съда съответства и на отразеното от
вещото лице, че последно приходи от търговска дейност са отразени през октомври
2017 год. Липсват данни и за потенциални източници на приходи /договори и
други/ за покриване на съществуващите задължения, като липсата на персонал и
имущество, отрицателната стойност на собствения капитал и спрелите плащания към
кредиторите, сочат, че затрудненията на дружеството имат траен и необратим
характер. Това състояние е започнало още през 2015 год., като към 28.02.2018
год, когато молителят е спрял изцяло плащанията си към кредитори,. е придобило
необратим характер.
Що се
касае до показателя финансова автономност,
посоченият от вещото лице в допълнителното заключение към ССЕ коефициент
на финансова автономност е отрицателна величина през целия изследван период.
Целта на този коефициент е да даде информация за това какъв е процента на
собствените средства в общия размер на пасива като неговата препоръчителна
стойност е над 0.33. Отрицателната стойност на този показател сочи, че
дружеството е било силно зависимо от външни кредитори през целия период на
изследване, който извод е изведен и посочените стойности за задлъжнялостта на
дружеството.
Изводът
на съда, че длъжникът не е изпълнил парично задължение по търговска сделка
поради състоянието си на неплатежоспособност /чл.608, ал.1 ТЗ/ изисква
изследване дали неизплащането на задълженията се дължи на временни затруднения
или дали ответникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите, които предпоставки чл.631 ТЗ
дава като алтернативни.
По
отношение на първата предвидена в нормата на чл.631 ТЗ алтернативна
предпоставка съдът съобразява извода на вещото лице по първоначалната ССЕ, че
предвид липсата на собствени приходи от търговска дейност ответното дружество
има трайни финансови затруднения. Че затрудненията на дружеството не са
временни е видно и от останалите данни по ССЕ. Предприятието отчита счетоводна загуба
за целия период. Липсват каквито и да са данни, характеризиращи дружеството
като работещо такова и които съдът да отнесе към
размера на изискуемите задължения на търговеца в контекста на материалноправни
предпоставки на неплатежоспособността. Липсват данни да търговска дейност или
оперативна такава, като отграничена от пряката търговска дейност на
дружеството. А наличието на
временни затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани
приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на
инвестиции, което състояние не е налице.
Съдът
намира за неналична и втората предвидена в чл.631 ТЗ предпоставка. Съобразно доктрината и трайната
съдебна практика /така, решение №72
по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г.
на ВКС, І ТО , решение № 98810.03.08 г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ при
преценката досежно размера на
имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под
внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е
така, защото евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи
задължения, независимо от степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила
бъдещата му търговска дейност и би довела на практика до нейното
преустановяване. Тяхната разпродажба също така на практика съставлява ликвидационен способ за осребряване
на имущество и осигуряване на парични средства, с което се постига ефекта на
всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване на
имуществото. Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника следва
да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайните такива. А както
съдът коментира по-горе същите не са недостатъчни за покриване на задълженията
на ответника. В допълнение следва да се посочи, че дори към настоящия момент
активите на дружеството да превишават задълженията му към всички кредитори,
това обстоятелство би означавало единствено, че длъжникът не е свръхзадължен по
смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ. Това е така, защото простото превишаване на
активите спрямо пасивите, отразени по счетоводен баланс не е критерий за
установяване на качеството "платежоспособност".
Поради
изложеното и тъй като е налице хипотезата на чл. 608, ал.1 и ал.2 ТЗ, съдът
приема за доказана неплатежоспособността на „ДАВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД, което налага
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност като
се определи началната дата на неплатежоспособността.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава по
смисъла на т.2 от ТР 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 115/25.06.2010г. на ВКС по т.д. № 169/2010г., ТК, ІІ т.о./,
началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение
на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността по
смисъла на чл.608 ТЗ. Тоест, началната дата на неплатежоспособността следва да
се определи при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и
моментът на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно
извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор. Началната
дата по чл.630, ал.1, т.1 ТЗ е от съществено значение в производството,
попълването на масата на несъстоятелността и изобщо охраняване интересите на
длъжника и кредиторите му, поради което съдът следва самостоятелно да прецени
същата с оглед на всички доказателства по делото. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още след учредяването си през
2015 год. предприятието отчита счетоводна загуба, като
последно приходи от търговска дейност /продажба на услуги/ са отразени през октомври
2017 год. Показателите за финансовите резултати характеризират абсолютната
ефективност на работата на предприятието. Печалбата е основен вътрешен източник
за формиране на финансовите ресурси на предприятието, осигуряващи неговото
бъдещо развитие и основен защитен механизъм за предпазване на предприятието от
несъстоятелност. Загубата е отрицателен финансов резултат, който се формира
поради превишение на разходите над приходите. Съпоставяйки финансовите
резултати на дружеството спрямо генерираните задължения и възможността за
удоволетворяването им, съдът намира, че степента на неговата активност и
финансова стабилност са се променили трайно в негативен план през 2015 год.
Още през тази година е извършено значително прекратяване на договори с
персонала на дружеството, продължило и през следващите години, през следващата е
образувано включително публично изпълнително дело за неудоволетворено публично
вземане, а през 2017 год. са настъпили падежи на други публични вземания; последното
плащане към държавата е с дата 15.08.2017 год. за задължение по СД по ЗДДС, а
последното плащане към персонала е на 15.02.2018 год., когато е налице пълно спиране на плащанията. Липсата
на чисти приходи от продукция, от продажба на стоки и на услуги, които да
покрият текущите разходи на предприятието, считано от 2015 год., говори за
започнал процес на декапитализация на дружеството, но като съобрази, че въпреки
негативната тенденция длъжникът е извършвал плащания на свои задължения,
включително към персонала, намира, че началната дата на неплатежоспособност
следва да се отнесе към 16.02.2018 год.,
когато длъжникът е спрял плащанията към всички свои кредитори.
Съдът
намира, че началната дата на неплатежоспособността не следва да се отнася към
предходен момент, включително и към датата на самата продажба, независимо, че
преди това длъжникът също е имал необслужени плащания и е бил на финансова
загуба. Както съдът посочи по-горе, наличието на непогасено задължение не е
достатъчно за горното, а е необходимо към този момент да са налице всички
признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ.
При липса на доказателства за наличие на
парични средства и бързоликвидни активи, чиято стойност е достатъчна да покрие
разноските по производството по несъстоятелност, откриването му би било
самоцелно и не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ,
а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност
за оздравяване на предприятието на длъжника.
Предвид извода на
съда, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно
определение от 24.04.2018 год. съдът е указал на молителя в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена
сума в размер на 3 600 лв., представляваща предплатени начални разноски в
производството по несъстоятелност за срок от шест месеца, на основание чл.629б ТЗ, определени съобразно депозираното заключение в зависимост от текущото
възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността,
ведно с предупреждение за последиците по чл. 632, ал.1 ТЗ при непредставяне на
доказателства за авансиране на разноските. Доказателства за горното не са
представени в определения от съда срок, нито до датата на постановяване на
настоящото решение и не е изпълнено условието на чл.629б ТЗ.
Ето защо, съдът следва да постанови решение
по чл. 632, ал.1 ТЗ, с което обяви неплатежоспособността, определи началната й
дата, открие производството по несъстоятелност, допусне обезпечение чрез
налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постанови
прекратяване дейността на предприятието, обяви длъжника в несъстоятелност и
спре производството, като не постанови заличаване на търговеца от търговския
регистър.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „ДАВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от
управителя си Д. А. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. “Осми Приморски полк“ №36 вх.В ет.1 ап.9, с начална дата на неплатежоспособността 16.02.2018 год.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на „ДАВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя си
Д. А. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
“Осми Приморски полк“ №36 вх.В ет.1 ап.9.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото
на „ДАВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя си Д. А. П., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Осми Приморски
полк“ №36 вх.В ет.1 ап.9.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността на „ДАВЕДА ИНВЕСТ“
ЕООД, представлявано от управителя си Д. А. П., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. “Осми Приморски полк“ №36 вх.В ет.1 ап.9.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ДАВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД,
представлявано от управителя си Д. А. П., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. “Осми Приморски полк“ №36 вх.В ет.1 ап.9
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ДАВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД,
представлявано от управителя си Д. А. П., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. “Осми Приморски полк“ №36 вх.В ет.1 ап.9, в
наименованието си да добави “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „ДАВЕДА
ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя си Д. А. П., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Осми Приморски полк“ №36 вх.В
ет.1 ап.9, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното
производство може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор в
срок от една година от вписване на решението в ТЗ при удостоверяване от страна
на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. При невъзобновяване в
срок, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от
ТР.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО да се впише в ТР,
воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ
ВПИШЕ
настоящия съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: