Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четвърти юли две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН Т.
при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 15699 по описа за 2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д.Д.Г.,
Д.Д.Н., С.И.Т., Н.И.С. и Т.Д.Д.
иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу В.Г.Д. с искане да бъде постановено
решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да предаде на ищците
владението върху недвижим имот с ПН 49.305, с площ от 700 кв.м. по ПНИ за
местност „Ментеше“, землище на гр. А., обл. Варна.
В исковата молба се поддържа следното: Ищците са наследници по закон на С.Т.
С.. На тях, като негови наследници, с Решение номер 13248/09.06.1997г. е възстановено правото на собственост по
отношение на имот, притежаван приживе от техния наследодател, представляващ
нива с площ от 3,7 дка. в местност „Зад Ментешето“, в
землището на с. А.. Сочи се, че по приетия ПНИ и като част от него – помощен
план на старите реални граници, имотът е идентифициран като ПИ 20 (по помощния
план към ПНИ). Релевира се, че по одобрения ПНИ
процесният имот включва НПИ 480, отреден за ищците и имоти с номер 153, 160, 162 и 305 –
отредени за платили цената на земята ползватели и техни правоприемници. Излага
се, че ответникът ползва имот с ПН 49.305, с площ от 700 кв.м. по ПНИ за
местност „Ментеше“ в землището на с. А.. Навежда се,
че този имот с ПН 49.305 е част от имот с ПН 20 по помощния план към ПНИ, който
пък е собственост на ищците. Поддържа се, че тъй като решението за
възстановяване на имота е постановено преди промените на ЗСПЗЗ, които въвеждат
двуфазното производство за реституция, то решението на ПК А. има конститутивно действие. Планът за местност „Ментеше“ е одобрен със Заповед РД 10-7706-269/20.09.2010г.
на Областния управител на област Варна.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.Д., чрез адв. Ирена Андреева, с който се изразява становище за
недопустимост на производството, евентуално за неоснователност. Излага се, че
решението за възстановяване право на собственост, издадено от ПК А., не е
придружено от императивно изискваната по чл. 14 ЗСПЗЗ скица на имота. Сочи се,
че ответникът е наследник по закон на Георги Д., на който му е било учредено
право на ползване по ПМС 76 с решение 3/28.03.1980г. на ИК на ОНС – А.. За
правото на ползване е издадено Удостоверение 4088/18.06.1980г. за имот с площ
от 800 кв.м., находящ се в землището на А., местност „Ментешето“,
при граници: Ламбо Мирчев, Стойчо Андреев, път, път. Релевира се, че наследодателят на ответника е поискал от
Община А. да му бъде признато правото да закупи имота по реда на Пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Отказът на кмета е обжалван в срок, като
с решението на съда отказът е отменен. Установено е, че към датата на съдебното
решение – 08.12.1998г. имотът, даден по ПМС 76, не е попадал в ДПФ и ОПФ, няма
данни да са налице реституционни претенции по ЗСПЗЗ и преписката е върната на
общината за провеждане на процедурата по закупуване. Процедурата по закупуване
на имота е продължена от ответника, поради настъпилата кончина на
наследодателя. На ответника е признато правото да придобие имота, като е
определена оценка на земята – за 600 кв.м. – 2570,00 лв. Сумата е била внесена
на посочените в заповедта сметки. ПИ към този момент е бил с площ от 701 кв.м.
С отделна заповед номер 395/28.05.2011г. на кмета на Община А. е определена
оценка и на останалите от общата площ на имота 101 кв.м., като отново сумата е
заплатена по указания в заповедта начин. Сочи се, че заповедта относно закупуването
на 101 кв.м. ид.ч. от целия имот от 701 кв.м. е била
обжалвана от ищеца Д.Г., като жалбата не е била разгледана по същество, а
производството е било прекратено с Определение 11412/03.08.2011г. В последствие
ответникът се е снабдил и с КНА за собственост на имота. Направено е
възражение, че фактическият състав по възстановяване правото на собственост на
ищците не е изпълнен докрай, поради което и те нямат правен интерес да водят
настоящото производство. Извън горното е оспорена валидността на
реституционното решение, като се иска прогласяване на неговата нищожност поради
постановяването му от незаконен състав на ПК А., неподписването му от член на
комисията, както и поради липсата на заповед, издадена от Министъра на
земеделието, горите и аграрната реформа. Оспорва се автентичността на
положените подписи на представеното с исковата молба копие на реституционното
решение. В условията на евентуалност е направено и възражение за право на
задържане.
В допълнително становище от ищците,
същите оспорват твърденията на ответника за надлежно изкупуване на процесния
имот от него. Оспорва се имотът да е подлежал изобщо на изкупуване, тъй като е
на разстояние по – малко от 10км. от крайбрежната брегова ивица. Оспорва се, че
предоставения за ползване имот е идентичен с процесния.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници
на С.Т. С., ищците се явяват единствените негови наследници към настоящия
момент.
Установява се от представения по
делото заверен препис на Решение с номер 13248, издадено от ПК – А. на
09.06.1997г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на с. А., че на наследниците
на С.Т. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални
граници на следния имот – нива от 3.700 дка., находящ се терен по пар.4 на с. А. в местността „Зад Ментешето“,
заявен с пореден номер 1 от заявлението и установен с Делбен
протокол от 1932г. Посочено е, че имотът се възстановява по разпоредбите на пар. 4 ЗСПЗЗ, както и на осн. чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1
ППЗСПЗЗ. Видно от заповедта, същата е изготвена с участието на председател,
секретар и шестима членове, като същата е подписана само от петима членове.
По делото е представено Удостоверение
с номер 4088 от 18.06.1980г. за предоставяне право на ползване на земя,
издадено от Общински народен съвет – с. А.. Установява се, че на Георги Д.Д. е предоставено правото на ползване на „хавра“ от 800 кв.м., находяща с е
в землището на с. А., местност „Ментешето“, при
граници – Ламбо Мирчев, Стойчо Андреев, път и път.
С решение от 23.10.1998г., постановено
от Административно отделение на ВОС по адм. дело
номер 253 по описа на съда за 1998г. е отменен отказът на кмета на Община А. да
признае правото на Георги Д. да придобие право на собственост по реда на ПРЗ
ЗСПЗЗ върху 600 кв.м. ид.ч. от ползваната от него
земеделска земя, цялата с площ от 800 кв.м., находяща
с е в землището на с. А., местност „Ментешето“, при
граници – Ламбо Мирчев, Стойчо Андреев, път и път.
Установява се от удостоверение за
наследници на Георги Д.Д., че В.Г.Д. е негов
наследник.
Със заповед номер 60/19.01.2007г. на
Община А. е признато правото на наследниците на Георги Д. да придобият собствеността
на имот с площ от 600 кв.м. в местност „Ментешето“,
землище гр. А., предоставен за ползване с удостоверение 4088 от 18.06.1980г.
Със заповед номер 287/29.03.2007г. на Община А. е утвърдена оценката на имота
от 600 кв.м. в размер на 2570,00 лв. Видно от удостоверение номер 3813 от
11.06.2007г. В.Д. е придобил имота, като е заплатил сумата от 2570,00 лв.
Издаден е НА за собственост на
недвижим имот, видно от който на 18.12.2012г. В.Д. е признат за собственик на
осн. пар 4з ПЗР ЗСПЗЗ и наследство на ПИ номер 49.305
по ПНИ на местност „Ментеше“, одобрен със заповед
РД-10-7706-269 от 20.09.2010г. на областния управител на Варна, находящ се гр. А.,
местност „Ментешето“, с площ от 700 кв.м.
По делото е изготвена СТЕ, като от
заключението на вещото лице Д.М. се установява следното: За местност „Ментеше“, землище А., няма изготвени предходни планове
преди ПНИ и като част от него ПКП на старите реални граници. Имотът на С. С. е
идентифициран, като ПИ 20 по помощния план на стари реални граници към ПНИ,
записан на наследници на Георги Д.. ПНИ по отношение на имот 49.305 е влязъл в
сила със заповед РД – 10 – 7706 – 269/20.09.2010г. От измерване по системата
КАИС разстоянието до бреговата ивица е 10 031,90 метра, измерено по въздушна
линия, свързваща точка от имота и бреговата ивица. Второто контролно измерване
е от Гугъл Мапс и показва
разстояние от 11,9 км. Определянето на идентичност между имот с номер 49.305 по
ПНИ за местност „Ментеше“, землище А., с имота,
описан в удостоверение номер 4088 от 18.06.1980г. за предоставяне право на
ползване на земя, може да стане само по граници, тъй като към момента на
издаването на удостоверението е нямало изготвен план. Може да се направи извод,
че имотите са идентични.
Допуснато е извършването и на
повторна СТЕ, като от заключението на вещото лице Р.П. се установява следното: От
най – близката точна околовръстния полигон на с.о. „Ментеше“,
землище гр. А., до бреговата ивица на Черно море, разстоянието е 8703 м. От най
– отдалечената точка на околовръстния полигон на с.о. „Ментеше“,
землище гр. А., до бреговата ивица на Черно море разстоянието е 9650 м. От най
– близката точка на процесния имот до бреговата ивица на Черно море
разстоянието е 9050 м. От най – отдалечената точка на процесния имот до
бреговата ивица на Черно море разстоянието е 9160 м. За установяване на
идентичност между имотите е необходима трета граница, но към момента има
наличие на само две – път и път, поради което не може да се установи
идентичност. При изчисляване на разстоянието е използвана програмата MKAD. В съдебно заседание вещото лице изложи, че има
съвпадение на три граници между имота по помощния план и ПНИ.
По делото е представено писмо от ОД
„Земеделие“ – Варна, от което се установява, че към 1997г. в състава на ПК – А.
са участвали членовете, издали възстановителното решение.
Установява се от изготвената САгрТЕ, че в процесния имот има трайни насаждения, като
стойността им към момента на изготвяне на експертизата е 3670,00 лв.
Строителните подобрения в имота са в размер на 760,00 лв. Към момента на
засяването обаче стойността на трайните насаждения е 1910,00 лв., а стойността
на строителните подобрения – 950,00 лв.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Установи се от Решение номер 13248,
издадено от ПК – А. на 09.06.1997г. за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. А.,
че на наследниците на С.Т. С., настоящи ищци, е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на следния имот – нива от 3.700
дка., находящ се на терен по пар.4 на с. А. в
местността „Зад Ментешето“, заявен с пореден номер 1
от заявлението и установен с Делбен протокол от
1932г. Установи се, че имотът се възстановява по разпоредбите на пар. 4 ЗСПЗЗ, както и на осн. чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1
ППЗСПЗЗ. Видно от заповедта, същата е изготвена с участието на председател,
секретар и шестима членове, като същата е подписана само от петима членове.
С оглед на направените няколко
възражения от страна на процесуалния представител на ответника за нищожност на
това решение, съдът намира следното: Според
текста на чл. 60, ал.4 /отм./ ППЗСПЗЗ в редакцията му в ДВ бр. 48/ 95г., приложима към момента на издаване на обсъжданото решение, поземлените комисии се състоят от
председател, секретар и нечетен брой членове.
Цитираната
разпоредба урежда принципно състава на колективния орган при формирането му, а не начина,
по който следва да бъде взето и подписано решението, за да бъде валиден административният акт, каквото възражение
е наведено в производството. В ЗСПЗЗ и правилника за приложението
му не е предвидено
при обсъждане и вземане на решения поземлената комисия да заседава в пълен списъчен състав.
Доколкото
в закона не посочено при какъв
кворум и с какво мнозинство се вземат решенията, счита се, че е достатъчно
присъствието на половината плюс един от
всички членове на комисията, а решенията се приемат с обикновено
мнозинство. Логично е в решението
на поземлената комисия да бъдат вписани имената
на лицата, участвали при постановяването му, а не имената
на всички нейни членове. Поради това само защото
в титулната част на решението е посочено, че е постановено от състав на комисията,
включващ /извън председателя/ четен брой членове, не
може да се приеме, че то
е нищожно като издадено от некомпетентен
орган.
До приемането на разпоредбата на чл. 60а ППЗСПЗЗ въпросът
от колко и от кои
членове от състава на
поземлената комисия следва да бъде подписано решението на този орган не
беше изрично уреден от специалния
закон, поради което съдебната практика възприе становището, че за валидността на административния акт е достатъчно да бъде оформен с подписите на председател и на секретар. Когато решението е подписано
от председател и членовете на комисията, участвали при постановяването
му, липсата на подпис на секретаря не го прави
нищожно.
С още по – голяма сила следва да се приеме,
че не е нищожно решение, което
не съдържа определен брой подписи, съответстващи на броя на членовете на поземлената комисия. Безспорно разпоредбата на чл.
60 ал.4 от ППЗСПЗЗ /в различните и действащи по време редакции/
определя състава на поземлената комисия като колективен орган, но не
сочи начина по който този
орган взема решенията си. Липсата на специална нормативна уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, препраща
към приложение на общите правила на административното производство - когато административният орган е колективен, той взема решенията
си с обикновено мнозинство от членовете
си, а решението се подписва от
председателя или секретаря. (Така в Решение Nо
460/27.05.2010 година по гр.д. Nо 768/2009 година на ВКС-I отд., Решение № 192/19.07.2011
година по гр. д. № 1531 /2010 година на ВКС, Решение № 360/23.01.2013 година по гр. д. № 596 /2011 година на ВКС). С оглед на изложеното неоснователни са твърденията за
нищожност на представеното по делото Решение 13248 издадено от ПК – А. на
09.06.1997г.
Чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е приет с
изменението с ДВ бр. 34/1992г. В първоначалния си вариант уредбата не съдържа
изискването решението на поземлената комисия да е придружено със скица. Едва с
изменение на разпоредбата през 1995г. законодателят е предвидил, че поземлената
комисия постановява решение за възстановяване
правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението
се прилага скица на имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти
в строителните граници на населените места - и от техническата служба на общината.
Предмет на иск за собственост може да бъде само земеделски имот, чиято
процедура по възстановяване е завършена и е налице обект на собственост,
възстановен в стари реални граници. Легитимиран собственик на земеделската земя
по искове за собственост е този, в чиято ползва има издадено позитивно решение
на ПК, със заверена от органа скица, когато изискването за скица, като елемент
от задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително. Поради
липсата на такава скица не може да се приеме, че правото на собственост върху
определен имот е възникнало. (Решение Nо 248/21.07.2010
година по гр.д. Nо 58/2009 година на ВКС).
В решение
№ 219 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г. на ВКС, І ГО, е
проследена законодателната промяна в чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, извършена
с ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г., с която е въведено
изискване за прилагане на скица към решението с което се възстановява
правото на собственост върху земи в съществуващи
или възстановими на терена стари реални
граници. Подчертава се, че влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява
правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота. Приема се обаче, че
когато в решението имотът е описан чрез посочване на номера му по
кадастрален план, включително и по действащия, той е надлежно индивидуализиран, тъй като границите
се определят от кадастралния план. В решение
№ 93/07.06.13 г. по гр.
д. № 883/2012 г. на ВКС, II ГО се приема,
че липсата на скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ не обуславя нищожност
на решението за възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими реални граници, след като
възстановеният имот може да бъде индивидуализиран
по друг начин.
В настоящата хипотеза обаче възстановителното решение на ПК – А. не
индивидуализира в достатъчна степен имота, който е възстановен на наследниците
на С. С.а. Към момента на издаването му за местност „Ментеше“
не е имало дори ПНИ.
С оглед на изложеното следва да се
приеме, че конститутивен ефект имат само
реституционните решения, постановени преди измененията от 30.07.1999г., които
съдържат пълна индивидуализация на възстановените имоти, която може да бъде
постигната с посочване на местоположение, площ, номер и съседи на същите или с
препращане към приложена към решението скица, която да онагледява мястото,
идентификатора или границите на имота. Ако за земята не са определени ясни
граници, решението, дори ако е постановено преди 30.07.1999г. ще има само установително действие и ще налага изработването на ПНИ и
на заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, които да
индивидуализират цялостно възстановеното право. В настоящата хипотеза с
постановеното от ПК – с. А. решение възстановеният имот на наследници на С.Т. С.
не е индивидуализиран. Няма посочени граници. Няма скица, схема, снимки или
други материали, които да конкретизират имота. При тези данни съдът не може да
приеме, че възстановеният имот е индивидуализиран в достатъчна степен, като
самостоятелна вещ от всички останали имоти в местността.
По изложените съображения съдът намира,
че процесното решение на ПК – с. А. има установителен характер, поради което и
процедурата по възстановяване на имота не приключва с неговото постановяване.
Необходимо е да бъде индивидуализиран възстановеният с решението имот след
издаване на заповед по пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ.
С оглед на гореизложеното и само на
това основание предявеният иск по реда на чл. 108 ЗС се явява допустим, но
неоснователен. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че не следва да
обсъжда останалите наведени от страните твърдения и възражения в
производството.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответника сторените
от последния разноски в производството, съобразно представения по делото списък
по реда на чл. 80 ГПК, в размер на 936,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Д.Г.,
ЕГН **********, Д.Д.Н., ЕГН **********, С.И.Т., ЕГН **********,
Н.И.С., **********, и Т.Д.Д., ЕГН **********, срещу В.Г.Д.,
ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да предаде на ищците
владението върху недвижим имот с ПН 49.305, с площ от 700 кв.м. по ПНИ за
местност „Ментеше“, находящ се в землище на гр. А., обл. Варна.
ОСЪЖДА Д.Д.Г.,
ЕГН **********, Д.Д.Н., ЕГН **********, С.И.Т., ЕГН **********,
Н.И.С., **********, и Т.Д.Д., ЕГН **********, да
заплатят в полза на В.Г.Д., ЕГН **********, сторените от последния разноски в
настоящото производство в размер на 936,00
лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна, подадена в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: