№ 1536
гр. Варна, 22.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20253100900423 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от М. И. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр.В.., ул.“Инж.Й. М.“ №*, действаща чрез адв.К. С., със съдебен адрес:
гр.София, бул.“М.-Луиза“ №9-11, ет.7, против “Фарм-Роса“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Варна, ж.к.“Чайка", бл.64, ет.15, ап.59, представлявано
от Росица Георгиева Н.а, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Софроний Врачански“ №1, ет.3,
ап.5, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.125, ал.3 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата, в качеството й на наследник на Г. К. У., с ЕГН **********, бивш съдружник във
“Фарм-Роса“ ООД, сумата от 26000лв., съставляваща частична претенция от общо
дължимите 87557.75лв., представляващи припадаща се на ищцата част, съобразно
наследствената й квота от 1/3 ид.ч. от равностойността на дружественият дял на
наследодателя в размер на 98% от капитала на дружеството, определена към края на месеца,
в който е прекратено членственото правоотношение със смъртта на съдружника и намалена
със заплатената на 08.11.2025г. сума от 10115.58лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-02.07.2025г. до окончателно
погасяване на задължението, както и сумата от 2232.90лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, изчислено върху главница от 26000лв. за
периода от 08.11.2024г. до 01.07.2025г.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК ищцата е посочила Б.а сметка за доброволно
плащане на претендираните суми, а имено сметка с IBAN ********************.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът по делото е подал отговор на искова
молба, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Изразява се становище по
отношение на доказателствените искания на насрещната страна и отправя свои.
1
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват направените с отговора възражения и се изразява становище по доказателствата.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът депозира становище, с което
поддържа твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.
По допустимостта на предявения иск:
Предявеният иск е допустим, доколкото се твърди, че ищцата има качеството на
неудовлетворен наследник на починал съдружник в търговското дружество-ответник, което
обуславя активната й процесуалноправна легитимация да предяви настоящия осъдителен иск
по чл.125, ал.3 от ТЗ.
Сезиран е местно и родово компетентният съд, поради което производството по
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК,
съдът счита, че искът следва да се разгледа по реда на Глава XXXII от ГПК-“Производство
по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира представените от страните по делото писмени доказателства за
допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради
което същите следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
С оглед предмета на правния спор, съдът намира, че следва да бъде допусната
поисканата от ищцата Съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, като задачата на
експертизата, следва да се допълни служебно от съда като се възложи на вещо лице да
изготви баланс, съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ към края на месеца, през който е починал
съдружника, въз основа на данните за чистия актив на дружеството, който се изчислява като
разлика между активите и пасивите по баланса без отчитане на собствения капитал,
резервите и финансовия резултат, при спазване нормативните разпоредби на счетоводното
законодателство и съответните приложими счетоводни стандарти, действащи по това време.
Във връзка с горното съдът намира за неоснователни възраженията на ответното
дружество за недопустимост за част от въпросите от задачата на експертизата, доколко
спорният по делото въпрос е именно за реда и условията за определяне на стойността на
дружествения дял на починалия съдружник, респективно селектирането понастоящем на
въпросите би довело до навлизане по същество на спора, което на този етап от
производството не може да се извършва.
Исканията на ищцата за издаване на удостоверения, който да послужат пред различни
организации и администрации, са неоснователни като лишени от предмет и без значение за
спора. По делото са ангажирани писмени доказателства за собствеността на МПС и за
упълномощаване на преживелия съдружник от починалия, поради което издаването на
удостоверение за пред КАТ-МРВ и Регистър “Единство“, не е необходимо. Доколкото част от
2
въпросите на експертизата касаят справки и проверки в Б.и институции и НАП, то
евентуалната нужда от удостоверения, е за вещото лице, а не за страната. В този смисъл при
необходимост и поискване, удостоверения следва да се издадат на експерта, след уточняване
от негова страна на съдържанието им.
Искането за задължаване на основание чл.183, ал.1 от ГПК ответникът да представи в
оригинал междинния счетоводен баланс към 29.02.2024г. с оглед установяване на датата на
съставянето му, следва да остане без уважение. На първо място документа е представен в
заверен от адвокат препис, т.е. с качеството на официално заверен препис, което покрива
изискванията на цитираната правна норма за представяне на документи по делото. Наред с
това документа не съдържа дата, поради което представянето му в оригинал няма да
допринесе за изясняване на този въпрос.
Искането за задължаване на ответника да представи фактура за закупуване на МПС,
която да се ползва от вещото лице, е лишено от основание, тъй като фактурата е част от
счетоводното отчитане, което експерта ще проверява при отговор на поставената му задача.
Искания на ищцата по чл.192, ал.1 от ГПК за задължаване на трети за спора лица да
представят документи, е неоснователно, тъй като на първо място не е налице яснота, че
такива документи съществуват, като въпросната разпоредба предвижда сбиране на
съществуващи доказателства, а не създаване на такива за нуждите на доказването в процеса.
Освен това липсват нарочни молби, който да се връчат на третите лица по реда на чл.192 от
ГПК.
Следва да се остави без уважение и искането на ищцата за изискване на гр.д.
№373/2024г. по описа на Районен съд- Варна, с оглед неотносимостта му към предмета на
настоящото дело.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото на основание чл.374,
ал. 2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от М. И. Б., с ЕГН **********, против “Фарм-Роса“ ЕООД,
с ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.125, ал.3 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата, в качеството й на наследник на Г. К. У., бивш съдружник във “Фарм-
3
Роса“ ООД, сумата от 26000лв., съставляваща частична претенция от общо дължимите
87557.75лв., представляващи припадаща се на ищцата част, съобразно наследствената й
квота от 1/3 ид.ч. от равностойността на дружественият дял на наследодателя в размер на
98% от капитала на дружеството, определена към края на месеца, в който е прекратено
членственото правоотношение със смъртта на съдружника и намалена със заплатената на
08.11.2025г. сума от 10115.58лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба-02.07.2025г. до окончателно погасяване на
задължението, както и сумата от 2232.90лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, изчислено върху главница от 26000лв. за периода от
08.11.2024г. до 01.07.2025г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е съпруга и наследник на Г. К. У., който е
починал на 07.02.2024г., като до смъртта си същия е имал качеството на съдружник в
ответното търговско дружество “Фарм-Роса“ ЕООД, с предходна правно-организационна
форма ООД. Сочи се, че приживе Г. У. е притежавал 490 дяла или 98% от стойността на
вписания капитал на търговското дружество. Сочи се още, че наследници на У. са и двете му
деца-К. У. и Р. Н.а, като последната има и качеството на съдружник в ответното
дружеството. Твърди се, че в началото на 2024г. здравословното състояние на У. се влошило,
поради което той спрял да се занимава дружествени дела. Излага се, че малко преди смъртта
му, взаимоотношенията между покойният и ищцата, от една страна и Росица Н.а, от друга
страна, са се влошили до степен, че съпрузите У.и инициирали производство за незабавна
закрила по реда на ЗЗДН пред Районен съд Варна спрямо Росица Н.а. Твърди се, че в хода на
проведено производство по повод на оспорени вписвания в ТРРЮЛНЦ по партидата на
търговското дружество, се установило, че междинен баланс към края на м.февруари не е
съставян и не е представян на наследниците на Г. У.. Поддържа се, че ищцата е отправила
нотариална покана с peг.№6931/16.10.2024г. по описа на нотариус с рег.№195 при НК, която
е връчена на Р.Н.а на 01.11.2024г. и която съдържа искане да бъде представен счетоводен
баланс към датата на прекратяване на участие на наследодателя в търговското дружество,
както и да се заплати ликвидационен дял в размер от 97673.33лв., съответстващ на
наследственият й дял. Твърди се, че в дадения с нотариалната покана срок, не е представен
междинен счетоводен баланс, като на 08.11.2024г. на ищцата е изплатена сумата от
10115.58лв. Сочи се, че по партидата на ответното дружеството в ТРРЮЛНЦ е заявен за
обявяване Годишен финансов отчет за 2023г., според който към 31.12.2023г. счетоводната
стойност на активите е в размер на 299000лв. Твърди се, че търговското дружество
притежава 4 недвижими имота-търговски обекти, находящи се в гр.Смолян, бул.“България“
№61, както следва: обект с идентификатор *************, с предназначение за търговска
дейност, с площ 114.12кв.м.; обект с идентификатор ************, с предназначение за
търговска дейност, с площ 21.950кв.м.; обект с идентификатор ************* с
предназначение за здравни и социални услуги, с площ-94.350 кв.м. и обект с идентификатор
**************, с площ 4.750 кв.м. Поддържа се, че описаните имоти са отдавани под наем
на “Радка Хаджихристева-Ради“ ЕООД, с ЕИК *********, на “Панацея-Тони“ ЕООД, с ЕИК
4
********* и на ЕТ “Бисера Канева“, с ЕИК *********. Сочи се, че към момента на смъртта
на Г.У., ответното дружеството е притежавало и лек автомобил “Ф. Е.“, с peг.№СМ **** АХ,
придобит на 26.07.2018г. Твърди се, че на основание чл.9, ал.1 от ЗН ищцата е наследила 1/3
идеална част от 490 дружествени дяла, освободени от наследодателя, равняващи се общо на
98% от капитала на търговското дружество. Поддържа се, че с оглед настъпила смърт на
съдружник в ООД, следва да бъде извършено разпределение на притежаваните дялове от
наследодателя, съразмерно с припадащите се на наследниците идеални части от
имуществените права по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ. Твърди се, че до настоящият момент
ищцата не е получила изцяло полагащият й се дял от наследството, тъй като изплатената й
сума не е резултат от изготвен междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпила смъртта на Г. У.. Сочи се относима съдебна практика и се излагат съображения за
условията, при които следва да се определи паричната равностойност на дружествените
дялове. Поддържа се, че претендираната с нотариална покана сума е опредена на база
данните за активите на дружеството в ГФО на “Фарм-Роса“ ЕООД за 2023г. Поддържа се
още, че изплащането на 10115.58лв. е признание за основателността на претенцията, като
поради забавеното изпълнение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи мораторна лихва за
периода от 08.11.2024г. до пълното изплащане на ликвидационния дял.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответното дружеството е депозирало отговор на
искова молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковите претенции. Оспорва се твърдението на ищцата, че отношенията между
съдружниците-баща и дъщеря, са се влошили, напротив с оглед добрите им отношения на
28.12.2023г. У. е съставил нотариално заверено пълномощно, с което е овластил дъщеря си да
се разпорежда с негови активи. Не се оспорва, че след м.01.2024г. Г. У. е бил изолиран,
съответно че не се е срещал с близките си и те не са го посещавали, но това е станало в
резултат от действията на ищцата и с оглед силно влошеното здраве на У.. Сочи се, че след
смъртта на Г.У., в съответствие с разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.3 от ТЗ и в реализация на
правомощията си на единствен съдружник, Росица Н.а е взела решения за по-нататъшното
развитие на ответното дружеството като на проведено на 21.03.2024г. Общо събрание, е
решено, че няма да се приемат нови съдружници, както и че след изчисляване на дължимите
суми, въз основа на междинен баланс, паричната равностойност на дружествените дялове на
починалия съдружник, ще са на разположение на наследниците за получаване. Сочи се, че в
изложените в исковата молба твърдения е допуснато смесване на понятията “дружествен
дял“ и “ликвидационен дял“, които обаче не са идентични. Поддържа се, че в полза на
ищцата не се дължи ликвидационен дял определен на база пазарна цена на активите, а
уреждането на имуществените последици с оглед прекратяване на участието на съдружника
поради смъртта му, става единствено въз основа на баланса на дружеството. Твърди се, че
наследниците на съдружника имат право да получат паричната равностойност на неговия
дружествен дял, без това да засяга способността на дружеството да продължи бъдещата си
стопанска дейност, тъй като е недопустимо при работещо предприятие да се извърши
фактическо осребряване на имуществото по пазарни цени с цел удовлетворяване на
прекратилия участието си съдружник. Ето защо се поддържа, че претенциите за изплащане
5
на дял, изчислен по балансова стойност към 31.12.2023г. са неоснователни, тъй като към
този момент ищцата не е имала право на такъв дял. Твърди се, че ищцата, като един от
тримата наследници на починалия съдружник, има право да получи паричната
равностойност на 1/3 от имуществото на дружеството, изчислено по балансовата стойност
към края на месец февруари 2024г., когато е настъпила смъртта на съдружника-
наследодател. Поддържа се, че изчислена по посоченият начин, полагащата се на ищцата
сума възлиза на 10115.58лв., като тя е заплатена на 08.11.2024г. Поддържа се още, че като
последица от неоснователността на главния иск, неоснователен е и иска по чл.86, ал.1 от
ЗЗД. Оспорват се доказателствените искания на ищцата като са развити подробни
съображения за тяхната недопустимост и неотносимост.
С подадената в срок допълнителна искова молба, се оспорват доводите и възражения
на насрещната страна. Сочи се, че разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ придава на
наследниците качеството на кредитор, поради което те имат правото да бъдат осведомени за
финансовото състояние на своя длъжник и да получат на междинен баланс, с оглед
реализация на притезанията си. Доразвити са съображенията за настъпило влошаване на
отношения между Г.У. и дъщеря му Р.Н.а, като се оспорва достоверността на твърденията на
ответната страна за наличие на доверителна връзка между тях. Доразвити са и доводите за
реда и условията, при които следва да се извърши оценка на активите на ответното
дружеството, съответно се оспорва достоверността на изготвеният баланс към 29.02.2024г.
В срока по чл.373 от ГПК ответното дружеството е депозирало отговор, с който се
оспорват твърденията и възраженията, изложени в допълнителната искова молба, като се
развиват насрещни такива. По конкретно се излага, че нормата на чл.125, ал.3 от ТЗ е
императивна и не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става по
пазарната цена на активите. По отношение на твърдението за антидатиране на счетоводния
баланс, се излага, че същият е средство на счетоводството за обобщаване в парично
изражение, към даден момент и в определен порядък, на стопанските средства на един
отчетно обособен субект, според техния имуществен състав и източниците на тези средства-
по произход и целево предназначение, а балансовата стойност е преносна стойност-
разликата между отчетната стойност на амортизируем дълготраен материален актив и
начислената до момента амортизация. С оглед изложеното се поддържа, че по дефиниция
междинният счетоводен баланс не може да бъде антидатиран.
Предявените искове са с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
-до датата на смъртта си Г. К. У., с ЕГН **********, починал на 07.02.2024г. е имал
качеството на съдружник във “Фарм-Роса“ ЕООД с дялово участие от 98 %;
-ищцата е съпруга и наследник на покойния Г. К. У. с квота от 1/3 от наследството;
-ищцата е изпратила нотариална покана с peг.№6931/16.10.2024г. по описа на
6
нотариус с рег.№195 при НК до ответното дружество, която е получена 01.11.2024г. и в
резултат от това на 08.11.2024г. на наследника е изплатена сумата от 10115.58лв.,
съставляваща определена от дружеството припадаща се наследствена част от дружественият
дял на починалият съдружник.
Съдът обявява на страните, че вписаните обстоятелства по партидата на
търговското дружество-ответник, както и обявените актове по тази партида, ще се считат
за служебно и общо известни, и като такива не се нуждаят от доказване, предвид
публичния и служебния достъп до електронния сайт на Търговския регистър, воден от
Агенцията по вписванията.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед предмета на предявения иск, ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на съществуването на членствено
правоотношение на наследодателят му в ответното дружество и неговото прекратяване.
Също така следва да се установи размерът на подлежащия на изплащане на прекратилия
участието си съдружник дружествен дял по смисъла на чл.125, ал.3 от ТЗ. Ответната страна
носи доказателствената тежест за установяване фактите, на които основава своите
възражения и в частност, че изплатената в полза на ищцовата страна сума е определена по
размер в съответствие с изискванията на горецитираната правна норма.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от страните
писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно счетоводна експертиза вещото лице, по която
да отговори на въпросите формулирани от ищцата в ИМ и на служебно формулираният от
съда въпрос за изготвяне на баланс, съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ към края на месеца, през
който е починал съдружника, въз основа на данните за чистия актив на дружеството, който
се изчислява като разлика между активите и пасивите по баланса без отчитане на
собствения капитал, резервите и финансовия резултат, при спазване нормативните
разпоредби на счетоводното законодателство и съответните приложими счетоводни
стандарти, действащи по това време.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б. С. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 700лв., вносим
от ищцата в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства
по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит от ищцата, да се съобщи на
вещото лице са възложената му задача и да се призове за о.с.з.
УКАЗВА на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
7
ОСТАВА без уважение останалите доказателствени искания на ищцата за
задължаване на ответника и на трети за спора лица да представят документ, за издаване на
съдебни удостоверения и за изискване на приобщаване към настоящото на друго гражданско
дело, като неоснователни.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към Медиация като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 от ГПК и чл.11 ал.2 от Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд
Варна, вкл. Окръжен съд - Варна. Медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд Варна, с адрес: гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ №12, ет.4, тел. 052
62 33 62, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
НАСРОЧВА производството по т.д.№423/2025г. на ВОС за разглеждане в открито
съдебно заседание на 27.11.2025г. от 14.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца да се изпрати
препис от отговора на допълнителната искова молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8