№ 454
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора В. Р. Ат.
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602024 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI-ва НПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 04.04.2022
г. по ЧНД № 967/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 131-ви
състав, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо най-
тежко наказание на осъдения ИВ. М. П. измежду наказанията по НОХД №
24/2012 г. по описа на СпНС, по НОХД № 2338/2020 г. по описа на РС –
Пловдив и НОХД № 18359/2019 г. по описа на СРС, а именно 3 години и 11
месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като
на основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното наказание се приспада
изтърпяната част от присъдите, включени в съвкупността. Посочено е, че на
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така определеното наказание е
приспаднато времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение
"задържане„под стража“, „домашен арест“ или друго задържане по НПК и
ЗМВР във връзка с осъжданията, свързани със съвкупността.
С определението е постановено наказанието, наложено по НОХД №
12710/2013 г. в размер на 4 месеца „лишаване от свобода“ и наказанието,
1
наложено по НОХД № 2682/2021 г. по описа на СГС в размер на 1 година и 9
месеца „лишаване от свобода“ да бъдат изтърпени отделно при първоначален
строг режим и за двете.
Срещу определението е постъпила въззивна жалба от защитата на
подсъдимия П. с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно и
постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните правила. Направено е оплакване, че не са
събрани исканите от защитата писмени доказателства досежно времето, през
което осъденият П. е бил задържан по ЗМВР и е търпял мерки за
неотклонение „задържане под стража“ по приключили наказателни
производства, поради което не били обсъдени в цялост всички факти, касаещи
размера на наказанието, което осъденият П. следва да изтърпи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата поддържа
жалбата. Предлага се да бъде определено едно общо наказание на осъдия П. в
размер на 3 години и 11 месеца „лишаване от свобода“, като бъдат съобразени
влезлите в сила присъди и наложените по тях наказания за деяния, извършени
до 2014 г. Критикуват се мотивите на първостепенния съд относно начина, по
който е определено групирането на наказанията.
Представителят на Софийската градска прокуратура намира
депозираната жалба срещу първоинстанционното определение за
неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да
потвърди определението на СРС, като правилно и законосъобразно.
Осъденото лице в лична защита и в предоставената му последна дума
моли за определяне на едно общо наказание и за приспадане на времето, през
което е бил задържан.
Софийският градски съд, след като обсъди доказателствата по делото,
доводите, изложени в жалбата и при цялостна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
ИВ. М. П. е роден на 30.11.1987 г. в гр. Монтана с ЕГН: **********,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан
както следва:
С присъда по НОХД № 30338/2009 г. по описа на РС-Монтана, с която
на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност,
2
като е заменена с административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лв.,
вносима в полза на държавата. С разпореждане от 09.02.2021 г., постановено
по НОХД № 30338/2009 г. по описа на РС-Монтана, производството е
прекратено поради изтичане на десетгодишния давностен срок, през който е
следвало да се плати.
Със споразумение по НОХД № 12710/2013 г. по описа на СРС, влязло в
сила на 18.07.2013 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 4 (четири) месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложено за изпитателен срок от три години. Деянието е извършено в
периода 30.11.2007 г. – 01.12.2007 г.
С присъда, постановена по НОХД № 24/2012 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 10.03.2014 г., с която му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан. Деянието е извършено в периода месец март
2007 г. – 08.06.2007 г. Съгласно писмо с № ЗД 1/18 на № ДП4/14 г. от
Софийски затвор се установява, че на 27.02.2019 г. наложеното наказание е
изтърпяно с помощта на 145 дни от работа.
Със споразумение по НОХД № 2338/2020 г. по описа на РС-Пловдив,
влязло в сила на 26.03.2021 г., му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за срок от 11 (единадесет)
месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за
изпитателен срок от три години. Деянието е извършено на 23.08.2012 г.
Със споразумение по НОХД № 2682/2021 г. постановено по описа на
СГС и влязло в сила на 01.12.2021 г., на основание чл. 23 от НК му е
определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 (една) година и 9 (девет) месеца, като на основание чл. 59 от НК от така
определеното общо наказание е приспаднато времето, през което е бил
задържан по ЗМВР. Деянията са извършени на 02.11.2020 г.
С присъда по НОХД № 18359/2019 г. по описа на СРС, влязла в сила на
23.12.2021 г., на основание чл. 23 НК му е определено едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години и 11 (единадесет)
месеца, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното на осъдения П. по НОХД № 12710/2013 г. по описа на СРС
3
наказание „лишаване от свобода“ в размер от четири месеца. Деянията са
извършени на 26.10.2013 г. Съгласно писмо с рег. № 575/21 г. от ГДИН – гр.
София се установява, че за периода от 14.01.2022 г. до 14.05.2022 г.
наказанието, наложено по НОХД № 12710/2013 г. по описа на СРС в размер
на четири месеца „лишаване от свобода“, е изтърпяно.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК съдът налага
най-тежкото от определените за отделните престъпления наказания по
отношение влезлите в сила присъди, ако осъденото лице е извършило
отделните престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да
е от тях.
Пред въззивния съд са установени по безспорен начин всички
обстоятелства, значими за правилното решаване, а именно актуалните факти
относно осъжданията на И.П. и изтърпените от него наказания "Лишаване от
свобода".
Първостепенният съд правилно е преценил наличието на
предпоставките по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, като ръководейки се от правилото
за най-благоприятното за осъдения групиране на наказанията,
законосъобразно и правилно е определил едно общо наказание на осъдения П.
измежду тези, наложени му по НОХД № 24/2012 г. по описа на
Спрециализирания наказателен съд, по НОХД № 2338/2020 г. по описа на
РС-Пловдив, както и по НОХД № 18359/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, а именно най-тежкото от тях "лишаване от свобода" за срок от
три години и единадесет месеца. Престъпленията, за които П. е осъден, са
извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е било от тях,
наложените наказания са от един и същи вид, поради което между тези три
осъждания са налице условия за определяне на общо наказание. Именно така
е сторено и от първоинстанционния съд, с което са съобразени материално
правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК. Правилно е
съобразена и е разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК, като от така определеното
общо най-тежко наказание е постановено да бъде приспадната вече
изтърпяната част от присъдите, включени във формирана съвкупност. В
съответствие с правилото за отчитане на по-благоприятното положение на
осъдения при извършване на групиране на наказания районният съд е
постановил отделното изтърпяване на наложеното по НОХД № 2681/2021 г.
4
по описа на СГС наказание за срок от една година и девет месеца лишаване от
свобода. Това е така, понеже в противен случай, при кумулирането му с
наказанието, наложено по НОХД № 18359/2019 г. по описа на СРС, осъденият
би следвало да търпи по отделно два пъти по три години лишаване от свобода
(т.е. общо 6 години), а в сегашния случай ще следва да изтърпи три години и
единадесет месеца „лишаване от свобода“ и една година и отделно една
година и девет месеца лишаване от свобода (т.е. общо 5 години и 8 месеца).
Във връзка с възражението на защитата, че не са били отчетени всички
задържания на осъдения П., включително и по приключили наказателни
произовдства, настоящият състав на СГС намира същото за неоснователно.
Първоинстанционният съд е взел предвид и законосъобразно е постановил на
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК да бъде приспаднато времето, през което
осъдения е бил задържан, като е посочено в този период да се включи всяко
едно задържане по НПК и ЗМВР във връзка с осъжданията, влизащи в
групираната съвкупност. По доводите за процесуални нарушения, съдът
приема, че такива не са допуснати от първата инстанция. Макар и в
протестираното определение да е посочено едно общо и цялостно приспадане
на всяко задържане, в тази си част определението не е незаконосъобразно, тъй
като същото е съобразено с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК, изискваща от
съда приспадане от общото наказание на изтърпените до момента наказания,
формиращи групата. По същество прилагането на чл. 59 от НК е правомощие
и на прокурора, като същият следва при преценката си да съобрази наличните
данни за задържане на лицето, неговия период и да го приспадне от
наложеното едно общо най-тежко наказание наказание "лишаване от
свобода“, в съответствие с разпоредбата на чл. 59 от НК. Извършеното
групиране на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК по споменатите
три наказателни производства по описа на СпНС, РС-Пловдив и СРС е
осъществено правилно, доколкото едва в това производство за съда са били
налични всички данни за предишните осъждания на лицето съгласно ТР №
3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Съгласно същото, съдът постановил последната
влязла в сила присъда, следва да прецени всички осъждания като отговори на
въпроса налага ли се промяна във вече постановени групирания на наказания,
като се променят формирани такива или се съставят нови.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС е определен правилно
първоначалният режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко
5
наказание – строг. При спазване на законовите правила на основание чл. 59,
ал. 1 от НК е било зачетено и приспаднато времето, през което П. е бил с
мярка за неотклонение задържане под стража, както и времето на
фактическото задържане.
Предвид изложените съображения въззивният съдебен състав счете, че
при постановяване на атакуваното определение не е налице неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални
правила, необоснованост или непълнота на доказателства, които да налагат
отмяната му. Поради това обжалваният съдебен акт следва да се потвърди.
С оглед горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК‚
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XII-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно
заседание на 04.04.2022 г. по ЧНД № 967/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 131-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6