О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........
гр.Шумен, 27.10.2020г.
Административен съд
- град Шумен, в закрито заседание на двадесет и
седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
като разгледа докладваното от съдия Хр.Димитрова КАД № 97 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по искане на председателя на Националното
бюро за правна помощ, с което на основание чл.189 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК и във вр. с чл.27а
от Закона за правната помощ (ЗПП) се иска в полза на Националното бюро за
правна помощ да бъдат присъдени разноски, представляващи изплатено
възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ по
КАД № 97/2020 г. по описа на АдмС град Шумен.
Към искането е приложено Решение № ШМ-690-15849/16.09.2020г.
на НБПП, от което се установява, че на адвокат С.Б.С. *** е определено и изплатено
възнаграждение в размер на 300.00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение
за предоставена правна помощ на ищеца Е.Й.И. по КАД № 97/2020г. на ШАдмС. Отправя
се искане след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските да
бъде издаден и изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ.
От приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Касационно административно дело № 97/2020г. е образувано въз
основа на касационна жалба, подадена от Е.Й.И., в момента в Затвора в гр.Ловеч срещу решение №
259/23.12.2019г., постановено по АД № 340/2019г. по описа на Административен
съд – Шумен.
По искане на ищеца, на същия е предоставена правна
помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото, като с определение
на ШАдмС от 23.07.2020г. по АД № 340/20219г. адвокат С.Б.С. е назначена за
процесуален представител на ищеца до приключване на производството и за всички
съдебни инстанции.
От така установеното фактическо положение, съдът
достигна до следните правни изводи:
Искането на Националното бюро за правна помощ е
допустимо - подадено е от администрацията, която организира - чл.6 ал.2 от ЗПП,
и заплаща предоставената правна помощ - чл.39 от ЗПП.
Съгласно чл.27а ЗПП, в определените със закон случаи
лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното
бюро за правна помощ направените разноски.
АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта
на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това, приложение следва
да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.94 от ГПК правната помощ, състояща
се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече
предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал.1 от ГПК съдът осъжда
получилото правна помощ лице да внесе всички суми, от плащането на които е било
освободено. Настоящият случай не е такъв.
Другата относима разпоредба на ГПК, която регламентира
възстановяването на разноските за получена правна помощ, е чл.78, ал.7 от ГПК,
която съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е
получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се
присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е
такъв - исковата претенция на ищеца, който е получил правна помощ, е
отхвърлена. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение
срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице -
претенцията на лицето, получило правна помощ, е изцяло отхвърлена, респективно
не е налице осъдително решение. Неотносими към настоящото дело са и
разпоредбите на чл.389 от НПК, тъй като НПК не е приложим в производството по
административни дела.
С оглед на горното не е налице основание за дължимост
от страна на получилия правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско
възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране
на конституционното право на защита - чл.56
от Конституцията и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни
норми по аналогия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.94 от .
Въз основа на гореизложеното, искането на Националното
бюро за правна помощ е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.78, ал.7 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ, с
правно основание чл.189 от НПК и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с
чл.27а от ЗПП за присъждане на разноски в размер на 300,00лв., представляващи
възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ на ищеца Е.Й.И. по КАД №97/2020г. по описа на АдмС - град
Шумен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
страните по реда на чл.138 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................... ЧЛЕНОВЕ: 1. .............................
2. ............................