№ 376
гр. К., 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100910 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Д. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Ш., общ. К., ул.
„**********" № ********, представлявана от адв. Кр. М., АК-С.З. против Ж.
Н. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. П., бул. „*********" № ******, с правно
основание в 49 СК.
В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител сочи, че
с ответника сключила граждански брак на ********г. в гр. С.З., който бил
първи и за двамата. От брака си имали родено едно пълнолетно дете - Н.
Ж.ва Н.а - 32 годишна.
Сочи, че по време на съжителството им, съпругът й започнал да играе
комар, започнали често да се карат. Живеели заедно до 1997г., когато в дома
им дошли полицаи да го търсят. Тогава разбрала, че мъжът й изнасилил
дъщерята на нейния брат. През 2000г. бил осъден на лишаване от свобода, а
тя същата година се преместила да живея в гр.Ш.. От тогава до настоящия
момент – не се виждали и не се чували. Бракът им съществувал формално.
Желая брака им да бъде прекратен без да се третира въпроса за вината.
Моли съда да постановите решение, с което да прекрати брака им като
дълбоко и непоправимо разстроен, без да се третира вината. Няма претенции
относно семейното жилище, находящо се в гр. С.З., ул. „*********"
********, което било собственост на родителите на съпруга й и което било
продадено от съпруга й.
Моли съда да запази фамилното име на съпруга си - Г..
Желае разноските по делото по отношение на окончателната държавна
такса да бъдат поети от нея.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На
същия са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към
нея.
1
В откритото съдебно заседание по делото ищцата, редовно призована,
се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански
брак на ******** г. в гр. С.З. /удостоверение за сключен граждански брак,
издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № **** от ******** г.,
на община С.З./.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят М.И.Г., първа братовчедка на ищцата, желае да
свидетелства, заявява, че познава ответника Ж., бил съпруг на Д., но двамата
били разделени от около 20-23 години. През този период не се били чували,
не се виждали. Д. била категорична е в решението си за развод.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът
прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и
непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът,
въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е
налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната
връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала
съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът
прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че
същите от над 20 г. не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало
усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал
свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на
брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на
взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че
няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй
като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за
преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не
съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо,
съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и
следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира,
2
че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения
материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това
състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се
постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и
настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква
възстановяване на нормални съпружески отношения между страните, поради
което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и
обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищцата
по делото в исковата си молба заявява, че не желае съдът да се произнася по
този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите имат родено дете, което е навършило
пълнолетие, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
В исковата молба ищцата сочи, че семейното жилище на съпрузите
било апартамент в гр. С.З., собственост на родителите на ответника, което
било продадено от същия. Няма претенции за ползването му. Затова съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови
фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на
съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно.
Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви
желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва
брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата е заявила, че желае да запази
фамилно си име след приключването на брака - Г..
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на
40,00 лв., платима по сметка на РС-К.. Същата следва да бъде платена от
ищцата предвид изявлението й в откритото с.з. по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ******** г. в град С.З. граждански брак
между Ж. Н. Г., ЕГН ********** и Д. Г. Г., ЕГН **********, като дълбоко и
непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи
3
брачното си фамилно име – Г..
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 40,00 лв. /четиридесет лева и
00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4