РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Пазарджик, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20235200900068 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на Г. Д.Г. ,Й. А.Д. двамата от гр.П.и Й. Д.Г.
от гр.С. ,чрез адв.К.Г. от САК против ЗК“Лев инс“АД гр.София с цена на иска: по 26 000 лева. за
всеки един от тях,частичен иск от 200 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие причИ.нето на смъртта на техния баща и съпруг Д. Г.К. ,ведно със законни лихви и
направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства:
Ищците твърдят, че при ПТП, настъпило на 20.08.2019 г., е причинена смъртта на Д. Г. К.,
ЕГН **********, вследствие на което ищците търпят неимуществени вреди.1. Наличие на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:Твърди се ,че обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, били следните: На 20.08.2019 г. Д. Д. С. управлявал л. а. марка „Форд“, модел
„Транзит“ с д. к. № на гл.път II-84 на км.2,930 в посока от с. З. към с. Б., водачът нарушил
правилата за движение по пътищата и при движение с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост като не е ползвал дясната половина от пътя по посока на движението си, навлязъл
в насрещната пътна лента и реализирал сблъсък с движещия се в този момент по нея л.а. марка
„Ланча“, модел „Либра“, с рег.№. При настъпилото ПТП е причинена смъртта на Д. Г. К., ЕГН
**********.Вследствие настъпилото ПТП била причинена смъртта на Д. Г. К., ЕГН ********** -
съпруга и баща на ищците.Твърди се още, че произшествието било настъпило по изключителната
вина на водача Д. Д. С., който грубо нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП - като участник в движението, с поведението си е бил длъжен да не създава опасности и
пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората; чл. 5, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП - като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да не извършва маневри, изразяващи се
в последователно внезапно преминаване в лентите за движение и в случай на необходимост да спре
при възникване на опасност на движението; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно
1
средство е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява;
чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна
обстановка и със законовите ограничения и не спрял пред появило се препятствие на пътя; чл.8,
ал.1 от ЗДвП - като не е ползвал дясната половина от пътя по посока на движението си,
чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП- относно забраната за навлизане в насрещната лента при пътно платно с
двупосочно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.По случая е образувано сл.д. №
18/2022 г. по описа на сл.отдел към Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик и пр. пр. № 3295/2019г.,
по описа на ОП - Пазарджик. Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с
последното на Д. Г. К., ЕГН ********** били причинени несъвместими с живота увреждания,
довЕ. до настъпването на неговата смърт.
Навеждат се доводи, че прекият дЕ.квент е извършил деянието виновно при форма на
вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще причини смъртта на Д. Г. К., ЕГН
**********, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал
посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата
Смъртта на Д. била внезапна, а болката от загубата му непреодолима. Й. и Д. живеЕ. повече
от 50г. Цял един живот прекаран заедно, прекъснат за един миг. Винаги заедно през всички тези
години Й. и Д. отгледали двете си момчета и се радвали на техните успехи и на внуците си.
Сплотеното семейство било задружно и щастливо през цЕ.я си живот, а Г. и Й. били възпитани в
уважение и обич към своите родитЕ..
Младите мъже били близки с баща си, в чието лице виждали приятел и опора. Д. и Й.,
макар вече самостоятелни все още имали в лицето на баща си пример и незаменим другар - често се
допитвали до него за съвет или просто за споделяне на важни събития от живота си.
Така в хармония и разбирателство минавали дните на семейството на Д., до деня на
страшния инцидент, който почернил цЕ.я им живот. Загубата на главата на семейство била трагедия
за всеки един от тях.На 20.08.2019г. за един миг светът на Й., Г. и Й. рухнал. В един миг загубили
най-скъпото в живота си, най-ценното своят съпруг и брат. Светът им опустял, а зейналата
празнина била незаличима, а болката и мъката по загубата толкова силни и непреодолими, че
преобърнали цЕ.я им живот.
Твърди се, че всичко това довело ищците до депресия, затворили се в себе си, не искали да
се виждат с никого и не излизали навън. Й., Г. и Й. започнали да имат проблемен и непълноценен
сън, безпричинна тревожност, а всеки спомен - снимка, дума или вещ им носи болка по загубения
им близък. Особено тежко било съС.ието на Й., която загубила не просто съпруг, а едновременно с
това приятел и спътника в живота си, на когото е подарила младостта си, отгледала е децата си и е
очаквала да прекара старините си в топлина, спокойствие и познатата прегръдка на мъжа си.
Твърди се още, че това ги направило нервни, раздразнителни, лесно раними и чувствителни,
изпаднали са в шок, прераснал в тежка депресия, остра стресова реакция и душевно разстройство.
Животът им вече никога нямал да бъде същият. Последиците в емоционален и психологически
план не са отшумЕ. и няма да отшумят никога. В дома на ищците се били възцарили скръб,
отчаяние и безнадеждност.
С оглед изложеното считат, че обезщетения в размер на по 200 000 лв. за причинените
неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. Г. К. за всеки един от ищците отговаря на
изискването за справедливост и молят да го присъдите, ведно с дължимата законна лихва.
2
Лекият автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с д. к. № , при управлението на който
виновно било причинено ПТП-то, имал сключена застраховка „ГО” в „Застрахователна компания
Лев Инс” АД, ЕИК *********, полица № BG валидна от 25.08.2018 г. до 25.08.2019г., което
ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то
неимуществени вреди.
Ищците твърдят, че са предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция с вх.рег.
№195/07.01.2020г. за заплащане на обезщетение, но с отговора си с изх.№573 от 16.01.2020г. и до
момента ответникът не е опредЕ.л и не е изплатил обезщетение. Това мотивирало правният
интерес, след изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ за ищеца от предявяването на
настоящия иск.
Считат, че застрахователя дължи заплащане на законна лихва върху дължимите
обезщетения от изтичане на тримесечния срок за доброволно уреждане на претенцията - 08.04.2020
г., до окончателното им изплащане.
Молят съда да ги призове на съд и след като установи, че искът им е основателен, да осъди
ответника „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК ********* да заплати на - ищеца Г. Д. Г., ЕГН **********
обезщетение в размер на 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, като частичен от 200 000 (двеста
хиляди) лева за претърпените от него неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта
на неговия баща Д. Г. К. ЕГН ********** при ПТП на 20.08.2019г. от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач.
-на ищеца Й. Д. Г., ЕГН********** обезщетение в размер на 26 000 (двадесет и шест
хиляди) лева, като частичен от 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпените от него
неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на неговия баща Д. Г. К., ЕГН
********** при ПТП на 20.08.2019г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите водач.
-на ищеца Й. А. Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 26 000 (двадесет и шест
хиляди) лева, като частичен от 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпените от нея неимуществени
вреди вследствие причиняването на смъртта на нейния съпруг Д. Г. К., ЕГН ********** при ПТП
на 20.08.2019г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите водач
Във връзка с разпоредбата на чл. 127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка на името на
ищеца, по която да бъде заплатено евентуално присъденото обезщетение: IBAN: BGБанка: ОВВ АД
BIC: итуляр: Й. Д. Г. , IBAN: Банка: ЮробанкАД BIC: Титуляр: Г. Д. Г. BAN:BG Банка: Юробанк
АД BIC: Титуляр: Й. А. Д..Молят съда върху така определените като обезщетения суми да присъди
и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на изтичане на
тримесечния срок за уреждане на претенцията - 07.04.2020 г. - до окончателното изплащане на
обезщетенията.Молят съда също така да им бъдат присъдени и направени разноски по делото,
включително и адвокатско възнаграждение.
Направени са доказателствени искания: за приемане като писмени доказателства преписи
от посочени в и.м. Молят съда да допусне до разпит трима свидетЕ., с чиито показания да
установят отношенията на ищците с починалия Д. Г. К. и начина, по който преживяват смъртта му -
обема на претърпените неимуществени вреди.Молят съдът да допусне разпитът да бъде извършен в
режим на довеждане на свидетЕ.те в о.с.з.
3
Молят също така да им бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабдят със следните документи, съставени по сл.д. № 18/2022 г. по описа на сл.отдел към Окръжна
прокуратура - гр. Пазарджик и пр. пр. № 3295/2019г., по описа на ОП - Пазарджик: Протокол за
оглед на местопроизшествие; Скица на местопроизшествие; Фотоалбум; Автотехнически
експертизи; Съдебномедицинска експертиза; Протоколи за разпит; Постановление за повдигане на
обвинение или за прекратяване на наказателното производство. Също така молят съдът да допусне
назначаването на съдебна автотехническа експертиза, като експертът - АТЕ, след като се запознае с
доказателствата, събрани по делото, да отговори на посочени в и.м. въпроси.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК е В срока по чл.367,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба вх.№ 4960/26.05.2023г. от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе" № 67 А, чрез
адв.В.Д. от АК Пловдив,съдебен адрес гр. П. пл. „К. Ч." № , вх. , ет. Оспорва всички факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба, с изключение на факта, че към датата на процесното
ПТП за л.а. Форд Транзит, peг. № е имало сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите с ответното дружество, съгласно застрахователна полица №
BG/22/118002545669.Твърди се, че водачът на въпросният автомобил Форд Транзит, peг. № нямал
вина и не бил действал противоправно при настъпване на процесното ПТП. В този смисъл не бил
налице дЕ.кт, извършен от него. Твърди се още, че противоправно поведение в случая е
извършил водачът на другото МПС, което не е застраховано при ответното дружество -
наследодателят на ищците Д. К., - което е установено в приложения към исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица в графа „Обстоятелства и причини за ПТП". К. е
предприел маневра „обратен завой" като не е пропуснал попътно движещия се по път с предимство
Форд Транзит, peг. № Констативният протокол за ПТП е официален документ и обвързвал съда с
материална доказателствена сила за отразените от компетентното длъжностно лице обстоятелства.
По въпросния случай било водено и наказателно производство в Окръжна прокуратура гр.
Пазарджик - пр. пр. № 3295/2019 г. и ДП № 1001/2019 г. по описа на РУ Пазарджик. С
постановление на наблюдаващия прокурор производството по делото е било прекратено на
22.05.2023 г. с мотив, че единственото противоправно поведение в случая е на Д. К., който е
починал, и за това не може да бъде подведен под наказателна отговорност. Твърди се още, че
отговорността на ответното дружество по КЗ е функционално обусловена от наличието на дЕ.кт от
водача на застраховано при него МПС. Поради липса на осъществени предпоставки за това -
противоправно поведение (вината на дееца се предполага), настъпили вреди за пострадалия,
причинна връзка между вредите и противоправното поведение, която трябва да е пряка, а не
косвена, - то същият не носел отговорност и предявените искове са неоснователни.При условията
на евентуалност ангажира от името на ответното дружество възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия К. дължащо се на непоставяне на обезопасителен
колан, както и на нарушение на правилата за движение, изразяващи се в предприемане на маневра
„обратен завой" като водач на МПС Ланча Либра с peг. № като е отнел предимството и не е
пропуснал попътно движещия се по път с предимство Форд Транзит, peг. № Навеждат се доводи,
че поставеният обезопасителен колан щял да ограничи движението на тялото на починалия и да му
попречи и намали силата и интензитета на понесените удари вътре в купето на автомобила и
изпадането на тялото извън него, а ако К. бил пропуснал движещия се по път с предимство Форд
Транзит, peг. № , нямало да се стигне до катастрофата, респективно - до причинените му телесни
увреждания.
4
Намира , че пълният размер на предявените частични искове е изключително завишен и не
отговаря на изискванията на чл. 52 от ЗЗД, нито на обичайните такИ., определяни от съдилищата
при подобни случаи около 110000 лв.-120000 лв. Следва да се има предвид, че размери за
неимуществени вреди, причинени от смърт на родственик над 140 000 лв. в практиката се
определят приоритетно, когато пострадалият е на много ниска (детска) възраст, за да компенсира
изключително силните мъки и скръб на родитЕ.те му, които са много по-интензивни при загуба на
дете, което те никога няма да видят да порасне и да се реализира в зряла възраст, или когато
ищецът е на много ниска (детска) възраст, за да компенсира изключително силните мъки и скръб на
детето, което ще бъде лишено в най-уязвимите си години от опората и грижите на родителя си.
В конкретния случай следвало при определяне размера на обезщетението за ищците да се
вземат предвид следните обстоятелства, относими към разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД : че е бил на
63 г. при процесното ПТП, вече в предпенсионна възраст в края на жизнения си път (съобразно
статистическите критерии на НСИ средната продължително на живот на мъже в Република
България е 71,8 г.); че съпругата му към датата на ПТП е била на 63 г., а синовете съответно на 46 г.
и 47 г., отдавна след навършване на пълнолетие и изграждането им като самостоятелни личности.
Моли съдът да отхвърли предявените искове и да присъди направените разноски от ответното
дружество. Не възразява да се приемат като писмени доказателства приложените към исковата
молба документи. Моли съдът, в случай, че допусне исканата САТЕ, тя да не бъде възлагана на
вещото лице В. Ф., тъй като той е изготвял идентична експертиза по друго производство - ГД №
16//2020 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, на това основание вече е формирал изводи по
поставените въпроси и заключението му нямало да е безпристрастно, а щяло бъде обвързано с тях
от страх от наказателна отговорност при даване на различни отговори. С отговора на исковата
молба са направени са доказателствени искания в следния смисъл. Моли да бъдат изискани от
Окръжна прокуратура Пазарджик заверени преписи от материалите по пр.пр. 3295/19 г.
Заявява, че след изготвяне на доклада по делото, разпределението на доказателствената
тежест и запознаване с материалите по воденото наказателно производство ще ангажира
доказателствени искания за поставяне на въпроси към САТЕ.
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците, чрез
повереника им адв.И. М., с която оспорват изцяло така подадения от ответника отговор. Моли да
бъде обявен за безспорен и неподлежащ на доказване факт наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, действаща към датата на ПТП по отношение лек автомобил ,,Форд
Транзит” с д.к.№и сключена при ответника „ЗК Лев инс“АД с полица номер BG/ и период на
валидност от 25.08.2018 г. до 25.08.2019г.
Оспорва ПТП да не е реализирано вследствие виновното и противоправно поведение от
страна на водача на лек автомобил ,,Форд Транзит” с д.к.№. За доказването на описания в исковата
молба механизъм на ПТП и наличието на виновно и противоправно деяние от страна на водача на
това МПС представят протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум към него, скица на
местопроизшествието, съдебно медицинска експертиза, съдебно автотехническа експертиза, както
и са поискали изготвянето на съдебно медицинска и съдебно автотехническа експертиза, и
снабдяване с всички документи от воденото досъдебно производство.
Оспорва твърдението в отговора на исковата молба, че констативния протокол обвързвал
съда с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП и причините за възникване на
същото. Доказателствена сила на констативния протокол обхваща както лично възприетите факти
5
от издателя на официалния документ - съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в
кръга на службата си, така и мястото и датата на съставяне на документа, а по аргумент от текста
на чл.125, т.1 предл.второ ЗДвП фактът на съставянето на въпросния протокол имплицитно
предпоставял, че при описаното в него произшествие е имало пострадали хора и затова с
материална доказателствена сила, обвързваща решаващия съд, се ползват именно описаните части
на същия официален свидетелстващ документ. С материална доказателствена сила се ползвало и
констатираното положение на участниците в пътно-транспортното произшествие, заварено от
длъжностното лице на мястото на произшествието и отразено в съставената от него схема на
произшествието. Според последователната практика на ВКС, когато пътнотранспортното
произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола,
последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на
произшествието.
Оспорва твърдението на ответната страна, че изключителна вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие, имал пострадалият Д. К., поради което наказателното
производство за неговата смърт било прекратено и постановлението на прокурора за прекратяване
е влязло в сила. Постановлението на прокурора за прекратяване на образуваното наказателното
производство обективира само правни съждения, правни изводи на прокурора, основани на
събрани в досъдебното производство доказателства, но по силата на чл.300 ГПК само влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, изложените обстоятелства в
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не се ползвали с обвързваща съда
материална доказателствена сила и в настоящото производство, главният факт на доказване не
можел да се установи чрез тях. В този смисъл била и задължителната за първоинстанционните
съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл.274, ал.З ГПК с Определение №8 от
11.01.2012г. на ВКС по ч.т.д.№897/2011 г., I т.о., ТК, в което се приема, че "само постановената
влязла в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно посоченото
в чл.300 ГПК. Постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство
няма сила на присъдено нещо. Постановлението на прокурор за прекратяване на следствието няма
доказателствена стойност и становището му не е задължително за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието. Щом като липсва присъда на наказателния съд, то
съдът е длъжен с всички позволени от ГПК доказателствени средства да установява виновността
или невиновността на застрахования при ответника водач - Решение № 817/13.12.88г. по гр.д.№
725/88г. на IV г. о.". Също и Решение №101 от 22.04.2015г. на ВКС по гр. д. № 6111/2014г., Ill г. о.,
ГК, в което се приема, че "в случая не се касае до влязла в сила присъда, а до постановления за
прекратяване на наказателното производство, по отношение на които нормата на чл.300 ГПК не
намира приложение. Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е
задължително за гражданския съд и не съставлява доказателство по делото. За гражданския съд
задължително значение и то по определен брой въпроси има само влязлата в сила присъда на
наказателния съд, когато разглежда гражданските последици. С такава сила не се ползва
постановлението за прекратяване на наказателното производство" и ТР №142 от 1 .XII. 1966г. по
гр.д. №112/66г., ОСГК, с което се дават ръководни указания по точното тълкуване и прилагане на
закона - "Макар наказателното преследване да е прекратено от прокуратурата поради това, че е
признато, че обвиненият не е виновен за приписваното му деяние, гражданският съд, като се
6
произнася относно гражданските последици от същото деяние, не е обвързан от тази констатация
на прокуратурата и с оглед на доказателствата по гражданския процес може да приеме друга
фактическа констатация, например, че непозволеното увреждане е резултат на поведението именно
на същото лице, наказателното преследване срещу което е било прекратено. В тези случаи
очевидно гражданският съд не се произнася относно наказателната отговорност на извършителя на
деянието, а определя в рамките на гражданския процес само гражданската отговорност на
ответника по този иск".
Също така Решение №43 от 16.04.2009г. на ВКС по т.д.№648/2008г. , II т.о., ТК, което
приема че актовете на органите на досъдебното производство - заключително обвинително
постановление и обвинителен акт, макар да са официални документи по смисъла на чл.143, ал.1
ГПК (отм.), не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и
за поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделните фази на
досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на
предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямат задължителна
сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно
императивната норма на чл.22 ГПК(отм.), такава сила е придадена единствено на влязлата в сила
присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, в т.ч. и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да
бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд
независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното
производство.
Оспорва наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия от фактическа и от правна страна. Оспорва всички фактически твърдения за виновно и
противоправно поведение от страна на починалия.
Оспорва твърдението на ответника за прекомерност на размера на иска, тъй като при
определяне размера на дължимото обезщетение били отчЕ. съдебната практика по сходни случаи
за близък период от време.Поддържа искането си за допускане до разпит на свидетЕ. при режим на
довеждане, с които да докажат именно размера на действително претърпените вреди.Счита, че
твърдението за прекомерност на претендираното обезщетение е неоснователно.
Поддържа доказателствените искания с исковата молба, а именно искането си за
изслушване на съдебно автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза, както и
искането си за разпит на свидетЕ. и издаването на съдебно удостоверение, което да послужи
пред Окръжна прокуратура Пловдив за снабдяване с всички документи, съдържащи се по
досъдебно производство и прокурорска преписка, доколко видно и от представените към
настоящата допълнителна искова молба документи не разполагат с пълен набор от изготвените,
относими и към настоящото производство документи от досъдебното производство.
Моли съда да допусне и приеме като доказателства по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум към тях, съдебно медицинска експертиза на труп, съдебно
автотехническа експертиза. По отношение на представената съдебно-медицинска експертиза
съгласно чл.98 от Закона за Здравето и чл.40 от Наредба за №16 от 21 август 1996г. за
7
организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения, на лицата,
починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия.
Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи на съдебномедицинска
експертиза. С оглед изложеното твърдят, че не разполага с възможността да се снабдят с отделен
аутопсионен протокол, който да послужи за изготвянето на поисканата в настоящото производство
съдебно-медицинска експертиза. Данни от извършената аутопсия се съдържат единствено в
съдебномедицинската експертиза №217/2019г., изготвена по ДП №1001/2019г. по описа на сектор
„РТП" при ОД на МВР гр.Пазарджик. Счита, че същата е годно доказателствено средство в
гражданския процес в частта, в която се съдържат подробни данни относно извършената аутопсия
на Д. Г. К.
Моли съдът да не допуска приобщаването на воденото досъдебно производство в цялост, а
да задължи ответната страна да конкретизира кои документи от воденото досъдебно производство
са й необходими и за доказаване на кои факти и обстоятелства по делото, или да и бъде издадено
съдебно удостоверение за снабдяване с тях.
Във връзка с направеното възражение за евентуално бъдеще назначаване на вещо лице
автоексперт В. Ф., то счита същото за напълно неоснователно и несъстоятелно. Обстоятелството,
че това вещо лице е работило по друго търговско дело не е основание същото да не бъде назначено
и по настоящото, ако съдът счете, че е компетентно да изготви експертиза. Отделно от това, ако по
делата са представени и допуснати едни и същи доказателства и изходните данни за изготвяне на
експертиза са идентични, не можем да говорим за пристрастност на вещото лице, доколкото също
изпълнява поставена му от съда задача. Посоченото вещо лице, като изследвало в детайли
процесното пътнотранспортно произшествие и запознато с по-голяма част от относимите
материали от досъдебното производство, би могло много по-бързо и детайлно да се запознае с
материалите и в настоящото производство, да изготви своето заключение и да отговори на по-
голям обем допълнително възникнали въпроси в процеса.
Моли да им бъде дадена възможност след запознаване с представените от ответната страна
доказателства, всички документи по досъдебното производство да формулираме допълнителни
доказателствени искания, включително свидетелски показания и експертизи.
Моли след изготвяне на доклада по делото да им бъде дадена евентуално възможност да
ангажирам доказателства за провеждане на насрещно доказване на факти в доказателствена тежест
на насрещната страна.
Представя заверени преписи от: Протокол за оглед на местопроизшествие от 20.08.2019г.;
Фотоалбум за посетено местопроизшествие, станало на 20.08.2019г.; Скица на
местопроизшествието; Съдебномедицинска експертиза на труп №217/2019г.;
Съдебноавтотехническа експертиза; Препис за страните; Пълномощно.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил и отговор на допълнителната искова молба от
пълномощника на ответното дружество по наведените възражения относно доказателствените
искания в отговора на исковата молба.
Твърди се , че направеното с отговора на искова молба искане за прилагане на воденото
наказателно производство в цялост е допустимо по смисъла на закона, доколкото е предвидено в
ГПК като доказателствено средство и не са налице отрицателните предпоставки за допускането му.
То било необходимо, за да може ответното дружество, което не е страна по това производство и
няма как по друг начин да се запознае с тези материали, да ангажира доказателства (писмени и
8
гласни) за установяване на твърденията в отговора на исковата молба относно за обстоятелствата,
при които се е случило ПТП-то, действията и поведението на пострадалия, дали последният е бил с
поставен обезопасителен колан. Не било възможно ответното дружество да уточни предварително
кои точно съдържащи се документи ще бъдат необходими, защото, както било посочено по-горе,
то не е страна по това производство и няма как да знае и да се запознае със съдържанието им.
Твърди се ,че искането е относимо към предмета на спора, тъй като с него ще се установяват
твърдените от името на ответното дружество факти и възражения.
Твърди се още, че искането да не бъде назначаван като вещото лице В. Ф. по евентуална
АТЕ било мотивирано, тъй като той е изготвял идентична експертиза по друго производство, вече е
формирал изводи по поставените въпроси и заключението му няма да е безпристрастно, а ще бъде
обвързано е тях от страх от наказателна отговорност при даване на различни отговори.
Поддържа всички направени искания от името на ответното дружество в отговор на
исковата молба.
По приложените доказателства в допълнителната исковата молба твърди, че недопустимо
било да се обсъждат приложените към допълнителната исковата молба СМЕ и САТЕ, които са
изготвени по друго съдебно производство, е оглед принципа на непосредственост на събиране на
доказателствата, поради което те не следвало да се допускат до приемане. Не възразява да се
приемат като писмени доказателства останалите приложени към допълнителната исковата молба
документи.
Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от тях
факти и обстоятелства и направени възражения.
По делото относно установяване съС.ието на ищците и претърпените болки и страдания,
изпитани от ищците, са събрани гласни доказателствени средства ,чрез разпита на свидетЕ.те
Р.А.,А.М. и Р.Л.
За изясняване на обстоятелствата относно настъпИ. инцидент са допуснати и разпитани
като свидетЕ. Г.С. и Д.С..
. Свид.Г. С.: Не знае за делото, дошъл да каже какво е видял, когато станала
катастрофата.Присъствал на инцидента, който се случил, не помни кога е било. Вече 6-7 години
откакто бил инцидентът, осми месец.Те отИ.ли на баня. Той, шофьорът и още двама тръгнали да
отИ.т на баня, той, И. и другия, не знае как се казва и Д. С., четирима били. Тръгнали с буса на М.,
не му знаел името, само така го знае- М. Д. С. карал буса. Тръгнали за баня на В. Той си карал
нормално със 70-80 и 7 – 8 метра станало и изведнъж излезнала тази кола. Изведнъж излязла тази
кола, това било в село В., като слизал от моста, където има бензиностанция. След моста отИ.ли все
направо в посока В., но не знаел къде е това, Б. ли е. След моста шофьорът карал и 7-8 метра
станало да минават и той излязълр изведнъж на пътя отсреща движещата се кола, отсреща излязла
и двата пътя хванала. С. нещо пипил скоростите, той не знаел. Той не бил шофьор. После и
спирачката, бибитка, не мърда колата. 7-8 метра след моста, минали моста и излязъл на пътя
отсреща движещата се кола, хванала двата пътя. Шофьорът пипал скоростите и спирачка удрял и
бибиткал и колата не мърдала. Той гледал да минат настрани да не се ударят в дървото. Изведнъж
запалил колата този който го ударили и направо в буса. Ударили го и той станал, излезнали от буса.
Където казал това гледали. Спряли те,полицията пристигнала и, линейката също дошла.. Шофьорът
бил отвън и другият който бил при шофьора в другата кола, ил пострадал. В тяхната кола единият
само в колана се ударил. Той седял в буса на втория ред зад шофьора. Не знаел как изглеждала
колата, в която се ударили. Не знае да чете, нищо не знае. Цвят не можел да каже на другата кола.
Тъмно, черно ли била, не знаел цвета, не си го спомнял, било отдавна. Тази кола, която ударили
излизала от моргата, от тази страна, той не знае ляво и дясно. От тази страна излязла колата и
9
веднага вземала платното. От дясно излязла колата.Те отИ.ли на баня и той изведнъж излязъл.
Пред тях изязъл отстрани. Той го видял когато изязъл и спряла колата, не палил, в средата седял и
не палил. Изведнъж запалил колата, този където го ударихме и върху буса.. Автомобилът тръгнал и
спрял в двете платна. Едното платно взе цялото и от другото половината и така си останала и
спряла да мърда. Изведнъж запалила и върху буса. Другата кола спряла напречно и не мърда и
изведнъж запали и направо в буса и веднага ни удари. РазС.ието е много малко. Там имало морга за
части, от там излеязла на пътя и колата спряла. Д. С. му е син,той намалил скоростта и спирачка,
после бибиткал, не шавала колата и изведнъж запалила колата и се ударила в буса. Той бил в
тяхното платно,те гледали да минават настрани да не го ударят и той изведнъж запалил и веднага
ударил буса. Друго не знае и не помни. Ударили се, защото той им препречил пътя. Свиркали,
бибиткали, намалили скоростта и се ударили и след това пристигнала полиция и линейка.
свид.Д. С. в показанията си установява,че това било преди горе - долу 4 години, било
лятото, август не си спомня точно. Той си карал буса по път с предимство. Тръгнали от З. за Б.,
излезли от З. след моста в посока село Б. Били с „Форд транзит“ микробус , а до него бил
комшията, отзад били баща му и друг комшия. Пътували за баня в с. В. Карал по път с предимство
със 70-80км/ч., нормално си карал и там имало автоморга преди Б.а, загиналия човек отишъл да си
взима нещо части и си карал по път с предимство ,но той изведнъж взел да направи обратен завой,
излезнал от автоморгата, Искал да завие в обратна посока, но загиналият той имал във врата пирон
и не можел да си върти главата да види дали идва някой. Свидетеля си карал нормално, не знаел , че
този ще излезе, оставал му 7-8 метра да го минава, той взел да направи обратна посока и затворил
пътя и превключил на трета и спирачка и взел отляво да минава, но му останали 2-3 метра да го
мине, но нямало как да го мине. Шофьорът затворил пътя от неговата лента, той излизал да завие
на ляво, защото пътя бил затворен. Ударил силна спирачка и трета предавка дал и взел да го
минава, но той запали колата и направо го ударил. Колата му била изгаснала, защото развалена била
колата , взел да направи обратна посока, изгаснала колата, той нямало как да бяга исвидетеля искал
да го избегне и шофьорът запалил колата и го ударил. Той затворил пътя, не да го удари челно,
направо затворил пътя, няма от къде да мине, имало дупка ако завие наляво ще се хвърли в
дупката, в дясно пак имало дупка и затова ударил спирачка ,а той запалил колата и го ударил челно.
Излезнали, дали помощ там, те били болни хора по на 60 години и повече. Той ги познавал,
възрастни хора били. Пристигнала полиция и бърза помощ и на Б.дошъл кмета, видял положението
и казал, че ако се наложи ще стане свидетел .Кметът видял всичко, кметът е бил с неговата си кола
и е видял всичко. Колата дошла от автоморгата и била изгА.а. Предницата на колата била в същата
посока, в която той се движи, Отсреща нямало други коли. Аз когато видял за първи път колата
минали 5 секунди, веднага го видял и той ми затворил пътя, беше може на 10 - 11 метра най-много.
Видях го горе - долу на десет метра, не знае. Там на мястото на катастрофата имало дървета, пътят
не бил обрасъл. До пътя имаше банкет, но при моргата нямало, там били камъни. асфалт нямало,
камъни някакви, чакъл, баластра. След този чакъл и баластра нищо нямало, дупки имало, вада така.
Каналът бил близо, на метър, метър и половина горе долу, не знае. Когато решил да завие наляво
бил горе долу на 8-9 метра от колата, която ударил. Както го видял веднага превключил на трета и
спирачка колкото може.Той бил на 3 - 4 метра, видял го, че той не може да бяга и 100 процента ще
го удари и наляво завил да го удари само в двигателя. На 4 - 5 метра бил когато тръгнал да завИ.
наляво. Самият път, на който се случила катастрофата, нямал наклон, равен прав, пътят си бил
хубав .
По делото е допусната и изслушана КСМАвТЕ от която в медицинската част,като
компетентно изготвена и неоспорена от страните се установи,че причината за настъпването на
смъртта на Д. Г. К. е тежка гръбначно-мозъчна и гръдна травма, довела до прекъсване на импулсите
от гръбначния мозък към вътрешните органи, кръвоизливи в гръдната кухина и перикардната
торбичка и развилата се като усложнения на залежаването конфлуираща дифузна пневмония в
бЕ.те дробове, причинила остро настъпила дихателна недостатъчност и спиране на сърцето с
последваща смърт. В.л. установяват,че описаните в медицинската документация травматични
увреждания са в резултат от действието на твърди, тъпи предмети с висока кинетична енергия като
10
общ механизъм и те отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма – по механизма
„Травма в автомобила“ ,като добавя,че има причинно-следствена връзка между телесните
увреждания, развилите се усложнения и настъпването на смъртта на Д. Г. К. и уточнения
механизъм на ПТП. В заключението си в.л. установява,че се касае за предимно страничен удар за
пострадалия при станалото ПТП. Разбира се, съществува и вектор на сила напред, в посоката на
движение на управлявания от него автомобил. При внимателен анализ на всички травматични
увреждания, може да се твърди, че в момента на удара, пострадалият е бил с поставен
обезопасителен колан. Той е удържал движението на тялото напред, предизвиквайки увреждания-
кръвонасядания по кожата на гръдния кош и корема, описани в историята на заболяване.В подкрепа
на този механизъм е и фактът, че липсва контузия на главата при пострадалия, както и увреждания
на костите на крайниците. Страничния вектор на травмиращата сила е предизвикала махаловидно
движение на тялото- първо към удрящия автомобил и след това обратно, като са се създали условия
за предно-задна компресия на гръдния кош с описаните в СМЕ вътрегръдни увреждания.
Ако пострадалият не е бил използвал обезопасителен колан очакваните увреждания са щЕ.
да бъдат черепно-мозъчна и шийна травма, гръдно-коремна и опорно-двигателна травма, които
биха могли да доведат до смъртта му.
В.л. допълва,че както е описано при махаловидното движение на тялото и притискане от
лентите в областта на корема в ляво може да се увреди слезката, обикновено съчетано с
увреждания на долните леви ребра.Както при всяка травма и тук зависи от характера и тежестта на
полученото увреждане. Леките травми с повърхностно ограничено напукване на капсулата, могат
да не представляват опасност за живота, и напротив тежки травми с разкъсване на слезката на
части могат да доведат до смърт от остра кръвозагуба и хеморагичен шок.
В.л. сочи че при правилно поставен предпазен колан предвид механизма на ПТП е
възможно да бъде увреден и черният дроб като голям, повърхностно разположен в коремната
кухина, паренхимен орган.При съдебно-медицинската аутопсия на трупа на К. не са установени
травматични увреждания в областта на главата. Установените при лечението в болницата и при
аутопсията увреждания по лявата странична повърхност на тялото и крайниците са получени от
съудрянето на тялото в елементи на купето, включително проникнали в него от деформацията
му.Също така в.л. установи,че функцията на предпазния колан е да осигури защита на шофьора и
пътниците при авария или внезапно спиране на превозното средство. Коланът задържа тялото към
седалката и в случай на силни удари или рязко снижение на скоростта на автомобила намалява
риска от политане напред и причиняване на сериозни наранявания и дори смърт.Коланите са
максимално ефективни при челни удари, но те могат от своя срана да предизвикат тежки „коланни“
травми при силни инерционни въздействия върху тялото в областите пред които се разполага пояса
на колана.При страничен удар ролята на предпазните колани не е ефективна, доколкото не
предпазва тялото при страничното „потъване“ вратите или средната колонка на купето и
травмиране на пътуващите до тях.Освен това в.л. установи,че в случая, при установения
механизъм на ПТП и при установената скорост на движение правилно поставеният колан не е
можел да предпази починалия Д. Г. К. Защитната роля на коланите не е абсолютна.Както е
посочено в предходните изводи Д. К. е бил с правилно поставен колан, който при установените
деформации, конкретни динамични натоварвания и скорост на движение не е можел да
предотврати настъпването на получените травматични увреждания, които са довЕ. до смъртта му.
Установи се също от заключението на в.л.,че получените при произшествието травми: тежка
гръбначно-мозъчна и гръдна травма, довела до прекъсване на импулсите от гръбначния мозък към
вътрешните органи, кръвоизливи в гръдната кухина и перикардната торбичка и развилата се като
усложнения на залежаването конфлуираща дифузна пневмония в бЕ.те дробове, причинила остро
настъпила дихателна недостатъчност и спиране на сърцето с последваща смърт.Травмите на
пострадалия са получени при удари на тялото вътре в купето под въздействието на инерционните
сили възникнали при отхвърлянето на л.а. „Ланча Либра“ и силния удар при „потъването“ на
лявата врата и средната колонка на автомобила до около 25 см. навътре в купето. Страничните
11
удари, наричани още Т-образни или широкостранични сблъсъци, се тези при които, едно превозно
средство удари друго странично. Силата на удара се концентрира отстрани на автомобила, а зоните
на смачкване и предпазните механизми отстрани на автомобила може да не осигурят толкова
голяма защита, колкото тези отпред.Сочи се,че Фактори, влияещи върху тежестта на нараняването
са : Ъгъл на сблъсък, Скорост и маса на превозното средство, системи за безопасност на
автомобила.Най-честите наранявания са счупвания , травми на ребрата и таза, травми на
гръбначния стълб, травми на главата.Прието е, че пострадалият по време на пътния инцидент е
управлявал автомобила си с поставен предпазен колан и въпреки това е получил описаните
травматични увреждания, което в последствие е довело до настъпването на смъртта му.Също така
се установи,че автомобилът от серията LANCIA LYBRA BZ (1999-2005) е бил снабден фабрично с
три-точкови обезопасителни колани с автоматично обтягане/блокиране на всички места,
включително и шофьорското. Нещо повече: автомобилът е бил снабден и с въздушни възглавници
на предните седалки, които са се активирали (избухнали), но поради обстоятелството, че
автомобилът практически е бил спрял и ударът е бил страничен (отляво, при мястото на
шофьора).Активирането на въздушната възглавница и колана е било безполезно.
В съдебно заседание в.л. е допълнило,че съдебно медицинско изследване върху трупа -
аутопсията е извършена на 11 септември, инцидентът е на 20 август.През това време той е
пролежавал в болницата и има гръбна травма – тежка, двустранно счупване на
ребрата,десностранен хемоторакс, контузия на бЕ.те дробове-благоприятна база за развитието на
възпалителни изменения.Има гръбначно мозъчна травма с травмиране на гръбнака в шийния и
гръдния кош,което нарушава моториката въобще на дишането.Това са все предразполагащи
фактори за развитие на този тип усложнения.Отделно от това, налагало се е да бъде извършвано
обдишване продължително с трахеотомия,създаване на отвор в трахеята,през който става
апаратната вентилация, това обаче Е.минира защитните механизми на горните дихателни пътища и
улеснява инфектирането. Нарушава въобще една част от системата. В последните години се говори
за единен общ дихателен път, тоест прекъсването на определено ниво Е.минира определени
механизми,които влияят неблагоприятно на механизма. Развитието на една такава пневмония
описана от доктор П. на аутопсията е нещо очаквано.Друг въпрос е,че и с тази допълнителна
появила се възпалителна компонента и без нея тази гръбначна травма прогнозата е лоша и в двата
случая.Той има разчленяване на гръбначния стълб на нивото на 3-4 гръдни и на 10-11 гръдни с
частично прекъсване на гръбначния мозък,това е животозастрашаващо. Има много неща, които
водят до една обща тежест на травмата, отделно от това има контузия на сърцето с 95 милилитра
кръв,кръвениста течност,вместо 15 нормално перикардиална течност.Контузиите клинично
протичат като един инфаркт. В един момент може да предизвикат ритъмна или други нарушения,
които да доведат до остра сърдечна смърт. Така, че в комбинация уврежданията с тежки, което не
поставя под съмнение причинно следствената връзка между смъртта и уврежданията от ПТП ,
тоест смъртта не е възможно да е предпоставена от други фактори, извън тази причинно следствена
връзка.
По делото е допусната и изслушана допълнителна тройна САвТЕ която като компетентно
изготвена и неоспорена от страните се установи,че най-вероятния механизъм от техническа гледна
точка на произшествието е следния. На 20.08.2019г. в светлата част на денонощието при ясно
време, суха и чиста асфалтова настилка, автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№
управляван от Д. Д. С. и трима пътника се движи по път ІІ-84 в посока от Север на Юг (От с. З.към
с. Б.), Автомобил марка „Ланчия“ модел „Либра“ с рег.№управляван от Д. Г. К. и пътник на предна
дясна седалка А.Д. Ш. излизайки от крайпътна територия с търговски обект навлиза по платното за
движение на път П-84. В момента на навлизане на автомобила „Ланчия“ по платното за движение,
автомобила „Форд“ отстои на около 225 метра от зоната на удара. Автомобил „Ланчия“ след
навлизането си по платното за движение на път П-84 спира движението си, като заема цялата
западна лента за движение и част от източната лента за движение. Автомобила „Ланчия“ потегля
отново и навлиза в източната лента на път ІІ-84. В момента в който задната част на автомобила
„Ланчия“ преминава западната лента за движение, автомобила „Форд“ отстои на около 99 метра от
12
зоната на удара и се движи със скорост от около 109 км/ч. Водача С. възприема опасността когато
управлявания от него автомобил отстои на около 74,75 метра от зоната на удара, а в този момент
автомобила „Ланчия“ е потеглил след спирането си на платното за движение. В момента в който
водача С. е възприел опасността, автомобила „Ланчия“ попада в зоната му на пълния спирачен път
и няма техническата възможност да спре движението на автомобила „Форд Транзит“. На около 48
метра преди зоната на удара автомобила „Форд Транзит“ навлиза в източната лента за движение на
път П-84. Траекториите на автомобилите се пресичат и настъпва кос удар. Удара е между предната
част на автомобила „Форд Транзит“ и лявата страна на автомобила „Ланчия Либра“. След удара от
създалата се кинетична енергия и ударен импулс, автомобила „Ланчия“ придобИ. скорост и се
измества 13,2 метра в посока Югоизток извън платното за движение. След удара, автомобила
„Форд Транзит“ променя частично траекторията на дясно спрямо посоката му на движение и спира
движението си на 18,6 метра след зоната на удара. В следствие от удара е починал водача на
автомобила „Ланчия“ и пътника на предна дясна седалка. На въпроса- Къде по ширината и
дължината на пътното платно е мястото на удара? се установи,че зоната на удара между автомобил
марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ и автомобил марка „Ланчия“ модел „Либра“ с рег.№ е в
източната лента за движение на път II-34, на около 3,0 метра в посока Север от линията на
Ориентира и на около 5,3 метра в посока Изток от западния край на платното за движение на път II-
34. В.л. установи,че скоростта на движение на автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№
преди реакцията на водача е била около 110 км, ч. Скоростта на движение на автомобил марка
„Форд“ модел „Транзит“ с рег.№в момента на удара е била около 75 км/ч.Скоростта на движение на
автомобил марка „Ланчия“ модел „Либра“ с рег.№в момента на удара е била около 9 км/ч. В.л.
установяват,че дължината на зоната на пълния спирачен път на автомобил марка „Форд“ модел
„Транзит“ с рег.№при движение със скорост от 109,92 км/ч е 102 метра , а при движение със
скорост от 90, км/ч е 76,73 метра. Скоростта на движение на автомобил марка „Ланчия“ модел
„Либра“ с рег.№ в момента на удара е била около 9 км/ч. Преди навлизането си по платното за
движение на път ІІ-84, автомобила „Ланчия“ се е намирал западно от платното за
движение.Общото изминато разС.ие от автомобила „Ланчия“ от навлизане по платното за
движение до зоната на удара е 9,37 метра.В изготвения протокол за оглед непосредствено след
произшествието няма данни затова на каква предавка се е намирал автомобила „Ланчия“.От
заключението на в.л се установи,че участъка на път ІІ-84 по посока на движение на автомобила
„Форд“ е прав с видимост над 250 метра без зрителни прегради които биха попречили на водачите
да възприемат пътната обстановка. Водача Д. Г. К. е имал техническата възможност да възприеме
приближаващия автомобил „Форд Транзит“ преди да навлезе по платното за движение на път II-
84. Водача Д. Д. С. е имал техническата възможност да възприеме навлизащия по платното за
движение автомобила „Ланчия“ в момента в който е започнал да навлиза, като в този момент
автомобила „Форд Транзит“ е отстоял на около 225 метра от зоната на удара.
В.л. установяват ,че водача на автомобил „Форд“ е възприел и реагирал когато
управлявания от него автомобил е отстоял на 74,75 метра от зоната на удара. В този момент
автомобила „Ланчия“ е бил в режим на равноускорително движение от момента в който е потеглил
след спирането му върху платното за движение на път ІІ-84. При мащабно построяване на
траекторията на спирачната следа оставена от предно ляво колело на автомобила „Форд“,
автомобила „Форд Транзит“ е навлязъл в лентата за насрещно движение на около 48 метра преди
зоната на удара.Т.е Водача С. е имал техническата възможност да предотврати произшествието при
условие, че в момента в който автомобила „Ланчия“ е навлязъл по платното за движение на път П-
84 реагира на спиране или намали скоростта до безопасна такава ,при условие, че в момента в
който е възприел опасността скоростта с която е управлявал автомобила е била не по-висока от
87,76 км/ч. , при условие, че не е навлязъл в лентата за насрещно движение а продължи
праволинейното си движение в западната лента на път П-84.
Също така по време на огледа не са установени спирачни следи от автомобила „Ланчия“, но
предвид късото разС.ие което е изминал, водача не е имал техническата възможност да ускори до
висока скорост, а при ниска скорост автомобила не би оставил спирачни следи.От свидетелските
13
показания има данни затова автомобила „Ланчия“ да е спрял в лентата в която се движи
автомобила „Форд“. Момента в който автомобила „Форд Транзит“ е навлязъл в лентата за
насрещно движение се е случило в момент, в който автомобила „Ланчия“ е бил потеглил повторно.
В този момент на повторно потегляне на лекия автомобил, л.а „Форд Транзит“ е отстоял на около
100 метра от зоната на удара и водача С. не е имал техническата възможност да спре движението на
автомобила който управлява със скорост от около 109 км/ч.РазС.ието от около 100 метра е било
достатъчно за водача на л. а. „Форд Транзит“ да реагира и да се престой отново в западната лента
за движение на път ІІ-84.
Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение страните не спорят в
процеса и затова съдът е приел за безспорно, че описаните вредоносни последици на деянието са
настъпили при действието на договор за застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", обективиран застрахователната полица N от 25.08.2018г. ,валидна до
24.08.2019г. за т.а „Форд Транзит“ с ДК№ г., сключен между сочения причинител на вредата и
ответното дрружество-застраховател.
Няма спор между страните в процеса, че ищците на 07.01.2020 г. са отправили уведомление
и са заявили до застрахователя „Лев инс“АД София ,застрахователна претенция за заплащане на
дължимите им се обезщетения, като ответната застрахователна компания е изпратила отговор за
представяне на необходими документи посочени в нарочно писмо посочвайки,че до получаване на
изискуемиите такИ. не е налице основание да се уважи претенцията.
На осн.чл.214 от ГПК е сдопуснато изменение на предявенитне искове от 26 000лв. на
120 000лв. за всеки един от ищците ,като частични искове от общо дължимите от по 200 000лв. за
всеки едино т ищцците ,ведно със законните лихви от датата на ПТП до окончателното им
изплащане
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,
писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на
застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.
Същевременно съгласно чл. 477, ал. 1 и ал. 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432,
ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в
цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
14
По делото не се спори, че на 20.08.2019 г. Д. Д. С. управлявал л. а. марка „Форд“, модел
„Транзит“ с д. к. № на гл.път II-84 на км.2,930 в посока от с. З. към с. Б., водачът нарушил
правилата за движение по пътищата и при движение с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост като не е ползвал дясната половина от пътя по посока на движението си, навлязъл
в насрещната пътна лента и реализирал сблъсък с движещия се в този момент по нея л.а. марка
„Ланча“, модел „Либра“, с рег.№ При настъпилото ПТП е причинена смъртта на Д. Г. К., ЕГН
********** - съпруга и баща на ищците.
В подкрепа на горното е и приложения препис от констативен протокол с пострадали лица
от 20.08.2019г. с който е констатиран настъпИ. пътен инцидент а в последствие е Образувана пр.пр-
ка №3295/19г. по описа на ОП Пазарджик.
От представен препис-извлечение на акт за смърт и удостоверение за наследници на Д. К.,
се установява, че ищците Й. Д. ,Г. Г. и Й. Г. са негови наследници-съпруга и синове.
От представеното заявление молба №195 от 07.01.2020г. ищците по реда на чл. 380 от КЗ, се
установява, че същата е образувала претенция по реда на чл. 380 от КЗ до ответника, с която са
претендирали обезщетение за всеки наследник в размер на по 200 000 лева,или общо 600 000лв..
Твърдените обстоятелства от ищците за пряка причинно-следствена връзка между
произшествието,травматичните увреждания на починалия и настъпилата смърт на същия се
потвърждават безспорно и категорично от събрания по делото доказателствен материал-гласни
доказателствени средства и и от изготвената съдебно-медицинска експертиза,а именно тежката
гръбначно-мозъчна и гръдна травма,довела до прекъсване на импулсите от гръбначния мозък към
вътрешните органи,кръвоизливи в гръдната кухина и перикардната торбичка и развилата се като
усложнения на залежаването конфлуираща дифузна пневмония в бЕ.те дробове причинила остро
настъпила дихателна недостатъчност и спиране на сърцето и настъпила смърт.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и
при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. в този см. Решение № 6 от
28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о. По делото не се спори, че между ответното
застрахователно дружество и дЕ.нквента собственик на автомобила е сключена застрахователна
полица № BG/23/12102181641 за застраховка „ГО на автомобилистите“,сключена на 25.08.2018г.
до 25.08.2019г. ,т.е валидна към момента на процесното ПТП от 20.08.2019 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства- и изслушаната и неоспорена от
страните автотехническа експертиза, категорично се установи, че на 20.08.2019г. в светлата част
на денонощието при ясно време, суха и чиста асфалтова настилка, автомобил марка „Форд“ модел
„Транзит“ с рег.№ управляван от Д. Д. С. и трима пътника се движи по път ІІ-84 в посока от Север
на Юг (От с. З. към с. Б., Автомобил марка „Ланчия“ модел „Либра“ с рег.№ управляван от Д. Г. К.
и пътник на предна дясна седалка А. Д. Ш. излизайки от крайпътна територия с търговски обект
навлиза по платното за движение на път П-84. се установи,че зоната на удара между автомобил
марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ и автомобил марка „Ланчия“ модел „Либра“ с рег.№ е в
източната лента за движение на път II-34, на около 3,0 метра в посока Север от линията на
Ориентира и на около 5,3 метра в посока Изток от западния край на платното за движение на път II-
15
34. В.л. установи,че скоростта на движение на автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег.№
преди реакцията на водача е била около 110 км, ч. Скоростта на движение на автомобил марка
„Форд“ модел „Транзит“ с рег.№ в момента на удара е била около 75 км/ч.Скоростта на движение на
автомобил марка „Ланчия“ модел „Либра“ с рег.№ в момента на удара е била около 9 км/ч. В.л.
установи,че дължината на зоната на пълния спирачен път на автомобил марка „Форд“ модел
„Транзит“ с рег.№ при движение със скорост от 109,92 км/ч е 102 метра , а при движение със
скорост от 90, км/ч е 76,73 метра. Скоростта на движение на автомобил марка „Ланчия“ модел
„Либра“ с рег.№ в момента на удара е била около 9 км/ч. Преди навлизането си по платното за
движение на път ІІ-84, автомобила „Ланчия“ се е намирал западно от платното за движение и
общото изминато разС.ие от автомобила „Ланчия“ от навлизане по платното за движение до зоната
на удара е 9,37 метра,като в изготвения протокол за оглед непосредствено след произшествието
няма данни затова на каква предавка се немира автомобила „Ланчия“.В заключението си в.л.
установява,че водача на автомобил „Форд“ е възприел и реагирал когато управлявания от него
автомобил е отстоял на 74,75 метра от зоната на удара. В този момент автомобила „Ланчия“ е бил в
режим на равноускорително движение от момента в който е потеглил след спирането му върху
платното за движение на път ІІ-84. При мащабно построяване на траекторията на спирачната следа
оставена от предно ляво колело на автомобила „Форд“, автомобила „Форд Транзит“ е навлязъл в
лентата за насрещно движение на около 48 метра преди зоната на удара.
В.Л. е категорично ,че водача С. е имал техническата възможност да предотврати
произшествието при условие, че в момента в който автомобила „Ланчия“ е навлязъл по платното за
движение на път П-84 реагира на спиране или намали скоростта до безопасна такава ,при условие,
че в момента в който е възприел опасността скоростта с която е управлявал автомобила е била не
по-висока от 87,76 км/ч. , при условие, че не е навлязъл в лентата за насрещно движение а
продължи праволинейното си движение в западната лента на път П-84.
От свидетелските показания има данни затова автомобила „Ланчия“ да е спрял в лентата в
която се движи автомобила „Форд“. Т.е момента в който автомобила „Форд Транзит“ е навлязъл в
лентата за насрещно движение се е случило в момент, в който автомобила „Ланчия“ е бил потеглил
повторно. В този момент на повторно потегляне на лекия автомобил, л.а „Форд Транзит“ е отстоял
на около 100 метра от зоната на удара и водача С. не е имал техническата възможност да спре
движението на автомобила който управлява със скорост от около 109 км/ч. РазС.ието от около 100
метра е било достатъчно за водача на л. а. „Форд Транзит“ да реагира и да се престой отново в
западната лента за движение на път ІІ-84.
Съдът намира, че от доказателствения материал по делото е установено,че ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието ,на двулентов път ,при установена взаимна видимост на
двамата водачи на разС.ие от 225м. ,като от тройната САвТЕ установява липсата на каквито и да е
било препятствия край пътя ограничаващи видимостта на С. към намиращия се в страни от пътя на
л.а Ланчия-обстоятелства които се установяват и от показанията на самия водач ,който установява
местонахождението на л.а преди потеглянето си.Т.е от приетата по делото тройна САвТЕ се
установи по категоричен начин,че момента в който л.а Ланчия е навлязъл на пътното платно
т.а“Форд“ се е намирал на разС.ие 225м.,което е заявено в съдебно заседание от в.л. ,като се
посочва,че при управление от страна на С.-109км.ч. опасната зона на спиране е 102м..От тук се
налага извода,че на разстрояние двойно по-голямо от опасната зона на спиране С. е могъл и е
следвоало да предприеме маневра „спиране“ или „намаляване на скоростта“ за да пропусне
навлезлия на пътното прлатно л.а „Ланчия.От заключението на приетата тройна САвТЕ С. е
16
предприел действия в един по-късен момент ,когато се е намирал на разС.ие 74,75м. започвайки
спиране , а на 48м. е преминал в насрещната лента за движение,като настъпването на ПТП е
станало непредотвратимо,поради допуснато нарушение на чл.116,ал.1,т.1 от ЗДвП –относно
забраната за навлизане в насрещната лента за движение при пътно платно с двупосочно движение и
е бил останал в лентата си. Освен това от заключението на в.л. се установи,че ако С. е управлявал
т.а с разрешена за пътнитея участък скорост от 90кв.м. ,въпреки закъснялата му реакция
,произшествието е било предотвратимо,т.е при движение със законоустановената за пътния
участък скорост,предприемане на аварийно спиране от страна на С. е нямало да настъпи ПТП.
Въпреки технически неправилините действия на водача С. с оглед закъснялата му реакция ,в.л. са
категорични,че той е имал достатъчно време дори да се върне в своята лента за движение и така да
предотврати настъпването на ПТП.може да се направи извод, че ударът между лекия автомобил
„Форд Транзит“ и спрЕ.я аввтомобил „Ланча Дедра“ е настъпил от една страна поради неправилно
навлизане и спиране в лентата за насрещно движение на л.а „Ланмча Дедра, който е потеглил
повторно ,но от друга страна водачът на л.а „Форд Танзит“ се движил с несъобразена скорост на
автомобила с пътните условия,характера на пътя и видимостта и с другите участници в
движението по пътищата, и отстоявайки на около 100метра от зоната на удара водача С. е имал
възможността да реагира и да се престрои отново в западната лента за движение по пътя.
При така описания механизъм на ПТП безспорно пострадалият също е нарушил правилата
за движение по пътищата –16,ал.1,т.1 от ЗДвП –относно забраната за навлизане в насрещната лента
при пътно платно с двупосочно движение – преминал е и е навлезъл в насрещната лента за
движение Това именно поведение на пострадалия е в пряка причинна връзка с настъпване на ПТП
и без което поведение ПТП-то не би настъпило, респективно–не биха настъпили и претърпените
увреждания довЕ. до летален изход за самия него.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че по делото безспорно са установени
противоправното поведения от страна на дЕ.нквента ( Д. С.), неговата вина, респ. на пострадзалия
водач на л.а“Ланчия Дедра“ ,наличието на валидно застрахователно правоотношение между
дЕ.нквента и застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите”, както и настъпването на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ неговата отговорност и причинна
връзка между извършеното деяние и настъпИ. резултат. По изложените съображения приносът на
пострадалия за настъпването на ПТП следва да бъде определен на 70/30 % каквато е съдебната
практика в подобни случаи (вж. Решение № 95 от 27.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 817/2016 г., II т. о.,
Решение № 50 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 598/2016 г., II т. о., Решение № 94 от 23.10.2019 г.
на ВКС по т. д. № 2711/2018 г. на І т. о.).
Вредата (имуществена или неимуществена) е елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Вредите са не само основание за отговорността при непозволено
увреждане, но и определят размера на обезщетението. В тази връзка, с ТР № 1/2016 г. от 21 юни
2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предвид на това, следва да се
приеме, че като съпруга и синове на починалия Д. Г. К., ищците по делото са активно
17
легитимирани да предявят иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от
настъпилата смърт.
Основателността на претенцията с оглед другите релевантни обстоятелства – наличието на
емоционална връзка, естеството и продължителността на търпените болки и страдания, и
справедливият размер на обезщетяването им е въпрос по същество.
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени
критериите за "справедливост", като е прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Доколкото
неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на ищците, причиняват физически и
морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие, преживяването им за всеки
индивид е индивидуално. Предвид спецификата на съдържанието на неимуществените вреди, при
едно и също или приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размера на
обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са от значение за
определяне на справедливо обезщетение. В Раздел ІІІ на ППВС № 4/1961 г. ясно е посочено, че не
се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на близки от кръга от лицата, които имат право
на обезщетение, когато са в лоши отношения с пострадалия, защото е явно, че те не понасят
никакви неимуществени вреди. От изложеното следва, че съдът не може да си служи с
„предположения” и да прилага като критерий „обичайните отношения” между родственици, при
преценката дължи ли се обезщетение и какъв е неговия размер.
Независимо от това, че общото съжителство в едно домакинство между ищците и техния
син е от ранна детска възраст, това не опровергава обстоятелството, че между Д. С.К. и неговите
съпруга и деца е съществувала дълбока и емоционална връзка. Това се установява от факта, че Д.
С.К.до момента на произшествието е живеел в един дом с двата от тях –съпругата си и мголемия
син , а малкия е напуснал бащиния дом и си е закупил апартамент. . Дори и когато не е налице
съжителство в едно домакинство, връзката също може да бъде дълбока и емоционална, доколкото
липсват данни за лоши отношения (вж. Решение № 101 от 08.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1332/2015
г., І т. о.). В случая е тъкмо обратното – доказана е чрез гласни доказателства връзката на близост и
обич между ищците и техния баща и съпруг. Установено беше, че след загубата на баща си и
съпруга си ищците са се променили, станали са затворени,мрачни, не им се говорело, често ходЕ.
на гроба на Д., затворили се в къщи и пр.“. Съдът приема, че по несъмнен начин е установена чрез
събраните по делото гласни доказателства силната и трайна близост и обич между ищците и техния
баща и съпруг.. Установи се ,че животът на опечалените деца и съпруга е напълно преобърнат
поради огромната загуба на техния баща и съпруг ,който е бил в своята златна възраст .Останал е
само спомен в душите на най-близките на Д... Не по различно се отразява и загубата и на Й. която
не мъка ,а трагедия е смъртта на Д. за неговата съпруга За няколко месеца същата от мъка и тъга по
изгубения си съпруг се разболяла приемайки трагично инцидента от този момент е все болна. Д. е
бил надеждата за спокойни старини на Й.,Г. и Й. ,разчитали са на него във всяко едно отношение.
Проведено е пълно и главно доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на
особено близка привързаност, в резултат на която смъртта е причинила морални страдания с
интензитет,не надхвърлящ обичайния.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира, че са доказани всички предпоставки
за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от дЕ.кт, а именно ,че на посочената
18
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника
лице, вследствие на което била причинена смъртта на Д. в резултат на което ищците Й. ,Г. и Й. са
претърпЕ. неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание поради внезапната загуба на
своя съпруг и баща Д. Г. К.
Вредите за всеки един от тримата ищци са безспорно доказани и всички тези обстоятелства
следва да се имат предвид при определяне размера на паричните обезщетения, при спазване
принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и да се опредЕ. по справедливост от
съда, като се вземат предвид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на ищците вследствие причинената смърт на баща им и съпруг, като вземат пред вид
всички обстоятелства, приети за доказани по делото.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение е
житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния ,като е
необходимо да бъде съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2019 г.
обществено икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в
нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Същевременно от събраните доказателства се установява, че преживяната психическа
травма е с еднаква тежест и интензитет по отношение ищците, тъй като Д. К. е бил единствената
упора в живота на жена си както бе доказано,че е бил особено близък с двамата си сина и е имал
силна и трайна емоционална връзка на обич. Доказа се, че загубата му се е отразила много тежко,
като до момента на смъртта си в хода на делото, не са могли да я преодолеят.
Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че искът за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди е доказан по основание.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че са доказани всички изискуеми
кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав, пораждащ отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),във вр. с чл.45 от ЗЗД , като приетият за справедлив
размер на обезщетението от 200 000лв. по отношение на Й. , от 180 000лв. по отношени ена Г. и
Й. следва да бъде намален с приетата 70/30 % съпричиняване от пострадалия, от което следва, че
искът за неимуществени вреди се явява основателен за цЕ.я претендиран размер на сумата от по
120 000лева за Й. за Г. и Й. ,като частични искове от общо дължимите 200 000лв. за всеки от
ищците..При това положение ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати обезщетение
за неимуществени вреди в полза на ищците в посочения по-горе размер.
Съгласно така цитираната законова норма визирана по-горе законната лихва върху
обезщетението се дължи от по - ранната дата измежду двете - изтичането на 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателствата, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В случаят ищците са поискали от застрахователя
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди на
17.01.2020 г. С оглед възприетото в съдебната практика на ВКС, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5
КЗ застрахователят покрИ. спрямо увреденото лице отговорността на дЕ.нквента за дължимата
лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за
19
настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или
плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава..
Съществуват доказателства за произнасяне от страна на ЗК“Лев инс“АД за представяне на
допълнителни доказателства съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ, и липса на окончателно произнасяне по
заявената претенция след изтичането на тримесечния срок. Поради това началният момент на
дължимата лихва трябва да се опредЕ. при спазване разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ ,или
считано от 07.04.2020 г. Неоснователно е искането за заплащане на лихва за забава от датата на
уведомяването, предвид изрично предвидения срок за произнасяне по претенцията визиран в чл.
496 от КЗ във вр. с чл. 588 от КЗ.
С оглед уважаването на главните искове следва да бъдат уважени и акцесорните искове за
изплащане на дължимата законна лихва за забава върху главниците,считано от 17.04.2020г. до
окончателното и изплащане.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пазарджишки окръжен съд държавна такса в р-р на 15 680лв.. върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за тримата ищци 392 000лв. ,както и сумата изплатено възнаграждение на
вещото лице в р-р на 2 521,87 и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д. т. в размер на 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Ищците са претендирали определяне на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ат ЗАдв.
Според така осъществената безплатна адвокатска помощ, което е обективирано в договора за
правна защита и съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв.,като в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, и уважената част от материалния интерес, ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищците адв.И. М. от САК дължима сума за адв.възнаграждение.
Във оформеното искане от адв.И. М. за определяне на разноски е посочено, че се претендира
присъждане на адв. хонорар, като в този случай дължимият адв хонорар на адв.И. М. от САК за
осъществено процесуално предстнавителство по делото за всеки един от ищци в р-р по на 10
650лв. съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.В този случая се полага адв
хонорар на адв.М. от САК за осъществено процесуално предстнавителство по делото
съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото за всеки един от ищците
.Затова и присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА под минималния
предвиден в горната наредба размер е оправдано,а е и допустимо,като се има предвид възприетата
вече /и споделяна от настоящия състав/ практика на съдилищата,че при определяне на такова
възнаграждение съдът не е длъжен да се съобрази с минимума по тази наредба предвид решение на
Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване,имащо задължителен за
съдилищата характер съгласно чл.633 от ГПК.В предвид на това съдът определя
адв.възнаграждение на адв.М. от САК за осъществено процесуално представителство по делото в
р-р по на 6 325лв. .за всеки един от тях или общо сумата в р-р на 18 975лв. . съгласно представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК и е представил доказателства,като с оглед изхода на делото на
20
осн.чл.78,ал.3 от такИ. не се дължат поради уважаването на исковете в пълен размер .
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК"Лев инс„АД,ЕИК:********* ,гр.София,,общ Столична, р-н“Лозенец“ ,ул.
“Черни Връх“№51Д представлявано от М. М.С.а-Г. и П. В.Д. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие
причиняването на смъртта на нейния съпруг и техен баща Д. Г. К. при ПТП на 20.08.2019г.
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите"водач
,както следва:
- на Й. А. Д.,,ЕГН:********** от гр.П.,ул. “М. “ №, чрез адв.К.Г. от САК съдебен адрес
гр.С.,ул.“Т. у.,,ет. сумата в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева ,предявен като частичен
иск от 200 000лв. ведно със законната лихва за забава върху главницата от 120 000лв. считано от
07.04.2020г. до окончателното и изплащане..
- на Г. Д. Г.,,ЕГН:********** от гр.П.,ул. “М. “ №, чрез адв.К.Г. от САК съдебен адрес
гр.С.,ул.“Т. у.“№,ет. сумата в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева , ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 120 000лв.,предявен като частичен иск от 200 000лв. , считано от
07.04.2020г. до окончателното и изплащане..
- на Й. Д. Г.,,ЕГН:********** от гр.П.,ул. “П.“ №,ет.,ап., чрез адв.К.Г. от САК съдебен адрес
гр.С.,ул.“Т.у.“№,,ет. сумата в размер на 120 000 /сто и двадесети хиляди/ лева ,предявен като
частичен иск от 200 000лв. , ведно със законната лихва за забава върху главницата от 120 000лв.
считано от 07.04.2020г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА ЗК"Лев инс„АД,ЕИК:*********,гр.София,,общ Столична, р-н“Лозенец“ ,ул.
“Черни Връх“№51Д представлявано от М. М.С.-Г. и П. В.Д. „да заплати на адв.И. М. от САК адв
хонорар за осъществено процесуално предстнавителство по делото за ищците Й. А. Д., ,Г. Д. Г. и
Й. Д. Г. сумата в общ р-р на 18 975лв. съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК„Лев инс„АД,ЕИК:*********,гр.София,,общ Столична, р-н“Лозенец“ ,ул.
“Черни Връх“№51Д представлявано от М. М.С-Г. и П. В.Д. „да заплати в полза на Пазарджишки
окръжен съд държавна такса в общ р-р на 15 680лв. изчислена върху присъденото обезщетение по
чл.432 от КЗ в общ размер на 360 000 лева , съдебно деловодни изплатено възнаграждение на
вещоти лица в р-р на 2 521,87 и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д. т. в размер на 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните
решения.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
21