№ 453
гр. Варна, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виляна Н. М.ева
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Виляна Н. М.ева Гражданско дело №
20243110110363 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Ж. Д. С. срещу С. К. С.
субективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание
чл. 34 ЗС за делба на следните недвижими имоти и при следните квоти:
1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по КККР на гр.
Варна, одобрени със заповед № РД-**-** г. на изпълнителния директор на
АГКК, представляващ жилище - апартамент №11, с адм. адрес: гр. Варна, бул.
„**“, бл. 54, вх. А, ет. З, ап. 11, намиращ се в многофамилна жилищна сграда с
идентификатор **, разположена в ПИ с идентификатор ** съгласно схема, а
по предходен документ за собственост: находящ се на бул. „**" шестнадесети
подрайон на гр. Варна, разположен на трети етаж съгласно схема, със
застроена площ от 89,53 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет и
входно антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
**.56, **.22, под обекта: **.19, над обекта: **.27, ведно с прилежащо избено
помещение 011 с площ от 3,84 кв. м, при граници по документ за собственост:
изток - коридор, запад - зелени площи, север - изба на ведомствени
апартаменти и коридор, юг - изба на Ж. П., горе - магазин, както и 2,0462% ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се
част от ПИ с идентификатор **, при квоти: 1/3 ид. ч. за Ж. Д. С. и 2/3 ид. ч. за
С. К. С.;
2) поземлен имот с идентификатор ** по КККР, одобрени със заповед №
РД-18 **-** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
25.05.2021 г., с адрес: обл. Добрич, общ. Добрич, с. **а, местност „**", с площ
от 16690 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен идентификатор
няма, номер по предходен план №**, съседи: **-** с описание по документ за
1
собственост: полска култура с площ от 16,688 дка, в местност „**", трета
категория, парцел №87 от масив №**, съставляваща имот №**, по плана за
земеразделяне на землището на селото при граници и съседи: №** - полски
път на община Добричка, имоти №** и ** - полски култури на ЙО.Д.СТ., имот
№** - полска култура на ЙО.Н.К. и имот №** - полска култура на К. С. К., при
квоти: 1/2 ид. ч. за Ж. Д. С. и 1/2 ид. ч. за С. К. С.;
3) поземлен имот с идентификатор ** по КККР, одобрени със заповед №
РД-18**-** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
25.05.2021 г., с адрес: обл. Добрич, общ. Добрич, с. **а, местност „**", с площ
от 26999 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен идентификатор
няма, номер по предходен план: №**, съседи: **-** с описание по документ за
собственост: полска култура с площ от 26,997 дка, в местност „**", трета
категория, парцел №49 от масив №**, съставляваща имот №** по плана за
земеразделяне на землището на селото, при граници и съседи: имот **041 -
полска култура на Р.В.Г. и др., имот №** - полска култура на Р. Х.а Р., имот
№**048 - полска култура на „С. И. Г.“ ООД, №** – полски път на община
Добричка и имот №**040 – полска култура на Л.Г.АТ., при квоти: 1/2 ид. ч. за
Ж. Д. С. и 1/2 ид. ч. за С. К. С.;
4) поземлен имот с идентификатор ** по КККР, одобрени със заповед №
РД-18**-** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
25.05.2021 г., с адрес: обл. Добрич, общ. Добрич, с. **а, местност „**", с площ
от 15116 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор
няма, номер по предходен план **, съседи: **-** с описание по документ за
собственост: полска култура с площ от 15,115 дка, в местност „**", четвърта
категория, парцел №91, от масив №**, съставляваща имот: №** по плана за
земеразделяне на землището на селото, при граници и съседи: №** - полски
път на община Добричка, имот №** - полска култура на „С. И. Г.“ ООД, имот
№**012 - полска култура на Д.ИВ.В. и имот №**031 - полска култура на
ЗЛ.ИВ.АН., при квоти: 1/2 ид. ч. за Ж. Д. С. и 1/2 ид. ч. за С. К. С.;
5) поземлен имот с идентификатор ** по КККР, одобрени със заповед №
РД-18**-** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
25.05.2021 г., с адрес: обл. Добрич, общ. Добрич, с. **а, местност „**", с площ
от 11125 кв. м, трайно предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен идентификатор
няма, номер по предходен план **, съседи: **; **-**, с описание по документ
за собственост: полска култура с площ от 11,124 дка, в местност „**", трета
категория, парцел №88 от масив №**, съставляваща имот №** по плана за
земеразделяне на землището на селото при граници и съседи: №** - полски
път на община Добричка, имот №** - полска култура на К. С. К., имот №** -
полска култура на ЙО.Н.К., имот №**066 - полска култура на В.ИВ.К. и имот
№**089 - полска култура на „С. И. Г.“ ООД, при квоти: 1/2 ид. ч. за Ж. Д. С. и
1/2 ид. ч. за С. К. С..
В исковата молба ищцата Ж. Д. С. излага, чрез адв. П., че бракът й със С.
К. С., сключен на 05.05.1985 г., бил прекратен с развод по взаимно съгласие на
28.04.2021 г. По време на брака имуществените отношения между двамата
2
били в режим на СИО. На 17.10.** г. С. придобил 2/3 ид. ч. от гореописания
апартамент №11 с ид. ** чрез покупко – продажба и 1/3 ид. ч. от апартамент
№11 чрез дарение. На 28.01.2011 г. С. придобил чрез договор за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане гореописаните земеделски
земи, находящи се в землището на с. **а, общ. Добрич, а именно: нива с ид.
**, нива с ид. **, нива с ид. **, нива с ид. **. На 16.10.** г. Ж. и С. продали
една от нивите в землището на с. **а, предмет на договора за издръжка и
гледане, с площ от 10,5 дка, срещу продажна цена от около 2000 лв./кв. м,
защото не им достигали пари за покупката на апартамента. На 12.10.** г.
брата на Ж. – Р.Ф., й дал сума в размер на 18 000 лв., която тя да използва за
покупката на апартамента. От 2000 г. до ** г. ищцата имала собствен бизнес.
Тя била в много добри отношения с родителите на ответника. След като майка
му Н. починала през 2016 г., ищцата се грижила за баща му, като почиствала,
грижила за домакинството му и му давала храна. През април ** г. страните
придобили апартамент в гр. Варна, ж.к. „**“ бл. 406, който впоследствие
продали през**г. Поддържа, че след прекратяването на брака тя притежавала
1/3 ид. ч. от апартамента и по ½ ид. ч. от всяка от четирите ниви, а С. – 2/3 ид.
ч. от апартамента и по ½ ид. ч. от всяка от нивите. Твърди, че била лишена от
ползването на собствената си 1/3 ид. ч. от апартамент №11, пазарният месечен
наем за ползването на който имот възлизал на 900 лв. По изложените
съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Отправя
искане с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на С. да й заплаща
сума в размер на 338,33 лв. (след допуснато изменение) месечно,
представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й
1/3 ид. ч. от апартамент №11, с падеж всяко 3-то число на месеца, за който се
дължи, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника не С. К. С., с
който, чрез адв. Х., оспорва предявените искове като неоснователни.
Поддържа, че правото на собственост върху апартамента и четирите ниви
било придобито от него в качеството му на наследник на своя баща, а не в
резултат на съвместен принос на двамата бивши съпрузи, затова те били
негова индивидуална собственост. Посочва, че 2/3 ид. ч. от апартамента му
били прехвърлени от неговите леля и чичо, за което не той им платил
продажната цена от 46600 лв., а неговият баща с лични негови средства от
банковата си сметка. Така, дарявайки на сина си тези парични средства, баща
му уредил съсобствеността с брат си и сестра си по отношение на останалия
им в наследство апартамент. Твърди, че придобиването на апартамента в
негова индивидуална собственост се установявало от последователното
съставяне на нотариалните актове от 17.10.** г. Поддържа, че не бил лишил С.
от ползването на апартамента, защото не живеел в него, не го владеел и ключ
имали двете им дъщери, които живеели в него. По отношение на нивите
възразява, че същите били придобити от него в индивидуална собственост по
силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане на неговия баща, като договорът бил сключен с оглед на личността и
той сам поел едно неделимо задължение за гледане и издръжка. Поддържа, че
само той се грижил и помагал финансово на своите родители, докато С. била в
изключително обтегнати отношения с родителите му и по никакъв начин не се
интересувала нито от здравословното, нито от финансовото им съС.ие, и не
допринесла за придобиване на нивите. Твърди, че през по-голямата част от
този период със С. били във фактическа раздяла и контактували помежду си
3
спорадично. Посочва, че нивите му били прехвърлени, за да може той да
получава рентите вноски, тъй като неговите родители не са имали нужда от
тези средства. Счита, че дори С. да имала частичен принос за придобиване на
нивите, то този принос бил незначителен, затова в този случай неговият дял
бил 99% ид. ч. от правото на собственост. По изложените съображения
отправя искане за отхвърляне на исковете и на искане за постановяване на
привременна мярка.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Прието е за безспорно по делото, че Ж. Д. С. и С. К. С. са сключили
граждански брак на 05.05.1985 г., а и същото се установява от удостоверение
за сключен граждански брак, издадено от Община Варна, който бил прекратен
с развод по взаимно съгласие на 28.04.2021 г. с приобщеното по делото
Решение №**-** г., постановено по гр. д. №**/2020 г. по описа на РС – Варна.
Обявено е за безспорно и, че на 28.01.2011 г. е сключил договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който К. С.
К. прехвърлил на сина си С. К. С. недвижими имоти в землището на с. **а,
общ. Добрич, обл. Добрич - гореописаните четири ниви, както и имот, в
местност „**", с площ от 9,501 дка, съставляваща имот №** по плана за
земеразделяне на землището на селото, и имот в местност „**", с площ от
10,500 дка, съставляваща имот №** по плана за земеразделяне на землището
на селото, а той се задължил да поеме издръжката и гледането на
прехвърлителя, докато е жив, като му осигури спокоен и нормален начин на
живот, какъвто е водил досега, което се установява от съставения НА №29,
том I, рег. №**, дело №** г. на нотариус с №177 и с район на действие: ДРС,
вписан в СВп – Добрич.
Приобщени са по делото разписка, издадена от Р.Ф. на 12.10.** г.,
според която на посочената дата издателят на разписката предал на сестра си
Ж. Д. С. сумата от 18000 лв., за да закупи тя жилище на бул. „**“, срещу
задължението сумата да бъде върната до края на **., както и разписка,
издадена от Ж. Д. С., според която на 12.10.** г. тя получила от брат си сумата
от 18000 лв., необходима за закупуване на апартамент в гр. Варна, бул. „**“,
бл. 54, вх. А, ап. 11, и се задължила да му ги върне до 31.12.**. на три вноски.
На 16.10.** г. е сключен договор покупко – продажба за покупко-
продажба, с който С. К. С. и Ж. Д. С. продали за сумата от 1100 лв. недвижим
имот в землището на с. **а, общ. Добрич, обл. Добрич, представляващ
горепосочения недвижим имот в местност „**", с площ от 10,500 дка, което се
установява от съставения НА №*, том VII, рег. №**, дело №861/** г. на
нотариус с №330 и с район на действие: ДРС, вписан в СВп – Добрич.
Безспорно е и, че на 17.10.** г. е сключен договор покупко – продажба
за покупко-продажба, с който Е. С. К. и М. С. К. продали на С. К. С. 2/3 ид. ч.
от гореописания апартамент №11 с ид. **, ведно с прилежащото му избено
помещение, което се установява от съставения НА №29, том II, рег. №**, дело
№*/** г. по описа на нотариус с №115 и с район на действие: ВРС, вписан в
СВп – Варна, срещу цена от 46600 лв., която сума купувачът се задължил да
заплати на продавачите по банков път в деня на подписване на нотариалния
акт. Данъчната оценка на 2/3 ид. ч. от имота възлизала на 47705,20 лв.
4
Отделено е като безспорно, че на същата дата бил сключен договор за
дарение, с който К. С. К. дарил на сина си С. 1/3 ид. ч. от апартамента, заедно
с прилежащото му избено помещение, което се установява от съставения НА
№30, том II, рег. №*, дело №*7/** г. на нотариус с №115 и с район на
действие: ВРС, вписан в СВп – Варна.
Видно от приобщеното по делото удостоверение, издадено от „Банка
ДСК“ АД на 22.11.2024 г., К. С. К. е притежавал банкова сметка в евро,
открита на 17.08.** г. и закрита на 19.01.** г. От удостоверението се
установява, че на 17.10.** г. е нареден превод в размер на 11939,53 евро по
сметка с титуляр М. С. К. с основание „покупко-продажба недвижим имот“,
както и превод в размер на 11939,53 евро по сметка с титуляр Е. С. К. със
същото основание. Към 17.08.** г. паричният еквивалент на сумата от
11939,53 евро възлиза на 23351,69 лв.
На 07.07** г. е сключен договор за покупко – продажба за покупко-
продажба, с който С. К. С. и Ж. Д. С. продали за сумата от 34500 лв. недвижим
имот, представляващ СОС с ид. **, което се установява от съставения НА
№194, том III, рег. №**-** г. на нотариус с №549 и с район на действие: ВРС,
вписан в СВп – Варна. Видно от посочените в нотариалния акт документи,
представени на нотариуса, прехвърлителите са придобили право на
собственост върху имота по договор за покупко-продажба на общински
недвижим имот от 14.05.** г.
На 24.05.**. е починала майката на С. С. - Н. Х.а К.а, видно от
представеното извлечение от акт за смърт, издадено въз основа на акт за смърт
№354/25.05.**. от Община Варна.
На 23.09.** г. е починал бащата на С. С. - К. С. К., видно от
представеното извлечение от акт за смърт, издадено въз основа на акт за смърт
№595/24.09.** г. от Община Варна.
Представени са и доказателства за вписване на Ж. Д. С. като едноличен
търговец през 2010 г.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водени от ищцата свидетели.
От свидетелските показания на брата на ищцата - Р.Ф. Ф., се установява,
че според свидетеля отношенията между сестра му и родителите на вече
бившия й съпруг били идеални. Бил чувал, че тя винаги им помагала в
домакинството, особено след като Н. починала и осемдесетгодишният К. не
можел да се справя сам. Свидетелят счита, че тримата не били в лоши
отношения, но не бил живял с тях. Родителите на С. живеели във вход, съседен
на сградата, в която живеели двамата с Ж., в кв. „Трошево“. Свидетелят не
знае кой живее в съвместното им жилище след раздялата им през 2019 г., но
твърди, че тя му е споделяла, че била изгонена и нямала достъп до
апартамента. Излага, че за закупуване на апартамента не им достигали пари,
затова той дал на сестра си 18000 лв. в брой, за което съставил документ.
Сестра му му върнала парите през 2015 – 2016 г. на различни части. Ден или
два преди да й даде парите, Ж. и С. продали някакви земи, а и сестра му имала
спестени пари. Ж. и С. имали две дъщери – С., която от 10 г. живеела със
семейството си на „Траката“, и К., която живеела при приятеля си, но
свидетелят не е сигурен за последното.
От свидетелстките показания на А. М. ЙО., на чието семейство страните
по делото са кръстници, се установява, че през ** г. Ж. и С. си купили
5
апартамент от роднина на С., като 2/3 се платили от Жавка, която я помолила
за пари, защото не им достигали 2/3 от сумата. След това тя се обърнала към
брат си за тази сума. Продали и нива, която била на тяхно име. След като
закупили апартамента, започнали да живеят в него и да го ремонтират.
Живели в него до 2019 г., когато С. изгонил Ж. от жилището и й взел ключа, а
след развода им продължил да живее там. Имали две деца – С., която била
омъжена и с дете и живеела при съпруга си от около 10-12 г., и К., която
живеела при приятеля си. Родителите на С. живеели в същия блок, през вход,
където С. и Ж. закупили жилището. Те били в добри отношения с Ж. –
уважавали я, разчитали на нея. Свидетелят предполага, че до смъртта на Н.
през **. С. и Ж. заедно са се грижили за родителите му. След това К. започнал
да разчита на Ж. за готвене, за пране и за чистене – понякога тя ходела при
него, а друг път – той ходел да се храни при тях.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водени от ответника свидетели.
От свидетелските показания на лелята на ответника - Е. К., се
установява, че родителите на С. не одобрявали Ж. за негова съпруга.
Продажната цена от 46600 лв. за процесния апартамент била платена от К. по
банков път, за да даде имота на единственото си дете. Тя и двамата й братя се
разбрали, понеже С. нямал жилище, да наследи това жилище, но не искали Ж.
да е собственик. Ж. нямала достъп до апартамента. Н. била недоволна от снаха
си, която блага дума не й казвала и не й помагала така, че да е доволна, и от
нея починала. Земите в Добрич били прехвърлени на С., за да може той да
получава арендното плащане. Бащата на С. не искал прехвърлянето на нивите
да бъде обвързано с Ж., защото не бил в добри отношения с нея. С. се грижел
за родителите си - готвил им, чистил им и взаимно си помагали. Преди да
купят апартамента С. и Ж. живеели под наем. Страните по делото имали две
дъщери, по-малката от които живеела при С. в жилище до църквата „Св.
Илия“и той я издържал, защото тя не работила.
От свидетелските показания на М.Д.М. се установява, че той познавал
С. и баща му от преди 1989 г. Още тогава С. се занимавал с настройка на
таксиметрови апарати. К. споменавал, че иска да дари на сина си процесния
апартамент. Той надплатил на брат си и сестра си техните дялове, за да има
къде С. да живее със семейството си. Искал да дари на единствения си син. К.
имал земеделските земи някъде из Добруджа, които прехвърлил на С., за може
сина му и съпругата му да гледат родителите на С. и той да взема рентата.
Бащата на С. споделил със свидетеля, че двамата със съпругата му не били
доволни от сключения брак с Ж., защото последната никога не се
интересувала от тях. С. и Ж. имали две деца.
От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице А. В., което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че наемната стойност на апартамент
с ид. ** възлиза на 1015 лв. месечно.
Въз основа на за установена фактическа обстановка съдът формира
следните приетата правни изводи:
Предявените конститутивни искове намират правното си основание в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира за безспорно установено, че процесните пет недвижими имота са
6
придобити чрез възмездни сделки по време на брака на страните по делото,
който е прекратен с развод по взаимно съгласие. По време на брака между
страните е действал режим на съпружеска имуществена общност, доколкото
няма данни да е уговорен друг, която общност понастоящем е прекратена и
съсобствеността между страните е дялова.
По отношение на спорния апартамент ответната страна е релевирала
възражение за пълна трансформация с правно основание чл. 23, ал. 1 СК,
основавайки същото на твърдения, че 2/3 ид. ч. от имота са купени от него със
средства, дарени му от неговия баща, а 1/3 ид. ч. от имота му е дарена от
неговия баща.
Наведените от ответника твърдения, че продажната цена от 46600 лв. е
платена по банков път от баща му безсъмнено се установяват от приобщеното
към делото удостоверение, издадено от „Банка ДСК“ АД, а и по отношение на
същите липсва спор.
Насрещната страна е оспорила твърдението, че сумата от 23879,06 евро,
с която К. С. е разполагал по банковата си сметка на съставлява негови
средства. Доколкото наличността и движението по банковата сметка с титуляр
К. С., сочи, че сумата е била негова, съдебният състав няма основание да
приеме противното за установено.
Възраженията на ищцата, основани на твърдения, че продажната цена е
събрана от съпрузите и предадена на бащата, който я внесъл по своя сметка и с
тези пари платил дяловете на роднините си, са несвоевременно релевирани.
Същите са останали недоказани.
Събрани са писмени и гласни доказателства, чрез които ищцовата страна
се домогва да установи, че сумата за покупката включвала продажната цена на
една от нивите, предмет на договора за издръжка и гледане от 2011 г., която
възлизала на 2000 лв./кв. м за нива от 10,500 дка, даден от брата на ищцата
заем в размер на 18000 лв., и събрани спестявания. Навеждането на твърдения
относно това по какъв начин е събрана сумата за покупка на апартамента не е
равнозначно на инвокиране на възражение, че сумата по банковата сметка на
бащата на ответника е внесена от него, след като те са му предали събраното.
Така или иначе, от ангажираните от ищцата доказателства не се
установява по безсъмнен начин, че продажната цена е събрана от двамата
съпрузи и не включва техни лични средства.
Това е така, тъй като, на първо място, не е проведено доказване на
твърденията, че посочената в нотариалния акт за покупко-продажба на нивата
цена от 1100 лв. е симулативна и действително платената е много по-висока,
съответно за размера на получената от съпрузите цена.
На второ място, съдът не кредитира показанията на свид. Ф., че е
предоставил заем в размер на 18000 лв., доколкото те се подкрепят единствено
от съставените от него и от сестра му разписки, от които той си спомня само за
първата, и противоречат на събраните писмени доказателства, според които
продажбата на поземления имот е извършена ден преди покупката на
апартамента, а не, както той твърди - ден – два преди да даде парите на сестра
си. Показанията на свид. Ф., не се подкрепят от тези на свид. ЙО., тъй като тя
не посочва точната сума, която й била поискана, но нелогично излага, че
сумата, която през ** г. е била с по-висока покупателна стойност отколкото е
към настоящи момент, е поискана първо от кръстницата, а после от брата на
ищцата.
7
На трето място не са наведени твърдения относно размера на спестените
пари и кой от съпрузите колко е спестил, респективно не са ангажирани
доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Не се твърди и не се установява двамата съпрузи да са събрали сумата
от 46600 лв., която освен това не включва таксите за прехвърляне и вписване,
както и че са предали същата на бащата на ответника, който да я внесе по
банковата си сметка, за да може да извърши паричен превод в деня на
сделката.
Ето защо, следва да се приеме, че дарителят е отстъпил веднага и
безвъзмездно нещо свое.
След като паричните средства са дадени от родител на съпруга, който е
негово дете, и имотът е придобит на името само на този съпруг, то тежестта да
установи дарствено намерение и за себе си, респ. за семейството, е на другия
съпруг. В случая такова доказване не е проведено от ищцата.
Волята на родителя да дари само сина си, но не и съпругата му, се
установява от показанията на свид. К. и Мицов, които в тази част не си
противоречат взаимно.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че сумата от 23879,06 евро е
дарена от бащата на ответника само нему, а не за семейството, и на осн. чл. 22
СК представлява лични средства на ответника.
Освен дарението на паричните средства, съдът приема за установено от
банковото извлечение и показанията на свид. К. и влагането на същите в
придобиването на спорния апартамент.
За да се установи пълна трансформация, е необходимо да се докаже
еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с
извънбрачен произход, какъвто е настоящият случай - дарените средства са
преведени по сметка на продавачите и съответстват напълно на цената на
имота.
По изложените съображения съдът приема за оборена презумпцията за
съвместен принос, поради което и процесният имот не е придобит в режим на
СИО, а е изключителна собственост на ответника поради настъпила пълна
трансформация на негово лично имущество, дарено му от негов възходящ.
С оглед горното, съдът намира, че между страните по делото не е
възникнала на основание договор за покупко-продажба и към настоящия
момент не съществува съсобственост по отношение на спорния апартамент,
поради което исковата претенция с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба
на същия е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на искането за налагане на привременна мярка с правно
основание чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът намира същото за неоснователно предвид
извода за липса на съсобственост по отношение на апартамента и като такова
то следва да бъде отхвърлено.
По отношение на спорните ниви ответникът поддържа, че е техен
изключителен собственик, тъй като не са придобити в резултат на съвместен
принос на двамата съпрузи, доколкото само той е издържал и гледал баща си,
прехвърлил му имота с договор за издръжка и гледане.
Не са наведени твърдения от ответната страна, че е давала издръжка на
прехвърлителя с лични несемейни средства, и съответно не са ангажирани
доказателства за престиране на издръжка и за произхода на средствата.
8
Изследването на полаганите грижи по отношение на дарителя има
значение при евентуален спор по чл. 227 ЗЗД или при разваляне на договор за
издръжка и гледане по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но в конкретния случай е
ирелевантно, тъй като грижите, които приобретателят дължи и се престират за
изпълнение на договора, представляват по естеството си труд, който би бил
полаган в интерес на съпружеската общност. Освен това от събраните гласни
доказателства не се установява по безсъмнен начин дали някой от съпрузите е
полагал грижи за прехвърлителя, по какъв начин и в какъв обем, доколкото
показанията и на четиримата свидетели не посочват конкретни случки, а са
обобщаващи, и не почиват на преки наблюдения.
Ето защо съдът счита презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК за съвместен
принос не е оборена. В този случай и след като алеаторният договор не е
сключен с оглед на личността, той е породил прехвърлителен ефект по
отношение и на двамата съпрузи.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че между страните по делото е
възникнала на основание договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане и към настоящия момент все още съществува съсобственост по
отношение на процесните поземлени имоти. Съобразно нормата на чл. 28 ЗС
квотите на бившите съпрузи са равни.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се
допусне упражняването на предявеното потестативно право на съдебна делба
с предмет – гореописаните поземлени имоти, съобразно установените по
делото квоти и по отношение на посочените по-горе лица, а именно: 1/2 ид. ч.
за Ж. Д. С. и 1/2 ид. ч. за С. К. С..
По изложените съображения исковите претенции с правно основание чл.
34, ал. 1 ЗС за делба на поземлените имоти са основателни и като такива
следва да бъдат уважени, като се допусне извършване на делба на
поземлените имоти между страните по делото при равни квоти.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „***“ №54, вх. 2, ет. 2, ап. 17, срещу С. К. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „***“ №54, вх. Б, ет. 6, ап. 55, иск с правно основание чл.
34 ЗС за делба на следния недвижими имоти и при следните квоти:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по КККР на гр. Варна,
одобрени със заповед № РД-**-** г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващ жилище - апартамент №11, с адм. адрес: гр. Варна, бул. „**“,
бл. 54, вх. А, ет. З, ап. 11, намиращ се в многофамилна жилищна сграда с
идентификатор **, разположена в ПИ с идентификатор ** съгласно схема, а
по предходен документ за собственост: находящ се на бул. „**" шестнадесети
подрайон на гр. Варна, разположен на трети етаж съгласно схема, със
застроена площ от 89,53 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет и
входно антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
**.56, **.22, под обекта: **.19, над обекта: **.27, ведно с прилежащо избено
помещение 011 с площ от 3,84 кв. м, при граници по документ за собственост:
изток - коридор, запад - зелени площи, север - изба на ведомствени
апартаменти и коридор, юг - изба на Ж. П., горе - магазин, както и 2,0462% ид.
9
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се
част от ПИ с идентификатор **, при квоти: 1/3 ид. ч. за Ж. Д. С. и 2/3 ид. ч. за
С. К. С..
ОТХВЪРЛЯ искането на Ж. Д. С., ЕГН **********, с правно основание
чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на С. К. С., ЕГН **********, да й заплаща
сума в размер на 338,33 лв. месечно, представляваща обезщетение за
лишаването й от ползване на собствената й 1/3 ид. ч. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **, с падеж всяко трето число на месеца, за който се
дължи, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА, на осн. чл.
34, ал. 1 ЗС, на следните недвижими имоти и при следните квоти:
1) поземлен имот с идентификатор ** по КККР, одобрени със заповед №
РД-18 **-** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
25.05.2021 г., с адрес: обл. Добрич, общ. Добрич, с. **а, местност „**", с площ
от 16690 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен идентификатор
няма, номер по предходен план №**, съседи: **-** с описание по документ за
собственост: полска култура с площ от 16,688 дка, в местност „**", трета
категория, парцел №87 от масив №**, съставляваща имот №**, по плана за
земеразделяне на землището на селото при граници и съседи: №** - полски
път на община Добричка, имоти №** и ** - полски култури на ЙО.Д.СТ., имот
№** - полска култура на ЙО.Н.К. и имот №** - полска култура на К. С. К., при
квоти: 1/2 ид. ч. за Ж. Д. С., ЕГН **********, и 1/2 ид. ч. за С. К. С., ЕГН
**********;
2) поземлен имот с идентификатор ** по КККР, одобрени със заповед №
РД-18**-** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
25.05.2021 г., с адрес: обл. Добрич, общ. Добрич, с. **а, местност „**", с площ
от 26999 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен идентификатор
няма, номер по предходен план: №**, съседи: **-** с описание по документ за
собственост: полска култура с площ от 26,997 дка, в местност „**", трета
категория, парцел №49 от масив №**, съставляваща имот №** по плана за
земеразделяне на землището на селото, при граници и съседи: имот **041 -
полска култура на Р.В.Г. и др., имот №** - полска култура на Р. Х.а Р., имот
№**048 - полска култура на „С. И. Г.“ ООД, №** – полски път на община
Добричка и имот №**040 – полска култура на Л.Г.АТ., при квоти: 1/2 ид. ч. за
Ж. Д. С., ЕГН **********, и 1/2 ид. ч. за С. К. С., ЕГН **********;
3) поземлен имот с идентификатор ** по КККР, одобрени със заповед №
РД-18**-** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
25.05.2021 г., с адрес: обл. Добрич, общ. Добрич, с. **а, местност „**", с площ
от 15116 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор
няма, номер по предходен план **, съседи: **-** с описание по документ за
собственост: полска култура с площ от 15,115 дка, в местност „**", четвърта
категория, парцел №91, от масив №**, съставляваща имот: №** по плана за
земеразделяне на землището на селото, при граници и съседи: №** - полски
10
път на община Добричка, имот №** - полска култура на „С. И. Г.“ ООД, имот
№**012 - полска култура на Д.ИВ.В. и имот №**031 - полска култура на
ЗЛ.ИВ.АН., при квоти: 1/2 ид. ч. за Ж. Д. С., ЕГН **********, и 1/2 ид. ч. за С.
К. С., ЕГН **********;
4) поземлен имот с идентификатор ** по КККР, одобрени със заповед №
РД-18**-** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
25.05.2021 г., с адрес: обл. Добрич, общ. Добрич, с. **а, местност „**", с площ
от 11125 кв. м, трайно предназначение на територията земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен идентификатор
няма, номер по предходен план **, съседи: **; **-**, с описание по документ
за собственост: полска култура с площ от 11,124 дка, в местност „**", трета
категория, парцел №88 от масив №**, съставляваща имот №** по плана за
земеразделяне на землището на селото при граници и съседи: №** - полски
път на община Добричка, имот №** - полска култура на К. С. К., имот №** -
полска култура на ЙО.Н.К., имот №**066 - полска култура на В.ИВ.К. и имот
№**089 - полска култура на „С. И. Г.“ ООД, при квоти: 1/2 ид. ч. за Ж. Д. С.,
ЕГН **********, и 1/2 ид. ч. за С. К. С., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията-
докладчик за предприемане на последващи действия във връзка с фазата по
извършване на съдебна делба.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11