Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.12.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т. д. № 2376/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Е.“ ЕООД, с която са предявени срещу „О.Д.ПО Б.НА Х.– Бургас“, искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е сключил договор за услуга N 23/17.08.2016 г., с който е поел задължението да събира, транспортира, съхранява и обезврежда умрели животни и странични животински продукти, както и убити животни, зародишни продукти и храни от животински произход, а ответникът е поел задължението да плати възнаграждение за изпълнената работа. Сочи се от ищеца, че към договора е сключено допълнително споразумение на 16.02.2017 г. и действието на договора е продължено до 16.08.2017 г. Поддържа се от ищеца, че в изпълнение на поетите по договора задължение е извършил през периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. работи на стойност 434 559,62 лв., за които са издадени 13 фактури, но ответникът в качеството на възложител не е изпълнил задължението да плати възнаграждение, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава от 105 093,37 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 168 174,57 лв. – главница за извършени работи през периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. частично от 434 559,62 лв., както и сумата от 5254,67 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.03.2017 г. – 30.10.2019 г., частично от 105 093,37 лв. В хода на процеса по реда на чл.214 ГПК ищецът е изменил исковете по размер, които са увеличени до размера от 434 559,62 лв. – главница по чл.266 ал.1 ЗЗД и до размера от 105 064,29 лв. – обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
Ответникът не е подал писмен отговор, но в хода на процеса е заявил оспорване на исковете.
С молба от 25.06.2020 г. ищецът е уточнил, че размерът на претендираното вземане за възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД се формира съобразно клаузите на чл.5 от договора и е препратил към представените с исковата молба количествено-стойностни сметки, в които са посочени изминат в километри пробег, тонове обезвредени мъртви животни и извършени превозни курсове.
Представено е споразумение от 05.08.2016 г., от което се установява, че директорите на областните дирекции по безопасност на храните са постигнали съгласие да се проведе обща процедура за сключване на договор за обществена поръчка с предмет „Събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната“, а директорът на ОДБХ София-град е упълномощен да организира и проведе процедурата, както и да сключи договор от името и за сметка на отделните възложители при стойност от 5 712 000 лв.
Представен е договор за услуга от 17.08.2016 г., от който се установява, че ОДБХ София-град в качеството на възложител, упълномощен със споразумение от 05.08.2016 г., е възложил на ищеца да извършва събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната, а възложителя е поел задължението да извършва тези дейности за срок от 6 месеца срещу възнаграждение.
Представено е допълнително споразумение от 16.02.2017 г. към договора за услуга от 17.08.2016 г., от която се установява, че е постигнато съгласие срокът на изпълнение на договора да се продължи с 6 месеца.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 471 796,81 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Бургас 41 149,37 лв.
Представен е опис на фактури за м.02.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 509 363,42 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Бургас 22 669,74 лв.
Представен е опис на фактури за м.03.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017, в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.03.2017 г. – 31.03.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 558 633,42 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Варна Бургас 52 380,82 лв.
Представен е опис на фактури за м.04.2017 г.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 458741,41 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Бургас 39460,79 лв.
Представен е опис на фактури за м.05.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 533 803,62 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Бургас 49169,33 лв.
Представен е опис на фактури за м.05.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 551 379,51 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Бургас 51422,60 лв.
Представен е опис на фактури за м.06.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 540 863,99 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Бургас 50 082,52 лв.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.08.2017 г. – 16.08.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 207 038,35 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Бургас 26 778,34 лв.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.08.2017 г. – 10.08.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.08.2017 г. – 10.08.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представени са фактури с N-ра: 63774/01.02.2017 г., 64269/28.02.2017 г., 64286/01.03.2017 г., 64857/31.03.2017 г., 64870/03.04.2017 г., 65386/30.04.2017 г., 65408/02.05.2017 г., 65997/31.05.2017 г., 66020/01.06.2017 г., 66641/30.06.2017 г., 66665/03.07.2017 г., 67250/31.07.2017 г. и 67619/17.08.2017 г., в които се сочи, че за извършените от ищеца работи през периода м.02 – м.08.2017 г., в които се сочи, че за извършените от ищеца работи през периода м.02 – м.08.2017 г. ответникът дължи възнаграждение в размер на 434 559,62 лв.
Представени са пътни листове, издадени от ищеца през периода 01.02.2017 г. – 07.08.2017 г.
Представено е писмо за годишна инвентаризация на активите и пасивите от 25.09.2019 г., в което ответникът е признал, че задълженията му към ищеца възлизат на 434 559,62 лв.
Установява се от заключението на ССЕ, че за издадените от ищеца фактури с N-ра: 63774/01.02.2017 г., 64269/28.02.2017 г., 64286/01.03.2017 г., 64857/31.03.2017 г., 64870/03.04.2017 г., 65386/30.04.2017 г., 65408/02.05.2017 г., 65997/31.05.2017 г., 66020/01.06.2017 г., 66641/30.06.2017 г., 66665/03.07.2017 г., 67250/31.07.2017 г. и 67619/17.08.2017 г., в които се сочи, че за извършените от ищеца работи през периода м.02 – м.08.2017 г. ответникът дължи възнаграждение в размер на 434 559,62 лв., са направени записвания в търговските книги на ищеца, които са водени редовно. Вещото лице е констатирало, че в счетоводните книги на ответника са направени вписвания на процесните фактури, както и че по тях не са извършени плащания. Обезщетението за забава в размер на законната лихва е изчислено от в.лице, че възлиза на 105 064,29 лв.
Установява се от допълнителното заключение на ССЕ, че сумите по издадените от ищеца фактури за възнаграждение по процесния договор кореспондират със сумите, посочени в стойностните сметки и че разходите на ищеца възлизат на 434 559,62 лв. В констативно съобразителната част от заключението се сочи, че в.лице е посетило на място ОДБХ Варна, където се съхраняват копия от потвърдителните бележки, които съответстват с посочените в описа на ищеца към исковата молба, а сумите по фактурите се формират съобразно начина на изчисление по чл.5 ал.1, т.1 от договора.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор за услуга от 17.08.2016 г., че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът в качеството на изпълнител е поел по възложение на ответника задължението да извършва събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната, а ответникът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение. С допълнително споразумение от 16.02.2017 г. е постигнато съгласие срокът на изпълнение на договора да се продължи с 6 месеца – до 16.08.2017 г.
При сключване на договора и на допълнителното споразумение към него от 16.02.2017 г. ОДБХ София-град е действала в качеството на представител на ответника, а наличието на представителна власт се установява от сключеното на 05.08.2016 г. споразумение, с което ответникът заедно с други областни дирекции по безопасност на храните е овластил ОДБХ София-град да сключи от негово име и за негова сметка договора. По същество споразумението от 05.08.2016 г. има качеството на споразумение по чл.8 ал.1 ЗОП, защото обективира постигането на съгласие между отделните дирекции съвместно в качеството на възложители да възложат изпълнение на обществена поръчка. В този случай действията на ОДБХ София-град при сключване на договора попадат в хипотезата на чл.8 ал.2, при която ОДБХ София-град е представлявала едновременно себе си и другите възложители /дирекции/. Това означава, че процесният договор и сключеното към него споразумение пораждат отделни облигационни правоотношения между ищеца в качеството на изпълнител и всяка от областните дирекции, която на основание чл.7 Закон за българската агенция по безопасност на храните има качеството на юридическо лице и е самостоятелен правен субект.
Правният извод за наличието на множество отделни правоотношения, породени от процесния договор и сключеното към него споразумение, се подкрепя и от правилото на чл.8 ал.2 ЗОП, според което „всеки от възложителите отговаря за изпълнението на задълженията си по закона“, както и от клаузата на чл.5 от договора, в която е уговорено, че всяка ОДБХ заплаща на изпълнителя съответния процент от общата стойност на извършените от изпълнителя разходи, а според клаузата на чл.9 на изпълнителя се дължи възнаграждение съобразно издадена от него отделна фактура на съответната ОДБХ.
Няма никакво съмнение за това, че от процесния договор и сключеното към него споразумение възникват множество облигационни правоотношения, по които всяка от областните дирекции има качеството на възложител, защото в споразумението от 05.08.2016 г. се съдържа ясно изразена воля на всяка една дирекция за съвместно възлагане на обществената поръчка, а при сключване на договора и на допълнителното споразумение към него от 16.02.2017 г. ОДБХ София-град изрично се е легитимирала като упълномощена по силата на споразумението от 05.08.2016 г. В този смисъл наведените от ответника доводи по молба от 23.04.2020 г. за недействителност, освен че са преклудирани, но и по същество са напълно неоснователни, защото е налице изрично изразена от него воля да участва в съвместно възлагане на обществена поръчка, а при сключване на договора и допълнителното споразумение към него направеното от ОДБХ София-град изявление следва да се счита за изявление на ответника.
Вземането на изпълнителя за възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД е обусловено от изпълнението на възложените му по договора работи, а престацията следва да отговаря на уговореното в качествено и количествено отношение. В подкрепа на повдигнатото с исковата молба фактическо твърдение, че ищецът е извършил дължимата по договора престация са представени фактури с N-ра: 63774/01.02.2017 г., 64269/28.02.2017 г., 64286/01.03.2017 г., 64857/31.03.2017 г., 64870/03.04.2017 г., 65386/30.04.2017 г., 65408/02.05.2017 г., 65997/31.05.2017 г., 66020/01.06.2017 г., 66641/30.06.2017 г., 66665/03.07.2017 г., 67250/31.07.2017 г. и 67619/17.08.2017 г., в които се сочи, че за изпълнените от ищеца работи през процесния период ответникът дължи възнаграждение в размер на общо 434 559,62 лв.
Доколкото всяка една от процесните фактури носи подписа на ответника и не е оспорена по реда на чл.193 ГПК, съдът намира за установено въз основа на фактурите, че извършените от ищеца работи са на стойност, посочена във фактурите. Фактурите носят подписа на ответника, поради което притежават материална доказателствена сила за факта, че ответникът в качеството на възложител е приел изпълнените от ищеца работи, възложени със сключеното към договора споразумение.
Фактурата в качеството на частен документ, който носи подписа на възложителя, притежава доказателствена стойност не само за възникналото договорно правоотношение между страните, но и за факта на изпълнение на задължението на изпълнителя. В тази част фактурата има качеството и на разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД, издадена от ответника възложител с нарочната цел да служи на ищеца изпълнител за доказване на факта, че е престирал по договора.
На следващо място – от заключението на ССЕ
се установи фактът, че за посочените по-горе фактури са направени вписвания в
счетоводните книги на ответника. Тази фактическа констатация на в.лице е друг
аргумент в подкрепа на извода, че ищецът е изпълнил по договора работи в размер
на фактурираната стойност от 434 559,62 лв. Това е така, защото вписването
на фактурите в счетоводните книги на ответника по същество представлява
направено от него извънсъдебно признание на факта, че е получил изпълнение на
дължимата от ответника престация в размер на посочената във фактурите стойност.
В този смисъл са решение №
172 от 13.01.2016
г. по т.д. № 2535/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 45 от 28.03.2014 г. по т.д. № 1882/2013 г.., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 53 от 12.09.2013 г. по т.д. № 74/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в които се съдържат разяснения относно доказателствената стойност на
вписванията на издадените от изпълнителя фактури в счетоводните книги на
възложителя.
Освен това – по делото е
представено писмо за годишна инвентаризация на активите и пасивите от 25.09.2019
г., в което ответникът е изрично е признал, че задълженията му към ищеца
възлизат на 434 559,62 лв. – на колкото възлиза сборът от сумите по
процесните фактури.
Преценката в съвкупност на
посочените по-горе факти не оставя място за съмнение относно доказателствения
извод, че ищецът е изправна по договора страна, която е престирала съобразно
уговореното и че изпълнените по договора работи са на стойност 434 559,62 лв.
Тук следва да се отбележи, че по делото няма никакви данни за факта, че от
страна на ответника са били направени каквито и да е било възражения за
отклонение от уговореното качество – чл.264 ал.3 ЗЗД.
По отношение на неточното
изпълнение в количествено отношение следва да се спомене, че това отклонение от уговореното не се обхваща от
преклузията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД
- решение № 94/02.03.2012
г. по т. д. № 133/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 69 от 16.08.2019 г. по гр.д. № 2319/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В този смисъл съдът приема, че липсата на
възражение от страна на възложителя не освобождава изпълнителя от доказване на
факта, че размерът на претенцията по чл.266 ал.1 ЗЗД съответства на изпълнените
от него работи в количествено отношение.
Установените по делото факти по
несъмнен и категоричен начин сочат, че изпълнените от ищеца работи в
количествено отношение са на стойност 434 559,62 лв. От допълнителното заключение на ССЕ се
установява, че сумите по издадените от ищеца фактури за възнаграждение през
процесния период, които формират размера на вземането за главница по чл.266
ал.1 ЗЗД, кореспондират със сумите, посочени в стойностните сметки и че разходите
на ищеца възлизат на 434 559,62 лв. В констативно съобразителната част от
заключението е посочено, че в.лице е посетило на място ОДБХ Варна, където се
съхраняват копия от потвърдителните бележки, които съответстват с посочените в
описа на ищеца към исковата молба, а сумите по фактурите се формират съобразно
начина на изчисление, предвиден в клаузата на чл.5 ал.1, т.1 от договора.
Въз основа на допълнителното
заключение на ССЕ съдът приема, че представените с исковата молба стойностни
сметки, в които е посочено за всеки месец изминатите километри, брой
обслужвания и тонове термично обработени мъртви животни, са в съответствие с
потвърдителните бележки и пътните листове, проверени на място от в.лице, което
е констатирало, че не са налице „надписани“ километри в пътните листове. Тези
констатации на в.лице в допълнителното заключение са основание за категоричния
извод, че за изпълнените в количествено отношение работи ищецът има право на
възнаграждение за сумата от 434 559,62 лв., която е сбор по фактурите,
издадени съобразно стойностните сметки, които кореспондират с количеството
работа по проверените от в.лице потвърдителни бележки и пътни листове.
Потвърдителните бележки, които
удостоверяват изпълнението в количествено отношение, са били изпращани до ОБДХ
Варна, защото ОБДХ София с
писмо N 1317/18.08.2016 г. е овластила ОБДХ Варна да определи служител,
който да проверява издаваните от ищеца документи, а с писмо N ЗЖ-1495/24.08.2016 г. ОБДХ Варна е определила лицето Д.Д.– чл.9,
т.4 от договора, вр. с чл.8 ал.1 и ал.2 ЗОП.
Освен това от страна на ответника не са представени никакви
доказателства за факта, че ищецът е изпълнил по-малко работа в количествено
отношение. Не е представен констативен протокол за пропуски – чл.9, т.6 от договора,
нито е представен констативен протокол за неспазване на изискванията – чл.11 от
договора.
С
оглед спецификата на възложените по договора работи е било уговорено, че
размерът на дължимото от ответника възнаграждение се определя съобразно процент
от общата стойност на изпълнената в полза на всички дирекции престация – чл.5.1
от договора, вр. с чл.5 от споразумение от 05.08.2016 г. – 12,934 %, а от
допълнителното заключение се установява спазването на тази уговорка.
Повдигнатите от ответника възражения в молба от 23.04.2020 г., че не са
изготвени от ищеца график за събирането, дневник на изхода на екарисажа,
дневник на входа на екарисажа и че не е изградена онлайн информационна система,
са преклудирани, но и по същество са неоснователни. За факта на точно
изпълнение на задълженията на ищеца в качествено и количествено отношение са
събрани множество писмени доказателства, които са били известни на ответника,
който е вписал в счетоводните си книги издадените от ищеца фактури и е признал
изрично съществуването на дълг в размер на 434 559,62 лв. - писмо за годишна инвентаризация на
активите и пасивите от 25.09.2019 г. Неизготвянето от ищеца на посочените
по-горе документи няма отношение към точното изпълнение на възложените работи
съобразно уговореното качество и обем. Посочените по-горе документи са напълно
ирелевантни за начина на определяне на размера на възнаграждението и за
доказване на действително направените от ищеца разходи, уговорен в чл.5 от
договора.
При тези факти съдът намира, че
искът по чл.266 ал.1 ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
Тъй като ответникът не е
изпълнил паричното задължение по чл.266 ал.1 ЗЗД, е изпаднал в забава, за която
дължи на основание чл.86 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва. От
заключението на ССЕ се установи, че обезщетението за забава възлиза на 105 064,29 лв., поради което искът по чл.86 ЗЗД е
доказан и по размер.
Възражението на ответника за
погасителна давност по отношение на увеличените размери на исковете е неоснователно.
За вземането по чл.266 ал.1 ЗЗД се прилага 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради което предявените на 31.10.2019 г. искове за сторени през 2017 г.
работи не са погасени по давност.
По отношение на акцесорното
вземане по чл.86 ЗЗД следва да се прилага тригодишният давностен срок по чл.111
б.“в“ ЗЗД. Нормата на чл.116а ЗЗД предвижда, че когато вземането е
предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част. Увеличението по молба от 14.02.2020 г. за
обезщетението за забава по фактура N 63774/01.02.2017 г., което е с
начална дата 07.03.2017 г., не е погасено по давност, защото последният ден от
тригодишния срок настъпва на 07.03.2020 г.
Увеличението по молба от 05.03.2020 г. не е
погасено по давност. Най-ранното обезщетение за забава е по фактура N 64269/28.02.2017 г., което се
претендира с начална дата 31.03.2017 г., а тригодишният давностен срок изтича
на 31.03.2020 г., поради което заявеното с молбата от 05.03.2020 г. увеличение
на иска по размер е направено преди да изтече давността.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
уважени.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О.Д.ПО Б.НА Х.– Варна“, гр.Бургас, ул.“***********, да заплати на „Е.“ ЕООД, ***, на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 434 559,62 лв. – стойност на извършени работи през периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. по допълнително споразумение от 16.02.2017 г. към договор N 23/17.08.2016 г., по което са издадени фактури с N-ра: 63774/01.02.2017 г., 64269/28.02.2017 г., 64286/01.03.2017 г., 64857/31.03.2017 г., 64870/03.04.2017 г., 65386/30.04.2017 г., 65408/02.05.2017 г., 65997/31.05.2017 г., 66020/01.06.2017 г., 66641/30.06.2017 г., 66665/03.07.2017 г., 67250/31.07.2017 г. и 67619/17.08.2017 г., ведно със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 105 064,29 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.03.2017 г. – 30.10.2019 г., както и съдебни разноски от 39 207,46 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: