№ 99
гр. Шумен , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630201086 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 571942-F604903/14.04.2021 г. на
Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1
от КСО на „ВениСтар“ ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление:гр.
Шумен, ул. ”Света гора” № 10, вх. 3, ет. 7, ап. 58, представлявано от К.В.З., ЕГН **** е
наложена „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите. Дружеството -
жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за
това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания представляващият дружеството –
жалбоподател, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в
нея основания.
Процесуалният представител на ТД на НАП - Варна - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна
и да потвърди изцяло обжалваното наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„ВениСтар“ ООД, Булстат ********* е със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. ”Света гора” № 10, вх. 3, ет. 7, ап. 58 и се представлява от К.В.З.,
ЕГН ****.
При извършена проверка във връзка с РИП № ПО – 03002721011216-0РП-
1
001/16.02.2021 г., свидетелката АНН. П. Д. – инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.
Варна, офис Шумен констатирала, че дружеството – жалбоподател „ВениСтар“, в
качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба
№ Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, като не е подало в срок Декларация Образец 1 „Данни за
осигуреното лице” в ТД на НАП Варна, за месец април 2020 г. по отношение на лицата
Д.Т.Х., И.В.С. и Ш.Р.Б., като същата е следвало да бъде подадена до 26.05.2020 г.
Декларацията била подадена на 09.03.2021 г. и била приета с вх. № 273582101755938. С
покана Изх. № 927/10.03.2021 г., връчена на 15.03.2021 г., е дадено указание за явяване на
управителя на дружеството – нарушител в 7-дневен срок, считано от получаване на
поканата, с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За
констатираното нарушение на 15.03.2021 г. на дружеството - нарушител бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № F604903, като актосъставителят е посочил,
че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № № Н-
13/17.12.2019 г., издадена от министъра на финансите. Актът бил съставен в присъствие на
представляващия дружеството, който го е подписал без да изложи възражения.
Впоследствие дружеството - нарушител се е възползвало от законното си право и е
депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 571942-
F604903/14.04.2021 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО на „ВениСтар“ ООД, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Света гора” № 10, вх. 3, ет. 7, ап. 58, представлявано
от К.В.З., ЕГН **** е наложена „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по
чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на
актосъставителката АНН. П. Д., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелката А.Д. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в
тяхната достоверност, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 571942-F604903/14.04.2021 г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
2
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице, което не е изпълнено,
като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в
Националната агенция за приходите определени данни, като в т. 2 от същата разпоредба
като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното
задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Дружеството - жалбоподател има качеството осигурител и работодател по смисъла
на чл. 5, ал. 1 от КСО, поради което е имало задължението да внася осигурителни вноски за
други физически лица, съответно е имало задължението да декларира посочените по-горе
данни. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. конкретизира това
задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и
поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в
компетентната ТД на НАП Декларация образец № 1 съгласно приложение № 1, в която се
вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от
осигурителите е посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата, а именно – до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се
обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при
начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на
месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В настоящия случай от
материалите по делото, в това число и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Д. не се установява кога е било изплатено/начислено трудовото възнаграждение на лицата
Д.Т.Х., И.В.С. и Ш.Р.Б. за месец април 2020 г., с оглед преценка на срока за изпълнение на
задължението за подаване на Декларация 1, а именно до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните или до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението, в случай, че това е станало след законоустановения срок. Ако
приемем, че трудовото възнаграждение на лицата Д.Т.Х., И.В.С. и Ш.Р.Б. за месец април
2020 г. е било начислено/изплатено в установения срок, то срокът за изпълнение на
задължението е изтекъл на 26.06.2020 г. /доколкото датата 25.05.2020 г. е неработен ден/.
Следователно, в настоящия случай, „ВениСтар“ ООД е следвало да подаде Декларация
образец № 1 за данните за месец април 2020 г. в срок до 26.05.2020 г., тъй като 25.05.2020 г.
е почивен ден. Безспорно е установено по делото, а и не се спори от страна на дружеството -
жалбоподател, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а
по-късно, като подадената декларация е била подадена на 09.03.2021 г., поради пропуск от
страна на главната ѝ счетоводителка М.Н.Й., тъй като била подложена на огромен стрес като
последица от усложнената епидемологична обстановка в страната и въведеното извънредно
положение. При това положение съдът намира, че дружеството - жалбоподател на
27.07.2020 г. - деня, следващ деня, в който срока е изтекъл, действително е допуснало
неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от
3
КСО, във вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н - 13/17.12.2019 г, с което е осъществило
от обективна страна нарушението, описано в наказателното постановление. Същото е било
правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган. За това
нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от
КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната
разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда наказание „глоба“ от 50 лв. до 500 лв. за
физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 лв. до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и
го е санкционирал съобразно минималния размер на санкционната норма.
Същевременно обаче, настоящият съдебен състав споделя доводите, застъпени от
дружеството – жалбоподател във въззивната жалба, че извършеното административно
нарушение е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва
легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени
критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които „маловажен случай“ е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т. е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В настоящия случай съдът прецени обстоятелството, че обществените отношения,
които регулира КСО са от особена обществена важност, но това обстоятелство само по себе
си не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. В настоящия случай, като се съобразят
изложените по-горе обстоятелства и факта, че декларацията е била подадена след изтичане
на законоустановения срок, но преди извършване на проверката и преди издаване на акта за
установяване на административно нарушение, както и факта, че се касае не за пълно
неизпълнение на административно нарушение, а само за закъсняло изпълнение, което е било
изпълнено от дееца по собствени подбуди, без да е обусловено от намесата на данъчните
органи, както и обстоятелството, че несвоевременното подаване на декларацията по никакъв
начин не е рефлектирало неблагоприятно върху държавния бюджет, респективно от
деянието не са настъпили неблагоприятни последици, налага извода, че същото се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради
което и същото разкрива белезите на „маловажен случай“. Още повече в случая се касае за
инцидентна проява, извършена за първи път, а съответните осигурителни вноски са били
внесени. В този смисъл съдът напълно споделя доводите, наведени от дружеството -
жалбоподател, както в жалбата, а така също и в съдебно заседание в тази насока. Следва да
се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали
са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката
4
на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този
въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Правната норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на
наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и
константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и
по-конкретно Решение № 11 от 22.01.2021 г., постановено по КАНД № 255/2020 г., Решение
№ 130 от 23.04.2021 г., постановено по КАНД № 103/2021 г., Решение № 152 от 08.04.2014
г., постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по
КАНД № 109/2014 г., Решение № 361 по КАНД № 281/2013 г. и др. В практиката си ШАС
изрично приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато
съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице,
преди иницииране на административно-наказателното производство. Доколкото процесното
задължение е изпълнено преди извършване на проверката и преди издаване на акта за
установяване на административно нарушение, съдът намира, че процесното нарушение се
отличава с по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за
маловажно, като санкция от 500 лева очевидно не съответства на тежестта на нарушението и
не може да бъде възприета като справедлива.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на дружеството - жалбоподател,
което обаче не е направило изрично искане за присъждане на разноски, а и в съдебно
заседание не се явява упълномощен процесуален представител и не са представени Договор
за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 571942-F604903/14.04.2021 г. на Директора
на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на
„ВениСтар“ ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
”Света гора” № 10, вх. 3, ет. 7, ап. 58, представлявано от К.В.З., ЕГН **** е наложена
„глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба
№ Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6