Решение по дело №62/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 37
Дата: 24 април 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20204440200062
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Червен бряг, 24.04.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД 62 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Н.В.А., с ЕГН ********** *** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 35-0000019 /24.01.2020 г. на ***, с което на основание чл. 178а, ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 43, ал.1, т.4, предл.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, вр. с Приложение 5, част II, раздел I, т.2, б. „б“ от същата наредба. Счита, че при констатиране на нарушението и издаването на наказателното постановление има съществени нарушения на административно производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона, пречещи му да разбере какво точно е нарушил и за какво е наказан. Моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.

 Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Н. Н. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответникът по жалбата – редовно призован не се явява. В писмено становище, счита издаденото от него наказателно постановление за правилно и законосъобразно, като не излага подробни доводи за това.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено от правна и фактическа страна  следното:

С АУАН № 272645/18.12.2019 г. М.М.Х. ***към ***, констатирал извършено от Н.В.А. *** нарушение на чл. 43, ал.1, т.4, предл.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, вр. с Приложение 5, част II, раздел I, т.2, б. „б“ от същата наредба, изразяващи се в това, че на ***за ПП на ППС в КТП ***на ***в ***е извършил периодичен преглед /ПП/ за техническа изправност на автомобил „Ауди А4“ с ******като не е въвел правилно в Протокол ПР.9 техническите данни идентифициращи ПС /вместо категория М1 е въвел категория АВ1/, видно от справка за МПС по гегистрационен номер от информационната система Regix и протокол № 20337053. За извършения преглед е издаден знак № 19291381.

В законоустановения срок *** е издал против жалбоподателя обжалваното Наказателно постановление № 35-0000019/24.01.2020 г., с което дословно възпроизвел описаните в АУАН обстоятелства, като е отчел неприложимостта на чл.28 от ЗАНН. По делото са приети като писмени доказателства: писмо с вх. № 916/19.02.2020 г., с което е изпратена цялата преписка, съдържаща в заверени копия: Жалба рег. №52-00-22-720/1/ от 17.02.2020 г.; приложение към жалбата; известие за доставена пратка, удостоверяващо връчването на НП; НП № 35-0000019/24.01.2020 г.; Заповед РД-08-249/15.05.2015 г. на Министър на транспорта, информационните  технологии и съобщенията; Заповед РД-01- 210/15.05.2015 г.; копие на документи; пощенски плик; документ към административната преписка.

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него акт и в предвидените срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения:

По делото не се спори, че Н.В.А., с ЕГН ********** *** на ***за ПП на ППС в КТП ***на ***в ***е извършил периодичен преглед /ПП/ за техническа изправност на автомобил „Ауди А4“ с ******като не е въвел правилно в Протокол ПР.9 техническите данни идентифициращи ПС, като вместо категория М1, каквато е категорията на проверяваното МПС е въвел категория АВ1 – категория за атракционни МПС-та, за които не се дължи пътен данък, видно от справка за МПС по гегистрационен номер от информационната система Regix и протокол № 20337053. След приключване на извършения преглед е издаден знак № 19291381.  

Въз основа на безспорно установените по делото факти и обстоятелства, ***М.М.Х. ***към *** е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на действията на жалбоподателя, свързани с възложените му задължения, което представлява и нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал.1, т.4, предл.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, вр. с част II, раздел I, т.2, б. „б“, изр. второ от Методиката за извършване на прегледи на МПС, част от същата наредба и е съставил на жалбоподателя АУАН № 272645/18.12.2019 г.

Административнонаказателната отговорност на Н.А. е ангажирана на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.1, б.“б" от ЗДвП, според който се наказва с глоба 1500 лв. председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл.147, ал.1 от същия закон.

С разпоредбата на чл.43, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС е указано, че при извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба.

Изискванията за извършване на периодичните прегледи са установени с Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Тази методика е приложение №5 към Наредбата. Изискванията към председателя на проверяващата комисия относно установяването на данъчни задължения за ППС-та при извършване на периодичен преглед са установени в част II, раздел I, т.I, т.2, буква „б“ от Методиката, където се сочи, че периодичен преглед на ППС се извършва, ако са представени съответните документи по чл.30, като преди началото на прегледа председателят на комисията проверява представените документи. След започване на прегледа проверява резултатите от автоматичната проверка в информационната система по чл.11, ал.3 за наличието на платен данък върху превозното средство. Когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство и/или задължителна застраховка (когато има достъп до базата данни за автомобилните застраховки), председателят на комисията отразява несъответствията в протокола (приложения № 9, 10, 11 или 15) и не извършва периодичния преглед на ППС /първоначалната проверка на уредбите, които позволяват работата на двигателя с ВНГ или СПГ.

С оглед цитираните правни норми, в процесния случай, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на председателя на комисията, която извършва периодичен технически преглед, наказващият орган следва да установи елементите от фактическия състав на нарушението, а именно неизпълнение на някое от вменените задължения във връзка с установяване наличието или липсата на данъчно задължение по отношение на проверявано ППС. По делото (л.8 от АНД 62/2020 на ЧРС) е приложен протокол № 20337053/18.09.2019 г. от извършен периодичен преглед за техническа изправност на процесния лек автомобил. В края на същия е посочено, че председател на комисията е именно Н.В.А., следователно административно-наказателноотговорното лице е определено правилно. Конкретният случай не касае хипотеза на допустителство а на изпълнително деяние при което терминът „допуска“ е използван като синоним на „позволява“, „дава съгласие“ или „дава разрешение“.

Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи. Личната административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и отговорността за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице може да носи отговорност или за виновно извършено лично от него административно нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност за допустителство за това, че е до пуснал да бъдат извършени административни нарушения при осъществяване дейността на представляваното от него ЮЛ или организация. Допустителството по своя обхват предполага действия или бездействия на лицето, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до настъпване на събитието, което съставлява административно нарушение. Доколкото допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение, от друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, т.е. за непопречване на извършването на нарушение. Такава отговорност би могъл да носи, съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН, ръководителят на учреждение, организация или предприятие, като физическо лице, който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени.

Съгласно приложение 5, Част II, Раздел I, т. I, т. 2, буква "Б", изр. 2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, задължението на председателя на комисията е да не извършва периодичен преглед на ППС, за което не е потвърдено, че не се дължи данък върху превозно средство. Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство и се удостоверява чрез проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и  системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл.5а, или съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината.

Във всеки контролно-техническия пункт има информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, която  осигурява възможност за автоматична проверка за наличието на платен данък върху превозното средство. Автоматично се извършва проверка за наличието на платени данъци върху превозните средства и когато се установи, че за автомобила няма платен пътен данък, не допуска продължаването на прегледа. Видно от доказателствата по делото, конкретният преглед е извършен без проверка дали за МПС „Ауди А4“ с рег. ***е заплатен дължимия местен данък, като това е постигнато чрез манипулиране на автоматичната система, в която е било отразено, че проверяваното МПС е атракционен автомобил, което не отговаря на истината.

Използван е фактът, че атракционните автомобили са сред ППС, които са освободени от местен данък /чл.58,ал.1,т.1 ЗМДТ/, като в такъв случай системата дава възможност по изключение да се отрази ръчно какъв е неговият вид и автомобила да се допусне до преглед. От представения към преписката Протокол за извършен периодичен преглед на ППС /л. 8 от делото/ е видно, че в графите за дължими данъци не е отбелязано, че не се дължи данък за представеното за преглед МПС. Отбелязано е зачеркване на „преглед на данъчна бележка“. В тази хипотеза наказаният Н.А., като председател на комисията, е имал лично задължение да отбележи несъответствието в т. 0.5. от Протокола Приложение № 9 от Наредбата и да не извърши, респ. да не продължи периодичния преглед. Като не е сторил това той лично е извършил нарушението, за което е наказан, а не е допуснал друг субект на адм. наказателната отговорност да извърши нарушение. Противно на вменените му лични задължения именно председателят на комисията е продължил извършването на прегледа и го довършил, въпреки задължението да го преустанови, с което е осъществил състава на нарушението по чл.178а, ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП. Изложеното мотивира касационния състав да приеме също, че деянието е правилно квалифицирано.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление, което се атакува, не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му. Извършена е проверка на документи от ******, притежаващ изискуемата компетентност да извършва проверки във връзка със спазване разпоредбите на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност пътните превозни средства на МТИТС и Закона за движение по пътищатаДвП/. Проверяващите преценили, че прегледът е извършен в нарушение на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, тъй като не било получено потвърждение от информационната система по чл.11, ал.3 от Наредба Н-32 на МТИТС, че не се дължи данък за конкретното МПС.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено от компетентно длъжностно лице е във връзка с нарушение на чл. 43, ал.1, т.4, предл. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност пътните превозни средства на МТИТС. Не се констатираха нарушения на изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН. Административно-наказателното производство е протекло в законоустановените срокове, не са пропуснати съществени реквизити от акта или наказателното постановление, което да обуслови незаконосъобразност на крайния акт, достатъчно са конкретизирани обстоятелствата на нарушението, както и мястото на извършването му. Издаденото НП отговаря на изискванията на ЗАНН. Същото е съставено в предписаната от закона форма, съдържа точно описание на нарушението и съответства на констатациите в АУАН. С оглед на това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и цялата преписка по издаването на НП установява по безспорен начин нарушението и правомерното определяне на адм. наказание. В НП, както и в АУАН, изрично е посочено, че се ангажира отговорността на жалбоподателя Н.В.А., в качеството му на Председател на Комисия за ПП на ППС в КТП.

По същество правилно е приложен и материалния закон – издаденото наказателно постановление е за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 43, ал.1, т.4, предл. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност пътните превозни средства на МТИТС. Съдът не приема довода на защитата, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от 12.12.2007 г. преценката на административнонаказващия орган "за маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. "Маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е този, който при извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В случая нарушението е типично за вида си и не разкрива по - ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Нарушението засяга важни обществени отношения, свързани с предоставянето на публична функция, поради което тези лица са задължени да спазват императивния характер на законовите разпоредби. Касае се за формално нарушение, при което настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав. Липсата на такива последици не се преценява като смекчаващо обстоятелство, респ. като основание за преценка на случая като маловажен. Ето защо съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства и следва да се приеме, че същия е извършил описаното в НП административно нарушение, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 35-0000019/24.01.2020 г. на ***, с което на основание чл. 178а, ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 43, ал.1, т.4, предл.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, вр. с Приложение 5, част II, раздел I, т.2, б. „б“ от същата наредба, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: