РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. гр.Мадан, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100392 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против
******** ЕАД и ********ЕООД, с която са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, да бъде осъдено ******* ЕАД да
върне на Ф. А. Б. сумата от 362.89 лева /след допуснато изменение на иска в
о.с.з/ платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на
потребителски кредит № ********/***** г. за периода от 27.06.2022 г. -
08.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и да бъде осъдено ******ЕООД да
възстанови на ищцата заплатените от нея в периода от 27.06.2022 г. -
08.09.2024 г. без правно основание суми в общ размер на 1319.93 лева /след
допуснато изменение на иска в о.с.з/, извършени в изпълнение на непородил
правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № ******/
*********г.
В исковата молба се твърди, че на ******г. ищецът е сключил с първия
ответник Договор за потребителски кредит № *********/ ********г. и с
втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил
изцяло предоставената му в заем сума от 4500лв. Счита, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 33П
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК: Съгласно условията
на Договор за потребителски кредит № ********/ *********г. лихвеният
процент по кредита бил в размер на 19.54 %, а годишният процент на
разходите бил 20,79%. Ищецът твърди, че действително приложения в
кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че
кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,39 % е заблудил потребителят,
като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до
неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за
1
ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на
кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното
възнаграждение за фирма - поръчител бил разход по кредита, който следвало
да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите -
индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод
следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и
2 ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 21,39 % разходите,
които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата
- поръчител. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално
прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща
търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите.. Посоченият в стандартния европейски формуляр и
в договора размер на ГПР от 21,39 % съставлявал невярна информация, която
била заблудила потребителят относно действителния размер на разходите,
които той ще следвало да направи по време на действие на договора. С това
кредиторът недобросъвестно бил увредил потребителя, който бил сключил
кредитната сделка при планирани разходи в размер на 21,39 % ГПР.
Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като
заблуждаващо бил предоставил на кредитоискателката стандартен европейски
формуляр за кредит в размер на 4500лв. с посочен ГПР 21,39 %, с различни
стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително
приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът не бил
представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да
вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и
възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност
довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Кредиторът бил
нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и
разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. В процесния
договор, кредиторът се бил задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсвала
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 21,39 %/. Посочен бил лихвен процент по кредита - 19,54 %,
/който бил фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на
договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с
2
посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което
ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 21.39 %. Ако не се
приемат за основателни доводите за нищожност на кредитния контракт,
ищецът твърди, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на
възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на
лично обезпечение, поради нищожност на договора за поръчителство, като
излага подробни съображения в тази насока. По изложените в ИМ
съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника *******ЕАД, с
който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
твърденията на ищеца, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № *******/******г. Сочи, че към дата на депозиране на
исковата молба задължението произтичащо от процесния Договор е изцяло
доброволно предсрочно погасено. Не оспорва твърдението на ищеца, че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство,
дължимо и платимо на „******“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла
на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен
при изчисляване на ГПР бил договорната възнаградителна лихва.
възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като
не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в
§ 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сочи, че сключването на
договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на
възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за
допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително
условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат
на търговски клаузи и условия между „********“ ЕАД и „*******“ ЕООД. На
следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на
ответника ми към момента на сключване на договора за кредит. Сочи, че
съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи
условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави
обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „*******“ ЕАД като
кредитор приема били посочени в цитираната разпоредба и те били банкова
гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и предоставяне на поръчител.
Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай
„****** ЕАД щяло да разгледа заявлението му, ще направи оценка на
кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно
вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и
необезпечените кредити на ****** не се отпускали по различен начин и не
били два отделни кредитни продукта на „******* ЕАД, условията да договора
за кредит (ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.) не са поставени в зависимост
от избора на клиента да предостави или не обезпечение. Сочи, че дори и
кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има
правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит
Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит
първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно
промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай
първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните
условия в телефонен разговор с „********“ ЕАД. Т.е. клиентът е имал право
3
да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което
е още един аргумент в подкрепа на твърдението ми, че предоставянето на
поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. На следващо
място „******** ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и
формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че
„********“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „********“ ЕАД, но
въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със
собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила
на дейност. В този смисъл „*******“ ЕАД нямало достъп до договора за
предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на
паричните задължения на кредитополучателя по същия. Сочи, че договорът за
предоставяне на поръчителство между ищцата и „********* ЕООД е договор
за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. На следващо
място, счита, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за
свързаност на двете дружества-ответници по производството, то това не влече
недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за
предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи
възнаграждение на другия ответник „*********“ ЕООД. Дори и да се приеме,
че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за
потребителски кредит е нищожен (което ответникът изрично оспорва),
неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата
молба би довела единствено до отпадане на задължението на
кредитополучателя да заплати на поръчителя. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника *********ЕООД, с който взема становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва твърдените от ищеца факти, че на *****г. е
сключен Договор за потребителски кредит № *******/*******г. между Ф. А.
Б. от страна, като кредиполучател, и „*******“ ЕАД, ЕИК *******, в
качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител *******ЕООД и
потребител Ф. А. Б.. Ответникът сочи, че бил сключил с „*****“ ЕАД договор
за поръчителство, по силата на който се задължил да гарантира като
поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. За така
описаната услуга е дължимо възнаграждение, погасяването на което е
разсрочено на 24 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за
предоставяне на поръчителство Възнаграждението се дължало само за
периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно
погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи
възнаграждение на ответника ми за периода след пълно изплащане на кредита.
Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на
възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по
гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от
закона), като е размерът му е съобразен с риска, който ответникът поема -
възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите.
4
Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става
след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните
параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора ставало в рамките на независимата електронна среда на „*******"
ЕООД, до която „*******“ ЕАД няма достъп. Сочи, че обезпечението, в това
число предоставянето на поръчител в лицето на „*******" ЕООД е
единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен
или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за
разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно
вътрешните правила на кредитодателя „********“ ЕАД. Обезпечените и
необезпечените кредити на „********“ ЕАД не се отпускат по различен начин
и не са два отделни кредитни продукта на „********“ ЕАД, не са пряко
свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря надефиницията на § 1 т. 1 от ДР
на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства Договор
за потребителски кредит № ****/ ****** г., Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит № *******/ ****** г. Общи условия за предоставяне на
кредити на *******ЕАД, Договор за предоставяне на поръчителство от
******* г., се установява, че между ищцата и „******“ ЕАД на ******** е
сключен договор за потребителски кредит, както и че между ищцата и
„*******“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
******** г. за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по
договор за потребителски кредит № ****** от ******* г.
Съобразно сключения между „*******” ЕАД и ищцата договор за
потребителски кредит първият ответник се задължил да предостави на ищцата
сумата в размер на 4500 лева, Срокът на договора бил 24 месеца, като
задълженията били платими на 24 месечни погасителни вноски с различен
размер размер, при лихвен процент по кредита 19.54%, ГПР 21.39 % и общ
размер на всички плащания 5502.49 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще
предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на ****** ЕАД
банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението
или да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от
*******юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита при
предоставено обезпечение бил 24 часа от предоставянето на обезпечението.
Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок кредитополучателят не се
предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните.
Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил
5
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на
заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на
срока, договорът не поражда действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за
предоставяне на поръчителство между ********** ЕООД и ищеца на
********** г.., с който ******** ЕООД се задължило да сключи договор за
поръчителство с „********“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно
за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за
потребителски кредит. В договора за предоставяне на поръчителство е
посочено – чл. 8, ал.1 и ал. 4, че потребителят заплаща възнаграждение за
обезпечаването на задълженията му по договора за потребителски кредит по
един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е
посочена), по банкова сметка на ******* АД (описана в договора) или по
начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно
чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство ******* ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Видно от
приложението към договора за поръчителство, възнаграждението за
поръчителство възлиза на 3787.20 лева и се заплаща на месечни вноски за
периода на действие на договора за кредит, на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза по Договор за потребителски кредит № ****** от ******г.,
„********“ ЕАД гр. С., при следните условия: размер на кредита - 4500 лв.,
срок на кредита - 24 месеца, ЛПК – 19.54 %, ГПР 21.39 %, общ размер на
всички задължения – 5502.49 лв., Погасителен план съгласно Приложение 1
към Договора, ищцата Ф. Б. е платила 6198.59 лева, с които са погасени
задължения както следва: главница – 4500 лв., възнаградителна лихва – 362.89
лв., лихва за забава – 0.77 лв., извънседъдебно събилане на проср. вземания –
15 лв., и по договора за предоставяне на поръчителство от 27.06.2022 г. -
възнаграждение за поръчителство – 1319.93 лв.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
като обективна, компетентна и неоспорена от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Първият ответник- кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор между ищцата и ******* ЕАД по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
6
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на
разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
21.39 %, а лихвения процент по кредита 19.54 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието на
описаните по - горе клаузи на чл. 4 от Договора за потребителски кредит,
сключен с „****** ЕАД и чл. 8 от Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с „******“ ЕООД съдът намира, че уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение
по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва
да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Клаузата
на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно
измежду следните обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция
в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по
сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество -
поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето
й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че
по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
7
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по
договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да
представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „*******“
ЕАД дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия
процес - „***********“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по
договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския
регистър „******* ЕАД е едноличен собственик на капитала на „********“
ЕООД. Двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство не
само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по
които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да
е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена
в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера
на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на
кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК към датата на сключване на договора ****** г., която
разпоредба предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р
Б Ето защо посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от
21.39 % не отговаря на действителния такъв, с оглед на което е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което
право ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране
на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
потребителски кредит е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
По отношение на сключения между ищцата и *******ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство, то предвид недействителността на договор за
кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, то същият е лишен
от основание. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да отговаря солидарно с длъжника за
задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу
8
заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл. 4, ал. 2
от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят
получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно
задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на
възстановяване. От друга страна за длъжника е уговорено заплащането на
възнаграждение за поръчителство дори и при погасяване на кредита от
поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на
престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора -
поръчителя, поради което и този договор се явява нищожен като
противоречащ на добрите нрави и лишен от основание.
Според чл. 23 ЗПК при обявяване на договора за кредит за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че главницата по кредита в размер на
4500 лева е погасена от ищцата, както допълнително е погасена и сумата от
362.89 лева за възнаградителна лихва, лихва за забава – 0.77 лв., 15 лв. –
извънсъдебно събиране на проср. вземания и 1319.93 лв. – възнаграждение за
поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство. С оглед
недействителността на договора за потребителски кредит и визираните в чл.
23 от ЗПК последици, сумата от 382.89 лева за възнаградителна лихва е
заплатена без основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, поради което предявеният против ******** ЕАД осъдителен иск е
доказан по основание и размер.
Поради нищожността на процесния договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищцата и ******ЕООД следва, че общо
заплатената от ищцата сума във връзка с този договор в размер на 1319.93
лева - възнаграждение по договор за поръчителство, също е заплатена без
основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо
предявеният против *********ЕООД втори осъдителен иск също е
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
В производството по делото ищцата е представлявана от Еднолично
адвокатско дружество Е. И. въз основа на сключен Договор за правна защита и
съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. Съдът взе предвид
изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени
дела C-427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване,
отправено от С. районен съд/, съобразно които установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с
постановеното Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от С. районен съд. Съобразно т. 1 от
постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
9
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се
определи на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД Е.
И. адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с вкл. ДДС за предявения
срещу ****** ЕАД иск и сумата от 240 лева с вкл. ДДС за предявения иск
срещу ********* ЕООД.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците *******ЕАД и ******* ЕООД
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените разноски по
делото в размер на 100 лева ДТ и 300 лева за съдебно - счетоводна
експертиза. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******* ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "******" *** (****** *), ет. *, ********" ******",
представлявано от С. Р. Я., да заплати на Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес:
**********, сумата от 362.89 лева (триста шестдесет и два лева и осемдесет и
девет стотинки) - недължимо платена възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит № *******/****** г. за периода от 27.06.2022 г. -
08.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.10.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ********ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ******* *** (***** * *), ет. *, *****, представлявано
от И. М. Ш., да заплати на Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес: **********,
сумата от 1319.93 лева (хиляда триста и деветнадесет лева и деветдесет и три
стотинки) - престирани парични плащания, извършени в изпълнение на
непородилия правно действие договор за поръчителство към договора за
кредит № *******/******* г.
ОСЪЖДА ****** ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "******* *** (******** *), ет. *, ********,
представлявано от С. Р. Я. и ******* ЕООД, ЕИК: ******* и със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ********** *** (******** *, ет. *, *****,
представлявано от И. М. Ш., да заплатят на Ф. А. Б., ЕГН **********, с
10
адрес: **********, сумата от 400.00 лева (четиристотин лева) - направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА ******ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "*****" *** (**** *), ет. 4, ******"*****",
представлявано от С. Р. Я., да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.
И. БУЛСТАТ ***** с адрес: гр. П., ул. *******№ *, ап. **, представлявано от
Е. Г. И., сумата от 240.00 лева (двеста и четиридесет лева) с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ******** ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. *********** *** (****** *), ет. *, ********* ******,
представлявано от И. М. Ш., да заплати на Еднолично адвокатско дружество
Е. И. БУЛСТАТ ******с адрес: гр. П., ул. ***** № *, ап. *****,
представлявано от Е. Г. И., сумата от 240.00 лева (двеста и четиридесет лева)
с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
11