№ 202
гр. Панагюрище, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100457 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Производството е образувано по предявени от „А1 България“ ЕАД ЕИК
********* срещу “Авал -2004” ЕООД , искове с правна квалификация чл. 422
ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
2720,93 лв. - неустойка за неизпълнение на договор *********, партида
********* ИД на договора Е0460193 от 22.12.2005г., ведно със законна лихва
от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и сума размер на 290 лева - мораторна лихва за периода от 02.02.2023 г.
до 05.03.2024 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 188/2024 г. по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в исковата молба: “АВАЛ-2004” ЕООД е сключило с „А1 България“
ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) договор за използване на
електронни съобщителни услуги ID на клиент *********, партида *********,
ID на договор Е0460193 от 22.12.2005. За всяка отделна мобилна услуга или
пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна
част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове,
срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения. Сочи се, че договорът е подновяван през
годините за нови срокове и са добавяни/променяни услуги и тарифни планове.
В исковата молба подробно са посочени предоставените услуги на ответника.
Твърди се, че с допълнително приложение от 20.12.2021 за срок от две години
са активирани допълнителни пакети 5G мобилен интернет 40000МВ за
номера **********, **********, **********, **********, **********,
1
********** с месечна такса 20 лв. без ДДС и е променен срока на ползване на
услугите по основния тарифен план - до 20.12.2023г. съгласно т. 5.3 и 5.4 от
допълнителното приложение. Сочи се, че от март 2022 месечните такси са
актуализирани със средногодишния индекс на потребителските цени за 2021 с
3.3%. Договорът е прекратен поради направен пренос на услугите към друг
мобилен оператор преди изтичане срока на ползване. При прекратяване на
договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за
неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за
активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът
на действие не е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или
като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните
планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано
от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора
срок за всеки мобилен номер. Начислена е и неустойка във фиксиран размер
по ценоразпис на оператора за предоставено за срока на договора оборудване,
което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на
договора. За неустойката са издадени следните сметки на обща стойност
2720.93 лв., която сума включва 11 месечни такси по 30.99 лв. за номер
********** 11 месечни такси по 30.99 лв. за номер **********, 11 месечни
такси по 30.99 лв.+ 11 месечни такси по 10 лв. за допълнителен пакет Add-on
mobile internet 5 GB за номер *********, 11 месечни такси по 30.99 лв..+11
месечни такси по 20 лв. за допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB за
номер ********** месечни такси по 30.99 лв..+ 11 месечни такси по 20 лв. за
допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB за номер **********, 7
месечни такси по 30.99 лв. за номер ********** неустойка за невърнато
оборудване Voice Box, неустойка за невърнато оборудване ТВ приемник
013905363654; неустойка за невърнато оборудване рутер 220В510002710.
Твърди се, че поради забавеното плащане на претендиралото вземане
ответникът дължи лихва в размер на 290.00 лв, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за
периода 02.02.2023-05.03.2024г. Излага се, че на основание изложените
обстоятелства е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 188/2024 по описа на Районен съд- гр.
Панагюрище, по което производство длъжникът е подал възражение по чл. 414
ГПК, с оглед което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се
оспорва претенцията както по основание, така и по размер. Сочи се, че
действително страните по делото са имали договорни отношения, но същите
са прекратени в договорените от тях срокове. Твърди се, че представения по
делото договор ********* е изтекъл на 18.02.2023 г., като по този начин
ответникът не е нарушил договорът с ищеца, респ. Не дължи заплащане на
2
неустойка. Оспорва се, че с допълнително приложение № 1 от 20.12.2021 г. За
срок от две години е променен срока за ползване на услугите по основания
тарифен план, като се сочи, че ответникът не е сключвал договор с ищеца и не
е договарял удължаване на срока до дата 20.12.2023 г., във връзка с което е
оспорен подписа на управителя на ответника положен в Приложение № 1 към
договор № ********* от 20.12.2021 г., като се сочи, че законния представител
на дружеството не е подписал този документ. Моли се да се открие
производство по чл. 193 ГПК, като се моли да се задължи ищеца да представи
оригинал на оспорения документ. Под евентуалност се сочи, че част от
клаузите на Приложение № 1 към Договор ********* са нищожни, като
възражението се отнася до т. 6 от приложението, с който се цели да се
заобиколят норми от ЗЕС, като ищецът не е предоставил резюме и пълна
информация на потребителя на услугите с всички задължителни текстове
относно правото му съобразно ЗЕС. Сочи се, че неустойката за невярното
оборудване не се дължи, като цялото оборудване е предадено на ищеца, за
което се представят приемно-предавателни протоколи. Направено е искане за
отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца суми представляващи неустойка за неизпълнение на сключен
между страните договор и мораторна лихва за забава върху тази сума.
Предявените искове са процесуално допустими - предявени са в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно
от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя –
ищец на 03.06.2024 г., а исковата молба е подадена на 14.06.2024 г., от
процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.
По делото като доказателство е приет договор № ********* от 23.01.2017 г.
сключен между “Авал - 2004 “ ЕООД и “А1 България”ЕАД (с предишно
наименование “Мобилтел” ЕАД), с който на ответника са представени
електронни съобщителни услуги срещу задължение за заплащане на
определена месечна цена за срок от 24 месеца- 2 години.
По делото са приложени и приети като доказателства Приложения от
18.02.2021 г. (л. 6 и следващите от делото, л. 11 и следващите, л. 16 и сл. от
делото, л.22) към процесния договор сключени между страните по делото, с
които на ответника са предоставени допълнителни услуги срещу заплащане за
срок от 2 години - до 18.02.2023 г., ведно със списък на телефонните номера,
за които е сключен договорът и Приложение № 3- ценоразпис за ползване на
допълнителни електронни съобщителни услуги.
По делото като доказателство е прието Приложение 1 към процесния
договор за активиране и условия за ползване на допълнителен 5 G пакет
3
мобилен интернет от 20.12.2021 г. за срок от две години срещу задължение за
заплащане на определена цена, който е оспорен от ответника по реда на чл.
193 ГПК по отношение подписа положен от представителя на ответното
дружество Н М, като е конкретизирано, че и изписването на имената не е
извършено от представляващия ответното дружество.
От ищеца по делото са представени 3 бр сметки, с които е начислена
неустойка устройство в общ размер на 250 лева за невърнато оборудване и 2
бр сметки, с които е начислена неустойка в общ размер на 2470,93лева.
Към исковата молба са приложени Общите условия /ОУ/ за
взаимоотношенията между “А1 България" ЕАД и абонатите и крайните
ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на “А1 България” ЕАД.
По делото са представени и приети като доказателства три приемно-
предавателни протокола за връщане на крайно устройство от 03.05.2023 г.
подписано от ищеца, от които се установява, че ответникът е предал на ищеца
оборудване- Modem D3 Wi fi, CAM - 2 бр.
По делото като доказателства са приети 17 бр. фактури за периода от м.
ноември 2021 г. до м. март 2023 г. и справка за извършени плащания касаещи
процесния договор
По делото от ответника е представена счетоводна справка за периода м.
ноември 2021 г. до м. януари 2023 г. за осчетоводени фактури и извършени
плащания от ответника към ищеца.
По делото е допусната и изслушана съдебно почеркова експертиза и
допълнителна такава. В своята първоначална експертиза вещото лице е
посочило, че в оспореното по реда на чл. 193 ГПК Приложение 1 от 20.12.2021
г. името “Н П М” не е изписано от него, като вещото лице е посочило, че
подписът вероятно е положен от Н М. В съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че не е могъл да отговори категорично на поставения втори
въпрос, поради липсата на достатъчно сравнителен материал, поради което
съдът е допуснал допълнителна експертиза след предоставяне на сравнителен
материал от представляващия ответника. В своето допълнително заключение
вещото лице е посочило, че подписът за Н М не е изпълнен от него, а е
имитиран. Съдът възприема заключението вещото лице и допълнителното
такова като компетентно и безпристрастно дадени, далои пълен отговор на
всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на
съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото
лице е достигнало. Вещото лице е посочило причините, поради които не е
могъл да даде категоричен отговор на втория поставен по делото въпрос в
своето първоначално заключение, като подробно е разяснил начина, по който е
достигнал до категоричното заключение дадено в допълнителната съдебно
почеркова експертиза.
При така установеното от фактическа страна от правна настоящия състав
намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието
на валидно възникнала облигационна връзка по договор за мобилни услуги на
4
основание Приложение № 1 към Договор ********* от 20.12.2021г. за срок от
две години, предоставяне на техниката, за която е начислена неустойка за
невърнато оборудване, дата на падеж на задължението за заплащане на
претендираната неустойка, действителност на клаузите за заплащане на
неустойка в търсения размер. Ответникът следва да докаже възражението за
липса на валидно възникнала облигационна връзка от 20.12.2021г., връщане на
оборудването, за което се претендира неустойка, нищожност на клауза т. 6
поради противоречие със ЗЕС.
С изготвения по делото доклад за безспорно е обявено между страните, че
между тях е било налице валидно възникнало облигационно правоотношение
по договор за предоставяне на мобилни услуги, като договорът, който е бил
срочен няколко пъти е бил подновяван. Спорен между страните е въпросът,
дали с Приложение № 1 от 20.12.2021 г. срокът на договора е бил подновен.
Правната теория и практика приемат, че договорите, който са уговорени с
определен срок се прекратяват с изтичането на този срок, освен ако страните
не предвидят друго. Условията по съществуващата между страните
облигационна връзка са били променени с приложения от 18.02.2021 г., като
срокът на договора е бил продължен с 2 години, който срок изтича на
18.02.2023 г., за което не спори между страните. Видно от заключението на
вещото лице безспорно се установи, че процесното Приложение № 1 от
20.12.2021 г., с което се твърди срокът на съществуване на облигационните
отношения между страните да е подновен с още две години не е подписан от
представляващия търговското дружество ответник, като имената положени
под подписа на приложението не са положени от представляващия ответника.
Разпоредбата на чл. 301 ТЗ предвижда, че когато едно лице действа от
името на търговеца без представителна власт се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
До потвърждаване на сделката сключена без представителна власт същата се
намира във висяща недействителност, като след нейното потвърждаване от
търговеца (изрично или чрез извършване на фактически действия) тя се счита
за валидно сключена, като в правната сфера на мнимо представлявания
възникват правните последици от вече валидната сделка. Нормата на чл. 301
ТЗ въвежда оборима презумпция за потвърждаване на извършени от търговец
действия по търговски сделки, при сключването на които той не е бил
надлежно представляван. По смисъла на тази норма потвърждаването на
сключена търговска сделка от ненадлежно представляван търговец се
презумира, ако последният не се противопостави веднага след узнаването на
извършени правни и/ или фактически действия, посредством които се
обективира съгласие. Приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ
предпоставя изследване на конкретни факти, от които да се изведе извод, че
търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените без
представителна власт действия. Способите, по които ненадлежно
представлявания търговец узнава за сделката, не са законово регламентирани,
но в непротиворечивата практика на ВКС по приложение на чл.301 ТЗ се
5
приема, че това са: отразяване на съответните правни действия и/или на
последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в
публичен регистър; уведомяване на търговеца от ненадлежния му
пълномощник, или от трети лица; при предприемане на действия по
реализиране на права или изпълнение на задължения по търговската сделка от
мнимо представлявания търговец и др. В горния смисъл е създадена, по реда
на чл.290 ГПК, практика на ВКС: решение по т.д. № 465/2010 г., решение по
т.д. № 87/2011 г., решение по т.д. № 431/2012 г. на II т.о., решение по т.д. №
24/2013 г., I т.о. и мн.др. В практиката на ВКС /така например, решение по т.д.
№ 593/ 2009 г., решение по т.д. № 465/2010 г. и др./ се приема също, че е
необходимо съдът да разграничава извършените процесуални действия от
страната, в чиято правна сфера са рефлектирали извършените без
представителна власт действия, от оспорването на формалната
доказателствена сила на документ, обективиращ съответна търговска сделка;
оспорването на автентичността на документа, обективиращ действия на
ненадлежен пълномощник на търговеца, не съставлява основание за
изключване на презумпцията по чл.301 ТЗ. Такъв е настоящият случай.
От данните по делото се установява, че в приложенията към издадените от
ищеца фактури за ползвани от ответника услуги са включени и сумите
дължими по процесното Приложение 1 от 20.12.2021 г. за допълнителен 5G
пакет мобилен интернет, като фактурите са осчетоводени от ответника и то
тях е извършено плащане от ответника. С оглед константната съдебна
практика по приложението на чл. 301 ТЗ следва да се приеме, че ответникът е
узнал, че дължи на ищеца цена за ползван допълнителен мобилен интернет и е
заплатил за същата, като се е съгласил с процесното споразумение и клаузите
уговорени с него, съобразно чл. 301 ТЗ. Самият ответник е посочил, че е
осчетоводил издадените от ищеца фактури, в които са включени
задълженията за заплащане на допълнителните услуги за мобилен интернет,
което представлява признание на неизгоден за страната факт по см. на чл. 175
ГПК, като с тези действия - по осчетоводяване и заплащане, споразумението
между страните обективирано в процесното приложение е станало
действително. В т 5.4 от споразумението изрично е посочено, че срокът на
ползване на екстрите по приложението и на основания тарифен план към
който се активира съответната екстра е с началната дата 20.12.2021 г. и крайна
дата 20.12.2023 г., това е посочено и в т.5.3 от допълнителното споразумение,
респ. следва да се приеме, че страните са уговорили облигационната връзка
между тях да съществува до 20.12.2023 г. От посоченото в приложенията към
фактурите се установява, че към месечно дължимите суми е включена цена за
използвани услуги - допълнителен пакет мобилен интернет 5G, като в случай,
че ответникът е считал, че не дължи цената за заплащане на същия е следвало
да положи необходимата грижа на добрия търговец и след като се снабди с
информация на какво основание се търси заплащането на цена за тази услуга
да възрази срещу дължимостта й. Вместо това ответникът е заплатил
дължимите суми по процесните фактури, като се е съгласил и със
6
задължението за заплащане на цена за предоставяне на услугата, която е
уговорена с процесното допълнително споразумение. Ето защо съдът намира,
че доколкото в настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл. 301
ТЗ, следва да се приеме, че срокът на облигационното отношение
съществуващо между страните е изтичал едва на 20.12.2023 г. Като е
прекратил едностранно договора ответника преди този срок същият дължи
неустойка в уговорените между страните размери.
С определението, с което е изготвен проекто-доклада по делото, обявен за
окончателен между страните е обявено за безспорно, че ищецът е предоставил
на ответника оборудване Voice Box, ТВ приемник 013905363654; рутер
220В510002710, като безспорно се установи, че ответникът е прекратил
облигационната връзка съществуваща между страните, респ. за него се е
породило задължението за връщане на предоставеното оборудване, като по
делото не са събраха доказателства, че това оборудване е върнато на ищеца.
От представените към отговора на исковата молба документи се установява,
че ответникът е върнал на ищеца оборудване, което обаче се различа по вид и
серийни номера по това което е предоставено и за чието невръщане се търси
заплащане на неустойка. Ето защо съдът намира, че заплащане и на тази
неустойка се дължи на ищеца.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че се явява неоснователно
възражението на ответника за липсата на представено от ищеца резюме на
договора към процесното приложение, респ. противоречие с императивните
норми на Закона за електронните съобщения. Действително разпоредбата на
чл. 228а ЗЕС предвижда задължение за предприятията предоставящи
обществени електронни съобщителни услуги, каквото безспорно е ищцовото
търговско дружество да предоставят на потребителите резюме на договора, но
изрично разпоредбата на чл 226, ал. 4 ЗЕС предвижда, че предприятията
предоставят на крайни ползватели, които са микропредприятия, малки
предприятия или юридически лица с нестопанска цел, информацията по ал. 1
и чл. 228а, ал. 1, освен ако те изрично са се отказали изцяло или частично от
нея. В конкретния случай - ответникът е юридическо лице - еднолично
дружество с ограничена отговорност, като с т.6 от процесното приложение
изрично се е отказал да получи резюме и друга информация. Ето защо
доколкото ответникът е от изрично предвидените от законодателя лица, които
имат право да се откажат от получаване на задължителната информация по чл.
228а ЗЕС и такъв отказ е изрично обективиран, то неоснователно се явява
възражението на ответника, че не са спазени императивните изисквания на
ЗЕС.
С оглед изложеното главната искова претенция се явява основателна и като
такава следва да се уважи.
По отношения на иска за заплащане на лихва за забава съдът намира
следното:
Съобразно гореизложеното, наличието на главен дълг, върху който може да
се начисли обезщетение за забава, е доказано, а именно: задължението на
7
ответника за неустойка за предсрочно прекратяване на облигационното
правоотношение съществуващо между страните. Тъй като предявеното
парично притезание е срочно, ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
сроковете за заплащане на дължимата неустойка като забавата е настъпила
автоматично, без да е необходимо отправянето на покана до длъжника -
задължението е срочно. Ето защо се дължи заплащане на лихва за периода на
забава от 02.02.2023 г. до 05.03.2024г., която е в размер на 290 лв., за който
размер искът следва да се уважи, като основателен.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за
присъждане на разноски в заповедното производство. При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в заповедното производство в общ размер на 451,19 лв., от
които 51,19 лева – държавна такса и 400 лева - адвокатско възнаграждение,
доколкото са представени доказателства, че същите са реално сторени-
договор за правна защита и съдействие л. 6- гръб и л. 7 от заповедното
производство.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство. По делото са представени
доказателства за направени разноски в размер на 107,65 лев - държавна такса,
като именно присъждането само на тях е поискано от ищеца видно от
представения по делото списък на разноските по см. на чл. 80 ГПК - л 227 от
делото, поради което следва да се присъдят разноски в този размер.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Панагюрище,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на “Авал-2004” ЕООД
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул.
“Олга Брадестилова” № 16 че „А1 България“ ЕАД ЕИК ********* е носител
на парични вземания в размер на 2720,93 лв. - неустойка за неизпълнение на
договор *********, партида ********* ИД на договора Е0460193 от
22.12.2005г., ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба -
06.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума размер на
290 лева - мораторна лихва за периода от 02.02.2023 г. до 05.03.2024 г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 188/2024 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, “Авал-2004” ЕООД
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул.
“Олга Брадестилова” № 16, да заплати на „А1 България“ ЕАД ЕИК *********
8
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“
№ 1 сумата в размер на 451,19лв. – представляваща разноски направени в
заповедното производство, както и сумата в размер на 107,65 лв. разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
9