Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 12.02.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети
ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия А.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№1643 по описа за 2004г., за да се произнесе взе предвид следното:
В ИМ ищцата твърди,че тя и синовете й са били собственици на по 1/3
ид.ч.от дворно място от 545 кв.м.съставляващо парцел ІХ -288, кв.87 по плана на
гр.София, м.В. –вилна зона ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа и половина при описаните граници.Сочи
още, че тя и синовете й на 11.05.1995 г. сключили договор за кредит с
ответната Б. и тъй като не могли да го изплатят, владението върху имота им е
било отнето по криминален начин.Ответната Б. е образувала срещу тях
изпълнително дело и е поискала изнасянето на имота на публична продан.
Ответникът Г.Ч. е убедил ищцата и сина й
М., че има връзки и познати в Б.та и ще
им „уреди” дълга, ако му подарят част от имота. През 1997 г. М.К. е прехвърлил
своята 1/3 ид. част чрез дарение на ответника Ч., а ищцата през 1999 г. също е
дарила своята 1/3 ид.част от имота на ответника Ч., след което в качеството си
на собственик той е дал съгласие цялата къща с дворното място да бъдат
продадени на публична продан. Ищцата поддържа, че договорът за дарение, който
сключила с ответника Г.Ч., оформен с н. а № 92/1999 г., е нищожен, тъй като
върху имота е имало наложена възбрана през 1997 г., респ. унищожаем като
сключен при измама от страна на ответника Г.Ч., който обещал срещу имота да плати дълга на ищцата и
синовете й към ответната Б., но не е изпълнил обещанието си и сключвайки
споразумение с Б.та, получил 19 000 лв. Сумата била получена след като имотът е
бил продаден на търг, на който е бил възложен на ответната Б., тогава с
наименование П.И.М.Б.. Претендира за прогласяване нищожност на договора за
дарение на нейната 1/3 ид.ч. от дворното място и от сградата спрямо ответника
Г.Ч., сключен при вписана възбрана и евентуално за унищожаване договора за дарение
като сключен при измама от страна на
ответника Г.Ч., като и се обезсили Постановлението за възлагане на нейната 1/3
част от имота на ответната Б. тъй като декларацията за съгласие
е дадена от несобственик на имота.
Предмет на производството по настоящето
дело е евентуалния иск за сумата 35 000 лв. при условията на солидарност
или разделност,след като производството пред СРС е било разделено и евентуалния
иск с определение от 08.05.2004 г. е изпратен по подсъдност на СГС.
В допълнителната молба - уточнение от 25.06.2004 г.пред СГС по отношение
на предявения евентуален иск се твърди, че с действията си ответникът Г. Ч. е
измамил ищцата, поради което, тя е загубила своята част от пазарната цена на
имота. От своя страна ответникът Ч. бил получил от Б.та 19 000 лв., което
е представлявало част от цената на продадената 1/3 ид.част., а пазарната
стойност на тази 1/3 е била общо 35 000 лв. Поради това Б.та се била обогатила
с разликата от 16 000 лв., а Г. Ч. се
обогатил с получената сума от 19 000 лв. В молбата -уточнение ищцата се
позовава на чл. 57, ал. 2 ЗЗД и моли съда, ако отхвърли иска за връщане на
имота, да осъди Г.Ч. и „И.А.” АД, солидарно да върнат сумата от 35 000
лева, представляваща пазарната цена на процесната 1/3 ид.част от имота, ведно със
законната лихва от 12.02.2002 г. до окончателното плащане. Алтернативно се иска
осъждане на всеки от ответниците да върне частта, с която се е обогатил - 19
000 лв. за Г.Ч. и 16 000 лв. за „И.А.” АД, като сумите се претендират заедно
със законната лихва от 12.02.2002 г. до окончателното плащане.
С определение от 25.11.2016 г.в з.з. съдът е конституирал на
мястото на починалата ищца, нейните наседници - М.П.К. и А.П.К.. С определение
от с.з. на 23.02.2017 г. на страната на ответника са конституирани
неговите наследници – Л.И. Н.-Ч., Я.Г.Ч. и Г.Г.Ч.. С влязло в сила разпореждане
от 23.08.2017 г. ИМ е върната по отношение на ищеца - М.П.К..
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С протокол от 19.07.1996 г. на СРС III ГО, 52 състав, по гр.д. 2887/1996
г., се установява, че Н.К., А.К. и М.К. са получили в дял при квоти от по 1/3
ид.част дворно място от 545 кв.м., съставляващо парцел IX-288, кв.87, по плана
на с. В.- вилна зона, при съседи: улица, Б. и Л.П., парцел VIII-289 и парцел
Х-287, заедно с построената в него
жилищна сграда на два етажа и половина етажа, застроена в приземието на 58,80
кв.м., състояща се от гаражи и две мазета; първи етаж с площ от 44,30 кв.м.,
състоящ се от дневна, столова с кухненски бокс и сервизни помещения; втори етаж
от 63,40 кв.м., състоящ се от четири стаи и сервизни помещения и тавански етаж
от 57,60 кв.м., състоящ се от две стаи, баня и складово помещение.
Видно от н. а. № 92 по н.д.№ 99/99
г., на 24.06.1999 г. Н.А.К. е дарила на Г.Г.Ч. собствената си 1/3 ид.ч. от
описания имот.
С постановление от 12.04.2002 г. на
СИ при СРС по изп.д.№ 2058/97 г., IV отд., 4 уч. е изнесен на публична продан
описания имот на „И.А.” АД, който към този момент е бил с фирма „П.И.М.Б.” АД.
По исковете на Н.К. първоначално е било
образувано гр.д. № 5322/2004 г. на СРС, 25 с-в и с решение от 28.02.2006 г.
съдът е отхвърлил всички предявени искове. Това решение е било обезсилено от
СГС с решение по в.гр.д. № 52050/2006 г. , ГО, IV-д въззивен състав, делото е
върнато на СРС за разглеждане от друг състав и е било образувано под нов номер
– 56870/2010 г. При повторното разглеждане на делото с решение от 24.08.2012 г.
СРС, 31-ви състав отново е отхвърлил всички искове предявени от Н.К.. Това решение
е оставено в сила в частта, с която са отхвърлени исковете по: чл.26, ал.2,
пр.5 ЗЗД; по чл.108 ЗС за предаване владението на 1/3 ид.част от процесния
имот, както и по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
на 1/3 ид.ч. от процесния имот. Искът за връщане на владението на имота е
отхвърлен, тъй като съдът не е установил, че Н.К. е собственик на процесната
ид.част от имота.
След приключване на производството по
исковете пред СРС, които са преюдициални, спряното производство по настоящето дело е възобновено.
От значение за решаването на спора по
настоящето дело е, че всички искове по отношение на процесната 1/3 на
починалата ищца обективно кумулативно съединени пред СРС са отхвърлени: първия
- за нищожност на дарението на нейната
1/3 ид.ч. от имота с н.а № 92, н.д.99/99 г., вторият – по чл. 108 ЗС
поради липса материално правна легитимация на ищцата като собственик, третия –след като ищцата се е
разпоредила с имота, не е налице активна легитимация за претенцията за
обезщетение относно лишаване от ползване на имота.
След като главния иск за обевяване
нищожността на дарението е отхвърлен като неоснователен и недоказан, а от това
е последвала неоснователността и на
съединените обусловени претенции за
връщане собствеността и владението върху имота и за заплащане обезщетение за времето за ползването му, в настоящето
производство съдът следва да обсъди единствено изложените фактически твърдения в обстоятелствената част
на ИМ, които формират основанието на исковата претенция и от заявеното в
петитума искане за защита.
Предмет на настоящето дело е
евентуалния иск на ищцата за заплащане сумата 35 000 лв. солидарно от
ответниците в случай на „невръщане на имота” съставляваща пазарната стойност на
имота.
Предявеният иск е с правно основание чл. 57 ал.2 ЗЗД е в условията на
евентуалност с иска по чл. 108 ЗС. За да бъде уважена исковата претенция следва да са налице няколко предпоставки. На
първо място да се установи липса на правно основание у този който държи или
ползва вещта като своя и на следващо място след поканата за връщане вещта е
погинала или е била отчуждена или изразходвана.
Искът по чл. 108 ЗС за връщането на имота е отхвърлен като неоснователен
поради недоказаност принадлежността на правото на собственост на
наследодателката на ищеца. В случая няма постановено връщане на имота в патримонимума на ищеца (неговата
наследодателката),а това обстоятелство е
определящо при иска по чл. 57 ал.2 ЗЗД. Ето защо искът като неоснователен
следва да се отхвърли ведно със законните последици.
При този изход на спора ответниците не са направили искане за присъждане
на разноски.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
57, ал. 2 ЗЗД на А.П.К., ЕГН **********,***, срещу Л.И. ***, Я.Г. Ч. ***, Г.Г.Ч. *** и„И.А.Б.” АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, за плащане на сумата от
35 000 лева, представляваща равностойността 1/3 ид.част от недвижим имот –дворно място от 545 кв.м., съставляващо парцел IX-288, кв.87, по плана
на с. В.- вилна зона, при съседи: улица, Б. и Л.П., парцел VIII-289 и парцел
Х-287, заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа и половина етажа,
застроена в приземието на 58,80 кв.м., състоящ се от гаражи и две мазета; първи
етаж с площ от 44,30 кв.м., състоящ се от дневна, столова с кухненски бокс и и
сервизни помещения; втори етаж от 63,40 кв.м., състоящ се от четири стаи и
сервизни помещения и тавански етаж от 57,60 кв.м., състоящ се от две стаи, баня
и складово помещение.
РЕШЕНИЕТО може да сеобжалва
с въззивна жалба пред
САС в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: