№ 16191
гр. С., 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110158473 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от С. Б. Б. срещу Столична община
осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от неимуществени вреди,
изразяващи се в силни физически болки и страдания, уплаха, стрес, негативни
душевни преживявания, затруднения за свободно придвижване и за полагане
на ежедневни грижи, в резултат от падане след спъване в дупка на тротоара,
ведно със законната лихва считано от деня на инцидента 12.08.2024 г. до
окончателното изплащане и сумата от 5 340 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в такса за
операция, рехабилитация, храна, лекарства, помощни медицински средства,
частна линейка, направени за лечение и възстановяване от падането след
спъване в дупка на тротоара, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба 03.10.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 12.08.2024 год. около 10:00 часа излязла от дома
си и отишла до кварталния магазин на ъгъла на ул. „Ц.С.” и ул. „С.”. Въпреки
че не използвала бастун или друго помощно средство, поради възрастта си
винаги се движела внимателно. Преди да завие по ул. „С.” от ул. „Ц.С.”
стъпала накриво върху останките от липсващи тротоарни плочки и паднала.
Продавачът от магазина веднага излязъл за да помогне и казал, че тази дупка е
1
препъвала много хора, включително била пречка за преминаване на детски
колички по тротоара. Момчето се обадило веднага на бърза помощ и на
малкия син на ищцата. Излага, че при падането е изпитала изключително
силна болка в долната част на десния си крак и не можела да се изправи сама.
Пристигнала линейка и я закарала в МБАЛ „Сердика” ЕООД на носилка.
Веднага я приели в болницата, прегледали я и лекарите установили счупване
на крака. Оперирали я, като поставили пирон в крака и започнало
следоперативно възстановяване в болницата в продължение на седем дни.
През цялото време изпитвала изключително силни болки. След изписването
от Отделението по Ортопедия и травматология я приели в отделението по
Физикална и рехабилитационна медицина. Лекували я и я раздвижвали още
20 дни и на 08.09.2024 год. я изписали. Прибрала се у дома, но можела да се
движи единствено с помощта на проходилка. Сочи, че имала затруднения в
обслужването си и не можела да излиза от дома си без чужда помощ. Твърди,
че за операцията е платила 1 700 лева, за рехабилитацията - 2 700 лева.
Престоят в болницата струвал 600 лева, които похарчила за медицински
чаршафи, памперси за възрастни, усилена храна, лекарства и частна линейка,
която да я прибере у дома. Наложило се да купи ортопедичен матрак на
стойност 139,90 лева, както и тоалетен стол на стойност 200 лева. Твърди, че
вече не може да остава сама. Преди злополуката се движела свободно и се
обслужвала абсолютно сама. Вече не можела да се движи без проходилка, да
излиза от дома си сама, имала нужда от ежедневна помощ за обикновените си
хигиенни нужди. Сочи, че продължава да приема болкоуспокояващи
лекарства. В резултат на дългия болничен престой твърди, че е получила
цистит, който лекувала с два антибиотика в домашни условия. Аргументира,
че е паднала на тротоар, който би следвало да е гладък и удобен за пешеходно
преминаване, но вместо това липсвали две плочки на границата с прясно
ремонтиран участък от тротоара. Празнината била частично запълнена с
остатъци от циментов разтвор, който с времето се изронил. В заключение
сочи, че следва да се ангажира отговорността на Столична община, в
качеството на собственик на тротоара. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът излага,
че не са налице всичките елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, като
2
сочи, че в случая липсва виновно поведение на неговите служители, респ.
оспорва и наличието на причинно[1]следствената връзка. Оспорва твърдения
механизъм на увреждането. Излага, че твърденията на ищцата не са
подкрепени с доказателства. Сочи, че самата ищца твърди, че е стъпила на
криво, което счита, че не предполага задължително наличието на неравност.
Излага, че не е ясна причината поради която ищцата е закупила ортопедичен
матрак и тоалетен стол, като сочи, че липсват рецепта и необходимост от
закупуването им. Оспорва и дължимостта на суми за „храна, лекарства,
помощни медицински средства, частна линейка“, като сочи и че липсват
доказателства относно действителното извършване на разходите. Релевира
възражение за съпричиняване и твърди, че ищцата е допринесла за
настъпването на инцидента, т.к. не е отдала нужното внимание при
придвижването. Излага, че липсват доказателства относно здравословното
състояние на ищцата преди инцидента, в т.ч. и на костната система, поради
което счита, че не може с категоричност да се твърди, че единствено
стъпването е причина за настъпилото увреждане. В условията на евентуалност
оспорва претенцията за неимуществени вреди като силно завишена. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
От показанията на свидетеля Н.Б.Б., които съдът кредитира като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото се установява, че лятото на 2024 г. ищцата е
претърпяла инцидент на чл. „С.“, гр. С., като се спънала в неравности на
тротоара – липсващи плочки, и е паднала. Свидетелят е очевидец на
случилото се, доколкото е подреждал стока в магазин, където работи, от
отсрещната страна на мястото на произшествието. Помогнал на ищцата,
обадили се на сина й, той дошъл, извикали линейка и закарали ищцата в
болница. Дава показания, че познава ищцата като клиентка в магазина, от
който тя пазарувала често (почти всяка сутрин) преди инцидента и тогава се
придвижвала без помощно средство. След инцидента свидетелства, че я е
видял веднъж около седмица преди о.с.з. на 18.03.2025 г., придвижвала се е с
3
бастун и я придружавал внука й. Свидетелства, че ищцата минавала обичайно
по този маршрут до магазина.
Показанията на свидетеля А. В.Б. съдът кредитира като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, след внимателна преценка с оглед близката
родствена връзка на ищцата и свидетелят, който е неин син, съдът им даде
вяра. От показанията му се установява, че брат му му се обадил за инцидента,
който претърпяла майка им и свидетелят отишъл на място, извикал линейка и
отишли с майка му в болницата. Обяснява, че са качили ищцата в линейката с
носилка. Свидетелства, че майка му му казала, че се спънала в тротоара и
паднала. Обяснява, че видял дупката, която представлявала част от плочки и
липсващи плочки, само цимент. Пояснява, че майка му се предвижвала преди
инцидента без бастун или друго помощно средство. От болницата са ги
посъветвали да изпратят ищцата в рехабилитационен център. След престой от
две седмици я прибрали. Купили проходилка, стол, тъй като тя не можела да
отиде до тоалетната, ортопедичен матрак. До ноември ставала минимално от
леглото, изпитвала много болки. И към днешна датата продължавали. Вече се
движила с проходилката, от около месец започнала да ползва бастун (о.с.з. е
проведено на 18.03.2025 г.), но от време на време изпитвала болки. Вече
ставала от леглото сама. Първото излизане от къщи на ищцата след инцидента
било когато свидетелят я завел на съдебния лекар за експертизата.
Придвижвала се с бастун и с придържане от свидетеля. Към датата на даване
на показанията ищцата все още не можела да слиза по стълби. Продължавала
да приема болкоуспокояващи. Все още се нуждаела от помощ за къпане.
Изпитвала страх да не падне. Не излизала от дома си без придружител. За
стълбите имала нужда от придържане, освен от бастуна. Навън се
придвижвала с бастун.
От писмените доказателства по делото се установява, че ищцата след
падането е приета в МБАЛ Сердика ООД, където е проведено оперативно
лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с инстрамедуларен пирон и винтове. След изписването ищцата
отново е хоспитализирана за провеждане на рехабилитационни процедури.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
4
дадено се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила
счупване на дясна бедрена кост в горния край, като причината е падане от
собствен ръст. През възстановителния период ищцата е търпяла болки и
страдания, с по-голям интензитет първите 3 месеца. Ищцата имала
затруднения в битовото си и санитарно-хигиенно обслужване, поради
необходимост от придвижване с помощни средства. Вещото лице дава
заключение Няма данни преди инцидента ищцата да се е движила с бастун. По
отношение на тазобедрените стави не се налага да ползва помощно средство.
По отношение на общата слабост, която би настъпила на базата на диабета, на
базата на това, че е извън ритъм, на базата на хроничната сърдечна
недостатъчност, ако има една обща слабост може и да ползва бастун, не мога
да кажа, няма данни по делото за вида и начина на предвиждане преди
инцидента. Заболяването коксартроза е преди инцидента, посочено е при
постъпването, т.е. няма как да е след него. Предвид това заболяване
коксартроза и захарен диабет, хронична исхемична болест на сърцето
теоретично е възможно загубата на равновесие е да е в следствие на тези
заболявания. Няма как да бъде установено дали стъпването в неравността или
загубата на равновесие при падането е причина за настъпване на тези
увреждания. Травмата е вследствие падане от собствен ръст, падане настрани
и травма в зоната на увредата. Причината за загуба на равновесие дали е ниска
кръвна захар, дали е високо кръвно налягане, дали е спъване, няма как да
коментирам. Ниска кръвна захар може да доведе и до загуба на съзнание. Това
е т.нар. хипогликемична кома, чисто в кръга на придружаващите заболявания.
По принцип ако имаме такъв проблем, който налага специализиран матрак, те
са едни специални, казват се антидекубитални дюшеци, които са с едни
специални помпи, специални въздушни възглавници, които непрекъснато се
местят, т.е. нямаме такива данни за такива предписания, то е по медицинско
предписание, отпуска се от здравната каса и е при хора, които са със
залежаване. В този случай нямаме описано залежаване. При прегледа на
ищцата вещото лице е установило накуцваща походка и придвижване с
помощта на бастун, ограничени движения в дясна тазобедрена и колянна
стави, наличие на оперативни белези.
От приетите писмени доказателства по делото се установява, че ищцата е
заплатила сумата в размер на 1700 лв. за оперативното лечение, сумата в
размер на 2700 лв. за рехабилитация, сумата в размер на 139,90 лв. за
5
ортопедичен матрак и сумата в размер на 200 лв. за тоалетен стол.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди
на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по
повод изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността
на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №
9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на делинквента. Конкретно в настоящия случай следва да се установи
- че в резултат на неподдържане на декоративната растителност в състояние,
което да не е източник на вредно въздействие, по отношение на който
ответникът има задължение за поддържане, е настъпило увреждане, в резултат
на което са нанесени имуществени, респ. неимуществени вреди и техния
размер.
От изложените установени факти съдът приема за безпротиворечиво
установено, че на 12.08.2024 год. около 10:00 часа ищцата излязла от дома си
и отишла до кварталния магазин на ъгъла на ул. „Ц.С.” и ул. „С.”. Преди да
завие по ул. „С.” от ул. „Ц.С.” стъпала накриво върху останките от липсващи
тротоарни плочки и паднала. Вследствие на падането ищцата е получила
счупване на дясна бедрена кост в горния край, проведено е оперативно
лечение с наместване на счупването и фиксиране с пирон и винтове. Макар от
6
експертизата да не може да се установи дали падането е вследствие спъване
или по друга причина, то категорично бе установено от свидетелските
показания на очевидеца на инцидента, че ищцата се е спънала в неравности на
тротоара – липсващи плочки
Налице е противоправно поведение - бездействие от страна на служители,
на които общината е възложила работа, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия във връзка с поддържането на тротоара в състояние,
което не би създало опасност за движещите се по него пешеходци.
Задълженията на общината са с източник нормите на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §
7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА; на чл. 31 от Закона за пътищата, съгласно която
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините и нормата на чл. 8, ал. 3 ЗП, определяща, че
общинските пътища са публична общинска собственост. Тротоарът е част от
пътя /улиците/ при съобразяване на дефинитивните норми на пар. 1, т. т. 1 и 2
ДР на ЗП. Поради изложеното съдът намира, че ответникът Столична община
следва да отговаря за бездействието на служителите си.
От СМЕ бе установено, че получените от ищцата травми са в пряка
причинно-следствена връзка с падане от собствен ръст.
Относно имуществените вреди съдът намира, че същите са доказани в
размер на 1700 лв. за оперативното лечение, сумата в размер на 2700 лв. за
рехабилитация, сумата в размер на 139,90 лв. за ортопедичен матрак и сумата
в размер на 200 лв. за тоалетен стол. Съдът намира, че липсва пряка
причинно-следствена връзка между претърпяното счупване вследствие
инцидента и закупуването на ортопедичния матрак с оглед заключението на
СМЕ, поради което съдът не следва да присъжда същите. Поради изложеното
съдът намира, че имуществените вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с травмата от падането са в размер на 1700 лв. за оперативното
лечение, сумата в размер на 2700 лв. за рехабилитация и сумата в размер на
200 лв. за тоалетен стол, за които суми искът следва да бъде уважен.
Недоказани останаха по делото твърденията за имуществени вреди в размер
на 600 лева, които ищцата похарчила за медицински чаршафи, памперси за
възрастни, усилена храна, лекарства и частна линейка, поради което искът в
тази част следва да се отхвърли.
Според чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
7
определя от съда по справедливост. В разглеждания случай, при определяне
на размера на дължимото обезщетение, съдът взе предвид тежестта на
увреждането /контузия на дясна тазобедрена става, налагаща хоспитализация,
оперативна намеса, рехабилитация и последващо използване на помощни
средства/; времетраене на възстановителния процес /лицето все още не се е
възстановило напълно/, силни болки /по-интензивни през първите три месеца,
продължаващи и към настоящия момент/; нужда от чужда помощ при
обслужване непосредствено след инцидента и на по-късен етап – при слизане
от стълби и към настоящия момент; нарушеното ежедневие в битов план;
понасяната болка /особено интензивна в началото, като за този вид травма е
възможно да има продължаващи болки при резки промени във времето и
натоварване/; възрастта на пострадалата /84 години, т.е. възраст над средната,
в която травматичните увреждания се отразяват по-тежко/.
При така обсъдените обстоятелства, съдът намира че с обезщетение от 15
000 лева ищеца ще бъде справедливо овъзмезден по смисъла на закона за
претърпените неимуществени вреди. Този размер съдът намира за справедлив,
като адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените вреди и
като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот и
съобразен, както със създадения от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи, така и с разбирането, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. Поради изложеното претендираният от ищеца размер на
обезщетението за неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника за принос на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат и съответно не е налице основанието по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на така определеното й обезщетение за
неимуществени вреди. Действително в случая се касае до настъпване на
вредите при падане на ищцата в неравност на тротоара – липсващи плочки. По
делото обаче не се установява ищцата да не е проявила достатъчно внимание
при движението си. Следва да се изтъкне, че за пешеходеца не съществува
задължение, предвидено в нормативен акт, постоянно да следи с погледа си
настилката на определените за неговото движение тротоари и да не отклонява
погледа си. Липсват доказателства за проявени при движението на ищцата по
8
тротоара към магазина невнимание и разсеяност, поради които да се е спънала
и да е паднала. Няма и никакви доказателства ищцата да е загубила
равновесие и да е паднала по друга причина извън спъването в неравност на
тротоара. Не се установи по делото ищцата да е страдала от заболявания,
допринесли за получената травма.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. На ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 5,46 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете. На ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 4348,81
лв., съобразно уважената част от исковете, представените доказателства.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да
заплати на С. Б. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 4600 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за оперативното лечение, рехабилитация и тоалетен стол и сумата
в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в силни болки, по-интензивни първите три месеца, стрес,
нужда от асистенция при битово и хигиенно-санитарно обслужване,
настъпили вследствие инцидент, претърпян от ищцата на 12.08.2024 г. когато
преди да завие по ул. „С.” от ул. „Ц.С.” се спънала в неравност на тротоара -
липсващи тротоарни плочки и паднала, вследствие на което получила
счупване на дясна бедрена кост в горния край, претърпяла оперативно лечение
с поставяне на пирон и винтове, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба 03.10.2024 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
за осъждане на Столична община да заплати на С. Б. Б., ЕГН **********
сумата в размер над 4600 лв. до пълния предявен размер, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие инцидент,
претърпян от ищцата на 12.08.2024 г. когато преди да завие по ул. „С.” от ул.
„Ц.С.” се спънала в неравност на тротоара - липсващи тротоарни плочки и
9
паднала, вследствие на което получила счупване на дясна бедрена кост в
горния край, претърпяла оперативно лечение с поставяне на пирон и винтове,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 03.10.2024 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Столична община да
заплати на С. Б. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 4348,81 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. Б. Б., ЕГН **********
да заплати на Столична община сумата в размер на 5,46 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10