Определение по ЧНД №602/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение рег.№ 418/20.10.2025г. по ЧНД № 602/2025г. по описа
на Окръжен съд Сливен

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се
развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Г. А. П., в която твърди, че
изтърпява наказание в Затвора Сливен в размер на 4 години, 5 месеца и 10 дни
Лишаване от свобода, от които е изтърпяла повече от половината. Заявява
наличие и на втората предпоставка за прилагане института на УПО, тъй като
по време на престоя си в затвора е дала доказателства за поправянето си –
участвала е в трудова дейност, клубна дейност, полагала доброволен неплатен
труд, добронамерена към служителите и другите лишени от свобода, няма
дискриминационни нагласи. Посочва, че е с положително отношение към
труда, ресоциализирала се е и се е подготвила да живее на свобода и да спазва
законите. Изразява съжаление за извършеното престъпление. Посочва, че има
семейство, което я чака, трябва да помага на сина си за отглеждането на
децата му и е много болна. Счита, че са налице предпоставките на чл.70 ал.1
от НК и моли да бъде освободена условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода.
Началникът на Затвора Сливен е депозирал становище, чието
заключение е, че няма достатъчно доказателства за настъпила цялостна
положителна промяна в поведението и личността на лишената от свобода П..
Твърди, че се промяната при осъдената е недостатъчна, поради което изразява
мнение, че молбата на лишената от свобода П. следва да не бъде уважена.
Прокурорът в съдебно заседание предлага молбата на л.св.П. да се
остави без уважение. Счита молбата за неоснователна, тъй като не са
изпълнени всички изисквания на закона, независимо че лишената от свобода е
изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание, тъй като
остатъкът е минимален, но що се отнася до втората предпоставка, от
приобщените доказателства по делото е видно, че по време на изтърпяване на
наказанието л.св.П. не е дала категорични доказателства за своето поправяне.
Посочва, че от становището на Началника на Затвора Сливен се установява, че
по време на престоя на осъдената в затвора са налице минимални
положителни промени в нейното поведение, което се извежда и от риска от
рецидив, който е изготвен в условията на затвора. Сочи, че е налице
минимално редуциране на риска от рецидив, тоест към момента е 70 точки, но
се запазва в категорията среден риск. В заключение прокурорът прави извод,
че не са налице категорични доказателства за поправянето на лишената от
свобода и макар да остават само 2 месеца и 15 дни до изтърпяване на
наказанието, поради което счита, че същата следва да продължи да търпи
наказанието си, с оглед даване на възможност на пенитенциарното заведение
да продължи работата си лишената от свобода.
1

Представителят на Началника на Затвора Сливен в съдебно заседание
поддържа становището му. Счита, че не са изпълнени кумулативните
изисквания на закона в частта относно поправяне на лицето. Посочва, че в
условията на затвора лишената от свобода допуска нарушения на
установените правила, които са подробно изброени в становището на
началника, като няколкократно е наказвана и са прилагани корекционни
мерки. Твърди, че л.св.П. се проявява като манипулативна и мнителна към
служителите, а по отношение полагането на труд се наблюдава непостоянство
и несправяне с работата, като предпочита да се самосъхранява и не желае да
се включва в образователния процес, тъй като това не е ценност за нея. Сочи,
че през последната година няма интерес към дейностите за осмисляне на
свободното време, но все пак води клуб на здравна тема, но разчита основно
на служителите в затвора за събиране на информация и материали. Заявява, че
положителните прояви на осъдената са стимулирани периодично с награди и
промяна в правния статус. Относно рискът от рецидив, посочва, че минимално
се е понижил, но остава в рамките на средния, като високите стойности се
запазват в разделите „Начин на живот“ и „Нагласи“, а настъпилата промяна е
недостатъчна и липсват безспорни доказателства за поправянето на осъдената.
Пледира да се остави без уважение молбата на осъдената П. за условното й
предсрочно освобождаване.
В съдебно заседание на осъдената П. е назначен служебен защитник,
адв.Д. Д. от АК Сливен. Служебният защитник моли да се уважи направеното
искане за условно предсрочно освобождаване. Посочва, че от представената в
съдебно заседание справка е видно, че л.св.Г. П. е изтърпяла повече от
определеното й наказание и до момента е изтърпяла 4 години 2 месеца и 25
дни, и й остават 2 месеца и 15 дни, като същата е работила през това време, от
което има работа 8 месеца и 10 дни. Счита, че изразеното становище от
представителя на прокуратурата и на затвора са неоснователни, тъй като
осъдената Г. П. работи винаги, когато има работа и от справката е видно, че
полага и доброволен труд. Заявява, че режимът й в затвора е променен в по-
нисък. Сочи за вярно отразеното в становището, че рискът от 75 е намалял
едва на 70 точки, но за дребни провинения - че си е забравяла лични вещи при
преместването й от една килия в друга. Счита, че л.св.Г. П. е дала достатъчно
доказателства за поправянето си и може да се приеме, че изтърпяната част от
наказанието, което е в размер на 4 години е оказало превъзпитателен ефект за
спазване на закона и добрите нрави и счита, че са постигнати целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Моли да се има предвид
и влошеното й здравословно състояние, видно от приложените по делото
епикризи, въпреки че това не е законово основание при постановяване на
определението на съда. С оглед всичко изложено намира, че са изпълнени
изискванията на закона за допускане на условно предсрочно освобождаване на
л.св.Г. А. П..
В личната си защита л.св.П. посочва, че никога не е отказвала работа и
не е манипулирала никого в затвора. Съжалява за направената грешка. Твърди,
2

че се е ресоциализирала, а преди е отказвала работа, защото получавала
депресия от средата в затвора и е спряна от работа по здравословни причини.
Посочва, че внучето й е болно, сина ми го гледа, а и той след катастрофа
остана сакат с крака.
В последната си дума иска да бъде условно предсрочно освободена, за да
е в къщи с внуците си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Молителката - осъдената Г. А. П. е на *** г., българска гражданка, с
******* образование, омъжена. Г. П. е осъдена с Решение по съкратено
производство № 41/2012г. на 22-ри състав на Окръжен съд Барселона от
18.12.2012г. за извършено престъпление по чл.368 ал.1, вр.чл.369 ал.1 т.5 от
НК на Кралство Испания, съответстващо на престъпление по чл.242 ал.2,
вр.ал.1 от НК на Република България, на седем години и шест месеца
лишаване от свобода, което да търпи при първоначален строг режим.
Решението е влязло в сила на 23.05.2013г. С Решение № 54/12.07.2022г. по
ЧНД 115/2022г. по описа на ОС Монтана, потвърдено с Решение №
296/12.10.2022г. по ВЧНД № 884/2022г. по описа на АС София, решението на
Окръжен съд Барселона е признато и прието за изпълнение в Република
България, като е приспаднато времето на полицейско задържане за 24 часа, 72
часа задържане с постановление на ОП Благоевград и взетата мярка за
неотклонение Задържане под стража.
Осъдената е изтърпяла в Кралство Испания 1115 дни, равняващи се на 3
години 20 дни, за времето от 11.12.2011г. до 29.12.2014г., когато е пусната в
отпуск от 19.12.2014г. до 29.12.2014г., след която дата не се завърнала и е
обявена за международно издирване.
Към 20.10.2025г., лишената от свобода Г. А. П. в България фактически е
изтърпяла 3 години, 6 месеца и 14 дни, от работа 8 месеца и 11 дни, или
всичко изтърпяно – 4 години 2 месеца и 25 дни, поради което е налице
остатък в размер на 2 месеца и 15 дни.
Начало на изтърпяване на наказанието в България от осъдената П. е на
06.04.2022г., постъпила в Затвора на 20.04.2022г. Със Заповед № РД-
20/18.06.2025г. на Началника на затвора, първоначално определения режим на
лишената от свобода П. е заменен от строг в общ.
В условията на контролирана среда, осъдената П. има изграден известен
авторитет в затворническата общност (избрана е за член на самодейните
органи на лишените от свобода), но го използва в свой интерес като
организира ситуации срещу друга лишена от свобода, с която имат
непоносимост помежду си. В процеса на индивидуално въздействие проявява
мнителност, недоверие и счита, че служителите не оценяват положителните й
страни, като отказва да проявява критичност към слабите си страни.
3

Не спазва правила и ограничения, неколкократно нарушава забрани по
ЗИНЗС, като за по-голямата част от регистрираните нарушения са прилагани
индивидуални корекционни интервенции за промяна в мисленето и
преодоляване нагласите за несъобразяване с правила. Със Заповед №
59/09.04.2024г. е наказана на основание чл.101 т.1 от ЗИНЗС с „Писмено
предупреждение“ за нерегламентирана размяна на вещи, съгласно чл.109 ал.1
от ЗИНЗС наказанието е заличено. Със Заповед № 86/23.10.2023г. е наградена
на основание чл.98 ал.1 т.1 от ЗИНЗС с „Писмена похвала“ за участие в
междузатворническо мероприятие през м.септември 2023г.
Заявеният от л.св.П., при постъпването си в затвора, труд е
нискоквалифициран и нередовно полаган. В условията на затвора е с
неустойчиви нагласи във връзка с полагането на труд. Работи от 28.11.2022г.
до 19.01.2023г. в шивашки цех, но поради несправяне с работата преките й
ръководители са го прекратили. Няколко месеца полага доброволен неплатен
труд към дърводелска работилница и парова централа, но в края на
м.февруари 2024г. е спряна поради неизпълнение на всичките си задължения,
след докладна записка от прекия ръководител. След отва, от 13.05.2024г. до
м.юли 2025г. полага доброволен неплатен труд за почистване и поддържане на
простора на прилежащата територия приз работни дни, но поради извършено
нарушение на работното място е преустановено възлагането на доброволен
труд и служителите отчитат, че осъдената не поддържа старателно тревните
площи около простора. Към момента не работи.
Осъдената П. е с основно образование, като по време на престоя в
затвора е включена в учебната 2022г./2023г. като завършва успешно ІХ клас,
но не желае да продължи обучението си. Има възможност да се включи в
образователния процес, но не го прави, въпреки полаганите усилия от
служителите да я мотивират.
Първоначално проявява интензивен интерес към дейностите за
осмисляне на свободното време, но през последната година е регистрирано
само едно участие на 15.07.2025г., а именно първа среща с Превантивно
информационния център към Общински съвет по наркотичните вещества
гр.Сливен. Наблюдава се значителен спад. В началото на престоя си осъдената
участва в 2 благотворителни кампании, но по-късно се оттегля от подобни
участия. В групата води клуб по интереси „Пътят на дълголетието“ със
здравна тематика, като предава своевременно протоколите от сбирките, но за
материали разчита основно на служителите, а ролята й се свежда до това да
прочете материалите пред присъстващите осъдени.
При л.св.П. са налице минимални положителни прояви, които са
стимулирани с поетапни стъпки от прогресивната система – награда по
ЗИНЗС, замяна на режима й от строг на общ (облекчаване на правния й
статус).
На л.св.П. са изготвени шест оценки на риска, като първоначалната
оценка от 04.11.2022г. е 75 точки, последват още 5 оценки, от които актуална
4

към момента е последната от 26.09.2025г., която е 70 точки, като нивото на
риска остава в границите на среден риск при отчетени минимални понижения
в някои раздели, които не повлияват особено на крайната оценка. Налице е
задържане в профила на нуждите. Редуцирането на риска от рецидив с 5 точки
не се свързва с устойчива положителна промяна. При л.св.П. се запазват
рисковите фактори, с отношение към престъпното поведение, като разделите
начин на живот и обкръжение, и нагласи остават във високите стойности.
Диагностичната дейност свидетелства за начало на промяна, която не може да
има завършен вид без допълнителни съзнателни и целенасочени усилия от
страна на осъдената.
Изхождайки от всичко това, се формира извод, че промяната при
осъдената е недостатъчна, тъй като се допускат еднотипни нарушения, налице
е висока манипулативност в поведението, пропускане на възможност за
повишаване на образованието, непоследователност в трудовата дейност и
неумение за изграждане на ефективни планове в живота на свобода.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата на осъдената Г. А. П. за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
Лишаване от свобода е неоснователна и като такава, съдът я оставя без
уважение. В момента тя търпи наложеното й с Решение от 18.12.2012г. по
съкратено производство № 41/2012г. на 22-ри състав на Окръжен съд
Барселона, Кралство Испания, влязло в сила на 23.05.2013г., седем години и
шест месеца лишаване от свобода, признатото и прието за изпълнение в
Република България с влязло в сила Решение № 54/12.07.2022г. по ЧНД №
115/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Монтана. Остатъкът от това наказание
към 20.10.2025г. е 2 месеца и 15 дни.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 т.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената П. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание
Лишаване от свобода, към настоящия момент осъдената е изтърпяла
фактически повече от половината от наложеното наказание седем години и
шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70 ал.1 от НК, а
именно със своето поведение, осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. Законодателят е определил като доказателства за
поправянето на осъдения всички обстоятелства, които сочат за положителната
промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, съобразно
разпоредбата на чл.439а от НПК, а именно добро поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Доказателствата за поправянето се установяват и от оценката на
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение
5

на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, основаващи се на цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Самата промяна е строго индивидуален, сложен и динамичен процес, в основа
на който е изграждане на разбиране у личността, че тази промяна, към която
се стреми е в резултат на собствената активност и инициатива, подкрепени от
наличния вътрешен потенциал. Съобразявайки изложеното и имайки предвид,
че затворническата администрация е тази, която има непосредствен и пряк
контакт с лишените от свобода и формира извод, относно резултатите от
пенитенциарното третиране и настъпването на положителни нагласи в
осъдените лица.
В настоящия случай становището на затворническата администрация е,
че при цялостният анализ и наблюдение над поведението на осъдената П. се
забелязва начало на промяна, която без усилия от нейна страна не би могла да
се завърши. Не се извежда наличие на достатъчно убедителни доказателства
за настъпила цялостна положителна промяна в поведението и личността на
лишената от свобода и констатираната промяна при осъдената не е
достатъчна. Наблюдава се задържане на голяма част от първоначално
идентифицираните проблемни области, което налага продължаване на
професионалните форми на въздействие за постигане на корекционен ефект.
Причини за задържането в оценката на осъдената са прояви на манипулативно
поведение, понижена мотивация за промяна и недостатъчно използване на
ресурсите, които затвора предоставя във връзка с образование, труд, социална
приобщеност и др.
Лишената от свобода П., на този етап показва привидно положително
отношение към планираните цели, което е социално желателно. В актуалния
план на присъдата от 02.06.2025г. са заложени целите – повишаване
способностите на осъдената за справяне с различни житейски ситуации след
освобождаване и подобрена самокритичност и съобразяване с права,
ограничения и норми на поведение. Към момента липсва категоричност
относно готовността на осъдената да работи върху тези цели. В проведените
разговори споделя, че единствения план за живота след освобождаването й
включва оказване на помощ на сина си за отглеждане на децата му. В тази
връзка осъдената заявява същото и в съдебно заседание, че иска да си е в
къщи, за да гледа внуците си. Това обстоятелство не е основание за условно
предсрочно освобождаване на осъдената, а и същата не е показала
положително изменение в резултат на корекционното въздействие в затвора.
Относно втората заложена цел се установява, че непосредствено след замяна
на режима от строг в общ, осъдената допуска поредно нарушение на забраната
по чл.97 т.2 от ЗИНЗС, което е извършено на работното й място и утежнява
случая. В обобщение вътрешните убеждения на осъдената са свързани с
нейната правота, като следва собствения си интерес, което се отразява
неблагоприятно върху цялостното поправително въздействие. А
6

регистрираните минимални положителни прояви на л.св.П. са стимулирани с
награди и замяна на режима й.
На осъдената са приложени корекционни мерки, заради допуснати 5
нарушения, наказвана е веднъж на основание чл.101 т.1 от ЗИНЗС, но
наказанието и е заличено на основание чл.109 ал.1 от ЗИНЗС. Действително,
л.св.П. е включена в общообразователно обучение като завършва ІХ клас, но
не желае да продължи развитието си, въпреки мотивацията от служителите.
При конструктивните дейности, осъдената по-скоро проявява повърхностно
отношение към социално значими каузи и обществени проблеми. Осъдената
разбира ползите от трудовата дейност в условията на затвора, а именно за
редуциране размера на наказанието, но предпочита да се самосъхранява и да
не се натоварва с допълнителни ангажименти. Всички трудови дейности,
които извършва в условията на контролирана среда са преустановени, поради
неизпълнение на задълженията си. В тази връзка твърдението на осъдената в
съдебно заседание, че е преустановила работа по здравословни причини и
получаване на депресия, не отговаря на установеното по делото. Същата е
спряна от извършване на трудовата дейност, за която е била определена да
полага, поради несправяне с задачите си. По този начин л.св.П. е с
неустойчиви нагласи при полагане на труд в затвора. Във връзка с
провеждането на обучение в затвора, осъдената П. не се включва в
образователния процес, защото образованието не е ценност за нея и не
представлява интерес за нея, като пренебрегва ползите от него в живота на
свобода. Така осъдената П. недостатъчно използва ресурсите, които затвора
предлага.
В общ план вътрешните убеждения на осъдената П. са свързани основно
с правотата й и следване на собствения й интерес, което се отразява
неблагоприятно върху цялостното поправително въздействие. В процеса на
индивидуално въздействие проявява мнителност, недоверие и смята, че
служителите в затвора не оценяват положителните й страни, като отказва да
проявява критичност към слабите си страни. Постигнат е известен напредък
на общо пенитенциарното въздействие у осъдената, който обаче не е
достатъчен за формиране на убеждения и констатации за настъпила промяна
при нея. Тази промяна трябва да е трайна и необратима, която по отношение
на осъдената Г. П., според съда, не е налице.
При съпоставката на първоначалната и последваща оценка на
правонарушителя е установено задържане в границите на средния риск – 70
точки, при последна актуална оценка от 75 – първоначални точки. Причини за
задържане на оценката е манипулативното поведение на осъдената,
понижената мотивация за промяна и недостатъчното използване на ресурсите
на затвора. Лишената от свобода П. пренебрегва правила и омаловажава
ограничения, притежава силно манипулативни качества, ползва се с известен
авторитет сред определена затворническа общност и се възползва от него за
постигане на целите си.
7

Съдът намира, че отношението на осъдената към планираните цели е
привидно положително, което налага повишаване способностите на осъдената
за справяне в различни житейски ситуации и подобряване самокритичността и
съобразяване с права, ограничения и норми на поведение. Изложеното
възпрепятства настъпването на личностна промяна у осъдената и още повече,
че при нея липсва категоричност относно работа на осъдената да работи върху
заложените цели. Всичко това налага извода, че отчетената промяна е
частична и недостатъчна, за да гарантира водене на законосъобразен начин на
живот. Постигнат е известен напредък на общо пенитенциарното въздействие,
който обаче не е достатъчен за формиране на убеждения и констатации за
настъпила промяна у осъдената. Настоящата съдебна инстанция намира, че
тази промяна трябва да е трайна и необратима, като по отношение на л.св.Г. П.
такава промяна не е налице.
Относно соченото здравословно състояние на осъдената, съдът е длъжен
да отбележи, че в условията на затвора се полагат необходимите медицински
грижи, а при необходимост това може да се извърши и в определените
медицински заведения, съгласно нормите на ЗИНЗС, което е сторено при
необходимост. Наличието на медицински проблем или заболяване на
осъдената не може да аргументира извод за условното й предсрочно
освобождаване.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото,
съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за своето
поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна
у осъдената П. по време на изтърпяване на наказанието й, предвид което не се
уважи молбата й за допускане на условното й предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка на наказанието, наложено с Решение от 18.12.2012г.,
постановено по съкратено производство № 41/2012г. на 22-ри състав на
Окръжен съд Барселона, Кралство Испания, признатото и прието за
изпълнение в Република България с влязло в сила Решение № 54/12.07.2022г.
по ЧНД № 115/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Монтана, лишаване от
свобода за срок от седем години и шест месеца, с размер на остатъка към
20.10.2025г. 2 месеца и 15 дни.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:
8

Номер на акта:	418
Дата:	20 октомври 2025 г.
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20252200200602
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	1 октомври 2025 г.

Определение по ЧНД №602/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите