№ 1114
гр. Бургас, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:К.а Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232100501303 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
14759/18.04.2023г. на БРС от „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, общ.Несебър, ул.
„Русалка“ № 27 А, ап.10, представлявано от управителя Борис Вл.Храпатий,
чрез адв. Н. Василев, САК, служебен адрес: гр.София, ул.“Алабин“ № 34,
ет.2, ап.5, против решение № 611/20.03.2023г. по гр.д.№ 5868/2021г. по
описа на БРС, с което съдът е допуснал делба между дружеството от една
страна и от друга Д. Й. П., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. П., ул. „М.“ №
** и адрес за връчване: гр.Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.1, адв. Ат. Тасков,
върху описаните в диспозитива на решението недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.20.22 по КККР на гр.Бургас,
находящ се в местност „Ъгъла“, гр.Бургас, кв. Сарафово, с площ 5780 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – за друг обществен обект, комплекс, категория на земята – 0, при
съседи: имоти с кадастрални идентификатори: 07079.20.21, 07079.20.41,
07079.20.7, 07079.20.23, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
1
07079.20.116 по КККР на гр. Бургас , находящ се в местност „Ъгъла“,
гр.Бургас, кв. Сарафово, с площ 1892 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – за други видове спорт,
категория на земята – 0, при съседи: 07079.20.108, 07079.20.115,
07079.20.41,07079.20.117, при квоти: 1/6ч. за Д. Й. П. и 5/6ч. за търговеца .
Твърди, че постановеното решение не е правилно. Счита, че съдът е ценил
превратно ангажираните доказателства, свързани с установяването на
упражнявано от дружеството владение върху двата делбени имота и
съответно – придобиване по давност на частите на въззиваемата. Позовава се
и на обстоятелството, че въззиваемата страна не е оспорила съставения н.акт
№ *, т. **, д.№ **** от 23.06.****г. на нотариус Д.Райнова, гр.Бургас и той не
е отменен. Излага и други аргументи. Моли решението да бъде отменено и
постановено ново, с което искът за делба бъде отхвърлен. Не ангажира нови
доказателства. Претендира разноски за двете инстанции.
По делото е постъпила и втора въззивна жалба вх.№
13582/06.04.2023г. на БРС от И. Х. Г., ЕГН: ********** от гр. Б., кв. С., ул.
„А. И.“ № **, в качеството й на трето лице-помагач на ответника-търговец,
чрез адв. К. Янев, против решение № 611/20.03.2023г. по гр.д.№ 5868/2021г.
по описа на БРС. Счита решението за неправилно. Позовава се на неправилно
приложение на правилата на чл.9а ЗН, а също така на Тълкувателно решение
№ 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998г., ОСГК, докладчик
съдията Бранислава Павлова. Заявява, че към датата на смъртта на
наследодателя Х. Г.Г., земеделските земи на общия наследодател Г. Гр.Д. не
са били възстановени, ето защо преживялата с. на Хр.Г. не е наследила част от
тях, а съответно и нейната д. – Д. П. не е наследила част от възстановените
земи. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът за
делба бъде отхвърлен.
Въззиваемата Д. Й. П., оспорва и двете въззивни жалби, чрез
процесуалния си представител адв. Ат. Тасков. Счита постановеното решение
за правилно, като излага подробни аргументи за потвърждаването му. Няма
доказателствени искания.
Обжалваното решение е постановено при участието на привлечени
от въззивника – ответник в първоинстанционното производство, трети лица-
помагачи: Г. А. Г., ЕГН: **********, от гр. Б., кв. С., ул. „О.“ № **, С. Н. Н.,
2
ЕГН: **********, от гр. Б., кв. С., ул. „О.“ № **, Н. С. Н., ЕГН: **********,
от гр. Б., кв. С., ул. „О.“ № **, А. С. Н., ЕГН: **********, от гр. Б., кв. С., ул.
„О.“ № **, И. Х. Г., ЕГН: ********** и Х. И. П., ЕГН: **********, от гр. С.,
ж.к. „Д.“ бл. ***, ет. *, ап. **, като освен И. Г., останалите трети лица-
помагачи не изразяват становище по постановеното от БРС решение.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани лица,
пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция,
против акт, подлежащ на съдебен контрол и са допустими.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.34 ЗС, вр. с
чл.69 ЗН.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от Д. Й. П.
против „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, гр.Свети Влас, с която моли да бъде
допусната и извършена делба върху подробно описаните по-горе имоти.
Твърди, че е наследник на Г. Г. Д., поч. на 22.04.1954г., наред с третите лица-
помагачи по делото. Твърди, че след провеждане на реституцията в Република
България, в полза на наследниците на общия наследодател били възстановени
няколко земеделски имота, за които през ****г. бил съставен н.а. № *, т. **,
н.д.№ ****/23.06.****г. за собственост на недвижими имоти, възстановени по
ЗСПЗЗ. Поддържа, че видно от ангажираните доказателства, при съставянето
на нотариалния акт не била посочена като наследник на общия наследодател.
Така, легитимирайки се като собственици на двата настоящи и процесни
имота, останалите наследници се разпоредили с тях в полза на търговеца-
въззивник. Поддържа, че продажбата на чужд имот няма вещно-транслативен
ефект, ето защо тя продължава да има права на собственост върху 1/6ч. от
двата имота. При изложеното моли за допускане и извършване на делба при
квоти 1/6ч. за нея и 5/6ч. за „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, гр.Свети Влас.
Ангажира доказателства.
В срока и по реда на чл.131 ГПК въззивникът „ПК ПАРТНЕР-07“
ЕООД е депозирал отговор срещу предявения иск. Оспорва правата на
въззиваемата. Твърди, че П. не е съсобственик в описаните по-горе имоти.
Въвежда правозащитни доводи, един от които е придобиване на частта й от
3
имотите чрез давностно владение, продължило за период повече от 5 години.
Моли за отхвърляне на иска. Ангажира доказателства.
Както бе изложено по-горе, в производството пред първата инстанция
въззивникът е привлякъл за трети лица-помагачи своите праводатели –
останалите наследници на общия наследодател Х. Г.ев Г., поч. на 13.05.1990г.
Становище е изразила само И. Г., чрез процесуалния си представител адв. К.
Янев. Твърди, че от извършеното разпореждане с имотите през 2008г., до
завеждане на исковата молба са изтекли повече от 10 години, ето защо дори и
въззиваемата П. да е била собственик, тя е загубила правата си, понеже те са
придобити от друг, а именно – въззивника-търговец. Също поддържа
неоснователност на предявения иск. Не ангажира доказателства.
От приложеното на стр.9 по гр.д.№ 5868/2021г. на БРС удостоверение
за наследници на Г. Г. Д., поч. на 22.04.1957г. се установява, че след смъртта
си общият наследодател е наследен от с. си – И. Хр.Д., поч. на 26.12.1967г. и
от двамата си с. – А. Г.Г. и Х. Г.Г.. След смъртта си на 13.05.1990г., Х. Г. е
наследен от двете си д. – И. Х. Г., И. Хр.П.а и от втората си с. – Н. Т. Г.а.
Така, след реституиране на земеделските земи на общия наследодател
Г. Гр.Д., по преписка вх.№ 8737/02.09.1991г. на ПК – Бургас, наследниците на
Х. Г., сред които и с. му Н. Г.а, са наследили в равни части неговата 1/2ч. от
възстановените имоти, по правилата на чл.5 и чл.9, ал.1 ЗН.
По делото е безспорно, че при встъпването си в брак с Х. Г.Г., Н. Г.а
вече е имала две д. – Д. Й. П. и Т. Й. К.. По делото липсват данни за датата на
сключване на брака между наследодотеля Хр.Г. и Н. Г.а, както и данни за
осиновяване от страна на мъжа на двете доведени д. на втората му с..
При така изложеното съдът приема, че квотите на двете му рождени д.
и Д. П. са по 1/3ч. от наследената от Хр.Г. 1/2ч. от възстановените земеделски
имоти на общия наследодател Г. Гр.Д. или – по 1/6ч. от тях.
Въпреки това, при снабдяване с удостоверение за наследници №
206/05.03.1996г. на Община Бургас, РУАТОН „Изгрев“, гр.Бургас – стр.145 по
гр.д.№ 5868/2021г. БРС, Д. П. не е вписана като наследник на втория съпруг
на майка си, макар и майка й да е преживяла Х. Г. и съответно – да го е
наследила.
По този повод съдът отбелязва, че нейната майка, съгласно
4
разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по
тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, няма качество на „преживяла съпруга“,
понеже не е била с. на собственика на отнетата земеделска земя, следователно
по отношение на нея не се прилага ограничението по чл. 9а ЗН за наследяване
на Х. Г.Г., защото той не е собственик, а е наследник на лицето, чиито имоти
са обобществени.
Описаната фактическа обстановка и правни изводи, водят до
заключение, че твърдението на Д.П. за придобита, след смъртта на майка й Н.
Г.а по наследство 1/6ч. от имотите на Г. Гр.Д., е основателно.
Въпреки това, при съставянето на н.а. № *, т. **, д.№ **** от
23.06.****г. на нотариус Д.Райнова, гр.Бургас, е представено цитираното
удостоверение за наследници № 206/05.03.1996г. на Община Бургас,
РУАТОН „Изгрев“, гр.Бургас (погрешно вписано като № 205/05.03.1996г.) и
като титуляри на правото на собственост върху възстановените земеделски
земи Г. Гр.Д. са посочени само рождените му д..
Така, през ****г. с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № *, т.
**, рег.№ 3319 по н.д.№ *** от 14.05.****г. на нотариус А.Дичева, гр.Бургас,
един от възстановените имоти е продаден на „ПК ПАРТНЕР – 07“ ЕООД,
гр.Свети Влас и впоследствие, след проведена регулация от него са
образувани процесните имоти – стр.164 и СТЕ на стр.200 по гр.д.№ 5868/21г.
БРС.
В правната теория и трайно установената съдебна практика на
Върховния касационен съд и Върховния съд на РБългария няма спор, че
продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не произвежда правен ефект
– купувачът не може да обоснове придобиване на права в имуществената си
сфера, понеже не е договарял със собственик и никой не може да прехвърли
права, които не притежава.
На този аргумент в подкрепа на твърдението за съсобственост на
наследницата Д. П. в процесните имоти, въззивникът е противопоставил
възражение за придобиване на частта й чрез давностно владение.
В конкретния случай, при закупуване на имота, чрез договор, сключен
в законово изискуемата форма - с нотариален акт и легитимиране на
продавачите като единствени собственици с цитираното по-горе
удостоверение за наследници, следва да се обсъжда правозащитното
5
възражение на въззивника-търговец за придобиване на частта на Д. П. в
контекста на разпоредбите на чл.70, ал.1 ЗС и чл.79, ал.2 ЗС.
За да се установи придобиване на имот чрез давностно владение,
следва да се докаже, че за определен, законово регламентиран срок, лицето,
което се позовава на придобиване на вещта по давност, е упражнявало
фактическа власт върху имота и го е държало като свой, постоянно и
непрекъсвано, спокойно и необезпокоявано, явно и несъмнено.
Относно първото условие – да се държи имота като свой, съдът
приема, че няма съмнение, че е налице, доколкото имотите са закупени от
„ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, гр.Свети Влас с описания по-горе договор за
покупко-продажба, извършен с н.акт , следователно е показано ясно и
несъмнено намерение за придобиването им.
За да приеме крайните си изводи, по повод упражняването на
фактическата власт и демонстрирането й, съдът прие следното: Съгласно
трайно установената съдебна практика, добросъвестният владелец следва по
явен и несъмнен начин да покаже, че държи имота като свой. В тази връзка по
делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Според показанията на св.Г., ангажиран от П., въззиваемата ищца
знаела още към 1994г., че има реституиран земеделски имот от около 10дка,
от които на нея се полагат около 2дка. Дори същият свидетел посетил имота,
заедно с П. и с геодезист, който да покаже къде точно се намира. Към онзи
момент имотът не бил ограден, нито се работел и мястото било запустяло.
Според св.Г., П. била говорила с роднините и понеже считала своята
част за малка, предложила да го дадат на кооперация, за да го работи за рента.
Ето защо, по-късно, когато тя и същият свидетел минавали покрай
имота и виждали, че е обработван, тя предполагала, че кооперацията в
Сарафово го обработва. Едва когато решила да дарява имота на внучката си,
изпратила с. си в СГКК и тогава разбрала, че имотът е продаден.
Това, че имотът е бил обработван трайно, се установява и от
свидетелските показания на св.Е.. Според него, след закупуването му,
собственикът – „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, гр.Свети Влас, решил да отдаде
имота под наем, за да бъде обработван. Св.Е. приел сумата на наема и я
предал на собственика, за което свидетелства приложената на стр.159
6
разписка и договорът за наем на земеделска земя, приложен на стр.160.
Действително, това са диспозитивни частни документи, които следва
да бъдат ценени така, както повелява чл.180 ГПК – само относно авторството
им. Въпреки това, съдът ги кредитира, защото кореспондират на показанията
на разпитаните свидетели, ангажирани и от двете страни.
По делото е приложено и удостоверение от ЗКПУ „САРАФОВО“
гр.Бургас, в уверение на това, че кооперацията е обработвала двата имота от
2015г. до 2021г. Удостоверението, според настоящия съд, следва да бъде
ценено също при приложение на чл.180 ГПК и в контекста на свидетелските
показания.
При така обсъдените събрани гласни доказателства, съдът приема за
установено, че считано от закупуването на имота от страна на „ПК
ПАРТНЕР-07“ ЕООД, гр.Свети Влас, през 2008г. той е обработван трайно и
това е било известно на П.. Въпреки това, нито нейната майка – пряка
наследница на Х. Г. и починала през 2009г., нито впоследствие самата Д. П.,
са направили каквито и да е опити в продължение на 17 години да се снабдят
с титул за собственост на имота за притежаваните от тях идеални части –
поведение нереалистично, несъобразено с всякаква житейска логика и в
пълно противоречие с твърденията за собственост, изложени в исковата
молба. Съдът не кредитира показанията на св.Г., че Д. е считала процесните
имоти – тогава част от един имот, за съсобствени между нея и останалите
наследници на втория съпруг на майка си, понеже показанията са
противоречиви. От една страна свидетелят е твърдял, че още към 1994г. тя
знаела, че имат възстановени имоти (макар и към онзи момент майка й все
още да е била жива и П. да не е била призована да наследи), предложила да
бъдат предоставени на кооперацията, за да ги работи срещу рента, но
всъщност не очаквала да получава рента.
Също така не следва да се пренебрегва и приложеното на стр. 165
уведомление на Община Бургас от 2014г., връчено лично на Д.П. – стр.166.
Макар и да не касае процесните имоти, то сочи, че П. е уведомена през 2014г.,
в качеството й на заинтересована страна, за изменението на ПУП-ПРЗ, на
изброените съседни ПИ в землище кв.Сарафово, гр.Бургас, но липсват
каквито и да е извършени от нея фактически или правни действия, присъщи
на собственика на един имот.
7
Така може да се направи убедителен извод, че до завеждане на
исковата молба, по която е образувано настоящото дело, П. не е считала
делбените имоти за съсобствени и не е имала каквито и да е претенции към
тях. Напротив – тя е виждала, че се обработват, твърди се, че е била в пълна
известност за проведената в полза на наследници на Г. Гр.Д. земеделска
реституция, но нито покойната й майка – тогава сред кръга от призованите
наследници, нито тя впоследствие, след смъртта на Н. Г.а, по някакъв начин
са демонстрирали собственически права върху части от възстановените
имоти.
За сметка на това от събраните гласни доказателства се установява, че
двата имота са владеят от въззивника-търговец, чрез трети лица, считано от
датата на закупуването им през 2008г.
По този повод съдът отбелязва, че фактът, че не са регистрирани в
регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ към ОС „Земеделие“, по
никакъв начин не оказва влияние на изложените изводи, защото тази
регистрация е израз на административно уреден режим на отчетност, но не
променя нито собствеността, нито се отразява на упражняваното владение.
Описаната фактическа обстановка, мотивира съда да приеме извод, че
считано от 2008г. „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, гр.Свети Влас е владял
наследствената част на Д.П. като своя, въпреки твърдяното от св.Г. знание, че
част от имота й принадлежи, т.е. явно и несъмнено е демонстрирано
владение, продължило повече от 5 години.
Така, като се съобрази с решение № 23 от 20.05.2016г. по гр. д. №
5162/2015г., II г. о. на ВКС, решение № 6 от 22.10.2010 г. по гр. д. №
2760/2008г., I г.о. на ВКС, настоящият състав приема, че към завеждане на
исковата молба Д. П. не се легитимира като собственик на 1/6ид.ч. от
процесните имоти и не обоснова права на съсобственик, с възможност да
претендира подялбата им.
При изложеното се налага извод за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск. В полза на „ПК ПАРТНЕР-07“ЕООД гр.Свети
Влас се следват разноските за двете инстанции в общ размер от 7 570лв. за
двете инстанции. При приложение на разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК на
третите лица-помагачи не се следват разноски.
Водим от горното, БОС
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 611/20.03.2023г. по гр.д.№ 5868/2021г. по описа
на БРС и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Й. П., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. П.,
ул. „М.“ № ** и адрес за връчване: гр.Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.1, адв.
Ат. Тасков, срещу „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, общ.Несебър, ул.„Русалка“
№ 27 А, ап.10, представлявано от управителя Борис Вл.Храпатий, за
допускане и извършване на делба върху следните имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.20.22 по КККР на
гр.Бургас, находящ се в местност „Ъгъла“, гр.Бургас, кв. Сарафово, с
площ 5780 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс,
категория на земята – 0, при съседи: имоти с кадастрални
идентификатори: 07079.20.21, 07079.20.41, 07079.20.7, 07079.20.23, и
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.20.116 по КККР на гр.
Бургас, находящ се в местност „Ъгъла“, гр.Бургас, кв. Сарафово, с площ
1892 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – за други видове спорт, категория на земята – 0, при
съседи: имоти с кадастрални идентификатори 07079.20.108,
07079.20.115, 07079.20.41,07079.20.117.
ОСЪЖДА Д. Й. П., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. П., ул. „М.“ №
** и адрес за връчване: гр.Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.1, адв. Ат. Тасков
да заплати на „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Свети Влас, общ.Несебър, ул.„Русалка“ № 27 А,
ап.10, представлявано от управителя Борис Вл.Храпатий, направените в
двете инстанции разноски в размер на 7 570лв.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на
„ПК – ПАРТНЕР-07“ЕООД, ГР.Свети Влас: Г. А. Г., ЕГН: **********, от гр.
Б., кв. С., ул. „О.“ № **, С. Н. Н., ЕГН: **********, от гр. Б., кв. С., ул. „О.“
№ **, Н. С. Н., ЕГН: **********, от гр. Б., кв. С., ул. „О.“ № **, А. С. Н.,
ЕГН: **********, от гр. Б., кв. С., ул. „О.“ № **, И. Х. Г., ЕГН: ********** и
9
Х. И. П., ЕГН: **********, от гр. С., ж.к. „Д.“ бл. ***, ет. *, ап. **.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10