Номер…………………. Година 2022 град
Варна
Варненският административен съд
Девети касационен състав
на девети юни две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Станислава Стоева
секретар Пенка Михайлова
прокурор Иванов
като разгледа докладваното от съдия
Милачков
КНАД №1589 по описа на съда за 2022
г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Производството
е образувано по касационна жалба на Д.В.Б., чрез адв. Ж., срещу Решение №
763/08.06.2022 година, постановено по НАХД № 595/2022, година по описа на
Районен съд-Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 21-0819-003648/23.09.2021 г.
Издадено от началник група към ОД на МВР Варна, сектор “Пътна полиция” – Варна
с което на Д.В.Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер на
200.00 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. С решението на
Районния съд Д.В.Б. е осъден да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С депозираната жалба се прави искане
за отмяна Решение № 763/08.06.2022 година, постановено по НАХД № 595/2022,
година по описа на Районен съд-Варна. Прави се искане за присъждане на
сторените в настоящото касационно производство разноски.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е
необосновано и неправилно поради неправилно прилагане на закона. Излага мотиви
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила допуснато в хода на
административнонаказателното производство, за което липсва произнасяне в
мотивите на въззивния съд. Сочи, че НП е издадено без преди това де е бил
издаден АУАН. Навежда твърдения за липса на описание на извършеното нарушение в
обстоятелствената част на НП, както и на липса на съставомерност на вмененото
му деяние.
В съдебно заседание касатора редовно
призован, не се явява, не се представлява. Депозирани са писмени бележки, с
които се поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от
процесуален представител, с които се оспорва жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на подадената жалба.
С
оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд
правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата,
които са били представени пред него по време на въззивното производство.
Установено е, че на 17.08.2021г. жалбоподателят управлявал мотоциклет марка „Дукати Диавел”
с рег.№ СА **** К по бул.“ Васил Левски“ в гр.Варна, в посока к.к. „Златни
пясъци“. Същевременно по посочения булевард пред жалбоподателя се движел лек
автомобил марка „Дачия Докер“ с рег.№ СВ **** PC, управляван от св.Д. В. Н.
Около 13,05ч., на пътния възел с бул.“Княз Борис I“ в близост до магазин
„Паркмарт“ св.Николов спрял рязко поради спиране на движещия се пред него
автомобил, като същевременно се отклонил леко надясно и навлязъл върху пътна
маркировка „М 15“, положена при включването към магазина. Жалбоподателят обаче
не успял да спре навреме и управляваното от него превозно средство блъснало
автомобила на свидетеля в задната дясна част, при което мотоциклетът паднал на
земята. При падането Б. получил наранявания, което наложило транспортирането му
с автомобил на спешна медицинска помощ за преглед, но тъй като травмите не били
сериозни, малко по-късно бил върнат на мястото на произшествието. Междувременно
пристигнали и свидетелите П. Д. Г. и А. Л. М.- служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- Варна, които разговаряли с водачите, огледали следите
от произшествието и извършили проверка на обстоятелствата около настъпването
му. Двамата преценили, че инцидентът е резултат от поведението на жалбоподателя
и му съставили АУАН за това, че при управление на собствения си мотоциклет,
поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, характер и интензитет
на движение, не е успял да спре и се е блъснал в предно движещия се автомобил,
с което е причинил ПТП с материални щети и пострадал-водачът на мотоциклета.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен, но той отказал
да подпише както него, така и разписката за получаването му, което било
удостоверено с подписа на един свидетел. Възражения не били отразени при
съставянето на акта, а писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН, Въз основа на съставения акт на 23.09.2021г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на Д.Б. била наложена глоба в
размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП.
За
да потвърди процесното наказателно постановление, въззивния съд е приел, че
нарушението е доказано и не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон.
По
касационната жалба.
Разгледана по същество касационната
жалба се явява неоснователна по следните съображения.
Въззивния съд е изложил подробни
мотиви относно липсата на допуснати от АНО в хода на
административнонаказателното производство нарушение на материалния и процесуалния
закон, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да
преповтаря.
Настоящият състав, като касационна
инстанция не споделя възраженията наведени в касационната жалба за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. От доказателствата по делото се
оборват твърденията на жалбоподателя, че НП е издадено без преди това да е бил
издаден АУАН. Към административната преписка е приложен АУАН Серия GA №447030 от 17.08.2021 г., който е сложил началото на
административнонаказателното производство срещу Б.. АУАН е подписан от
съставителя Г., свидетеля М., който е участвал при установяване на нарушението
и св. П. А. П., който е удостоверил отказа на Б. да подпише акта и разписката
за връчването му.
Не се споделят възраженията и за
липса на описание на нарушението, както и конкретно обстоятелствата, които
водят до извод за допуснато от Б. нарушение на ЗДвП. Вярно е, че разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП е обща и вменява на водачите на ППС при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението. Всяко едно от изброените обстоятелства, следва да бъде
съобразявано от водачите на ППС през цялото време на управление. В конкретният
случай, след като е допуснал ПТП жалбоподателя е нарушил именно цитираната
разпоредба от ЗДвП. В този ред на мисли не е било необходимо да се установява
скоростта на движение на управлявания от Б. мотоциклет, тъй като разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП може да се наруши, дори и водача да се движи с
разрешената за пътния участък скорост. Установяване и посочване на скоростта, с
която се е движил Б. би била задължителна, ако му беше повдигнато обвинение за
управление на ППС с превишена скорост, но в конкретния случай такова обвинение не
е било повдигано.
Дори и да се приеме възражението на
касатора, че деянието му следва да се квалифицира, като нарушение на чл.23,
ал.1 от ЗДвП, и ПТП е настъпило в резултата на неспазване на дистанция, а не
поради несъобразена скорост, то крайният резултат би бил същия, тъй като
причиняването на ПТП поради неспазване на дистанция се наказва също по чл.179,
ал.2 пр.1 от ЗДвП, както и причиняването на ПТП поради движение с несъобразена
скорост.
В тази връзка настоящия състав не
намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни
основания – необоснованост и немотивираност на въззивното решение.
Съобразно изхода на спора и
своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника по касация, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя за заплати
сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на
административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
763/08.06.2022 година, постановено по НАХД № 595/2022, година по описа на
Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Д.В.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от
100/сто/лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.