Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 25.10.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 3805 по описа на
съда за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Ищецът „Т.П.” ЕАД
представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., е предявил искове против П.П.Д.
с ЕГН **********, за установяване на дължимост на сумата от общо 580.00лв., за
която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано
ч.гр.д. № 8994/2018г. на РС П., по което съдът е издал заповед за изпълнение
срещу ответника. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал
възражение и РС П. му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът
твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна
енергия на адрес: ***, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и
възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на
вземането, както следва: 525.26лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2016 г. до 31.01.2019г., лихва върху главницата в
размер на 54.89 лв. за периода от 03.01.2017 г. до 06.03.2019г., ведно със
законната лихва от 13.03.2019г. - датата на депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1558/2019г. на
ПлРС до окончателното изплащане на главницата. Претендират се разноски
Ответникът в ход по
същество взема становище, че ответницата няма качеството на потребител и че
доказателствата по делото не удостоверяват право на собственост, моли съда да
разсрочи изпълнението на задължението.
С определение № 3300 от
30.07.2019г. е конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо” ЕАД ***. Същото не е ангажирало
становище по исковите претенции, представило е доказателства относно месечните
справки за абонат ***за ползваната и начислена ТЕ.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 1558/2019г. по описа на ПлРС
се установява, че ищецът е депозирал на 13.03.2019г. пред ПлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите
суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена
Заповед за изпълнение № 891/14.3.2019г., възразена от длъжника. С Разпореждане
на съда, получено на 08.05.2019г., е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради
постъпилото възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок – на 06.06.2019г., той касае сумите по издадената заповед за
изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
Съгласно представените
доказателства от ищеца – справка по името на ответницата от Служба по вписвания
гр. П., топлофицираното жилище на адрес: ***, е било ипотекирано от нея, като
съсобственик на имота, през 2006г., 2008г., и 2009г. в полза на различни
кредитори, като видно от съгласието на кредитора „Юробанк България“ АД, на
26.11.2013г. последната ипотека върху имота е била заличена. След тази дата в
Служба по вписвания гр. П. няма данни ответницата да се е разпореждала със
собствеността на имота до края на исковия период - 31.01.2019г. Същевременно от
представеното съобщение за дължими данъци на ответницата към Община П. за
2019г., е видно, че този имот е деклариран от нея като собствен и тя дължи такси
и данъци за него. От представеното и неоспорено извлечение от счетоводна сметка
по на абонат ***– П.Д., фактурите за исковия период, и представените от третото
лице-помагач подробни месечни справки за абонатншия номер, се установява, че през
периода от 01.11.2016г. до 31.01.2019г. е била начислена сума в общ размер на 525.26
лв., която е за ТЕ, отдадена за сградна инсталация, битово горещо
водоснабдяване - само за м. 03.2018г. и за дялово разпределение. При
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1
от представените по делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни
да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ,
предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът Топлофикация-П.
е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане,
възлизаща в общ размер на 54.89 лв. – за периода от 03.01.2017г. до 06.03.2019г./препис-извлечение
от сметка на л. 8 от заповедното производство/. Съобразно извлечение от
счетоводна сметка по на абонат № 24681/л. 47 от делото/, няма извършено плащане
на исковите суми от ответника до 19.05.2019г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказателствата,
представени от ищеца, съобразени от съда в своята цялост и последователност,
сочат, че за процесния период ответницата е била собственик на имота, за който
се претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца. Доколкото тя, като ипотекарен
длъжник, е ипотекирала този имот за задължения пред трима кредитори, и след
датата на заличаване на последната ипотека, а и преди това, не се е
разпореждала с неговата собственост, а напротив – декларирала я е пред
общинските власти, съдът приема за доказано, че тя е потребител на услугите на
ищеца в качеството си на собственик на жилището. Собствеността, независимо в
дали е пълна или върху ид.части от имота, придава на собственика качеството на
потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантен
в случая е въпросът дали съществува индивидуален договор между страните - договорните
отношения възникват на основание разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. Общите условия
на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от
ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. По делото е безспорно,
че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради
това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи
по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната
инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и
носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия
период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 525.26 лв. Тежестта на
доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на
ответника, но в случая, той не само не твърди и доказва такова, а е изявил
желание за разсрочване на задължинията.
Поради всичко дотук изложено – доказаното
качество на потребител на ответника, доставеното и отчетено количество ТЕ,
неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага
извода, че по делото се доказва непротиворечиво, че исковите суми за главница
са дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите по
чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Поради
изложеното, исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени
изцяло.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди разноските в исковото производство, възлизащи на 75лв.
държавна такса, и 100лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78
ал. 8 от ГПК/, или общо 175.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.
Ответницата е направила
искане, при уважаване на исковете, да се
разсрочи заплащането на сумите, което представлява искане по реда на чл.
241 от ГПК. От доказателствата по делото е видно, че ответницата е на 85
години, а видно от доказателствата в заповедното производство, тя е вдовица.
При тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно. Следва обаче да се разсрочи само
вземането, установено по делото, включващо главница и лихви, които са в общ
размер на 580.15лв., както и законната лихва върху главницата до окончателното
ѝ заплащане, но не и разноските в двете производства /в т.см. и Решение №
226 от 08.06.2017 год. по в.гр. дело № 308 по описа за 2017 год. на ПлОС/.
Поради непредвидимостта кога ще настъпи това окончателно изплащане на
главницата, не следва да се определя брой на месечните вноски, с които ще се
погасят така установените вземания, като се определи размер на месечна вноска,
която при спазване на плащанията от ответника би могла да е и последна, ако той
заплаща своевременно и изчисляемата към всяка вноска законна лихва върху
главницата. Поради горното, разсрочването на вземането от 580.15лв., и
законната лихва върху главницата, следва да бъде – по 58.02лв. месечно, като
първата вноска да е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
решението влезе в сила, а останалите - на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на съдебно установените вземания.
Вземането за разноски обаче не би могло да бъде разсрочено, както беше посочено
по-горе, и ответникът ще ги дължи на общо основание след влизане в сила на
решението.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че
П.П.Д. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 525.26лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. до 31.01.2019г., лихва
върху главницата в размер на 54.89 лв. за периода от 03.01.2017 г. до
06.03.2019г., ведно със законната лихва от 13.03.2019г. - датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1558/2019г. на ПлРС до окончателното изплащане на главницата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 891/14.3.2019г.
ОСЪЖДА П.П.Д.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 175.00лв.
ОСЪЖДА П.П.Д.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 1558/2019г. на ПлРС в размер на 75.00лв.
РАЗСРОЧВА,
на основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението, с което се
установява вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК ********* към П.П.Д. с ЕГН **********,***,
за главница в размер на 525.26лв., за обезщетение за забава в размер на 54.89
лв. за периода от 03.01.2017 г. до 06.03.2019г., представляващи вземания, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение Заповед за
изпълнение № 891/14.3.2019г. по ч.гр.д.№ 1558/2019г. по описа на ПлРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 13.03.2019г. до окончателното изплащане на
главницата, на последователни равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер
на 58.02лв., платими на всяко пето число на всеки месец, считано от влизане в
сила на решението до окончателното изплащане на тези съдебно признати с
решението вземания.
Решението е
постановено при участието на „Нелбо” ЕАД ***, като трето лице – помагач на
ищеца „Топлофикация-П.” ЕАД.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: