№ 300
гр. Айтос, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100134 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба oт Ю. Х. Х., с ЕГН **********, и З. Х. Х., с ЕГН
**********, и двамата с адрес: *** чрез адв.Д. срещу Х. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес:
***, със съдебен адрес: ***.
В ИМ се сочи, че страните са съсобственици в следния недвижим имот, a
именно: УПИ XI-72, в кв. 5, пo ПУП на село Р. одобрен със Заповед № 313/04.06.2008 г. на
Кмета на Община Р., с административен адрес: село Р.,община Р., Б. област, ***, целият с
площ от 917 кв. м., с неуредени регулационни сметки за 156 кв. м., при граници на УПИ:
УПИ VIII-68, IX-70, Х-71 и XII-73,74,67.
Между страните е налице налице влязло в cилa съдебно Решение №I- 36/16.04.2021
год., постановено пo в.гр.дело №144/2021г. на Окръжен съд- Бургас. По силата на
цитираното съдебно решение на БОС, окончателно е признато за установено, че ищеца в
настоящото производство Ю. Х. Х. е собственик на 643 кв.м ид.ч от общо 761 кв.м.ид.ч. от
поземлен имот пл.№ 72 за който имот е отреден и попада в УПИ XI-72, в кв.5 пo плана на
с.Р., целият УПИ XI-72 с площ от 917 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м., a
ответника е признат за собственик на 118 кв.м.ид.ч. от общо 761 кв.м.ид.ч. oт същото дворно
мяcтo.
B описаното дворно място се намират и изградените от ответника Х. Х. Б. -
МАСИВНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 73.00 кв.метра, разположена
пo западната peгулaционна граница на имота, МАСИВНА НЕЖИЛИЩНА ПOCTPOЙKA
със ЗП от 11,00 кв.м., представляваща баня и тоалетна, разположена на северната
дворищно-регулационна линия със съседния УПИ XII-74,67,73, HABEC със ЗП от 17.00
кв.м. и МАСИВНА CEЛCKOCTOПAHCKA CГPAДA със ЗП от 12,00 кв.м.. B скицата на
имота е нанесена единствено МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 44 кв.м. , като
1
останалите сгради не са отразени на скицата, нo съществуват на място.
C Решение №58/24.06.2011г. , постановено пo в.гр.дело №989/2010г. на БOC , в сила
от 02.12.2011г. , е установено , че към датата на постановяване на решението , ответника е
бил признат за собственик на ПОЛУМАСИВНА ПOCTPOЙKA със застроена площ от 44,40
кв.м, изградена в УПИ XI-72, в кв.5 пo плана на с.Р.. Прието е също , че ответникът е
придобил пo давност тази сграда в резулат на упражнено необезпокоявано владение от
1972г. , като същият се е снабдил и с Удостоверение за търпимост №115/07.05.2007г. на
oбщ. Р..
Видно oт гореизложеното е, че към началото на 2012r. , ответника Х. Б. , е бил
собственик единствено на ПОЛУМАСИВНА ПOCTPOЙKA със застроена площ от 44,40
кв.м., като другите описани пo-гope, масивни и полумасивни постройки не са съществували
в имота, поради което и не са били нанесени в скицата на същия. Съществуването на тези
допълнително изградени постройки не е коментирано и в Решение №58/24.06.2011г. ,
постановено пo в.гр.дело №989/2010г. на БOC, кoeтo според ищците вoди на извода , че
същите ca построени в съсобственото дворно място след 2012г.
Освен това, според ищците в удостоверение за търпимост №115/07.05.2007г. на общ.
Р., е посочено , че постройката , за която се издава удостоверението е със ЗП 44,40 кв.м. и е
ПОЛУМАСИВНА , a не e със ЗП 73 кв.м. и нe е МАСИВНА, каквато съществува към
настоящия момент в имота. Според ищците след 2012г. , ответника на мястото на
полумасивната постройка е изградил нова МАСИВНА ЖИЛИЩНА ПOCTPOЙKA със ЗП oт
73.00 кв.м. За така извършеното строителство в съсобственото дворно място , ответника не
разполага с разрешение за строеж и не е получавал съгласието на ищците. Ето защо ,
ищците излагат , че пo силата нa чл.92 от ЗС, като съсобственици в дворното място, в което
е изградена постройката , са придобили право на собственост върху построеното, поради
което е възникнала съсобственост между страните пo иск.
По отношение на изградената в дворното място през 2012г.-2013г. , MACИBHA
НЕЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със 3П от 11,00 кв.м., представляваща баня и тоалетна, се
прави уточнение , че с влязло в сила съдебно Решение №I-36/16.04.2021 год., постановено
no в.гр.дело №144/2021r. на Oкpъжeн cъд-Бypгac , e отхвърлен иск между страните с правно
осноавание чл.109 от ЗС , за премахване на тази постройка, като БОС приема, че иска е
неоснователен т.к цит. « Построяването на сграда в сьсобствен имот , само пo себе си не
предстявлявя неосновтелно действие no смисъла на чл.109 or ЗС , т.к всяхо лице което
притежавя npaвomo на собсвеност върху едно дворно място разполага с правомощията и да
го застроява. Още повече че пo правилото на чл.92 oт ЗС, построеното принадлежи на
всички лица, които притежяват прявото на собственост върху дворното място.». Oт
изложеното ищците твърдят, че черпят правата си и ca станали съсобственици пo силата на
приращение на част oт горепосочената постройка , т.к същата е построена от ответника no
иска без знанието и съгласието им , в съсобственото на страните дворно място.
Относно останалите постройки , HABEC със ЗП от 17.00 кв.м. и MACИBHA
СЕЛСКОСТОПАНСКА CГPAДA със ЗП oт 12,00 кв.м., отново се твърди , че същите са
2
построени от Х. Б. в съсобственото дворно място, след 2012г. без знанието и съгласието на
ищците и без да е налице разрешение за строеж и/или учредено право на строеж от
съсобствениците в парцела. Поради тази причина , ищците са станали съсобственици пo
силата на приращение на част от горепосочените постройки , изградени в съсобственото на
страните пo делото дворно място.
Пpи така изложената фактическа обстановка, ищецът счита, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено пo отношение на Х. Х. Б. , с ЕГН **********, че
Ю. Х. Х., c ЕГН **********, с адрес: Област Б., Община Р., село Р. , ***, и З. Х. Х.,
ЕГН:**********, с адрес: Област Б., Община Р., село Р. , ул. ,, *** " №4, са собственищи no
силата на приращение пo чл.92 oт ЗС , в качеството им на съсобственици на УПИ XI-72,
кв.5 пo плана на с.Р., одобрен със Заповед №313/ 04.06.2008г. на Кмета на общ.Р., с
административен адрес: с.Р. , обл.Б., общ.Р., ***, целият с площ 917.00 кв.м. с неуредени
регулационни сметки за 156.00 кв.м, на следните ид.части от сгради :
- 62/73 кв.м. идеални части от МАСИВНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със
застроена площ от 73.00 кв.метра, разположена пo западната регулационна граница на
имота,
- 9/11 кв.м. идеални части от МАСИВНА НЕЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със ЗП
от 11,00 кв.м., представляваща баня и тоалетна, разположена на северната дворищно-
регулационна линия със съседния УПИ XII-74,67,73, НАВЕС със ЗП от 17.00 кв.м. и
-10/12 кв.м идеални части от МАСИВНА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА със ЗП от
12,00 кв.м.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците Х. Х. Б., ЕГН **********, , чрез адв.И.. В отговора на ИМ ответника оспорва
редовността на ИМ и моли да бъде оставена БД за отстраняване на нередовности.
По същество ответника признава, че страните пo делото са съсобственици в имота, нo
оспорва твърдението, че между тях има влязло в сила съдебно решение, пo силата на което
са установени и определени квотите на съсобствеността в имота.
Оспорвам се твърдението, че „ Пo силата на цитираното съдебно решение на БОС,
окончателно е признато за установено, че ищеца Ю. Х. Х. е собственик на 643 кв.м. ид.
части от общо 761 кв.м. ид. ч.от имот пл. № 72 пo плана на село Р.. Твърди се, че родители
на ответника Х. са му прехвърлили притежаваните от тях към 2012 г. 390/569 кв.м. ид. части
от имота и е невъзможно тези 390 кв.м. да са се превърнали в 643 кв.м., тъй като липсват
други юр. факти и/или събития, които могат да доведат дo такова драстично увеличение на
квотата в собствеността на един от съсобствениците.
Посоченото съдебно решение е постановено пo повод предявен от ответника Б.
отрицателен установителен иск — гр. дело № 1045/2019 г. на АРС, след което в. гр. дело №
144/2021 г. на БОС никъде нe e прието за усгановено, че Х. е собственик на 643 кв.м. ид.
части от ПИ № 72 no плана на с. Р.. Сочените в ИM 643 кв.м. ид. части от HH № 72 изобщо
3
нe ca били предмет на предявения в преюдициално производство. Ето защо ответникът
твърди, че липсва влязъл в сила съдебен aкт, формиращ сила на присъдено нещо, според
който ищеца Ю. Х. Х. да е собственик нa посочените 643 кв.м. ид. части от ПИ № 72 пo
плана на с. Р..
Ответникът излага, че не спори относно факта, че с влязло в сила Решение №
58/24.06.2011г. нa БOC пo в. гр. д. № 989/2010 г. ответникът Б. e признат за собственик пo
давност на съществуващата в северозападната част на имота масивна жилищна
сграда. Ответникът владее тази жилищна постройка ситуирана пo северозападната
регулационна линия на имота и живее в нея необезпокоявано повече от 40 години. Сградата
в началото на 70-те е била плевня, нo след женитбата на ответника стопанската постройка е
превърната в жилищна, където той заживява и съответно владее и до настоящия момент.
Твърди се, че това е посочено в Решение № 777/18.07.2007 r. на ВКС. Самата постройка cc
състои от две cтaи, салон и кухня, като към нея в края на 80-те е било пристроено
обслужващо помещение с квадратура 12-13 кв. м. изпълняващо функциите на складово
помещение. Oт онзи момент сградата/постройката ползвана от ответника и семейството на
ответника не е променяла своят вид и застроена площ. Правени са само частични ремонти
боядисване, смяна на керемиди и пр.
Оспорва се твърдението в обстоятелствената част нa ИM, че ответникът е построил
след 2012г. нова MЖC със застроена площ от 73 кв.м. Оспорва се твърдението, че жилището
на ответника e със застроена площ от 73 кв.м. В отговора на ИМ се твърди, че от края на
80те гoдини на северозападната регулационна граница на имота съществува една жилищна
сграда съставена от преустроената през 70те полумасивна стопанска сграда /плевня/ и
пристройката към жилищната сграда — склад. Ответникът не e извършвал никакво ново
строителство, в това число и пристрояване и дострояване след 2012 г, т.е. след придобиване
на части от имота от ищците. В периода 2016 г. — 2019 г. имота многократно е посещаван
от cлyжитeли на отдел ТСУ — Община Р., в това число и от гл. архитект на Общината и
ново строителство не е констатирано от специалистите на общината.
Посочената от ищците в отделен петитум МАСИВНА СЕЛСКОСТОПАНСКА
CГPAДA със застроена площ от 12 кв.м. на практика няма самостоятелен характер и тя
конструктивно и функционално е част от жилището на ответника. По твърдение на
ответника т.нар. от ищците MACИBHA CEЛCKOCTOПAHCKA CГPAДA със застроена
площ от 12 кв.м. представлява склад / складово помещение по смисъла на чл.40, ал.1 ЗУТ.
Ответникът оспорва и твърдението в обстоятелствената част на ИМ, че е построил
през 2012 г. — 2013 r. MACИBHA НЕЖИЛИЩНА ПOCTPOЙKA със застроена площ от
11,00 кв.м. представляваща баня и тоалетна. По отношение на тази сграда/постройка между
страните ce e водил исков процес с правно основание чл. 109 от ЗС, част от който процес е
установяване на собственостга върху вещта и който процес е завършил с решение, което
обвързва страните със СПН. Съгласно част от мотивите на Решение no rp. д. № 1045/2019 r.
на APC е установено, че претендираната за съсобствена от ищците сграда баня-тоапетна е
построена през 2007 r. — 2008 г. на мястото на съществуващата дo тогава паянтова външна
4
тоалетна върху септична яма. Тази сграда е била боядисана през 2010 г.. след което пo нея
не са извършвани никакви строителна дейности и реконструкции. Със съществуването на
това санитарно помещение cc удовлетворява задължителното изискване и нужда към всяко
жилище да има баня-тоалетна. Както и пo отношение на складовото помещение и това
санитарно помещение няма самостоятелен характер и е прилежащо и обслужващо
жилището на ответника Б..
По отношение на съществуващия в северната част на имота НАВЕС със ЗП от 17
кв.м., се сочи, че той е изграден в началото на 90те от дървени колове и покрив от
интернит. Повече от 30 години се използва от семейството на ответника за нареждане на
дърва за огрев за зимата. Самата конструкция на навеса е паянтова. При оглед лесно може дa
се види, че дървените колове, от които са направени стените на сградата са вече изгнили и
компрометирани, което ясно показва годината на построяване. B тази връзка с отговора на
ИМ ответникът оспорва и твърдението, че навеса със 3П от 17 кв.м. е построен след 2012 г.
Този навес съществува преди ищците да придобият части от имота. И пo отношение на тази
сграда може да се приеме, че има обслужващо жилището предназначение и няма
самостоятелен характер. Тази сградата, както и другите предмет на претенциите на ищците,
са съществували в имота при постановяването на Решението на БОС, с което е признато
придобиването пo давност на жилището от страна на ответника Б..
В случай че съдът приеме, че НABEC със ЗП от 17 кв.м., както и другите сгради
предмет на исковите претенции представляват самостоятелни и отделни обекти на правото
на собственост и нe ca обслужващи и прилежащи части на жилището на ответника,
ответникът прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за придобивна давност, основано на явно, несмущавано и
продължило повече от 10 години владение върху тях.
По изложените съображения ответника счита, че искът следва да бъде отхвърлен и да
му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Страните не спорят, че имат общ наследодател Х. Х. Б., починал на 13.02.2009 г.
Ищецът Х. Х. Б. и бащата на ответника- Х. Х. Б. са негови наследници .
Установява се от гр.д.571/2001 г. на АРС, гр.д.177/2003 на БОС, гр.д.1832/2003 на
ВКС, гр.д.297/2005 г. на БОС и гр.д.935/2006 на ВКС, че с влязло в сила решение е прието за
установено по отношение на Х. Х. Б., че общият наследодател Х. Х. Б., починал на
13.02.2009 г., е собственик на общо 279/596 кв.м.ид.части от УПИ XI-72 в кв.5 по плана на с.
Р., целият с площ от 725 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м - 45/596
кв.м.ид.части с решение по гр.д.177/2003 на БОС на основание наследствено
правоприемство от родителите на общия наследодател Х. Х. Б. - Х. Х.ов Бурунджуклиев,
починал на 30.07.1946 г. и съпругата му Фатме Сюлейманова Бурунджуклиева, починала на
07.10.1975 г., и още 234/596 кв.м.ид.части с решение по гр.д.297/2005 г. на БОС, оставено в
сила с гр.д.935/2006 на ВКС.
Установява се от приложените нот.акт № 147, т. II, рег.№ 1989, дело № 263 от 2001 г.
5
и нот.акт № 148, т. II, рег.№ 1990, дело № 264 от 2001 г., двата на нотариус Бисер Демирев, с
рег.№ 324 на НК, с район на действие – района на АРС, че общият наследодател Х. Х. Б. е
прехвърлил на сина си и баща на ответника Х. Х. Б. ½ ид.част от 5/8 ид.части от поземлен
неурегулиран имот – дворно място в с.Р., съставляващо имот № 72 по плана на селото,
който имот е 569/725 ид.части, равняващи се на 569 кв.м.от отредения му по план УПИ XI-
72 в кв.5 по плана на селото, целият с площ 725 кв.м.
Видно от приложените актове по гр.д.161/2008 г. на АРС и гр.д.989/2010 г. на БОС с
влязло в сила решение спрямо ответника Х. Х. Б. са отречени претенциите по чл.108 и
чл.109 от ЗС на бащата на ищеца и брат на ответника Х. Х. Б. и Х.Х.С., конституирана на
основание чл.227 от ГПК на мястото на починалия в хода на производството ищец и общ
наследодател на страните Х. Х. Б.. Влязлото в сила решение е съвкупност от мотиви и
диспозитив, поради което не може да се отрече доказателствената стойност на мотивите, в
които прието, че бащата на ответника и брат на ищеца- Х. Х. Б. не е едноличен собственик
на имота и че заедно с останалите наследници - ответника Х. Х. Б. и сестра им Х.Х.З.
/Х.Х.С./ са съсобственици в процесния имот по силата на наследственото правоприемство
от техния общ наследодател Х. Х. Б., починал на 13.02.2009 г., досежно признатите му
269/569 км.м.ид.ч от процесния имот по първоначално воденото между страните
производство по гр.д.571/2001 г. на АРС, гр.д.177/2003 на БОС, гр.д.1832/2003 на ВКС,
гр.д.297/2005 г. на БОС и гр.д.935/2006 на ВКС.
Посочените съдебни решения формират сила на пресъдено нещо по отношение на
праводателите на ответника Х. Х. Б., Х.Х.З. /Х.Х.С./, З.К. /З.А./ и ищеца по делото Х. Х. Б.,
тъй като всички са участвали в горепосочените дела, по които са постановени тези решения.
С така изложените съображения съдът приема, че към момента ищецът Ю. Х. Х. и
ответникът Х. Х. Б. са съсобственици в процесния УПИ –Ю. Х. Х. с придобитите от баща
му Х. Х. Б. идеални части от имота на основание нот.акт № 148, т. II, рег.№ 1990, дело №
264 от 2001 г. – 178/569 кв.м.ид.ч. (5/16 ид.ч.), наследяване - 93/569 кв.м.ид.ч. (1/3 от
притежаваните от общия наследодател Х. Х. Б. към момента на откриване на наследството
му 279/569 кв.м.ид.ч.) и влязло в сила решение по гр.д.1552/2010 г. на БОС за обявяване за
окончателен на предварителен договор от 31.03.2008 г. и анекс към него от 01.04.2008 г. -
119/569 кв.м.ид.части (10/48 ид.части от 569/725 кв.м.ид.ч.), или общо на 390/569
кв.м.ид.части, а ответникът на основание наследяване на баща си Х. Х. Б. – 93/569 кв.м.ид.ч.
(1/3 от притежаваните от общия наследодател Х. Х. Б. към момента на откриване на
наследството му 279/569 кв.м.ид.ч.
Като свидетели по делото бяха разпитани Е.С.Л., И. П. Б., И.Х.О., З.Ю.К..
Свид.Л. разказва, че е в добри отношения с майката на ищеца и често гостува в имота
по този повод. Твърди, че до 2012г къщата на ответника е била плевня,която той е съборил и
на нейно място е издигнал нова постройка. После ответника построил външна баня и
тоалетна на известно разстояние от новата постройка, а след това залепил за нея стая от
ютонг, която ползвал като склад. Свидетелката твърди, че основната сграда е разширявана
няколко пъти като към нея са били залепени различни складови помещения, а по-късно
6
всички помещения били покрити с общ покрив.
Свид.И. Б. разказва, че е вещо лице от списъка на БОС и в това си качество е
посетила имота неколкократно през 2020г с цел изготвяне на експертизи по различни дела.
На място заварила основна сграда, външна баня и тоалетна и навес. Не може да каже каква е
площта на сградите.
Свид. И.О. разказва, че е съсед на страните и живее в съседен имот от 1991г. Свид.
разказва, че основната постройка на ответника е построена от кирпич, измазана с вар и към
нея има външна баня и тоалетна и малък склад.
По време на разпита свидетелката З.К. (леля на ищеца) разказва, че е живяла на
квартира срещу спорния имот. Според свидетелката през 2016г е извършено ново
строителство, по време на което към основното помещение са долепени още 1-2 нови
помещения, предназначението на които не й е известно, но от улицата се вижда, че са
покрити с общ покрив. Към 2012г ответникът имал построени само две стаи в процесния
имот.
По делото е изготвена експертиза, която съдът е приел (л.194-169). Според
заключението на ВЛ „B северната част на УПИ XI-72, в кв.5 пo ПУП на село Р. одобрен със
Заповед № 313/04.06.2008г. на Кмета на Община Р., с административен адрес: село Р., Б.
област, *** са изградени: EДHOETAЖHA МАСИВНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА
монолитна, с тухлени зидове и носещи стени, C дървена покривна конструкция покрита с
керемиди, със застроена плoщ от 73,00 кв.м, МАСИВНА НЕЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА
/баня и тоалетна/ монолитна, с тухлени зидове и носещи стени, с плосък бетонов покрив, със
ЗП от 11,00кв.м; ПAЯHTOB НАВЕС с дървена носеща и покривна конструкция покрит с
метални и етернитови плоскости със 3П от 17,00 кв.м и МАСИВНА СЕЛСКОСТОПАНСКА
CГPAДA монолитна, с тухлени зидове и носещи стени, с дървена покривна конструкция
покрита с керемиди, със ЗП от 12,00 кв.м.“ „B Община Р. не се откриват строителни книжа
издадени в периода 2016-2019г. за изграждането на гореописаните постройки. В кориците на
делото е предоставената преписка от Община Р. пo издаване на Удостоверение за търпимост
№ 115/07.05.2007г.на Х. Х. Б. за Следните сгради находящи се в УПИ XI-72, кв.5 пo плана
на С.Р., общ.Р., обл.Б.: Полумасивна Жилищна сграда със застроена площ oт 55 кв.м и
полумасивна постройка със застроена площ от 48 кв.м, полумасивна постройка със
застроена площ oт 23 кв.м.“ „За издаването на Удостоверението за търпимост е представена
от Х. Х. Б. издадената от Община Р. скица № 246I26.03.2007r. /приложена на лист 142 от
делото/, в която са нанесени Полумасивна Жилищна сграда със застроена плoщ от 55 кв.м и
полумасивна постройка със застроена площ oт 48 кв.м, полумасивна постройка със застроена
площ от 23 кв.м. Тези сгради са нанесени в кадастралния и регулационен план одобрен със
Заповед № 1025102.08.1976г.“ ВЛ прави уточнение, че не може да отговори дали са
съществували тези сгради и тo в обема който е застроен сега. Сигурна е ,че „ до 1976г не е
бил променен кадастралния план и в него са нанесени само трите сгради, за които е било
издадено удостоверението за търпимост нa Х. Х. Б.“. Полумасивната пострайка с плoщ от 23
кв.м не съществува на място, a палумасивната жилищна сграда със застроена площ от 55кв.м
7
е съществуващата сега жилищна сграда със застроена площ от 59кв.м и е собственост на Ю.
Х. Х.“.
От приложената по делото преписка с вх.№94-Х-124/07.05.2007г на Община Р.
(л.137-142) е вид но, че в нарочна декларация –л.140, ответникът Б. е декларирал, че
сградите са построени през 1958г., което твърдение след проверка Община Р. е приела и на
това основание издала Удостоверение за търпимост № 115/07.05.2007г.
При горните фактически данни предявеният иск с правно основание по чл.124
ГПК е неоснователен по следните съображения:
Спорният по делото въпрос е дали МАСИВНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със
застроена площ от 73.00 кв.метра, разположена пo западната регулационна граница на
имота; МАСИВНА НЕЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със ЗП от 11,00 кв.м., представляваща
баня и тоалетна, ; НАВЕС със ЗП от 17.00 кв.м. и МАСИВНА СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА със ЗП от 12,00 кв.м.. представляват самостоятелни обекти и като такива може и са
придобити от ищеца по силата на приращение както твърди в ИМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС, собственикът на земята е собственик на
постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключението по
смисъла на посочената норма е налице когато е било учредено право на строеж и то е
реализирано в рамките разрешеното (чл. 63 ЗС). Съдебната практика е постоянна в
становището, че когато е надхвърлен обемът на правото на строеж, вещноправният режим
на допълнително построеното е различен и се определя в зависимост от неговата
юридическа характеристика, тъй като собствеността не може да възникне върху
несамостоятелен обект. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се
придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен (инвестиционен)
проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като
самостоятелен имот (жилище, ателие или др.). При това, правилото на чл. 92 ЗС ще намери
приложение, когато новата постройка/пристройка, респ. изграденото в повече представлява
самостоятелен обект по строителните правила и норми, тогава то става собственост на
собственика на земята по приращение. Когато обаче извършеното строителство не
представлява самостоятелен обект, за него следва да се приложи чл. 97 или чл. 98 ЗС – или
следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото
му свързване с друга главна вещ.
В практиката на ВКС – Решение № 80/27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г., ІІ г. о., е
прието също така, че част от основните характеристики на "самостоятелния обект" на
правото на собственост са обособеността му от останалите съседни обособени обекти на
собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва
самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва, като
изводът за статута на обекта зависи и от установените по делото обстоятелства, които трябва
да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай и с оглед фактическите и
юридически критерии за определяне характера и предназначението на обекта. Заснемането
със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не доказва, че е
8
налице обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че последният
притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Функционалното
предназначение на имота във връзка с преценката за самостоятелния му характер не се
определя от посоченото в кадастралната карта, а подлежи на установяване. Предмет на
самостоятелно придобиване от трети лица, включително и от съсобственици на дворното
място, може да бъде само такава част от жилищната сграда, която е обособена като
самостоятелен обект или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за
такъв обект, и не е функционално свързана и обслужваща находяща се в съответното
дворно място друга сграда, индивидуална собственост. Във всички случаи обаче обектът
трябва да бъде обособен като самостоятелен, т. е. да е отграничен от другите такива.
Съдът, като съобрази дадените разрешения в цитираната по-горе съдебна практика и
след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че в настоящия спор не се
събраха категорични доказателства, че в процесната реална част от имота има извършено
ново строителство на самостоятелен обект на правото на собственост. Съгласно
заключението на ВЛ в северната част на УПИ XI-72, в кв.5 пo ПУП на село Р. са изградени:
EДHOETAЖHA МАСИВНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със ЗП от 73,00 кв.м, МАСИВНА
НЕЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА /баня и тоалетна/, със ЗП от 11,00кв.м; ПAЯHTOB НАВЕС
със 3П от 17,00 кв.м и МАСИВНА СЕЛСКОСТОПАНСКА CГPAДA, със ЗП от 12,00 кв.м.
Съгласно Удостоверение за търпимост № 115/07.05.2007г.на Х. Х. Б. от 1958г в
имота са построени: Полумасивна Жилищна сграда със застроена площ oт 55 кв.м и
полумасивна постройка със застроена площ от 48 кв.м, полумасивна постройка със
застроена площ oт 23 кв.м.“ Според закл. на ВЛ полумасивна постройка със застроена площ
от 48 кв.м, полумасивна постройка със застроена площ oт 23 кв.м. към момента не
съществуват.
Ищецът твърди, че в имота е изградена изцяло нова жилищна сграда със ЗП 73 кв.м.
Основният спор по делото е относно тази сграда, както и дали по отношение на нея е
приложима разпоредбата на чл.92 ЗС. Основното възражение на ответника е ,че не става
въпрос за новоизградена самостоятелна жилищна сграда, а че това е съществуващата
Полумасивна Жилищна сграда със застроена площ oт 55 кв.м (отразена в Удостоверението
за търпимост) към която ответникът е долепил складово помещение и ги е покрил с общ
покрив. От събраните по делото доказателства -заключението на ВЛ става ясно, че по делото
липсват строителни книжа ,който да доказват построяването на нова сграда. От
свид.показания от друга страна става ясно, че през годините-след 2012г ответникът е
построил складово помещение, което е долепил до основната жилищна сграда и е покрил
двете с нов общ покрив. Така размерите на тази сграда , описана в заключението на ВЛ са
станали 73кв.м. с общ покрив. Следователно ако приемем, че съществуващата на място
Полумасивна Жилищна сграда със застроена площ oт 55 кв.м (отразена в Удостоверението
за търпимост) има белезите на самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ, то изграденото до
нея складово помещение, макар да е масивно е функционално свързано (склад за съхранение
на вещи, зимнина), но не и самостоятелен обект. Характера на това помещение като
9
обслужващ жилището, а не самостоятелен обект е и основният аргумент за отхвърляне на
иска по отношение на EДHOETAЖHA МАСИВНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със ЗП от
73,00 кв.м. Съгласно съдебната практика обект на придобивна давност, както и обект на
приращение могат да бъдат само самостоятелно обекти по смисъла на ЗУТ.
Същите аргументи с още по –голяма сила са приложими по отношение на
МАСИВНА НЕЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА /баня и тоалетна/, със ЗП от 11,00кв.м;
ПAЯHTOB НАВЕС със 3П от 17,00 кв.м и МАСИВНА СЕЛСКОСТОПАНСКА CГPAДA,
със ЗП от 12,00 кв.м.
Предвид несамостоятелния характер на помещението баня и тоалетна, както и на
селскостопанската постройка , същите не могат да бъде предмет на самостоятелно
придобиване чрез сделка или по давност, а на основание чл. 97 ЗС стават собственост на
собствениците на основната сграда, която обслужват. Дори да се приеме, че двете
помещения- МАСИВНА НЕЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА /баня и тоалетна/, със ЗП от
11,00кв.м; и МАСИВНА СЕЛСКОСТОПАНСКА CГPAДA, със ЗП от 12,00 кв.м. са
новоизградени (без значение от наличие или липса на строителни книжа) безспорно същите
нямат характера на самостоятелен обект и не могат да бъде придобити по приращение от
съсобствениците на имота, т.к. са функционално свързани и обслужват главната постройка.
Не подлежи на никакво съмнение, че изградените макар извън основната сграда баня и
тоалетна са функционално свързани с главната вещ-жилищна сграда. Същото се отнася и до
построеното сервизно помещение от 12кв.м.
Що се отнася до процесния паянтов навес от 17кв.м., без съмнение също не е
самостоятелен обект, а обслужва главната вещ- в случая МЖС.
Няма съмнение, а и от събраните доказателства /писмени, гласни и техническата
експертиза/ се установява, че с извършеното ново строителство в реалната част от имота,
която се владее от ответника, не е възникнал нов, самостоятелен обект на собственост
/отделна сграда/, а е налице присъединяване по смисъла на чл. 97 ЗС.
С оглед крайния резултат (отхвърляне на основния иск) на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответниците разноски в размер
на 800лв.адв. възнаграждение (съгласно приложеният договор за правна защита-л.58).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Х. Х., с ЕГН **********, и З. Х. Х., с ЕГН **********, и
двамата с адрес: *** срещу Х. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл.92 ЗС за признаване за установено, по отношение на ответника, че ищците Ю.
Х. Х., с ЕГН **********, и З. Х. Х., с ЕГН **********, са придобили право на собственост,
пo силата на материално приращение пo чл. 92 ЗC в качеството им на съсобственици на ПИ
№ 72, в кв. 5 по плана на селo Р., за който имот е отреден УПИ XI-72, в кв. 5 пo ПУП на село
Р. одобрен със Заповед № 313/04.06.2008 г. на Кмета на Община Р., с административен
10
адрес: село Р., Б. област, ***, целият с площ от 917 кв. м., с неуредени регулационни сметки
за 156 кв. м., пpи граници на УПИ: изток - УПИ VШ-68, юг - IX-70, Х-71; запад — улица
„***" и север - XII-73,74,67, върху следните постройки:
- 62/73 кв.м. идеални части от МАСИВНА ЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със застроена площ
от 73.00 кв.метра, разположена пo западната регулационна граница на имота;
- 9/11 кв.м. идеални части от МАСИВНА НЕЖИЛИЩНА ПОСТРОЙКА със ЗП от 11,00
кв.м., представляваща баня и тоалетна, разположена на северната дворищно-регулациоина
линия със съседния УПИ XII-74,67,73; НАВЕС със ЗП от 17.00 кв.м. ;
-10/12 кв.м идеални части от МАСИВНА СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА със ЗП от 12,00
кв.м.;
ОСЪЖДА Ю. Х. Х., с ЕГН **********, и З. Х. Х., с ЕГН **********, и двамата с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Х. Х. Б., с ЕГН **********, сумата от 800лв./осемстотин лева/
разноски за адв. възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Бургаския Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
11