Р Е Ш Е Н И
Е
№261729
гр. Пловдив, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XIII граждански състав, в публично
заседание на тринадесети май две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1444 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация
435 КЗ, предявен от „Карп Маднес България“ ЕООД против Застрахователно
дружество „Евроинс” АД.
В исковата молба се излагат съображения, че ищвца
сключил неформален договор за достава с немско търговско дружество “Carplouge Tackle”,
с идентификационен номер ****. В изпълнение на сключения договор ищецът извършил две
доставки на сонари „***”, както следва: 12 броя сонари „***”, модел *** и 12
броя сонари „***”, модел ***, за които била
издадена фактура № ****/*** г., и 12 броя сонари „***”, модел ***, за които била издадена фактура № ***/**** г. Договорът
между ищеца и ***** дружество бил сключен при действието на incoterms, с приложима клауза CIF, поради което за ищеца възникнало задължението да
поеме всички разходи по натоварването и транспортирането на стоките, както и да
застрахова риска на купувача. В изпълнение на последното между страните в
производството бил сключен договор за застаховка „Товари по време на превоз”,
обективирана в застрахователна полица № ****/*** г. Процесните стоки били
изпратени от ищеца на **** дружество чрез куриера „****”, за което били
съставени следните товарителници: товарителница № ***/*** г. за доставка на
стока на стойност 8464 евро съгласно фактура № ***/*** г., и товарителница № ***/***
г. за доставка на стока на стойност 3032 евро съгласно фактура № ***/**** г.
Посочва се, че на *** г. превозвачът уведомил ищеца, че целият товар по пратка
с № ****/***** г. е изгубен, а по пратка с товарителница № ****/**** г. не е
доставен един от общо два кашона, като недоставеният също е обявен за изгубен.
Непосредствено след уведомяването на ищеца от превозвача за изгубените пратки,
същият уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие с Уведомление
от *** г., за което била образувана преписка по щета № ****. Ищецът претендирал
от ответника – застраховател, сумата в общ размер на 16 428,96 лева, от
които сумата в размер на 10 561,44 лева за липсващия товар по фактура № *****/******
г., и сумата в размер на 5 867,52 лева за липсващия товар по фактура № ****/****
г., като е тази сума се включвало и разходите, на които застахованото лице е
поискало увеличение на застрахователната сума с 10 %, респ. е заплатило
застрахователна премия върху увеличения размер на покритието. Навеждат се
доводи, че след проведена кореспонденция между ищеца и немското дружество, била
постигната договора ищецът да изпрати заместваща стока на изгубената. Поради
изложеното с товарителници № **** и **** била доставена стока, аналогична на
загубената, без същата да бъде заплащана. На **** г. ответникът изплатил на
ищеца сумата в размер на 7664,71 лева по заведената щета, без пояснения поради
каква причина не е удовлетворен пълният размер на претендиратата сума като
застрахователно обезщетение от 16 428,96 лева. Поради изложеното моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 8764,25 лева, представляваща неизплатен остатък от
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, дължимо при условията на
застраховка „Товари по време на превоз”, обективирана в застрахователния
договор, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в
съда – *** г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова
молба от ответника ЗД „Евроинс” АД, с който се визма становище за допустимост,
но неоснователност на предявения иск. Признава се, че между страните е сключен
договор за застраховка „Товари по време на превоз”, по който е предявена
претенция № **** и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 7664,71
лева. Излагат се доводи, че във връзка с предявената претенция за заплащане на
обезщетение, ищецът предоставил цялата кореспонденция с куриера „****”, в която
управителят на ищцовото дружество е декларирал, че недооставени са два кашона –
по товарителница ****/**** г., съдържащ 12 броя сонари „****” и по
товарителница № ****/**** г., съдържащ 12 броя сонари „*****”, но не и загубена
практка със сонари „****”. Предвид посоченото се оспорва претенцията за
заплащане на обезщетение за суми за сонари „****”. Излагат се доводи, че в
договора било уговорено, че засрахователната сума за всеки товар е равна на 110
% от неговата стойност в мястото и времето на товареното. Последното, според
ответника, представлявала горната граница на застрахователя към застрахования,
завишена с 10 %. Във връзка с предявената претенция била представена фактура за
придобиване на стоката от страна на ищеца, която включвала стойността на Радар **** в размер на 167 щатски долара за брой. Поради
изложеното, според ответника горната граница на неговата отговорност възлзизала
на 167 щатски долара за брой на сонар по курса на щатския долар спрямо лева към
момента на придобиване – *** г., завишен с 10 %. Поради тази причина било
определено дължимо обезщетение в размер на 7664,71 лева. С изплащане на
посочената сума, било изпълнено задължението по сключения застрахователен договор.
Ответникът посочва, договорът не покрива сумата, дължима за сонарите,
обективирана във фактура, която е договорена между ищеца и неговия търговски
партньор, която е с начислена очаквана печалба. Обхватът на отговорността на
ответника включвал единствено обезщетеняване за загубата съгласно стойността на
стоката на мястото и времето на придобиване, без очакваната печалба, с 10 %
завишение. Посочва се, че застрахователят се е съгласил да носи отговорност до
определен размер – размерът на придобиването със завишение от 10 %. Възразява
се, че и претендираното обезщетение следва да бъде намалено със сумата от 200
лева, която ищецът е получил от куриера „****” АД като обезщетение за изгубените
пратки. Поради изложеното се претендира съдът да отхвърли изцяло предявените
искове, алтернативно – частично, като се уважи претенцията единствено за
загубените 24 броя сонари модел ****, но не и претенцията за загубените сонари
от модел ****, като обезщетението се намали и със сумата от 200 лева, заплатена
от „***” АД.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По
делото не се спори, а и от представения договор за застраховка „Товари по време
на превоз” № ****/**** г. /л.10-14/, се установява, че между страните е сключен
договор за застраховка на товари: сонари и радиоуправляеми лодки по направление
*** – ***, и сонари и радиоуправляеми лодки по направление *** – *** с период
на действие 25.10.2018 г. – 24.10.2019 г. Съобразно посоченото в раздел VIII. Чл. 16 от Общите условия към договора,
застраховатената сума е действителната стойност на товара в мястото и времето
на натоварване. При сключване на застрахователния договор, тази стойност може,
по искане на Застраховащия, да бъде увеличена с разходите за застраховка,
навлото и/или очакваната печалба. Допълнително включените разходи към застрахователната
сума могат да бъдат в размер до 10 % от нея, освен ако не е уговорено друго в
застрахователния договор. В раздел X. от Общите условия към договора е уредено
изплащането на застрахователно обезщеъение. Съобразно чл. 24, ал.1 от посочения
раздел, застрахователното обезщетение е равно на действителния размер на
загубата и/или повредата на всяка бройка или теглова единица застрахован товар,
причинена от покрит по условията на застраховката риск към датата на настъпване на
риска. Застрахователят има право да
приспадне от него всички суми, които застрахованият или свързано с него лице,
или ползващото се лице, са получили от други лица или от продажбата на
повредените премети.
По
делото са представени два броя фактури, както следва: фактура № ***/**** г.
/л.6/ за сумата в общ размер на 8464,00 евро, от които сумата в размер на 3000 евро
за 12 броя сонари ***, сумата в размер на 5400 евро за 12 броя сонари **** и 64
евро за транспорни разходи, и фактира № ***/**** г. /л.8/ за сумата от 3032,00
евро, от които сумата в размер на 3000 евро за 12 броя сонари ****, и сумата от
32 евро за транспортни разходи.
Видно
от представените два броя товарителници /л.16-17/ ищецът е изпратил на ***
дружество “Carplouge Tackle” описаните във
фактурите стоки чрез куриера „***” АД, за което били съставени следните
товарителници: товарителница № ****/**** г. за доставка на стока на стойност
8464 евро съгласно фактура № ****/*** г., и товарителница № ****/**** г. за
доставка на стока на стойност 3032 евро съгласно фактура № ***/**** г.
От
представената по делото фактура от *** ООД /л.46/, се установява, че ищецът е
придобил 300 бр. сонари *** за сумата от общо 50 100 щатски долара или 167
щатски долара всеки, както и 180 броя сонари **** за сумата от общо 64 800
щатски долара или 360 щатски долара всеки. Независимо, че по отношение на
посочената фактура липсва превод на български език, съдът намира, че
обектвираните в нея обстоятелства се установиха по несъмнен начин, доколкото с
определение от открито съдебно заседание, проведено на 31.08.2020 г. е отделено
като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е придобил посочените
движими вещи на посочената във фактурата цена /л.89/.
Видно
от приобщената по делото кореспонденция между куриера „****” АД и ищецът /л.111-113/,
се установява, че последният е предявил рекламация по товарителница ****/*** г.
на 12 броя сонари *** и по товарителница ***/*** г. на 12 броя сонари ***,
която е била уважена, а впоследствие по товарителница ****/**** г. за 12 броя
сонари ***. С определение от открито съдебно заседание, проведено на 31.08.2020
г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е получил
като обезщетение за предявената рекламация от куриера „***” АД сумата в размер
на 200 лева.
По
делото е изготвена и приета САТЕ. Съобразно заключението на вещото лице, с
фактура № ***/*** г. ищецът е зкупил от **** ООД стойки на стойност
148 870 щатски долара, от които 180 броя сонари *** на стйност 360 щатски
долара всеки или общо сумата в размер на 64 800 щатски долара, и 300 броя
сонари *** на стоност 167 щатски долара всеки или 50 100 щатски долара.
Стойността на 12 броя сонари *** съгласно посочената фактура по курсана БНБ към
*** г. възлиза на 7278,12 лева. Стойността на посочените 12 броя сонари **** по
фактура № **** от ищеца към “Carplouge Tackle”
към *** г. възлиза на 10 651,48 лева, а ако се отчитат и разходите за
транспорт – на 10 624,07 лева. Единичната цена за сонар модел *** по
фактурата ***/*** г. по курса на БНБ към *** г. възлиза на 281,35 лева, респ.
за 24 броя – 6752,48 лева. Стойността на 24 броя сонари от модел *** по фактура
№ *** и № ***възлиза на 11 734,98 лева, а при отчитане на транспортните
разходи за тези сонари на 11 979,57
лева. Вещото лице, след проучване на българия свободен пазар на електронни
устойства, установява, че към *** г. е било възможно да бъдат закупени 12 броя
сонари *** за сумата от 11 640 лева в ДДС, като единичната цена на сонара
възлиза на 970 лева с ДДС. Към същата дата е било възможно да бъдат закупени 12
броя сонари марка **** за сумата от 21 120 лева, а единичната бройка
възлиза на 1760 лева с ДДС. Към дата *** г. е било възможно да бъдат закупени
12 броя сонари марка *** за сумата от 11 640 ева с ДДС, респ. единична
бройка на стойност 970 лева с ДДС. Към същата дата е било възможно да бъдат
закупени 12 броя сонари марка *** за сумата от 21 120 лева, а единичната
бройка възлиза на 1760 лева с ДДС.
Съдът
намира, че така приетата СТЕ се явява компетентно изготвена, с необходимите знания
и умения и обоснована, поради следва да бъде кредитирана. В тази връзка не се
споделят наведените възражения от ответника, че заключението се явява
необосновано, доколкото вещото лице не е съобразило цените по процесната сделка.
Задачата на вещото лице бе да посочи сумите, за които могат да бъдат закупени
процесните сонари към 13.12.2018 г. и 17.01.2019 г., но не е била поставяна
задача да се съобразява и процесната сделка. Вещото лице в открито съдебно
заседание обоснова причината, поради която не е съобразило цената по процесната
сделка, а именно, че същата представлява уговорка между два субекта, която е по
преценка на самите страни по сделката и може да включва отстъпката. Последната
обаче не може да бъде съобразена от вещото лице, защото е предмет на конкретика
при договорките между страните по сделката. Поради изложеното, доколкото вещото
лице е извършило цялостно проучване на пазара на цените на процесните сонари,
то съдът напълно дава вяра на извода за единичните и общи цени на сонарите към
процесните дати.
При така установеното от фактичекса страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 435 КЗ.
Съгласно
посочената разпоредба, ако застрахованият е
удовлетворил увреденото лице, той има право да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване
изискванията на чл. 434.
За
да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице в своята кумулативност
следните материалноправни предпоставки: наличие на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка за отговорност на доставчика на
товари с покритие към датата на настъпване на събитието; извършване на превоз с
предмет застрахованото имущество; настъпване на застрахователното събитие при
превоза на стоките, от което е последвала отговорността на доставчика за вреди;
удовлетворяване на увреденото лице от страна на доставчика на стоки. От друга
страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на
застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно
събитие.
По
делото не се спори, че между страните е сключен договор за застраховка „Товари
по време на превоз” № ***/*** г. с предмет сонари и радиоуправляеми лодки по
направление *** – ***, и сонари и радиоуправляеми лодки по направление *** – ****
и период на действие 25.10.2018 г. – 24.10.2019 г.
Няма
спор и че ищецът е изпратил до немското дружество “Carplouge Tackle” 12 броя сонари „***”, модел **** и 12 броя сонари „***”,
модел ***, за които била издадена фактура №
***/**** г., и 12 броя сонари „***”, модел ***, за които била издадена фактура № ***/*** г. чрез
куриера „***” АД, за което са издадени товарителница № ***/**** г. и
товарителница № ****/*** г.
От
представената от трето неучастващо по делото лице – *** АД, кореспонденция, се
устновява, че пратиките по товарителница № ****/*** г. и товарителница № ****/****
г., не могат да бъдат локализирани и са обявени за загубени. По този начин е
реализиран застрахователният риск, покрит съобрано раздел II, чл.2, ал.1 от Общите условия към сключения
застрахователен договор, а именно Институтски Карго Клаузи /А/ - риск от загуба
на застрахования товар.
По
делото не е спорно, а и от приложената кореспонденция между ищеца и немското
дружество “Carplouge Tackle”, се установява,
че застрахованият е удовлетворил изцяло увреденото лице, като е изпратил
идентична стока, като загубената по товарителница № ***/*** г. и товарителница
№ ***/*** г.
От
изложеното следва, че несъмнено за ответника – застраховател е възникнало задължението
за заплащане на обезщетение в полза на застрахования, доколкото същият е
удовлетворил увреденото лице. Посоченото обстоятелство не се оспорва и от
ответника, доколкото същият е изплатил част от претендираното обезщетение по
претенцията на ищеца, а именно: сумата в размер на 7664,71 лева. Посоченото,
според настоящия съдебен състав, представлява извънсъдебно признание на
възникналото задължение на застрахователя към застрахования за заплащане на
обезщетение за настъпване на застрахователния риск – загуба на товара.
Основният
спорен въпрос в настоящото производство касае обема на отговорността на
застрахователя, респ. дължимата сума за обезщетение за настъпилия
застрахователен риск. В тази връзка съдът намира, че настъпилият риск е загуба
на целия това по двете товарителници, което несъмнено се установява от
кореспонденцията с третото неучастващо по делото лице – *** АД. Респ. касае се
за заплащане на обезщение за 12 броя сонари *** модел *** и 12 броя сонари ***
модел ***, изпратени на *** г. и 12 броя сонари *** модел ***, изпратени на ***
г.
Съобразно
посоченото в раздел VIII. Чл. 16 от Общите условия към
договора, застраховатената сума е действителната стойност на товара в мястото и
времето на натоварване. При сключване на застрахователния договор, тази
стойност може, по искане на Застраховащия, да бъде увеличена с разходите за
застраховката, навлото и/или очакваната печалба. Допълнително включените
разходи към застрахователната сума могат да бъдат в размер до 10 % от нея,
освен ако не е уговорено друго в застрахователния договор. Между страните не е
спорно и че застрахователната сума е увеличен с посочените 10 %.
Застрахователната сума представлява предела на покрития застрахователен риск,
над който застрахователят не дължи заплащане на обезщетение за причинените
вреди от настъпилото застрахователно събитие. Същата е съизмерима с действителната
стойност на товара по мястото и времето на натоварване. В случая,
действителната застрахователна стойност се извлича от представените по делото
два броя фактури до ****дружество, но без включените разходи за транспорт. От
приетата по делото СТЕ се установява, че стойността на 12 броя сонари **** към ***
г. възлиза на 10561,48 лева, а на 24 броя сонари модел *** към *** г. и *** г.
възлиза на 11 797,57 лева, или общо сумата в размер на 22541,05 лева.
Посочената сума следва да бъде увеличена с 10 % предвид договорките между
страните, или възлиза на сумата от 24 795,15 лева. Последното се явява застрахователната
сума, респ. над посочения размер застрахователят не дължи обезщетение при
настъпилото застрахователно събитие.
Съдът
намира, че дължимото застрахователно обезщетение обаче не съвпада със
застрахователната сума, а следва да се изчисли съобразно раздел X. от Общите
условия към договора. Съобразно чл. 24, ал.1 от посочения раздел,
застрахователното обезщетение е равно на действителния размер на загубата и/или
повредата на всяка бройка или теглова единица застрахован товар, причинена от
покрит по условията на застраховката риск към датата на настъпване на риска. Действителният размер на загубата представлява
стойността на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие,
респ. стойността на сонарите към момента на тяхното натоварване - **** г. и ****
г. От приетата по делото СТЕ се установява, че стойността на 12 броя сонари ***
към *** г. възлиза на 11 640 лева, на 12 броя сонари *** към *** г.
възлиза на 21 120 лева и на 12 броя сонари *** възлиза на 11 640
лева, респ. действителният размер на загубата е сумата в общ размер на
44 400 лева. Отговорността на застрахователя обаче е ограничена до
застрахователната сума в размер на 24 795,15 лева, като доколкото същият е
по-малък от действителната загуба, се дължи обезщетение в размер до
застрахователната сума от 24 795,15 лева. От същата следва да бъдат
приспаднати сумата в размер на 200 лева, изплатена като обезщетение за
изгубения товар от „***” АД и сумата в размер на 7664,71 лева, или дължимата
сума като обезщетение възлиза на 16 930,44 лева. Доколкото обаче от ищеца се
претендира единствено сумата в размер на 8764,25 лева, то предвид
диспозитивното начало, следва ответникът да бъде осъден да заплати именно нея.
Като законна последица от уважаване на
предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78,
ал.1 ГПК има ищецът. Съобразно представения списък на разноските и
оправдателните документи за тяхното извършване, същите възлиза на сумата в
размер на 1376,37 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Евроинс” АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 435 КЗ на „Карп Маднес България” ЕООД,
ЕИК: *********, сумата в размер на 8764,25
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключен договор
за застаховка „Товари по време на превоз”, обективирана в застрахователна
полица № ****/*** г., по която ищецът е удовлетворил увреденото лице за
настъпилото застрахователно събитие – загуба на това по товарителница № ***/***
г. и товарителница № ***/**** г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.01.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК Евроинс” АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Карп Маднес България” ЕООД, ЕИК: *********, сумата в
размер на 1376,37 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя
Боева
Вярно с оригинала.
ЕН